Crash boom bang

Приятели,

нямаше ме известно време, а причината е толкова прозаична, че чак не е истина. Личният ми компютър и основен блогърски инструмент си замина, но все пак не можех да очаквам друго при зверския режим на работа (80% overclock на процесора).

Случи се нещо друго интересно, трябваше да изпитам цялата сила и тежест на прословутите Мърфови закони.

Стана така, че загубих папката съдържаща цялата ми музикална дейност или поне тази част от нея свързана с компютърно музициране.

Когато това се случи се опитах да ми стане гадно, да се ядосам и да добавя малко депресия, както би било нормално сигурно.

Не се получи.

Заминаха си парчета правени през златната ера на тракерите, много суров материал, неща които седяха и чакаха своя ред с години.

Заминаха и такива неща, които бяха готови, смесени, финални така да се каже.

Заминаха настройките, които съм си разработвал, а те може и да са били най-ценни.

Молбата ми към вас е, ако някой случайно някъде е забил някое мое парче, пуснете един email или коментар, може да се свържа с вас, за да ми пратите.

Каква ирония – преди седмици имах email от читател на блога, който искаше да му пратя разни мои неща, навремето купувани от mp3.com.

Е може да се каже, че съм си научил урока. Ще взема чат пат да архивирам някои неща. А чудейки се къде са отишли, мога да се сетя само за думите на един известен бизнес магнат, банкер и др.

Музиката ми е … в рая.

По стълбата и направо там.

Последната една година се завърнах много рязко към инструменталната музика и започнах да се занимавам повече с класическа музика и в частност с класическата китара.

Затова не съжалявам за загубата. Това, което е станало, е могло да бъде избегнато, но не е болка за умиране.

В крайна сметка музиката си е с нас, в нас.

А най-хубавото тепърва предстои.

Прочети цялата новина

Свързани новини: