ЖИЛОТО НА ТЪЩАТА ЗАРАДИ МЕДА НА ДЪЩЕРЯТА

http://asenov2007.wordpress.com/ 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България  

/Фили/ Напоследък събитията в България, свързани най-вече с акции на МВР и прокуратурата, с движение в съдебната система, както и с темата за преодоляване на икономическата и финансова криза, се развиват така главоломно, че за широката публика е трудно да ги следи в тяхната реална последователност и взаимни връзки.

Само през последните дни станахме свидетели на нови полицейски операции сред производителите и дистрибуторите на алкохол, със съмнения за манипулации на пари по европейски програми бе арестуван чиновник от икономическото министерство, а под кодовото име “Мутрите” в Ямбол бе задържана престъпна група, заедно с кмета на града, при това кмет, избран с подкрепата на ГЕРБ.

По същото време прокуратурата съобщи, че в съда вече е първото от поредицата дела срещу станалия нарицателно за търговия с влияние плевенски бизнесмен, известен като Красьо Черния. Съобщено бе също, че “до броени дни” ще приключи и предварителното производство срещу бившия премиер Сергей Станишев, който се разследва за незаконно боравене с документи на специалните служби. Председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев пък обяви за сваляне от високите им позиции на трима съдии, чиито роднини са получили по очевидно незаконен начин апетитни терени край морето в община Приморско.

Цялата тази активност буквално от вчера се съпровожда и с нови политически акценти. В Джебел за първи път от месеци насам се появи публично лидерът на ДПС Ахмед Доган, който заяви на митинг, че “България не може да се управлява без ДПС”. В Парламента пък шефът на правната комисия Искра Фидосова каза, че ГЕРБ тръгва към промени в Конституцията, свързани основно със съдебната система и с новия Избирателен кодекс. 

- Пламен, това е малка част от нещата, които стават в България. Не остава ли обаче обществото с впечатление за хаос и липса на единна визия в управлението? 

- Усещане за хаос има, Фили, говорили сме за това по-рано. При всички случаи то е не само заради броя на събитията, които медиите едва смогват да отразят, независимо, че са концентрирани до най-голяма степен върху чисто информационните си функции. Усещането за хаос се подгрява допълнително и от факта, че от управляващата партия излизат противоречиви сигнали за едно и също събитие или намерение. Дори понякога един и същи човек в рамките на два дни говори коренно противоположни неща. Жив пример е неотдавнашната сага около възможността да се повиши ДДС и поведението на премиера Борисов в този случай.

В същото време обаче у мен се натрапва впечатлението, че Бойко Борисов е просто късметлия. Е, не просто късметлия, а някакъв необикновен късметлия, който каквото и да прави, винаги стига до приемливо, поне от собствената си гледна точка, решение и предходните гафове се замазват в новите развития. Не знам докога ще продължава да го съпровожда този късмет, но според теорията и практиката на вероятностите той не може да е безкраен. 

- Пламен, доколко споменатите от мен в началото, а и другите полицейски и прокурорски акции, които са сериозна част от динамиката на момента, се гледат с добро око от българското общество. Няма ли страх и засилено усещане, както твърди опозицията, че България се превръща в полицейска държава? 

- Нямам такова впечатление, Фили. Поне до момента при тези акции не са пострадали случайни хора, не се преследват хора по политически, религиозни или каквито и да било други причини извън съмненията за икономически далавери, прояви на корупция, незаконно облагодетелстване и управленски безобразия. Ако това се случи, тогава вероятно обществото ще започне да се страхува, но засега не знам тази граница да е премината. 

- Обаче немското издание на “Файненшъл таймс” писа онзи ден, че засегнати от полицейски мерки и от управленски натиск се чувстват някои външни инвеститори като собствениците на трите електроразпределителни дружества в страната. 

- Да, Фили, немското издание дори определи премиерът Борисов като Рамбо, който се заканва на бедните чужди енергетици и праща полиция да рови из документите им, които те биха дали и при обикновено поискване. Само че тук трябва да се уточнят някои неща. Първо – този “Файненшъл таймс” не е онзи, меродавният английски вестник със същото име. Това е немски екип, който е купил марката и  спазва някои принципи на оригинала, най-вече по отношение на оформлението, но по отношение на съдържанието е автономен. Второ, според изданието, премиерът бил ядосан за това, че чуждите енергийни концерни “препродават електроенергия със солидна надценка на потребителите, без държавата да има полза от това”. Не знам как ти звучи, Фили, но тук всъщност е истинският възел от проблеми. 

- Е, солидната надценка за потребителите все пак е спомената….. 

- Да, спомената е, но някак веднага загърбена като тема. Защото всъщност първата спонтанна реакция на Борисов дойде от това – как може компаниите да купуват електроенергията за 90 лева и да я продават за над 140, доколкото си спомням. Къде по света в търговията с електричество има оправдана и обоснована подобна надценка. Срещу която, при това, не стоят видими сериозни инвестиции в обновяване на енергийната мрежа, както твърдят самите компании.

В горното изречение е споменато също, че държавата няма полза от това. Тук вече аз се отдръпвам от субективната позиция на потребител и заставам на позицията на наблюдател. Директно казано, това означава, че тези момчета не са си научили добре урока. Те са решили хем да изстискат потребителите в България, хем да не си платят рекета на държавата. Но така не става, защото в България неслучайно държавата и законите до голяма степен подкрепят монополизма. 

- Смяташ, че защитата на монополизма е съзнателна, а не по-скоро инерция от комунистическите времена? 

- Може и да има малко инерция, но – да, до голяма степен е съзнателно. При наличието на монопол държавата прибира повече пари, при това – по-лесно. Представи си, Фили, в какъв шок ще изпаднат данъчните, ако се окаже, че поради конкуренция в отрасъла печалбите са ниски и освен това реално се инвестират в развитие. Негласното споразумение е – печалбите са високи, от тях се плащат и високи данъци, хазната е доволна и мълчи. А като не си платят данъците, появява се Бойко Борисов ядосан като Рамбо и стимулира обществено недоволство срещу високите цени на монополистите. 

- Горчиви са тези твои обяснения….. 

- И няма как да бъдат други. Горчиви са дори като ги слуша човек, а какво остава когато живее в тях.

Но както и да е. Аз мисля, че от онзи ден и на някои политици в държавата малко или много им се вгорчи живота от поредната рядка публична поява на лидера на ДПС Ахмед Доган. На тържествата в Джебел по случай годишнина от кървавите събития там по време на тъй наречения Възродителен процес той на практика направи оферта на сегашната власт за общо управление. 

- Толкова директни ли бяха неговите думи? 

- “Ние винаги сме с отворени обятия. Убеден съм, че без нас България трудно може да се управлява, защото сме в самия темел на сигурността” – как ти звучи това, Фили? На мен ми звучи като покана за политически танц към Бойко Борисов. Някои ще кажат, че офертата му е многопосочна и може да се отнася например до президента Първанов. Но Първанов си отива. Дори след като изтече мандата му той да се върне начело на БСП или да оглави нова лява формация, власт надали ще види скоро. А думите на Доган са центрирани именно там, в управлението. Така че можем да очакваме развития в тази посока. Кога ще се случат те и какви точно ще бъдат, засега може само да се гадае. 

- На какво се базира тази увереност на Доган, след като участието на ДПС в две поредни правителства с основание предизвика сериозен обществен негативизъм? Ето, вчера бе съобщено и за поредно повдигнато обвинение, този път срещу бившия земеделски министър Нихат Кабил….. 

- Доган има гарантирани между 300 и 400 хиляди гласа по време на избори. Дори ГЕРБ да реализира промени в Конституцията, свързани с избирателния закон, това не може да му се отнеме. Най-много да се ограничат допълнителните гласове от Турция. Значи – ДПС ще има не 40, а 30 депутати. Каква е разликата? Ами никаква, като се има предвид общата политическа конфигурация в страната. И също – че партията има и ще продължи да има солидни позиции и в местната власт.

Така че, Фили, Доган е прав в едно – може някой да не го харесва, но ако се откаже политически да работи с него просто защото не го харесва, това е недалновидно. Ситуацията е малко като с тъщата – принуден си да търпиш нейното жило, заради меда, който получаваш от дъщеря и.

Лошото в случая настъпва, когато политическата работа – а това изобщо не означава съвместно управление – започне да се заменя с безпринципни политически сделки. Или с неглижиране на проблема “Доган”, поведение, на което сме свидетели напоследък от страна на управляващите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: