В ЕВРОЗОНАТА – КОГАТО СИ ОПРАВИМ КЪЩИЧКАТА

http://asenov2007.wordpress.com/ 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

/Фили/ По всичко личи, че влизането на България в еврозоната, приоритет, обявен от правителството на ГЕРБ още с идването му на власт се отлага за неопределено време. Обявените в доклад на Европейската комисия прогнози за икономическото развитие сочат, че страната покрива само един от критериите за присъединяване. Следователно идеята за приемане на еврото като национална валута през 2012 г, каквото беше намерението на кабинета Борисов, на практика вече е невъзможно.

Освен това, Европейската комисия започва и наказателна процедура срещу четири държави, сред които и България, защото бюджетният им дефицит надхвърля изисквания в ЕС таван от три процента от Брутния вътрешен продукт. Към страната ще бъдат отправени препоръки и ако те не бъдат изпълнени в срок, може да последват финансови санкции.

В същото време министър Симеон Дянков заяви, че финансите на страната са стабилни. Той каза това в отговор на критики от Синята коалиция, неофициалният десен партньор на управлението, който напоследък все повече се опитва да играе ролята на коректив, без да се превръща изцяло в дясна опозиция. Сините предложиха сключване на заем с Международния валутен фонд, емитиране на еврооблигации, извършване на бързи реформи в редица сфери, както и разсрочване на всички плащания, които не са спешни. Според Симеон Дянков обаче първите две от тези мерки са излишни, а другите вече се прилагат.

На този фон в София се разви и пореден епизод от противопоставянето между президента Първанов и премиера Борисов, който също все повече придобива икономическа окраска. 

- Пламен, толкова ли е фатално голям българският бюджетен дефицит, че Европейската комисия да стартира наказателна процедура срещу страната? 

- Не знам, Фили, как в комисията тълкуват думата “фатално”, но аз предполагам, че и само половин стотна от процента да беше този дефицит, процедура пак щеше да има. В случая, при изискваните максимум три процента, дефицитът на България е 3.9 на сто. Правилата обаче са си правила и всъщност е добре ние да разберем, имам редвид – всички ние, българите, да разберем, че те трябва да се спазват. 

- Доколко обаче проблемът е реален или е въпрос на счетоводство? 

- Може да изглежда малко абсурдно, но доколкото разбирам от тези неща – мисля че и двете едновременно. Реален е, доколкото докладът на ЕК се отнася до първите три месеца на тази година, които, както е известно, икономически бяха наистина много лоши за страната. И това, както виждаме, веднага се отчита. В същото време обаче изглежда е и въпрос на счетоводство, поне на времето за водене на счетоводство. Защото според финансовото министерство точно през април, веднага след отчетния период, българската икономика започна да се съживява, макар и леко. Като показател за това се сочи фактът, че през април приходите в хазната надвишават разходите с около триста милиона лева. И това се случва за първи път от доста време насам. Така наистина може да се окаже, че мерките, които ще ни препоръча ЕК, ние вече да сме ги взели и на следващия счетоводен период това да се отчете, т.е. заплахата, която висне в момента за наказателна процедура, да отпадне бързо. 

- Освен наказателната процедура обаче, може би с още по-голяма сила стои въпросът, че показателите, които има страната, няма да и позволят да стане член на еврозоната през 2012 година, както планираше правителството….. 

- Е, ние си знаем, че сме от онези държави, в които няма как всичко да е наред, нали? Шегата настрани, обаче освен надхвърленият бюджетен дефицит като критерий, проблем е също инфлацията. Изискването за членство в еврозоната е тя да бъде максимум до един процент годишно, а само до март инфлацията е 1.7 на сто. За разлика от дефицита обаче, който се очаква да падне под три процента до края на годината, инфлацията се очаква да расте още. Дългосрочните лихвени проценти също са ни проблем – при изискване да бъдат максимум 6 процента, в момента те са 6.9. Единствено размерът на държавния дълг е под изискванията. В момента той е 17 на сто от БВП, докато критериите за зоната на еврото позволяват да бъде до 60 процента.

Само че едното не компенсира другото. Всъщност в тази процедура компенсаторни механизми няма, трябва да бъдат спазвани всички критерии едновременно, при това в продължение най-малко на две последователни години, за да влезем в европейския валутен механизъм. 

- Всъщност, Пламен, защо влизането в еврозоната се смята за толкова важно? 

- То има редица предимства, Фили. Замяната на лева с еврото носи допълнителна финансова стабилност, опростява редица финансови операции в страната, да не говорим за тези навън, като се има предвид, че над 60 процента от българската търговия е с ЕС. Освен това има и психологически ефекти, които се отразяват пряко в икономиката – членството в еврозоната е нещо като документ за гаранция с подпис и печат за инвеститорите, от които България толкова много се нуждае. 

- Няма ли да ни е тъжно за българския лев? Британците например си държат на паунда и на практика отказват да членуват в еврозоната….. 

- Е, това тяхното не е по сантиментални причини, Фили. Просто Великобритания добре си прави сметката и знае, че докато държи на своята валута, избягва да финансира, пряко или косвено, някои от наистина безумните разходи на Брюксел. Това, което е добро за Великобритания обаче, не винаги е добро и за България. Ние пък сме в точно обратното положение – имаме нужда някой да финансира част от нашите безумни разходи. Както разбираш, това беше опит за шега от моя страна, може би икономически не съвсем коректен, но при всички случаи поне правилно насочен към центъра на проблема.

Така че, не знам, може някои българи все пак да поплачат за лева, но аз лично няма да съм сред тях. 

- Като говорим за финансиране на разходи, доколко имат основания критиките и предложенията на Синята коалиция? 

- Доколкото разбирам, Фили, тези критики се базират на неофициална информация, която Синята коалиция има, че фискалният резерв е силно намалял и страната на практика е на път да остане без финансови буфери по време на криза. Бившият премиер Иван Костов каза по този повод, че България е тръгнала на среща с бързия влак и съвсем скоро наистина ще го срещне, ако не реагира навреме.

Трудно ми е да кажа с положителност дали предложените от него мерки – сключване на споразумение за финансиране от МВФ и емитиране на еврооблигационен заем – са адекватни, защото в същото време се появи информация, че фискалният резерв е над 6 милиарда лева. Ако това е истина, то изглежда, че буфер има и мерките може наистина да са излишни, както твърди финансовият министър Дянков.

Съпредседателят на сините Мартин Димитров пък предложи спешни реформи в редица сфери и забавяне на някои плащания. От една страна това изглежда малко неадекватно, доколкото самото правителство твърди че провежда или има намерение да провежда такива реформи. От друга обаче то е напълно адекватно, доколкото голяма част от реформите – в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера и много други – се бавят или поради незнание какво точно трябва да се свърши, или поради силна съпротива в съответните сфери. 

- Пламен, как на този фон звучат задълбочаващите се търкания между президент и премиер? 

- На мен лично ми звучат добре, Фили, макар някои хора да се притесняват или поне да дават вид, че се притесняват от персонални битки между институциите. Аз смятам, че истинската битка срещу Първанов е отдавна закъсняла, но и никога не е излишна – като имам предвид поредицата от беди, които той донесе на страната през последните девет години, да не говорим за преди това. Няма да ги изброявам, защото няма да ни стигне цялото време на предаването.

Съвсем стенографски обаче за последния епизод. В началото на седмицата Бойко Борисов каза, че Първанов е спирал акции на специалните служби. Първанов отговори със специално интервю, в което го нарече лъжец и клеветник. Той добави също, че Борисов прекалено много се занимава с него и ако вместо това се беше  занимавал така усилено с овладяване на икономическата криза, тя отдавна щеше да бъде минало.

Не знам, Фили, с твърдението за лъжец и клеветник как стои въпросът, но съм сигурен, че последното изказване на Първанов е некоректно. Ззащото е всеизвестно, че ако Борисов, а не хората в правителството, които разбират от тези неща, се занимаваше пряко с изхода от кризата, тогава никакъв изход ние, българите, нямаше да видим още дълго време. То не че сега нещо просветва в тунела, но поне надеждата, че ще просветне, още мъждука.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: