БОЛШЕВИКИТЕ СЕ СМЕЯТ

Тази година братушките пак празнуваха годишнината от края на Втората световна война както подобава, като за първи път от разпадането на СССР насам военният парад напомня по размах и размер за славните години на Студената война, когато помпозните маршировки трябваше да ни внушат на нас, заточениците в империята на злото, че победата е близо.

Мдааа... Славно си живеехме под закрилата на непобедимата Червена армия, която ни освободи не само от “монархо-фашистко иго”, но и от нас самите, натрапвайки ни видния терорист Гошо Тарабата (Г.Димитров демек) и неговата шайка негодяи за управници. Впоследствие разбрахме, че всичко това е било на майтап. Както впрочем и самата победа над “хитлерофашизма” е една дебелашка шега – само един глупак е способен да си помисли, че загубата на 30 милиона души трудоспособно население предимно от мъжки пол би могло да представлява някаква форма на победа.

И въобще историята на болшевишкото котило е изтъкана от велики постижения и приключения, най-великото от които е без съмнение съчиняването на легенди около самата история на същото това котило. Но ние сме с чувство на хумор, нали? И затова сега си припомняме всичките тези майтапи с умиление и ги препрочитаме от време на време, за да си оправим настроението в този толкова сив и еднообразен капиталистически свят.

Без съмнение най-забавната от всички истории е онази за Октомврийската революция, която всъщност не е революция, ами преврат, и не е през октомври, ами през номеври (нов стил).

Получава се точно като онзи стар виц : не Ставри, ами Стамат, и не волга, ами лада, и не я е спечелил от държавната лотария, ами го прегази...

Та, во кратце истинските събития се развиват горе-долу по следния начин:

След дълги години изгнание джуджето с козя брадичка Ленин се завръща в Русия, придружен от двеста въоръжени до зъби бандюги. Пътуването, както и последвалите събития (оръжия, пропагандни материали, това-онова за лично ползване и лекарства за сифилиса на Ленин), са финансирани от немците с цел да внесат смут в руската империя и да я извадят войната. По този начин немците се надяват да съсредоточат цялата си мощ на западния фронт.

(Излишно е да споменавам, че първият декрет на Ленин е именно Декретът за мира, с който болшевиките обявяват едностранно прекратяване на военните действия.)

Самият преврат, наречен по-късно Велика Октомврийска Социалистическа Революция, трае всичко на всичко няколко часа – крайцерът Аврора дава знак с един халосен залп, при което събраните в под знамената на Червената гвардия дезертьори (в Русия по това време бродят около 1,5 милиона такива) и току-що освободени затворници щурмуват Зимния дворец.

Насреща им стоят около хиляда души юнкери и един женски батальон, които поради численото превъзходство на противника и от страх пред очевидните му сексуални намерения постепенно напускат полесражението. По време на “епичната” битка и стрелянето напосоки загиват шест души (вероятно застреляни по погрешка), а жителите на Петроград дори и не си дават сметка, че на главата им се е изтърсила цяла една ВОСР! Театрите продължават да работят, магазините са отворени, трамваите се движат почти по график и т.н.

Всъщност, единственият епичен епизод в този щурм на Зимния дворец е небивалото щастие на болшевиките, докопали се до царската изба и тоновете незабравими напитки, които едвам успяват да утолят титанската им жажда. Очевидци твърдят, че до ден-днешен руснаците ги цепи глава от последвалия махмурлук...

През това време бившият вече премиер на временното правителство социалистът А.Ф.Керенски успява да се измъкне, преоблечен като жена (само не разбрах дали се е пременил така по повод случая или и друг път е имал навика да си гизди).

Благодарение на този преврат болшевиките набират необходимата мощ, с която убеждават делегатите на “Второто общоруско събрание на съветите” да приемат правителство, съставено от 15 комисара все “наши” хора (Ленин – председател, Троцки завежда наркома по външните работи, Сталин става комисар на наркома по националностите...).

И така вече няколко десетилетия се смеем с глас на небивалите приключения на нашите приятели, болшевиките... А те пък ни се смеят на нас и пият вината с мезета.

...

P.S. Българските комуняги не остават по-назад от руските си предтечи в мащаба на измишлоьтините си. С удоволствие цитирам Жабокрекската акция (интересен текст по темата има и тук), която се чества и до ден днешен от БПС като артефакт на партизанското движение и комунистическия идиотизъм, а розовобузата примадона Сергей Станишев дръпва по този повод по някоя и друга реч и си боцва от вкусните кебапчета на партийното щастие – за всеобща радост на поотпусналите се червени бабички, пеещи на кресчендо песни от комунистическия “топ 10”.

Но дъхавите гащи на столетницата крият и още много интересни факти, с които всеки би прекарал купища приятни моменти, оцветени с аромата на историята. Така че, другарки и другари, смейте се – смехът е не само здраве, но и червена власт!

Само гледайте да не се пръснете.

...

Прочети цялата новина

Свързани новини: