CASTA DIVA

05/18/10 09:55
(http://sandolino.blogspot.com/)

Музикални предпочитания имаме всички, обаче хубавата музика не се слуша, ами се чувства. Снощи гледах интересен репортаж за някакво индианско племе, живеещо в дебрите на Амазония. Журналистът им прожектираше на лаптопа си различни кадри, пресъздаващи важни елементи от живота на "юдейско-християнската цивилизация", а туземците наивно коментираха.

Зидан ли? Кой пък е този и какво толкова му се радват... Майкъл Джексън – младите, които са отскачали до съседния град, го знаят. Атентатите от 11.09 - атентаторите са хора без сърце, способни да убиват дори и непознати... Нийл Армстронг стъпва на Луната - от какъв зор? Войните – сигурно са за собственост... и за всички тези ненужни изобретения (дрехи, автомобили, оръжия...).

И така стигат до Casta Diva (от «Норма» на Белини) в изпълнение на Мария Калас. Индианците се опулват и изслушват арията докрай. Вождът признава, че му е трудно да разбере изкуството на белите, но с учудване установява, че чрез Мария Калас е усетил нещо свещено, което силно го е развълнувало.

Та, това е в общи линии всичко, което търсим в музиката – универсалната и неподправена красота на човешката природа. Така че, колкото и да дерзаем с реклама и маркетинг, колкото и да се напъваме да налагаме норми и да подбутваме «нашите хора» нагоре по ненужните класации, Мария Калас ще бъде оценена дори и от диваците, а фалшът ще се търкаля нейде из бунището на историята заедно с формациите на Балкантон, идеологиите и идеолозите.

Слушайте с мен!