Пиар тероризъм

Според непреходната мъдрост на шопа динамиката на събитията може да се опише понякога така: „Нема, нема, па си е*е майката!“


Ето и аз сега съм силно раздвоен. Дали да ви преведа статията на Юлия Латинина за последната криза в Близкия изток, или да коментирам представянето на Бойко Борисов по Эхо Москвы в предаването 48 минути.


След дълго колебание, реших да се придържам към първоначалния план, така че заповядайте – 

Развалината „Рейчъл Кори“, част от "Флотилията на мира", в събота е била задържана без съпротива, арестувана от израелските гранични служители и откарана в Ашдод, където 550 тона товари ще бъдат сортирани и хуманитарната помощ ще бъде закарана в Газа.

Прихващането на „Рейчъл Кори“ е преминало без инциденти и не предизвика в публиката никакъв интерес. И напразно. Представете си, все пак, че „Рейчъл Кори“ беше оказал отчаяна съпротива срещу Израел. Това щеше да бъде PR катастрофа за Израел, независимо от броя на пострадалите. Защо се случи така? Какво попречи на борците за мир в „Рейчъл Кори“?

По мое мнение, мирното залавяне на „Рейчъл Кори“ е ключа към обяснението на това какво точно означава "Флотилията на мира" и че това е чист пиар тероризъм.

Флотилията на мира

На първо място, да припомним предшестващите събития. На 31-ви май арабският канал "Ал Джазира" и турската НТВ съобщават, че израелската военщина е устроила клане на борда на „Нави Мармара“ - един от шестте кораба, влизащи във "Флотилията на мира", и опитващи се да разбият блокадата на Газа. Западните телевизии, правозащитниците, представителите на ООН и просто хората с добра воля незабавно осъдиха кървавия израелски режим и призоваха за прекратяване на блокадата. Но изведнъж се изясниха някои детайли, които не съвпадат с версията на тези добронамерени хора.

Първо, оказва се, че мирните защитници на човешките права, запътили се за Газа, за да спасяват гладуващите деца, са отговаряли на израелския капитан: "Върви си в Аушвиц" и са пеели, полюшвайки се, "Помнете Хайбар, чифути, армията на Мохамед ще се върне". (Хайбар - за всеки случай - това е мястото, където са клани евреи)

На второ място, декларациите на мирните правозащитници твърдят, че децата в ивицата Газа гладуват и те им носят помощ. При това, не е ясно защо 90% от товара се състои от такива съществени неща за гладуващите деца, като арматура и цимент.

Трето, не е ясно защо хуманитарна помощ не е свалена в Ашдод, или, ако защитниците не обичат кървавата израелска военщина – в Египет. Египет също осъществява блокада на ивицата Газа. (И все пак, що за социален строй цари в ивицата Газа, щом дори не може да уреди производството на цимент?)

На четвърто място се установи, че по време на спускането на израелските командоси на борда, мирните активисти са били облечени в бронежилетки и с очила за нощно виждане, въоръжени с ножове и железни пръти в ръцете си, пердашили са въоръжените с пушки за пейнтбол израелци и дори са се опитали да вържат въжето от хеликоптера, по което са се спускали войниците.

Трябва да отдам дължимото на военната подготовка на правозащитниците: не всеки правозащитник би се осмелил да опита да върже хеликоптер с въже – ами ако хеликоптерът се уплаши и удари с някоя ракета и каже – то така си беше? Аз по принцип да ви кажа, че рядко военен хеликоптер, който го връзват с въже, се въздържа от подобни изкушения.

Ще отбележа един важен момент. Сред пътниците на Нави Мармара е Шейх Раад Салах. Той например, не тръгна да привързва хеликоптера. Но след като е задържан от кървавия израелски режим, под домашен арест, той каза, че цялата операция е била извършена, за да го премахнат лично, обаче израелската военна операция е била неуспешна. Лично израелският министър-председател и министърът на отбраната са разработили операцията и са изпратили въоръжени с пейнтбол оръжия войници да премахнат шейха: Значи, израелците са идиоти.

Заявлението на шейха като две капки вода си прилича с операция „лято олово“. Тогава нито един стрелец от Хамас не унищожи нито един танк и не свали нито един един хеликоптер на кървавия Израел, нападнал земята му, но Хамас смело продължи да стреля по Израел от ракети, разположени обикновено по покривите на училищата. В същото време, Хамас излови стотици активисти на "Фатах", които в разгара на войната бяха дълго и напоително измъчвани в мазето на болницата, превърната в команднен център на "Хамас".

На пето място, стана ясно, че кървавите израелски палачи са започнали да се подготвят за дискредитиране на хуманистите от IHH (фондация за правата на човека, свободата и хуманитарната помощ), подготвяли "флотилия на мира", още преди петнадесет години. Именно тогава, наетият от враговете на гладуващите палестински деца френски магистрат Жан-Луи Брюге нарече лидера на IHH Илдирим вербовчик на джихадисти за бъдеща война. Той заяви това на процеса на Ахмед Рессам, който беше съден през 2000 г. за опит за взривяване на летището в Лос Анджелис. А през 2006 г. датският институт за международни изследвания описва IHH като прикритие за финансирането на терористи: Да, всъщност, самите те никога не са крили факта, че наемат муджахидини за Афганистан, Босна и Чечня.

Тук можем да припомним накъде пътува мирният конвой – към терористичната организация Хамас, изстреляла около 4 хиляди ракети към Израел, и че броят убити първоначално е беше 19, а след това се спаружи до девет, както се случва всеки път, когато "Хамас" не успеят да подправят цифрите с Photoshop - но да не се заяждаме за глупости.

Основното е нещо друго. Да анализираме, по стъпките на Михаил Войтенко от „Морски бюлетин“, състава на флотилията. Шест плавателни съда, които превозват 10 000т товари (т.е. толкова, колкото се побират в не много голям товарен кораб, и толкова, колкото всяка седмица влизат от Израел в Газа).

Въпрос: Защо шестте кораба возят 10 000 тона, при това цимент? Отговорът може да бъде получен чрез вглеждане във флагмана на флота - „Нави Мармара“. Това не е товарен кораб, а пътнически кораб за круизи с капацитет от 1080 пътници, които ще изядат повече от това, което ще транспортират. И кой се е возил на този кораб? 700 правозащитници - минус 100 добре обучени бойци, скрити сред тях.

Този факт – един круизен кораб, 100 боеца и 600 баламурника - и ни дава ключа към замисъла. Какво се е планирало? Касапница.

Отново. 600 полезни идиоти, тъпи гяури, които са годни само за огрев, или мюсюлмани, които, иншаллах, ще станат шахиди - и 100 добре обучени хора, които не бързат да жертват живота си. Те имат бронежилетки, очила за нощно виждане, радиостанции - всичко необходимо, за да оцелеят. Нормално въоръженият човек взема със себе си пистолет, а бронежилетка не взема. Те са невероятни бойци: обличат бронежилетки, а автоматично оръжие не носят.

Тяхната задача е много проста: Израелският войник, въоръжен с пейнтбол пушка и пистолет, се спуска надолу към палубата по предварително взаимно съгласие. Нощ, глъчка, атакуват ви с ножове и железни пръти сто души, наоколо има 700: целта е израелските войници да открият огън по всичките седемстотин души. Оттук - бронежилетки и от тук - необичайно малък брой на жертвите. Девет от сто се нахвърлят на войниците. На тях не им е важно да убиват, а да предизвикат избиване.

Организаторите на акцията са сбъркали само в едно: те са решили, че хеликоптер, привързан с въже, и войници, прободени в ребрата, ще открият безразборен огън.

Но така се случва, че четвъртият човек, спуснал се към палубата, е сержант C. Той се спуска и установява, че и тримата му началници, които са се спуснали първи, – а началниците се спускат първи, защото това е армията на Израел, а не армията за пълнене на джобове, са ранени или взети за заложници. И в тази ситуация той не започва да стреля безразборно, не вика „пречукай всички!“ - Той поема командването.

Мнозина твърдят, че израелската армия се е провалила в тази операция, че нещо там не са доразузнали. Мисля, че тази операция е блестящо проведена - благодарение на своята система за обучение на войници. Това обучение е довело факта, че сержант, спуснал се върху кървавата палуба, без офицери, въоръжен с пистолет, срещу тълпата от 600 овце и 100 терориста не губи присъствие на духа и не започва да стреля, и да спасява ранените си другари. Той започва да командва.

Това е нещо, което не може да се подготви за един ден. Това е нещо, което се отглежда. Така трябва да е устроена армията.

Мирният арест на „Рейчъл Кори“, по мое мнение, е убедително потвърждение на тази хипотеза. Ако „Рейчъл Кори“ се беше съпротивлявал, състрадателният свят не би оцелял при това ново варварство на Израел. Но там е работата, че на „Рейчъл Кори“ е имало дузина моряци и седем правозащитника. За да се осигури кланица, е необходим Нави Мармара - круизен кораб, където сред стотици мишени са били скрити стотици провокатори.


Нов вид тероризъм

В Палестина, светът си има работа с нов вид тероризъм. Предишните терористи се опитваха да увеличават броя на жертвите при врага. Новото поколение терористи се опитва да увеличи броя на жертвите сред своите, с надеждата да спечели световното обществено мнение.

100 бойци, скрити сред 600 активисти - това е същото като училище с „Касам“ на покрива. В режима на получаване на информацията онлайн, потребителят не възприема смисъла, а картинката. Побеждава този, който генерира най-жалостивата картинка. Ние сме изправени пред нов вид тероризъм - тероризъм, чиято аудитория се състои от правозащитници. На мястото на обикновения тероризъм дойде пиар тероризмът.

Защо, ще попитате вие, правозащитниците не забелязват това? Лесно е да отговорим на този въпрос, ако се поровим в биографиите на тези, които пътуваха на Рейчъл Кори. Например, Мейдрид Коригън - ирландска католичка, спечелила Нобелова награда за мир през 1976 година. През целия си живот тя професионално се бори за мир, без да броим 16-те години, когато работи като стенограф. Професионално да се бориш за мир днес е възможно само на страната на Палестина. Ако гражданката Коригън иска да се бори на страната на Израел, я чака разочарование. Израел не се нуждае от услугите на гражданката Коригън. Израел се бори за мир с помощта на израелската армия.

Тук е и друг светец, безсребърникът, безкористният защитник на палестинския народ, бившият сътрудник на ООН Денис Холидей, благороден борец срещу геноцида. Геноцид г-н Холидей нарича ... икономическите санкции срещу Ирак. Г-н Холидей е бил отговорен за най-чистата и неопетнена в света програма - „петрол срещу храни“. Когато му закриват лавката, г-н Холидей в знак на протест напуска ООН.

Режисира филм, в който показва, че иракските деца умират по 5000 на месец и единственият начин да се спре това, е, отново да се връчат хранителните доставки в Ирак на чисти ръце, на г-н Холидей и на иракските власти, които г-н Холидей защитава от обвинения в корупция. Действията на Буш и Блеър Холидей нарича геноцид и расизъм.

Нека си представим, че г-н Холидей внезапно измени на идеалите си. Той отива при израилтяните и им казва: "Искам да защитя гладуващите израелски деца. Искам заедно с вас да усвоявам парите за това безкористно дело“. Какво ли ще му кажат в Израел? „Разкарай се.“

Ивицата Газа и Северна Корея

Каква е разликата между ивицата Газа и Северна Корея?

И тук, и там, има бедни и страдащи хора.

И тук, и там, властите обясняват страданията на народа с интригите на нашествениците. И тук, и там, хората са напълно съгласни с властите, а несъгласните ги разстрелват. И тук, и там отвъд границата окупаторите демонстрират безпрецедентен ръст на икономиката.

Каква е разликата?

Отсъства UNRWA - Агенцията на ООН за бежанците в Палестина.

О, ако само след Корейската война, великият вожд и учител, другарят Ким Ир Сен беше обявил 15 милиона корейци за бежанци и беше поискал съдействието на ООН, храна и най-важното - създаването на една организация, която ще предоставя тази помощ на всеки бежанец и на потомството му! Тогава вече, освен Агенцията за помощ на бежанците Палестина в центъра на Женева щеше да има и агенция за подпомагане на бежанците в Северна Корея. Тогава "Флотилията на мира" щеше да плава към Северна Корея, а Холидей и Каригън щяха да осъдят южнокорейската военщина, позорно потопила собствения си кораб, за да дискредитира умиращата от глад Северна Корея!


Резултати

И какво следва от всичко това?

Две важни, по мое мнение, неща. Първото - пълното дискредитиране на правозащитното движение като като явление. Организациите, които при основаването си провъзгласяват за цел подвига или безкористността, обикновено във второто поколение се превръщат в лицемерни бюрокрации. Един пример за това са католическата църква или Орденът на Св. Франциск от Асизи. По същия път върви и правозащитното движение.

Human Rights Watch подготвя доклад за нарушаването на човешките права в Израел, без да обръща внимание на диктатурата и убийствата на „Хамас“. „Амнести интернешънъл“ защитава правата на члена на "Ал Кайда" Муазам Бег. Това не е случайно. Това е идеологически съюз на европейските леви, мразещи буржоазната демокрация, с най-активната сила, която воюва с тази демокрация.

По време на 1930-1940г. „полезните идиоти“ защитаваха мирния СССР от машинациите на прокълнатите империалисти. Сега защитават мирния „Хамас“ от кървавия израелски режим.

Второто важно нещо - няма вече ООН. Има международна бюрокрация, която престана да бъде средство за решаване на проблеми и се превърна в инструмент на тяхното създаване. Няма нито един проблем, който международната бюрокрация да се е заела да решава и той да не се е превърнал във вечен проблем. Ако на международната бюрокрация и хрумне да помага на гладуващите в Африка - Африка винаги ще си остане гладна. Ако на международната бюрокрация и хрумне да помага на палестинските бежанци - бежанци винаги ще има.

След задържането на „Флотилията на мира“ Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун поиска „да се допусне помощ до Палестина“.

Извинете ме, но само идиот или корумпиран може да твърди, че Газа се нуждае от още хуманитарна помощ. Газа е мястото, където гладуващите тийнейджъри, които пробиха блокадата на Египет, си накупиха масово мотоциклети. Газа е място, където раждаемостта е няколко пъти по-висока, отколкото в Ливан, защото всяко новородено веднага става бежанец и получава помощ от страна на ООН: колкото повече деца, повече помощ.

Проблемът на Газа не е в липсата на хуманитарна помощ - тя е затрупана с нея до ушите си. Проблемът на Газа е, че терористите от "Хамас" прибират хуманитарната помощ, предоставена от ООН, и я разпределят – друг източник на доходи в ивицата Газа не съществува. Всякакви други източници на доход, или принадлежат на "Хамас", или им плащат данък, или се изкореняват, като Ходорковски. Проблемът на Газа не е в липсата на хуманитарна помощ, а в самата хуманитарна помощ.

И начините на използване на мирната хуманитарна помощ, както и начините за използване на мирния атом, са, както историята с „Флотилията на мира“ показва, все по-разнообразни, и мисля че кориганите и холидеите от цял свят много рискуват, ако поемат със следващия хуманитарен конвой. Защото той може да бъде потопен от кървавата израелска военщина, точно както кървавата полска военщина атакува Гляйвице[през Втората световна война, използвано като повод от Германия да нападне Полша - К.], а империалистите-белофини нападнаха Майнила [през Зимната война, използвано като повод от СССР да нападне Финландия - К.].

Но какво да се прави – борбата за мир и цимент за гладуващите палестински деца изисква жертви.

Прочети цялата новина

Свързани новини: