Изпити

Покрай приближаващия край на учебната година, изпитите и нуждата да преговоря, не ми остана почти никакво време да пиша където и да е. Тъй като обаче три от изпитите минаха и остана само един, реших, че е крайно време да продължа рубриката относно живот и образование в Англия.

Една от причините да се откажа от висшето образование в България беше липсата на ентусиазъм, база, интерес на колегите и преподавателите, и общото усещане за „ние ви лъжем, че учим, вие ни лъжете, че това, което учим изобщо има някакъв смисъл“. Безкрайната отдалеченост на академичното образование от реалността и абсурдността да има някаква реална полза в някакъв бъдещ момент (поне във ФЖМК) ме разочарова много. Затова излязох навън (което се оказа по-лесно отколкото очаквах) и там се сблъсках с леко шокиращо наблюдение. Не е чак толкова по-различно.

Да, има база, има интерес в преподавателите, има опции и връзката образование/реализация е много по-тясна, осъзнаваш как това, което учиш всъщност се напасва, докато се сглобява голяма картина. Но смешното е, че като предмети и чисто теоретичен подход, ФЖМК превъзхожда английската програма. Изучаването на икономика, политика, международни отношения, история на журналистикта и история на българската журналистика, наред с практикумите и изучаването на радио/преса/телевизия, ако бяха изучавани адекватно, с подходящите преподаватели, редовно осъвременявана литература, лектори и освен всичико, ако съществуваше стандарт, който да дърпа желаещите напред и да показва, че има смисъл от изучаването на предмета, би превърнал специалността в безкрайно добра, подготвяйки най-добрите журналисти в ЕС. В Англия не се изучават всичките изброени предмети от кандидат журналистите, но пък каквото се изучава, се прави в пъти по-качествено, а изискванията са налице. Можеш да си съгласен или несъгласен с тях, но ги има и прескачането им не е чак толкова лесно.

Но не би… войната на всяка крачка между студенти и преподаватели, наред с тъмната действителност, прави изучаването на висше по журналистика в България безсмислено и доста разочароващо, ограбващо вярата, че талантът, трудът и желанието са водещи и имащи смисъл, изморява. Макар да имам своите разочарования относно образованието тук, все пак стандартите са съвсем различни, ако и доста по-ниски от това, което очаквах. Трудно е да се намери място, където да се изучава по адекватен начин хуманитарна наука, факт. Или просто журналистика и културология, не знам.

И така, стигнахме до изпитите. Имах чувството, че отивам на рок-концерт. Провеждат се в едно голямо, пусто хале, което е разделено на зони чрез временни стени (на колелца). Беше пълно с млади хора, с големи раници, по джапанки, сандали, пийващи и хапващи, бръмчащи, жужащи и говорещи, които по-скоро бяха излезли на разходка, отколкото на годишни изпити. Убедена съм, че видях и две девойки със спални чували, но хайде, това е някак вода под моста. Самият изпит беше само два часа. Което при положение, че отрябваше да се разпишат два умерено трудни въпроса, просто доказваше, че няма как да се анализират в дълбочина, дори просто защото нямаш физическото време, за да задълбаеш. Всичките ми нерви, които хвърлих докато се подготвях, излязоха някак… леко излишни. Но не съжалявам. Защото предметите са интересни, а самите темите, важни, особено ако причините защо и как журналистиката (пък и обществото покрай нея) изглеждат по този, а не по различен начин.

И така, остава само един изпит и още две години. Да видим какво ще стане.

Filed under: образование в UK, уни-то Tagged: англия, бристол, личен опит, образование, обучение в чужбина, хуманитарни специалности, чужбина

Прочети цялата новина

Свързани новини: