ВАЛЯТ ДОБРИ НОВИНИ – ВАДЕТЕ ЧАДЪРИТЕ

http://asenov2007.wordpress.com/  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

• Май някой се опитва да затвори фабриката с илюзиите и ако не вземем мерки, има опасност да затънем до гуша в изхвърлените от нея илюзии 

Напоследък добрите новини станаха толкова много, че направо могат да се конкурират с лошите.

Как беше онази песен – ако до всяка добра новина се потрудим за още една…..Е, не беше точно така, но нейсе. Честно, имам чувството, че по средните и горните етажи на властта сега в държавата кипи труд, какъвто, доброволно или по принуда, не е кипял от бригадирското движение насам. Само че тогава трудът всъщност кипеше сред широките народни маси, тесните почиваха, докато в момента кипи сред тесните маси, пък широките до голяма степен си почиват. Дано само накрая не се окаже, че и сегашният труд кипи безсмислен, както онзи преди 60 години…..

Все пак, погледнато в исторически план, такова редуване на труд и почивка в обществото всъщност е справедливо. И макар да се смята, че като цяло Вселената не е справедливо място, процесът може да възстанови някои отдавна променени обществени баланси в България. Имам предвид най-вече онези, при които властта да започне да си заработва паричките, които ние късаме от собствените си мизерни парички и им плащаме, за да вършат определени дела на ползу роду. Не непременно героични дела, даже доста обикновени.

Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че това вече е станало или е на път със сигурност да стане. Просто смятам, че има такава възможност, като гледам как са се засилили.

Да вземем за пример правораздавателната система. След доста месеци на упорит труд, вече е повдигнато първото обвинение срещу знакова фигура като Красьо Черния. То е за лъжесвидетелстване и може да му донесе до пет години затвор, ако се докаже да е излъгал при разпита в прокуратурата, че не познава никакви магистрати, а всъщност познава, както се доказва от прочутото му телефонно тефтерче. И от последвали признания на магистрати. Наесен се очаква да бъдем ощастливени и с резултат от второ разследване срещу него – за търговия с влияние.

От гледна точка на прокуратурата цялата работа може и да изглежда наистина хероическа – кой знае с какви демони вътре в себе си е била принудена да се пребори тази каста от нашето иначе безкастово общество. От гледна точка на самото общество обаче хероизмът им ще изглежда ялов, ако всичко приключи с обвинения само срещу Красьо. Защото и на децата в тази страна е ясно, че горкият Красьо играе просто ролята на пощенска кутия, през която преминават едни пари, за да сменят притежателите си във времето, когато системата работи. И на бушон, който да прекъсне веригата, когато стане фал. Защото всеизвестно е, че в подобни схеми фал няма как да не стане, та хората се подготвят.

И ако не научим имената не само на онези, които са давали парите, за да получат постове или каквото и да било там, но и на другите, онези, на които въпросният мъж с ланците от своя страна е предавал тези пари, за да се свърши съответната  работа, аз лично ще броя цялата прокурорска акция за неуспешна. Не че на прокурорската акция ще и пука особено поради това, но като гражданин все пак е по-добре да имам позиция, отколкото да нямам. Или греша?

Научаваме се също, че “до броени дни” ще бъде приключено разследването срещу бившия премиер Сергей Станишев. Както си спомняте, то е заради един документ на спецслужбите, който се мотаеше по тротоарите на държавата като жълта метла на служител по чистотата.

Тъй като другарят Станишев ми се прави на колега, щом твърди в биографията си, че преди да стане министър-председател се броял журналист на свободна практика, а после пък написа книга, та се преброи и сред писателите, бих му признал съвсем искрено, че от журналистическа и литературна гледна точка е бил напълно прав да захвърли въпросния доклад в кошчето. Четох го – не става за четене. За да подпомогна прокуратурата пък ще кажа, че вероятно точно от кошчето го е свил и онзи неизвестен и досега служител по чистотата, който го е разпространил по тротоарите. Ето как докладът стига до бдителния гражданин Алексей Петров, който пък чинно го разпространява сред самия Бойко Борисов. Така де, премиерът не митка по улиците и няма възможност да го намери случайно.

В момента не бих се обзаложил как точно ще приключи сагата със Станишев. Може би някои колеги прибързано го заразпитваха дали вечер спи с приготвен  багаж. А може и да не е било прибързано – ще видим “след броени дни”. Лично на мен ми се щеше да му се намери нещо по-сериозно, свързано я с българо-руските договорки за “Белене”, я с други, по-мащабни далавери при управлението на Тройната коалиция. Но като не са му намерили за това, може да си плати за онова, за което са му намерили, пък междувременно ще видим. А може и да не си плати – нали Борисов вече го ожали, че разни други хора го използват като параван ли беше, като пачавра ли, забравих.

Като споменах Борисов – прокуратурата и по неговия въпрос се труди упорито, води сериозно дело за над сто случая на откраднати общински имоти в София с фалшифициране на подписа на бившия кмет, сега премиер. Ако се зарови човек, нищо чудно да се окаже, че Бойко Борисов и проф. Бернанке, сегашният шеф на Федералния резерв на Щатите, в момента са сред хората в света с най-често фалшифицираните подписи. Да видим обаче и кой ги е фалшифицирал, в това е смисълът. Иначе защо ги е фалшифицирал е ясно.

Колегите на прокуратурата от другата страна на съдебната процедура – съдиите, също не остават по-назад в производството на добри новини. Най-интересната дойде от председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, който освободи от ръководните им постове трима шефове на отделения в подопечното му ведомство – Панайот Генков, Андрей Икономов и Николай Урумов.

Техни роднини, както вече се писа по-рано, се оказали крайно нуждаещи се за терени на морския бряг в община Приморско. Ама наистина крайно нуждаещи се ви казвам, дотам, че си приготвили парите за строежите още преди да им бъдат отпуснати самите терени. И дотолкова нетърпимо крайно било положението, че, за да не ги остави в нужда, общината им отпуснала терените съвсем на бърза ръка – нещо, което Пенчев нарече “безобразие”. Евалла на човека, вероятно знае по-силни и точни думи по този повод, но правилно се сдържа в публичното си говорене.

Изобщо напоследък Константин Пенчев все повече ми прави впечатление на  свестен човек, попаднал в една система, в която свестните счита за луди. И мога да се закълна, че той губи и ще губи от това. Даже имаме първото доказателство. Както самият Пенчев споделя, кметът на Приморско направил пътека в опит да се добере до кабинета му. “Сигурно да ми даде и на мен едно парцелче” – шегува се той. Ами, будала, взимай парцелчето и бягай, за к`во ти е да седиш и да се биеш с призраци. Хората пари направиха, братче, пък ние дрънкаме празни приказки –  както преди двайсетина години ми каза една вечер Асен Мичковски. Това беше  след седмата водка и на границата той наистина да зареже празните приказки, пък аз да си остана при тях.

Като говорим за кипящия наоколо ни труд от страна на властта напоследък, да не вземем да пропуснем и МВР. Не само защото се знае, че каквото и да правим, МВР няма да ни пропусне, а и защото наистина има за какво да бъдат похвалени хората.

Топла-топла дойде новината за операция “Акцизите”, при която се проверяват трите най-големи завода за алкохол – тези в Карнобат, Търговище и Пещера. Според вътрешният министър Цветан Цветанов целта на операцията е да бъдат “дисциплинирани” производителите и дистрибуторите на алкохол. То не съм сигурен, че пиян човек, пиян било от алкохол, било от пари, било от усещане за безконтролност и ненаказуемост, може да се дисциплинира по начина, по който му се иска на Цветанов, ама да видим. Само да не стане и с алкохола като с цигарите – колкото повече контрабандисти ловим, толкова повече те да се размножават.

Добре поне че напоследък не пия, та не само не им плащам акциз за ичкията, ами и няма да се измъчвам душевно, ако случайно безбандеролната свърши в резултат на полицейски операции. Не че има такава опасност, де. Той Ваньо Танов дори за горивата каза, че в сектора няма никой “чисто бял”, а навсякъде – фиктивни износи и всевъзможни гимнастики. Пък ние сега за ичкията ще се притесняваме…..

В цялата тази лавина от добри новини обаче се промъкна и една, която хич не ми хареса. Тъкмо щях да похваля и министър Сергей Игнатов за усилията му да се справи с феодалния замък на БАН, пък той се изпусна, че новият закон за академията се подготвя от…..академик Благовест Сендов. И даже проектът бил станал “прекрасен”.

Абе, г-н Игнатов, някъде да сте виждали куче само да си сковава колиба? Не сте, защото най-многото, което кучето може, е да премести едни дъски оттук – там. Или обратно. При това месеци наред първо трябва да го обучаваш да мести дъски. Та и с академик Сендов сега…..

Ами оставете го човека най-после на мира, време му е. Той сам още преди 20 години от парламентарната трибуна честно каза, като визираше себе си и своята комунистическа партия, че заради своите дела “всички вкупом непотребни станахме”. И беше прав. Не го карайте след още 20 години пак да стига до подобна констатация, че два пъти да се прозре такава истина няма да е добре за душевното му здраве, ще вземе нещо да се повреди. Да не говорим, че и за здравето на модерното българско общество това не е никак добре.

Но докато напиша тези редове и погледна новините, ето че още добра информация се струпала, та си помислих – време е наистина да отваряме чадърите. Май някой се опитва да затвори фабриката с илюзиите и ако не вземем мерки, има опасност да затънем до гуша в изхвърлените от нея илюзии.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: