Честно казано, нямам идея, какво е наложило този ребрандинг. Досегашното лого на авиокомпанията, макар и да на се отличава с нищо особено, беше успяло да се наложи и стоеше адекватно, може би заради контраста с Z-образната лентичка от времето на Зееви и @-то в междинния период преди повторната приватизация. Новото, от своя страна, се появи първо сред партньорите на Мелоу, а после и в съвместна реклама с ЦКБ и засега нямам информация за официално предствяне. Типографията е в най-добрия случай безлична, за сметка на това, надписът е решен в сиво, сигурно за да не се забелязва. А зад него се крие лента с... мила-родино-ти-си-земен-рай... никога няма да познаеш - националният трибагреник! Уф, ами да, българска компания без знамето все едно не е българска компания. Сигурно така са си мислели от Аерофлот, когато понижиха крилатите сърп и чук за сметка на лента с... славься-отечество-наше-свободное-братских-народов-союз-вековой... руския трикольор.

Фирмените футболни отбори не са чисто източен (източноевропейски, източноазиатски) феномен. Само в Бундеслигата има 2 - миналогодишният шампион Волфсбург е нещо като отдел във Фолксваген, а Байер Леверкузен се издържа, ами, очевидно от Байер. Към тях може да прибавим и отборът от Хофенхайм, селце с 3000 жители и статут на предградие на малко по-големия град Зинсхайм, който се издържа от създателя на САП Дитмар Хоп. Доскоро не бях обръщал внимание на това, че френският Сошо е с абсолютно идентичен статус - основан през 1928 г. от работници във фабриката на Пежо, който с паричките на автомобилния производител става първия профи клуб в страната и взима 2 титли през 30-те години. Най-голямата му гордост пък е, че е прекарал най-много години във френската първа дивизия - цели 63 сезона. Цялото име е ФК Сошо-Монбейар - Сошо е село с население от 4000, а Монбейар е общинския център с около 20000 жители, колкото впрочем е и капацитета на стадиона. Лъвът е хералдически символ на областта Франш-Комте, където се намират Сошо и Монбейар, току до швейцарската граница, така че не е чудно, че и Сошо и Пежо се спират на него за логата си. Ако обаче проследиш еволюцията в емблемата на футболния клуб, ще установиш, че тя следва едно към едно редизайните на Пежо. В последната версия това се случва прекалено буквално - новото хромирано и тримерно лого на Пежо е пльоснато на син щит и толкоз. Мне, не става...

Тук работата става дебела. Близу е новото име на кабелния оператор, получил се от обединението на Евроком и Кейбълтел, а отговорни за ребрандинга са лондонската агенция Сигъл + Гейл и българската Маккан. Решението да се разкарат двата стари бранда е логично, предвид множеството натрупани негативи, а смелостта да се измисли нова дума (която не включва паразитните ком, тел, сат, нет) и цялостният подход заслужават похвала. И толкоз. В дните след представянето на новия бранд недоумението, какво ще рече и как точно се произнася, беше заменено с откровени подигравки с името (което наистина идва от близо и zoo), лилавото космато петно с очички, сайта и първия рекламен спот. Ако целта на Близу е била да предизвика интерес, тя беше постигната, но ако целта е била да се създаде силен бранд, то тя бе пропусната с много. Все още ми е мъчно да си представя, че реплики като "Ало, Близу ли е?" или "Ами, аз съм абонат на Близу" могат да се произнесат със сериозен тон.

За няколкото години, откакто съществува визуална идентичност на германската Бундеслига, тя успя да се утвърди като една от най-лесно разпознаваемите футболни състезания след Шампионската лига и английската Висша лига (опитай се да ми опишеш логата на първенствата в Испания, Италия или Франция). И то въпреки твърде безидейното заимстване от стилистиката на северноамериканските профи спортове - силует на спортист върху цветна подложка със заоблени ъгли. Добрата новина в новия вариант е значително подобрената типография. Лошата - ако уеб 2.0 градиентът може да бъде игнориран, то решението топката да придобие обем и да се превърне в оловно пинбол топче буди недоумение. С други думи - нямаше нужда.

Това е вторият ребрандинг на марката на Бенетон Груп в последните няколко години. Сигурен съм, че ако те питам за логото на Плейлайф, ще ми опишеш това с огледално завъртяните букви, което беше пенсионирано преди три години. Тогава марката беше препозиционирана с линия облекла, вдъхновени от колежанската мода с ръгби нотки, а за лого беше пробутан семпъл надпис от главни серифни букви. Но понеже Бенетон са италианци, не им се получи - мениджърът, предложил промяната най-вероятно е бил хвърлен на ръгби отбора на Тревизо, за да се позабавляват с него, а Плейлайф отскоро има свежо ново лого с калиграфско P. Не е като да не сме виждали стотици подобни, но е категорично по-симпатично и успява да отрази същността на марката. Пък и трябва да завърпа с едно позитивно ревю, нали?