„Еxodus 2010″

Хуманитарната помощ не е достатъчна. Това заяви Исмаил Хания, дни след атаките над корабите от „Флотилията на свободата“. И ако друг път съм критикувал лидера на Хамас, то сега ще се съглася с него. Журналистът Bradley Burston заявява, че Газа е израелският Виетнам, защитавайки една анахронична блокада. Ari Sharit(Haaretz) пък нарича атаката над флотилията „израелско фиаско в морето“.   Резултатите от аутопсията на убитите турски граждани показва, че по тях е било стреляно над 30 пъти! Защо един човек отива да се бори за чужда кауза и да загине по подобен начин?

Фактите са красноречиви и показват, че в Ивицата Газа се случва нещо възмутително и, ако Хамлет бе съвременник на нашето време, вероятно щеше да възкликне: Има нещо гнило в Газа! От 1967 г. до 1994 г. израелската войска контролира ивицата, след Шестдневната война, когато окупира редица територии от арабските държави -Египет, Йордания и Сирия. В наши дни войската се е оттеглила извън Ивицата Газа, а заселническите селища са сведени до минимум. Границите на Газа се контролират от израелската войска, а от три години е наложена пълна блокада. Контролът над хуманитарната помощ е силно затегнат, като не е позволено внасянето дори на тоалетна хартия, смятана за лукс в Ивицата Газа.

По въпроса за Палестина, ООН ратифицира 223 резолюции. По въпроса за контролът на Газа, международното право е абсолютно – окупацията е незаконна, както и блокадата над Ивицата. Единствените, които държат на блокадата са Израел и САЩ. Срещу коментарите на ООН, че Израел спира хуманитарните помощи, съветникът на Ариел Шарон, Дов Вайсглас, заявява: „Те (Газа) сега са на диета“. В края на 2007 г. са спрени доставките на обувки, учебни пособия и чай.

През 1994-96 г. Израел изгражда ограничителна стена около Газа. Тя е и една от причината да избухне Втората интифада (въстание) на палестинците през 2000 г. През 2004 г. е изградена такава стена и откъм границата с Египет, при град Рафа. Според правителството в Тел Авив, това предпазва територията на Израел от ракетни атаки. В същото време журналисти от Haaretz пишат, че мафията в южния град Ашкелон продава оръжия на Хамас и палестинците в Газа. Това хвърля голяма сянка над казваното от кабинета. От 2007 г. действат законите на военното право, с което се налага блокадата. Идва дни след избирането на Хамас в Газа. САЩ и Израел са несъгласни с резултатите от изборите, проведени в Ивицата, под погледа на международни наблюдатели. Наложена е блокадата, която трае до днес, називисимо от протестите. Според организацията Gisha, която наблюдава процеси най-вече в Газа, 1,5 млн. души са пред прага на хуманитарна катастрофа, ако блокадата не бъде вдигната. MJ Rosenberg пише в блога си кои стоки са забранени в Газа:

Реално блокадата не спира нищо друго, освен хуманитарната помощ. От няколко години се пращат кораби, някои от които стигат до пристанището на Газа, а други имат съдбата на тазгодишната „Флотилия на свободата“. Целите са няколко-привличане на внимание, доставка на храна, медикаменти и неща от първа необходимост и пробиване на блокадата.

Онова, което привлече вниманието бе атаката на командосите, извършена в международни води. Т.е. Израел можеше преспокойно да изчака до навлизането на корабите във водното пространство на Газа и тогава да действа. Определено шумът щеше да е значително по-малък, а най-вероятно нямаше да има и убити. Това, което сме свикнали да гледаме от израелската армия, професионализъм, сега липсваше в ужасяващи количества.

Териториалните води на Газа са спорна точка и предмет на дискусия в Обединените нации. Израел настоява, че Газа няма свои води, защото е под юрисдикцията на Израел. Но пък ООН обявява блокадата и окупацията за незаконни. Дали не говорим по-скоро за един политически инат от всички страни? На картата ясно се вида колко далеч от Газа е станалата атаката.

Израел може би най-добре от всички знае как се вкарва кораб в блокирана територия. Съответно знае и как да бъде спрян (споделено от мой приятел евреин). През 1947 г. еврейски заселници, идващи към Палестина на борда на Exodus 1947, са буквално удавени от британските сили. Ситуация много приличаща на тази днес, заявява журналистът Andrew Wander в публикацията си Echoes of the past in Israeli ship raid.

Идва ли политическа криза в Израел? Вече не става дума за Хамас, блокадата и палестинците. Обстоятелствата покрай атаката на командосите говорят, че правителството в Тел Авив е било разделено по отношение на тези действия. Ден след атаката, в Кнесета се чуват призиви за оставка на правителството, отстраняване на военния министър и т.н. В тази битка Израел ще се бори срещу Израел.

Прочети цялата новина

Свързани новини: