ДА ТИ ИЗЧЕЗНЕ ПОЛИТИЧЕСКОТО ОТ ПОЛИТИКАТА

http://asenov2007.wordpress.com/     

• Колко време може да се живее в такова състояние, преди да се стигне да крах, не е ясно – може пък ние в България да го можем вечно, макар да не ми се вярва 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Представете си, че изчезне бойкоборисовото от Бойко Борисов, а ние продължим да си го броим за Бойко Борисов. За по-ясно – представете си, че изчезнат всички пари от финансовата система, но пазарът продължи да се държи, сякаш нищо не се е случило. Е, така стои въпросът напоследък и с изчезването на политическото от българската политика, процес, който всички се правят, че не забелязват. Или наистина не забелязват.

Откровени мераци това да се случи – да изчезне политическото и на негово място в политиката да започне да се вихри теорията на хаоса – има отдавна. Да оставим настрани прекалено общирната тема за дирижираното начало на прехода, за създаването на партии, които не са партии, поставянето на политически въпроси, които не са въпроси и извършването на политически действия, които не са политически. Да вземем само времето от 2001-ва година насам, когато на върха на държавата се настани Първанов, а на отсрещния връх – Сакскобургготски, и тия двамата започнаха да си общуват по овчарски, чрез провикване.

Самият техен избор беше не политическо, а антиполитическо действие от страна на тъй наречения народ. Който при това, както е известно, не бива да бъде критикуван, защото винаги е мъдър и никога не греши. Или защото другия път няма да ни избере. Факт е обаче, че Първанов по се спотайваше отначало, още му беше прясно оцапо дупето от участието в управлението на Виденов. Наистина, излизаше с някакви призиви за единство, за обединение – ясно около кого, макар неясно в името на какво. Но като цяло не се репчеше срещу политическото изобщо.

Сакскобургготски обаче си дойде с призив на уста да се унищожи вредната двупартийна система и да се възвиси политиката до всенародно желание умният цар да ни оправи. Нито двупартийна система в страната тогава имаше, нито ако я имаше, бедите биха идвали от самата нея като такава, нито царят беше умен. Но чалга-политиката се наложи в България със страшна сила. А като видя колко е успешна, Първанов, истински опортюнист, също се залепи за нея – дотам, че през 2005-та двамата се прегърнаха и създадоха правителство по формулата 3:5:8, известна като схема на картаджийската игра “Блато”.

Вместо да прекъсне, тази линия на развитие продължи след свалянето на Тройната коалиция. В резултат имаме много партии, но нито една с ясна политическа физиономия, множество политици, но нито един със стратегическа визия за развитие, множество действия, които само изглеждат политически, но не са. Колко време може да се живее в такова състояние, преди да се стигне да крах, не е ясно – може пък ние в България да го можем вечно, макар да не ми се вярва.

От друга страна, на пръв поглед процесът не се развива “насила”, под нечие давление, а изглежда, сякаш се случва просто така, по естествен път – дори няма на кого да се разсърдиш, дето се казва. Обяснение има, разбира се, даже те са множество обясненията.

Първото е в начина, по който се сложи самата политическа конфигурация след последните избори. Виждаме, че бившите управляващи от лявата Тройна коалиция на практика рухнаха и не могат да бъдат реална опозиция. Да не говорим, че в координатната система на истинската политика те никога не са били същински леви, центристи или с какъвто и там етикет да се пъчат официално.

Традиционната десница пък по причина и на собствената си слабост, и на необходимостта да подкрепи неистово нужни за страната реформи, па макар провеждани половинчато, се държи близо до управляващите и донякъде сама се обезличава. Управляващите от своя страна нямат пълно мнозинство в парламента и се нуждаят от партньори, но се държат с тях така, че ги неглижират, което значи – довършват процеса на обезличаването им.

Второ обяснение може да се търси в самото българско общество, което изглежда прекалено уморено от тежкия, но неефективен преход, преход, който обещава само нова поредица от кръв, пот и жертви, без да покаже светлинка в тунела. Това общество традиционно си носи и недоверието в собствените сили и възможности, свързано с постоянното очакване на месията, на някой, който ще дойде някъде отгоре и “ще ни оправи” като с магическа пръчка. Е, Бойко Борисов е поредният човек, който обеща “да ни оправи” и сега всички седим и чакаме това да се случи. За разлика от предишния си патрон Сакскобургготски обаче, Борисов спечели, като не уточни времето, необходимо за това оправяне, не каза, че то ще стане за 800 дни, така че можем още доста да си почакаме, докато се залъгваме, че кралят не е гол.

Трето обяснение за инертността и липсата на политика в България може да се потърси във външни фактори като световната икономическа криза и някои влияния от страна на глобалните политически фактори – ЕС, САЩ, Русия.

И четвъртото обяснение е в българския политически цикъл. Тъй като се намираме в период между парламентарните избори през миналата година и предстоящите чак през есента на следващата година президентски и общински избори, намалялата активност може би изглежда донякъде разбираема.

Граждани, не се лъжете. Не говорим тук за неща, които само приличат на политика. Преодоляването на икономическата криза например е повече експертна, отколкото политическа задача – той затова я изпълнява Дянков, който нищо не разбира от политика. Хайде да оставим Борисов да се бие с кризата и да видим какво ще стане.

Полицейските акции на Цветанов също не са политика. Те са опит за поне малко наваксване на онази експертна полицейска работа, която МВР не свърши през годините. Някой ще каже – ама с действията си правителството демонстрира политическа воля, следователно те са политически. Донякъде е така, имат нещо общо с политиката и политическото, приличат на такива. Само че действията са, както всички виждаме, твърде хаотични, взима се едно решение, после се променя, отмятаме се на 180 градуса, после още на 180…..

Това не е политика, граждани, истинската управленска политика съдържа най-малко два задължителни елемента – ясна идеологическа база и стратегическа визия, за постигането на която се предприемат последователни стъпки. Кой от тези елементи съществува в думите и действията на сегашното правителство?

Хванахме те на тясно, ще каже някой, защото какво друго, освен политически сблъсък е този между президента Първанов и премиера Борисов, който се разиграва вече месеци наред.

За него бих казал, че също е някъде на ръба на политическото. Да, той изглежда политически, доколкото са замесени двете най-влиятелни властови фигури в държавата. Но до голяма степен зад думите и действията им стоят не точно политически фактори и интереси. Например в тях не присъства никакъв, иначе твърде характерен за политическите битки, идеологически елемент. И това е така, въпреки че според собствените им заявки Първанов и Борисов са главните  представители на лявото и дясното в България.

Освен това техният конфликт само създава у публиката изкуствено усещане за динамика, но не и реална динамика, той всъщност не води до никъде. Не само защото и двамата нямат истински полезен ход, а и защото обществото просто ги наблюдава, без това да предизвиква сред него вътрешни движения – напред или накъдето и да било.

Да вземем поредният епизод от скандала. “Труд” писа, че при неотдавнашното посещение в страната на шефа на ЦРУ Леон Панета премиерът Борисов е обсъждал с него политическия проект, който се смята, че президентът Първанов готви за времето след втория си мандат. И президентството тръгна да иска обяснения, а медиите гърмят – обсъждал ли е или не е обсъждал. Сякаш Първанов никога не е обсъждал с шефа на КГБ Путин евентуалната изборна победа на Борисов в България, още преди тя да се случи…..

Тоест, тук никой не коментира действително политическата част от темата – какъв би бил евентуалният проект на Първанов, полезен или вреден за страната, защо Борисов напоследък силно се е вкопчил в идеята, че такъв проект наистина се готви и защо го смята за чак толкова важен, кой, освен президентът, и по какъв начин стои зад тази хипотетична идея…..

Не, нещата изглеждат, сякаш целта е да се размаха трибуквието ЦРУ като плашило пред онези българи, които още живеят с гадното ЦРУ. Онази част, която или не е научила, или веднага е забравила, че с американците сме съюзници в НАТО, тоест, не КГБ, а ЦРУ е наш партньор, с който обсъждаме живота в държавата ни. Парадоксът тук е, че в тази тема наистина има много политика, но я подминаваме и се хващаме за най-лесното и повърхностно питане – обсъждал ли е или не е обсъждал. Ами обсъждал е – и какво, дайте да разчепкаме нататък, де!

Още по-голям парадокс е, че като общество продължаваме да наричаме политици одиозни фигури като Курумбашев и Румен Петков, които излизат и викат – ама той Борисов и да отрича, ние пак няма да му повярваме. Е, оти тогава ручаме жабетата, както попита, макар по друг повод, еврокомисар Кристалина Георгиева?

Някой ще каже, че въпросът за изчезването на политическото от политиката е маловажен – защото политика е мръсна дума, защото политиците са виновни за нашия хал, защото ние демокрацията си я можем и без политика. Нищо от това не е вярно, само е плашещо.

Да ти изчезне политическото от политиката в нормално демократично общество означава, че то, обществото, е напълно изчерпано откъм идеи и личности, значи – и откъм защитни сили. А като рухне обществената имунна система, следват опасности, в които аз поне вече живях и не искам да живея пак. Мерси. Затова ще продължа да се придържам към идеята, че политика не е мръсна, а мръсно употребявана дума. Че нашите политици не са въплъщение на злото, а са точно каквито сме ние, доколкото тук всички сме роднини, приятели, съученици. Че ако демокрацията можеше без политика, то такъв вид  демокрация отдавна вече щеше да бъде измислена, но не е.

Ще се придържам към тези идеи, защото иначе има опасност и човешкото да ми изчезне, не само политическото.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: