ПРИНЦИПЪТ НА БИНГ ЗА СЛОВЕСНОТО ЗАДОВОЛЯВАНЕ

http://asenov2007.wordpress.com/    

• Пиано-бар означава, че нормалният човек отива да си довърши вечерта в уютен бар с тихо пиано, а попада в добре познатия шумен и разблуден бар, само че концентриран върху пианото  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Когато правите секс, мълчете си, защото разговорите в леглото, или където там изобщо го правите, разсейват – мъдро ни посъветва тези дни порнозвездата Кармела Бинг.

Обичам да се доверявам на професионалисти. На професионалистки също. Но как да научим българските политици да спазват Принципа на Бинг, след като оралният, пардон, словесният способ е единственият, който повечето от тях знаят и ползват за задоволяване на  електората си. Както е казал народът – от приказка го докарват. Но поне да го докарваха както трябва, а те и това не могат.

Излиза например онзи ден президентът Георги Първанов пред телевизионните камери и заявява: “В България стават странни неща”. И електоратът веднага си представя, че най-после в многострадалната ни държавица се е случило някое истинско и значимо религиозно чудо, защото вижда, че президентът в момента открива божия храм “Вси светии” в село Витановци, Пернишко. Отделен е въпросът какво общо има Господ с Първанов, та тоя му открива храм, но това си е между тях двамата.

Нищо религиозно обаче в цялата работа. Оказва се, че президентът Първанов, вместо да се черкува съсредоточено и горещо да моли опрощение на греховете си, през цялото време в храма се е чудел как да яхне вълната на империалистическата пропаганда срещу България, подхваната от списание “Икономист”. Така де, когато ВВС направи истински разкрития за апетитите на Батето или за състоянието, в което сме изоставили тежко болните си деца, по стандартите на президента това беше империалистическа пропаганда и той възрази. Защо сега фалшиво цитираното писание на “Икономист”, че България се превръща в полицейска държава, не го възмущава, а го вдъхновява за нова атака срещу правителството? Защото е друго, не неговото правителство? Защото “Икономист” е по-меродавен източник от ВВС?

Първанов няма как да не знае, че “Икономист” изобщо не твърди такова нещо, а изразът за превръщането в полицейската държава е раздувка на българските медии. Точният текст в списанието гласи: “Но някои се опасяват, че цената на борбата с корупцията може да се окаже лошо управление от друг порядък – все още слабо върховенство на закона или дори завой към нещо като полицейска държава”.

Да, истина е. Някои се опасяват – мутрите например. Или Станишев, чиито министри и самият той се разследват за различни незаконосъобразни действия по време на тяхното управление. Те не крият, че се опасяват и списанието обективно отчита, че в обществото съществуват и такива опасения. Толкоз.

Но разликата от хлъзгавото “съществуват опасения за възможно превръщане в нещо като полицейска държава” до категоричното “превръщаме се в полицейска държава” е като да отидеш на пиано-бар. Нормалният човек смята, че отива да си довърши вечерта в уютен бар с тихо пиано, а попада в добре познатия шумен и разблуден бар, само че концентриран върху пианото.

И ако се върнем на президента – той казва, че част от действията на полицията в България напоследък целят точно да се внуши страх в обществото и проблемът е толкова сериозен, че той лично ще го коментира…..в близките седмици или месеци.

Все мислех, че ако даден президент открие сериозен проблем в държавата си, той пристъпва към коментар веднага, на момента, а не когато на самия него му стане политически изгодно.

Например преди време, когато премиерът Борисов даде да се разбере, че на практика спецслужбите кадруват висшите постове в страната, аз лично, макар да не съм президент, възразих веднага. Това е реален проблем, който наистина може да породи опасения за превръщането на държавата в полицейска. Но тогава не чух от страна на президента и зъб да се обели. Предполагам, че не се обели, защото на него пък му е изгодно собствените му приятелчета от службите да казват кой става за министър и кой не става.

Но изглежда съм се заблуждавал по отношение на сроковете за възразяване от президентска страна. Пък може и да няма достатъчно доказателства за версията си човекът, та затова да изчаква. При всички случаи обаче ми се вижда справедлив въпросът, зададен от вътрешния министър Цветанов по този повод – “Първанов да не иска да запазим мутрите?”

Истината обаче е, че с това си изявление президентът Първанов всъщност само вдигна пушилка. Той използва плашещия цитат, приписван на “Икономист”, като интродукция за удар в друга посока, там, където наистина го стиска чепикът – да възрази срещу промените в закона за СЕМ и възможността като с магическа пръчка да загуби своите хора в медийния регулатор, разбирай, инструментите си за контрол и въздействие върху медиите.

Това е голяма болка за президент като Първанов, вервайте ми. И болка е, тъй като добрите политически идеи от обща полза при него са кът. А ако не държи медиите в ръцете си, те ще се възползват от своята независимост и няма да лансират лошите му политически идеи от обща вреда. Така има опасност Първанов да се превърне в поредния политик, станал жертва на мълчаливата си, но напълно безответна любов към народа. Последен пример – Сакскобургготски, който, щом падна от власт, се превърна в напълно бивш отвсякъде.

Но президентът Първанов далеч не е единственият български политик, който не почита Принципа на Бинг за мълчанието по време на публични прояви. Онзи ден Волен Сидеров също се изяви подобаващо, като в Парламента тръгна шумно да настоява за повече държавна намеса в икономиката, уж с цел по-бързо да излезем от кризата.

Като цяло идеята на Волен се свежда до възможността в страната да се въведе принципа “Купуваш каквото искаш, плащаш колкото решиш”. Верно, една американска компания за хлебни изделия вече е въвела този принцип и засега нейните дела вървят успешно, хората пускат в касичката добри пари и сметката излиза. Само че това се прави като експеримент и зад гърба на фирмата стои фондация, която ще покрие евентуалните загуби. Освен това магазинът се намира в квартал на богати хора, които не се скъпят за долар повече или по-малко. В България нито едно от тези условия не е налице – нито има кой да финансира загубите от подобни социални експерименти, нито хората са богати, та да разчитаме на тяхната готовност да си платят реалната сметка, вместо на желанието им да се натъпчат без пари.  

От една страна съм доволен, защото с предложението на Сидеров вече и слепите видяха правотата на отдавна поддържаната от мен теза – че “Атака” не е дясна, а лява формация. И че, колкото и странно да звучи за редица западни наблюдатели, национализмът, шовинизмът и антисемитизмът в България са политически инструменти, присъщи и ползвани от левицата, не от десницата.

От друга страна обаче имам опасения дали ГЕРБ, тъй като са партия без ясна политическа физиономия и без ясна управленска визия, няма да залитне по лесната, но пагубна пътека, която им предлага техният политически приятел Сидеров. Както много добре знае онзи, който бяга на зиг-заг, защото отзад го стрелят, фатално е, ако направиш зиг вместо заг. Та и с България така.

В това време на криза за нас не са пригодни рецептите на Рузвелт от времето на Голямата депресия, нито дори начинът, по които големи европейски икономики се опитват сега да се справят. При тях кризата може и да е породена от прекален либерализъм и засилената държавна намеса да е своеобразно лекарство в момента, но България е страна, в която нещата, както обикновено, стоят обратно. Тук кризата се задълбочи именно поради прекалена държавна регулация и лекарството за нас е точно обратното – икономическият либерализъм.

Ако не вярвате на мен, повярвайте поне на умно момче като Иван Кръстев, който онзи ден каза, че досега администрацията в България не правеше нищо, без да има корупционна полза, а сега, със затягането на бурмите в държавата, просто не прави нищо. Ако Кръстев е прав – а според мен той е прав – това означава, че тази администрация е излишна, дори вредна, така че трябва да бъде сведена до минимум, поне за да не пречи, ако не може да помага.

Вместо това Волен, в един глас със станишевите хора, предлага да създаваме още и още държавни органи, които да измислят още и още подтискащи бизнеса правила, докато кризата уж си тръгне. Ама всъщност по този начин ще си тръгне не кризата, а бизнесът. Чуждият – в чужбина, българският – в забрава.

Най-голяма веселба от последните орални подвизи на политиците обаче сред мен предизвика изказването на Станишев, че правителството в момента играе ролята на оркестъра на “Титаник”, който свири докрай, за да се удавят спокойно хората от трета класа, докато хората от първа класа се спасяват с лодките. Смешно е, защото се знае, че оня, дето е хакнал “Титаник” в айсберга, бил истински джентълмен и се спуснал да спасява когото може с цената на лична саможертва. Пък тоя претендира да е джентълмен, ама дори не знае да си държи устата затворена не само по време на катастрофалния си секс с електората, ами и след това, когато въпросният електорат иска да изпуши поне една цигара на спокойствие.

Вдъхновен от земеделския министър Найденов, който ще кани певицата Джесика Симпсън в България, аз пък предлагам Веждито по културна линия да покани порноактрисата Кармела Бинг да изнесе една лекция за цената на мълчанието пред нашенските политици. Ако не стане доброволно по културна линия, Цветанов да задейства службите да я докарат. Но крайно време е да се чуят нейните съвети, защото работата вече изглежда много напращяла.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: