Toyota iQ

За последното пътуване ми трябваше кола за двама. Нямаше да носим нищо повече от едно барбекю, наденици и фотоапарата, затова и преди няколко дни си запазих едно интелигентно iQ на Toyota. Не бях се качвал на толкова малка кола.

В момента, в който запалих двигателя, се зачудих дали пък в краката ми не са сложили някой големичък дизелов агрегат. Веднъж превключил на трета скорост, обаче, вече спокойно можех да чуя мислите си. За тази възможност ми подсказа и самата количка–с двете малки стрелки на таблото напомня да превключваш предавките, както и повечето настоящи модели на Toyota.

Като цяло, всичко в тази кола е малко–задната седалка, воланът, дистанционното управление на аудио-системата, самата аудио-система. Малки са и състезателните амбиции. Да не говорим за багажника–ако не свалиш задните седалки, няма смисъл дори да се разхождаш до него. Е, предните седалки са удобни, страничните огледала дават отлична видимост, всичко е електронно. Очевидно е, че дизайнерите са се опитали да елиминират излишните детайли, доколкото е възможно, затова и купето е доста просторно като за двама души. Единственото нещо, което не ми допадна чак толкова много, беше таблото. Можеха да използват по-малко материали–и като количество, и като разнообразие.

Влюбих се в почти всичко останало. Паркирането е по-скоро детска игра, отколкото кандидат-студентски изпит. Отпред имаш място не за два, а за четири крака. Няма как да се загубиш сред копчета–такива почти няма. А и всичко ти е на една ръка разстояние. Вярно е, не е кола за дълъг път, особено ако си си сложил дългите крака, но пък управлението е лесно и забавно.

В заключение: За пореден път се убедих, че на Toyota не може да се има доверие. Вместо обещаните 4.3 литра безоловен на 100 км докарах разход от 2.87.

И още нещо–не го паркирайте между два SAAB-а–чувства се неудобно.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: