Любимци в новините: постоянни и променливи величини

"Ние...няма...да ви...предадем"
"Аз...няма...да бягам...от...отговорност."

"Ние...няма...да ви...предадем"
"Аз...няма...да бягам...от...отговорност."

СДС предлага изцяло нов модел на функциониране на контролната система на България. Сегашната контролна система не гарантира разумното и законно харчене на парите на данъкоплатците. Сегашната система има два огромни дефекта: -        реагира на събитията постфактум -        политически зависима е от управляващите, които да са те Резултатите от двата основни дефекта са налице: -        огромни необезпечени разходи -        отказ на [...]

Тези дни забелязах, че е се е появила нова алфа версия на Firefox-а – 3.7 алфа 4. Реших да си ъпгрейдна браузъра с новата версия, за да съм в крак с промените. Тръгвайки да ъпгрейдвам, обаче, реших да съм още по-”модерен” и си свалих pre версията на следващата алфа версия, а именно a5pre. Инсталирах я върху старата алфа 3 версия и пуснах съответния профил.

В началото беше ужасна мъка. Все пак повечето разширения, които ползвам, не са се и сетили за подобна версия на браузъра, а и да са, не са си обновили максималната поддържана версия. Това доведе до зареждане на 533 таба, пускане на всевъзможен Flash (е, поне си слушах “Неам нерви” на Милена, изоставена в някой таб ). След бързо замазване на максималните версии (“Override all compatibility” на “Nightly Tester Tools“) и рестарт, всичко тръгна. Уж.

Първото, което се наби на очи, беше, че разширението PinTab се омазва тотално (новото му име е App Tabs и гледам, че е съвместимо до 3.7a3pre, ще трябва да се пробва, ама едва ли). Проблемът е, че има промени по темата (май) и явно overlay-ите или CSS-ите се омазват. (На)здраве да е! И без него мога.

По-лошото обаче беше, че като превключих на неактивен таб, той не се зареди автоматично. О!УжасТ! Любимият ми BarTab не работи! Оуч!

Това преля чашата и последва downgrade първо до alpha 4, която работеше (или по-скоро не работеше) по същия начин и след това до alpha 3. За щастие всичко си придоби нормалния вид и работоспособност. Все пак това ми е работния профил в момента. Пфуу, отървах се от връщане към 3.6.

След това реших да погледна, дали хората за започнали да досаждат на автора на BarTab-а, да поправи несъвместимостта с тази верси. Ц. Нямаше вопли. Обаче имаше линкче за бета версия на версия 2.0 на въпросното любимо разширение.

Хм. Аммм, а дали тази бета версия не е съвместима с новата алфа?

Реших, че няма да си правя повече експерименти с работния ми профил и версия, та си добавих нова инсталация на Firefox-а (7-ма поред) и съответно нов профил (18-ти поред ). Речено сторено. Копирах си и файловете от работния профил (без “sessionstore.js”), за да не се налага да конфигурирам наново новия, а и за да мога реално да сравнявам двете версии.

След първоначалното пускане и “оправяне” на съвместимостта на разширенията, си сложих и бета версията на BarTab-а. След растарта ми направи впечатление, че Лиско запали адски бързо. Е, с 2 таба и баба може да пали бързо .

Копирах и sessionstore.js от работния профил. Запал и …. па бързо! Много по-бързо от предишната забързана алфа. Яко!

А и като цяло е по-бърз! Яко!

Реших, да позаредя някой и друг таб и да видя, дали ще се отрази на скоростта и т.н. Ц! Лети си! Много яко!

Разбира се, якото е и ако. Промените по темата все още тегнат с пълна сила. Освен PinTab-а не се показва и Googlebar lite-а. Не се показват и разните бутончета, които бях наредил на тулбара. Явно наистина са поразбъркали Xul-а на горната част. Това, което за сега съм забелязал, като ново е, че можеш да си преместиш табовете отгоре (гаден Chrome, ей!). Със статус линията всичко е наред, поне за сега.

Та, за сега май няма да сменя версията на работния ми профил, но определено много радва скоростта на новата алфа. Ще я поразцъкам още и ако изскочи още нещо (хубаво или лошо), ще драскам коментари .

Поздрави
Ему

П.П. А, да! Щях да пропусна още едно нововъведение, което ми направи впечатление: Textarea полетата имат едно квадратче под скролбара, чрез което можеш да си ги ресайзваш.
П.П.П. И още нещо. Речникът за корекция на грешки още си бачка (не, че съм очаквал нещо друго, де) .

Държавната агенция за сигурност на ядрената мафия (ДАСЯМ) продължава серията си от все по-мъдри, дълбокомислени и “разбиващи врага” въпроси. А врагът е не кой и да е, а самата ЯМ. Друг е въпросът дали няма конфликт на интерес...

Тази година братушките пак празнуваха годишнината от края на Втората световна война както подобава, като за първи път от разпадането на СССР насам военният парад напомня по размах и размер за славните години на Студената война, когато помпозните маршировки трябваше да ни внушат на нас, заточениците в империята на злото, че победата е близо.

Мдааа... Славно си живеехме под закрилата на непобедимата Червена армия, която ни освободи не само от “монархо-фашистко иго”, но и от нас самите, натрапвайки ни видния терорист Гошо Тарабата (Г.Димитров демек) и неговата шайка негодяи за управници. Впоследствие разбрахме, че всичко това е било на майтап. Както впрочем и самата победа над “хитлерофашизма” е една дебелашка шега – само един глупак е способен да си помисли, че загубата на 30 милиона души трудоспособно население предимно от мъжки пол би могло да представлява някаква форма на победа.

И въобще историята на болшевишкото котило е изтъкана от велики постижения и приключения, най-великото от които е без съмнение съчиняването на легенди около самата история на същото това котило. Но ние сме с чувство на хумор, нали? И затова сега си припомняме всичките тези майтапи с умиление и ги препрочитаме от време на време, за да си оправим настроението в този толкова сив и еднообразен капиталистически свят.

Без съмнение най-забавната от всички истории е онази за Октомврийската революция, която всъщност не е революция, ами преврат, и не е през октомври, ами през номеври (нов стил).

Получава се точно като онзи стар виц : не Ставри, ами Стамат, и не волга, ами лада, и не я е спечелил от държавната лотария, ами го прегази...

Та, во кратце истинските събития се развиват горе-долу по следния начин:

След дълги години изгнание джуджето с козя брадичка Ленин се завръща в Русия, придружен от двеста въоръжени до зъби бандюги. Пътуването, както и последвалите събития (оръжия, пропагандни материали, това-онова за лично ползване и лекарства за сифилиса на Ленин), са финансирани от немците с цел да внесат смут в руската империя и да я извадят войната. По този начин немците се надяват да съсредоточат цялата си мощ на западния фронт.

(Излишно е да споменавам, че първият декрет на Ленин е именно Декретът за мира, с който болшевиките обявяват едностранно прекратяване на военните действия.)

Самият преврат, наречен по-късно Велика Октомврийска Социалистическа Революция, трае всичко на всичко няколко часа – крайцерът Аврора дава знак с един халосен залп, при което събраните в под знамената на Червената гвардия дезертьори (в Русия по това време бродят около 1,5 милиона такива) и току-що освободени затворници щурмуват Зимния дворец.

Насреща им стоят около хиляда души юнкери и един женски батальон, които поради численото превъзходство на противника и от страх пред очевидните му сексуални намерения постепенно напускат полесражението. По време на “епичната” битка и стрелянето напосоки загиват шест души (вероятно застреляни по погрешка), а жителите на Петроград дори и не си дават сметка, че на главата им се е изтърсила цяла една ВОСР! Театрите продължават да работят, магазините са отворени, трамваите се движат почти по график и т.н.

Всъщност, единственият епичен епизод в този щурм на Зимния дворец е небивалото щастие на болшевиките, докопали се до царската изба и тоновете незабравими напитки, които едвам успяват да утолят титанската им жажда. Очевидци твърдят, че до ден-днешен руснаците ги цепи глава от последвалия махмурлук...

През това време бившият вече премиер на временното правителство социалистът А.Ф.Керенски успява да се измъкне, преоблечен като жена (само не разбрах дали се е пременил така по повод случая или и друг път е имал навика да си гизди).

Благодарение на този преврат болшевиките набират необходимата мощ, с която убеждават делегатите на “Второто общоруско събрание на съветите” да приемат правителство, съставено от 15 комисара все “наши” хора (Ленин – председател, Троцки завежда наркома по външните работи, Сталин става комисар на наркома по националностите...).

И така вече няколко десетилетия се смеем с глас на небивалите приключения на нашите приятели, болшевиките... А те пък ни се смеят на нас и пият вината с мезета.

...

P.S. Българските комуняги не остават по-назад от руските си предтечи в мащаба на измишлоьтините си. С удоволствие цитирам Жабокрекската акция (интересен текст по темата има и тук), която се чества и до ден днешен от БПС като артефакт на партизанското движение и комунистическия идиотизъм, а розовобузата примадона Сергей Станишев дръпва по този повод по някоя и друга реч и си боцва от вкусните кебапчета на партийното щастие – за всеобща радост на поотпусналите се червени бабички, пеещи на кресчендо песни от комунистическия “топ 10”.

Но дъхавите гащи на столетницата крият и още много интересни факти, с които всеки би прекарал купища приятни моменти, оцветени с аромата на историята. Така че, другарки и другари, смейте се – смехът е не само здраве, но и червена власт!

Само гледайте да не се пръснете.

...

След поредното оправяне на отвратителния Xandros качен на EEEPC 901, най-накрая ми писна и му видях сметката като го замених с Ubuntu 10.4 netbook edition. Засега се държи много добре, да видим колко ще изкара.