Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Спорих наскоро с един румънец, кой народ е по-намръщен – българите или румънците. След проучването на Галъп съм спокоен – българите се чувстват най-нещастни, а служебната победа е моя.

Комунистическият режим се БОРЕШЕ за щастие по метода на изключването – с оперативно отстраняване на нещастието. До щастието по комунистически се стигаше по една единствена пътечка – тази на материалното задоволяване, на пълненето на търбуха. „Задоволяването на потребностите“ опираше до практически показатели като млеконадой, добиви от хектар, кубически метри бетон и преизпълнение на плана. Вестниците непрекъснато доказваха с цифри, че вече живеем щастливо, захаросани очерци обрисуваха щастливи звеноводи, а сладкопойни поети (по-честните от тях безнадеждно алкохолизирани) не спираха да блеят за щастливото детство, младежкото дръзновение и партийния устрем на масите. Дестилирано, този вид щастие се свежда до скара, бира и музика с фолклорни мотиви на фона на партийни лозунги. Между другото, този вид щастие го постигнахме. Режимът денонощно ни обясняваше колко сме щастливи. А вас, другарю, кой ви подучи да не мислите така?

Ако чакаш щастието като кораб да спре на твоето пристанище, то винаги ще си сърдит. Без да знаеш разписанието, ще недоволстваш от всяка минута чакане, без да си знаеш мястото, ще недоволстваш в малката си каюта. Безсилието ражда нещастие, включително и въображаемото безсилие.

Помните ли, когато бяхте малки, приятелчетата си играеха на нещо интересно, а вас не ви искаха? Спомняте ли си онзи път, когато никой не ви покани на големия купон? Толкова години минаха, горчилката отдавна се изпари, а нагарът остана. Неприемането не ви донесе щастие, не донесе и на тези, които ви отхвърлиха. Приеми другия, и горчилката ще намалее. Приеми смъртта като неизбежност и терзанията ще изчезнат.


Начумерени и стиснали устни, вървим по улицата. Щастливите хора са магнит, привличащ погледите. Щастливите хора изглеждат като хора, които могат да дадат. Не искаме да даваме, затова не искаме да ИЗГЛЕЖДАМЕ щастливи. И аз живях в период на уличен буреносен облак, по най-лесния начин откопчващ се от просяци, рекламни агенти и проповедници. След дълга употреба на нещастието като оръжие, умението за щастие закърнява, непоискано.


Щастието и бъдещето винаги вървят ръка за ръка. Децата носят щастие, но недостатъчно за една от най-бездетните нации в света. И дори ми е неудобно да поставям думите „деца“ и „щастие“ в едно изречение, когато се сещам за детските домове, за които има пари, но няма щастие. И така си угасваме – без деца, без бъдеще, и без щастие.

Щастието е свързано и със смеха, а индустрията на смеха у нас е в тежка криза. Ръкотворна криза при това – смехът ни е одържавен, бюрократизиран и източен. Като железниците ни – не можеш вече да се качиш на влак, гадно е. Имаме си празник, дом, фестивал и бюрокрация на смеха и вече никой не се смее. На хумористичните предавания по телевизията искам да плача. Половин век отне на България да произведе пет добри комедии и да отгледа петима хумориста. Смехът, освен това, е признак и на интелигентност. А интелигентността на колективната бюрокрация е... Искам незабавна приватизация!


Уязвимото място на щастливите хора е тяхното щастие, и е съвсем естествено да им поискаш услуга. Даваш банкноти на мургавите оркестри пред ритуалните домове, за да не ти отвлекат щастието. Стига тероризъм!


Не повдигайте вежди, защото си мисля, че резултатите от това проучване са изкривени. В селото на баба ми беше лош тон да се похвалиш (ще завиждат!), затова пазехме тайна, дори за това, че леля ми успя да иде до чужбина. Кой те бие по устата да споделяш на анкетьорчетата, че животът ти не е чак толкова лош?

Религиозната вяра е стабилен пристан, хилядолетен продукт със своите формули за спасение и щастие, който пречи на вълните на всекидневието да те люшкат. В пост-модерното време дори върху вярата няма монопол и няма задължения. А ние доброволно просто не намираме сила да имаме вяра.


Щастието – птица е любимата формула на българите. Птичката на щастието рядко каца на рамото. Виж опашката пред тотопункта.


В нашата култура има израз „да си търсиш щастието“, но той не се свързва с България, а с пътуване и с чужбина. Нямаме този късмет в Конституцията ни да пише „Ние смятаме тези Истини да са самоочевидни, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от техния Създател с определени неотнимаеми Права, между които са правото на живот, правото на свобода и правото на търсене на щастие.“* Ако имаше подобно изречение при нас, може би гражданите щяха да живеят в по-хармонична среда и по-запазена природа, защото въпросът нямаше да бъде само в парите или в доходите от курортите, а и в щастието на гражданите. А гражданите биха се интересували повече от политика, защото щастието ги чака да бъде преследвано, а не да бъде спуснато като административна услуга от парламентарното мнозинство. И децата в детските домове щяха да имат право на щастие, освен на разкладка. Мечтая си за времето, когато всеки българин ще бъде НАПЪЛНО УБЕДЕН, че има право сам да постига щастието си.


И сега, какво казваш ти, ще попитате – ако имаме по-добри хумористи, ако имаме повече деца, ако никой не взима щастието ни за заложник, ако имаме вяра, ако сме по-толерантни и ако улиците се изпразнят от нахални просяци, ако не чакаме джакпота, ако променим Конституцията и не лъжем анкетьорите, ще станем ли по-щастливи?


Да, давам ви стопроцентна гаранция.


Предпочитам оптимистичното тълкуване на резултатите от това проучване. Предпочитам да тълкувам неудоволетвореността като огромен запас от неусвоена енергия за бъдещето.

Публикувано във вестник „Седем“ на 09-06-2010г.
–––––––––
*САЩ, Декларация за независимост

Ако аз бях на мястото на ония безчувствени към загиналия Веско безхаберници от "24 часа", щях поне да пусна общоприетия в ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ страни, към които, божем принадлежим, знак на солидарност с аутистите:
Както малко по малко обществото ни прие солидарността - и знака за нея, червената лента, с HIV-позитивните и болните от СПИН, така - мисля, - ако достатъчно се говори за тези деца и се сочи проблема им, който вика за нашата съпричастност, то това по-скоро ще се случи - солидарността. Ако повече се говори, че тях ги има, че имат особени потребности и трябва да им дадем това, което им трябва. А не да има Латинка Ковачева от Столичния инспекторат, експерт „Интегрирано обучение" с 30-годишен стаж, да каже на родителите, че щом са родили такова дете, „трябва да си го гледат". И журналя, на които не им пука.

За начало - не е въпросът да се уволни или накаже въпросната неграмотна и безхаберна чиновничка. А шибаната държава да даде малко пари. Сиреч клинична пътека.

Вижте колко елементарно и тъпо звучи. Колкото са тъпи писачите от "24 часа". Те и тази лента не знаят.

„Преди да говорим, да видим другата страна.“ Искате отговор на това? Ето моят отговор. Личен, персонален отговор.

Защо? Защото „другата страна“ се показва във всеки вестник, телевизионен канал, брошура и т.н. медиийни отрасли и разделения. Постоянно се говори: „Ама Хамас…“, „Те стрелят ракети по нас…“, „Участват ислямисти…“ и прочие.

Независимо, че Хамас бе избран на ужасно, дори прекалено демократични избори и този факт е смешно да бъде опровергаван. Независимо от окупационната политика, шестдесетгодишната военна дейност в Западния бряг и Газа. Независимо от всекидневните арести на активисти. Затворите и всичко онова, което създава терирозъм.

Ако не искаш тероризъм, не създавай тероризъм.

Политиците в Тел Авив трябва да разберат, поне да се досетят, че тяхната сигурност е пряко свързана със сигурността в палестинските територии.

Ужасен съм. Не, повече от ужасен от това, как се принизява палестинската кауза…само, защото са мюсюлмани. Това е отвратително. Нима, ако носеха в мнозинството си кръстове, щеше да е друго отоншение? Та нали 35 дни една от най-големите светини на християнството бе обстрелвана от израелски части във Витлеем. И тогава кой скочи срещу това? Кой изобщо разбра това? Очите бяха затворени  за пореден път. Колко активисти християни са в затворите? Знае ли някой тяхната бройка. Мога да отговоря- не. Няма данни, няма статистика, няма нищо. Тези жертви са никои, не съществуват.

Да се върнем пак на другата гледна точка. Стената, над 8 метра висока, с безброй КПП, по които жени често раждат, защото не стигат до болниците, е построена, за да се защитят границите на Израел. Добре, това е похвално желание. До момента, в който това не се превърне в начин за навлизане в чужда територия и арестите на чужди граждани не станат ежедневие. Тогава това се превръща в престъпление.

Сигурен съм, че още 60 години ще се говори за самоубийствените атентати. Това е нещо грозно, деяние, което е хвърлило дебела сянка над палестинското движение. Но е срамно да се използва за мотив, причина за противозаконни действия, превърнати в национална политическа доктрина.

И пак да споменем религията. Това ли е проблемът? Религията, ислямът? Хайде, нека не отричаме. Това е толкова голяма треска в очите на мнозина, че не виждат огромното дърво в себе си. Хамас са екстремисти, активистите са екстремисти, дядото на дядо ми също трябва да е екстремист.

Чух едно изказване, човекът си знае кой е, че по-добре добър живот, пред държава. Че арабите в Израел живеели по-добре от всеки арабин в неговата страна и затова нямало смисъл от създаване на палестинска държава.

Със сигурност, ако кажете това на опълченците през 1878 г., ще ви помислят за луди.

Една графика на ИПИ, показваща бюджетните съкращения в десетте най-големи министерства – според предложения актуализиран бюджет.

Най-големите 3 министерства не намаляват разходите въобще. Четвъртото най-голямо, министерството на здравеопазването, намалява – но това е свръхкомпенсирано с увеличение на разходите на здравната каса. Земеделското министерство намалява, но е компенсирано чрез повече субсидии за тютюн и земеделие. МРРБ намалява, но е компенсирано с допълнителни 180 млн.лв. за инфраструктурни разходи. Всъщност, само няколко малки министерства реално намаляват разходи – но нито едно не достига целта от 20%.

Блогът за икономика 2010

Днес в Пловдив министър Цветанов не каза лоша дума срещу големите винпроми. Той призна, че те са имали нарушения на закона в миналото, но след това изрично подчерта, че и дума не може да става за сериозни санкции, като затваряне на мощно...

Ето този цитат @dnevnik дразни:

Системата за приемане на заявления за новите документи се срина централно, съобщиха за “Дневник” граждани. От пресцентъра на МВР първоначално отрекоха, но след това съобщиха, че има технически проблем в локалната мрежа на главния компютърен център на МВР

При тази цена, която е платена, системата трябва да работи винаги, дори при челен удар на самолет в мазата на 6-и септември, където вероятно баят на няколко сървъра да не угаснат. Компютърната наука е доста напред в материала и системи без single point of failure съществуват от много години.

Как се прави

Данните трябва да бъдат разпределени върху повече от един компютърен център и да се съхраняват по такъв начин, че да са фуражко-устойчиви.

Изграждането на разпределена база данни в 28 окръжни града с по 3 DB сървъра в момента е лесна задача. С почти всяка документна или колонна NoSQL база данни може да се постигне, без особени усилия. Може и да се постигне с RDBMS, дори с open source RDBMS, но това не им е точно силата.

Разпределянето върху толкова много сървъри не означава непременно висока цена на хардуера. Могат да се използват евтини отделни сървъри, защото не е нужно всяка отделна машина да е надеждна – т.е. дори не е нужен RAID.

Задачата

Трябва да се съхранят по 1 снимка, 10 векторизирани пръстови отпечатъка и малко текст за всеки човек в България. Това прави не повече от 2 MB на документ.

За 20 милиона души (нека проектираме в някаква перспектива), прави 40TB. Ако имаме 84 DB сървъра с по 4TB използваемо дисково пространство (2 диска по 2TB, без RAID), разполагаме с 336 TB, така че данните ще ги има поне на 8 места едновременно, когато се наближи лимита от 20 милиона души (20+ места на първата година употреба), а добавянето на нови 84 DB сървъра ще струва примерно 100K $ и голяма сметка за ток.

Не е нужно да се програмира, за да се постигне разпределянето на системата по този начин. Това е начинът, по който работят практически всички чудовищни услуги, които ползвате, като Facebook, Google и т.н.

Моята прогноза

Боя се, че тая система ще се превърне в най-голямата софтуерна издънка в съвременна България. В университетите ще спре да се говори за “сайта за детските градини” и ще започне да се говори за “системата с личните карти”.

Струва ми се, че в редакцията на "24 часа" са фиксирани върху темата за психично болните, и то с нездраво любопитство и злорадост. Ресорните журналисти или редактори - без значение. Днес четох поредния им за 2-3 месеца опус, в който психично болните са показани като някакви нехора, които трябва да бъдат държани под ключ, ако не за да не убият някого - умишлено или случайно, то заради тяхно добро - да не вземат да се удавят например.

Днешното им вдъхновено "разследване" е за самоубилия се лекар-анестезиолог, причинил преди две години смъртта на дете поради груба лекарска грешка. Основният проблем за часовиците (така в гилдията наричат журналистите от "24 часа") е, че той е бил психично болен - "луд", както го наричат, и защо е допуснато един луд да е лекар. Ама ако зачетеш статията, се оказва, че не е точно така. Ама съвсем не е така. Лекарят е страдал от биполярно афективно разстройство (за по-ефектно в началото го наричат "циклофрения" - отдавна отхвърлен от психиатричната общност термин), изразяващо се в периодични тежки депресии. "Изобличаващият" според тях факт, че е бил лекуван с ЕКТ - електро-конвулскивна терапия, популярна като електрошок; обективно сочи само, че депресиите са му били много тежки. Но за журналята въпросът "защо `луд` е допуснат да е лекар" е много по-важен от също споменатия факт, че човекът е пиел, меко казано, без контрол. И освен, че лекарското съсловие (особено опериращите) е много по-уязвимо за алкохолната зависимост (поради тежестта на стреса, който носят), и подценен до подминаване въпросът кой и защо е търпял (и защо не му се търси отговорност) очевидно злоупотребяващ с алкохол човек да е отговорен за лечението на хора. Алкохолно-зависими лекари (вкл. оператори) бол - без да страдат от биполярно афективно разстройство. Алкохолът - е не болестта!!!, е причина за смъртта на детето.

Простичко казано: "кои шефове търпяха пияница", а не "кои шефове търпяха луд".

Сума ти известни люде са страдали от това заболяване - великите математици Болцман и Кантор, Кърт Кобейн, Мел Гибсън, Шинийд О`Конър, Ози Осбърн, Едгар Алън По, Аксел Роуз, Жан Клод Вандам, Уди Алън, Ханс-Кристиан Андерсен, Джим Кери... Спирам дотук като спестявам къде по-значими имена от сорта на Уинстън Чърчил и Агата Кристи (поради факта, че не знам тези, които са попаднали случайно на този постинг и блог, дали са чували за тях).

Болест като болест. Хронична, по правило цял живот. И тежка. Но за елементарното, бих казала дивашко бг обществено мнение коренно различна от други тежки хронични заболявания. Защото е психична. А психично болните са `луди`, следователно опасни, и не трябва да имат нищо общо с обществото. Заключени да ги държим.

Това се казваше почти направо и в един техен, на "24 часа", текст със заглавие, че най-страшните убийства били извършени от епилептици. Което е толкова дълбоко невярно, че явно след някакъв остър протест (мисля, че бяха заплашени и със сезиране на комисията по дискриминация) безотговорниците пуснаха нещо като уточнение, че журналистите били написали не това, което са написали. (Забелязали ли сте, че лъжите и манипулациите пишат в заглавия с огромни букви, а подобни `уточнения` - така ги наричат наглеците, а те са просто признания, че са излъгали, ги пускат в сбутани карета с мънички буквички).

Същото неграмотно дивашко отношение към психично болните се четеше ясно и в писанието им отпреди няколко дни за смъртта на изчезналото дете аутист Веско. Да, те обективно бяха предали и ОЦЕНИЛИ факта, че двама възрастни психично здрави хора бяха си затворили очите пред странното поведение на малко дете, бягащо по шосето и дори след обявеното издирване бяха си замълчали. Щото не било тяхна работа.. Осъждаща бе оценката на "часовиците". Но те също така обективно - но без оценка, бяха предали и мнението не двамата гадове, а именно - защо майката и техните не си го държали яко под ключ и как може да са го изпуснали.

Без да спомета и дума например за това, че ако Веско бе имал шанса да се роди във Великобритания, щеше да е обект на специални грижи и да му е осигурен дневен център, където не просто да е под контрол, а да получава специалните грижи, от които се нуждае. И че всичките тези грижи за децата аутисти там се покриват от здравната каса, а тук родителите са оставяни да се справят сами - и според образователното си ниво (щото и средното джипи, и средният педиатър хал хабер си няма да `види` аутизма), и според финансите (щото и да го установят родителите, могат ли да си платят специалното обучение и грижи?)

Ама за да напишеш това, е нужно не само и не толкова да събереш пълна информация за случая на човека, за който пишеш. А да имаш отношение към него. Не само към случая, а и към човека.

Пука им на часовиците за човека. Пука им за истината. Нали имат сензационния материал - за "луди"...

С малко закъснение разговор по скайпа за
Боб Дилън

Боб Дълън.

Atos: Kак мина концерта?
Atos: Сложи някоя снимка

Ana: Нито една нямам
Ana: Мина добре, малко разочарована съм. Или не съм? :)
Ana: Дойде, пя и не каза една дума в повече - Дойдох, видях, победих! За него важи в пълна сила, въпреки одумките ми.
Ana: Стоеше като обиден на публиката, а и тя, като че ли към него.
Ana: Ама той си е бил винаги дръпнат и опак.
Ana: Нито една известна песен. Е, почти. Имаше нещо като кавъри по-скоро - с нов аранжимент. Нови пя. Но си пя човекът и свири на хармоника и на йоника. Харесвам хармониката му. На моменти се просълзяваш...
Ana: Имаше по-дрезгав глас отколкото го знаех, като да се караше на някой :)

Atos: Не ги разбирам такива хора
Atos: Прелетял хиляди километри за концерт и сърдит ???

Ana: За него винаги се казва, че е малко инат. Отказал всякакви снимки. Концерта не се снимал и от организаторите даже. Нас ни претърсваха за фотоапарати. Не каза "добър вечер, София", не флиртува с публиката. Като че ли много комерсиално направи всичко, а уж е бунтар. Дойде, видя ни и пя. Толкова. Един служебен бис с три песни, май от куртоазия. Състава около него беше по-деен, но не можа да се развихри заради него. Все пак той е главният. Ами какво да се прави - великите така правят :) И Стинг, помня, беше така. Идват да пеят. Една излишна дума и крачка не правят. То и все пак, това се иска от тях. Нищо друго. Нямаше шоу. Нямаше шарена сцена.
Ana: Но нищо, като цяло съм доволна. Исках да го видя и го видях! Може би, малко повече го идеализирах в представите си, но важното е, че нося музиката му в сърцето си. Личната среща, ако не беше това, което очаквах, то музиката му е тази, която винаги ще обичам и славя.
Ana: И друг е въпроса, че бях толкова далече от сцената, че не го видях дето се вика :) Беше с прословутата си каубойска шапка, под която се криеше. Може и да не беше той ;)

Иииии, малко Коледа през юни...

Време е пак да извадим шапката:

Георги пише: “Отварям блогосферата и със скрола на мишката минавам пред десетки публикации за сладки с канела, пудинг, домашни банички и други кулинарни деликатеси, онагледени с изкушаващи професионални снимки. Между тях още и още снимки на жени с гирички в различни пози, правещи коремни преси или други гимнастически упражнения.”

Реадкцията отговаря: един агрегатор не може да ти бъде представителна извадка на всичко, което става под слънцето. Блоговете са като радиото, което от 100 години насам става все по-добро и по-интересно. Туитосферата и Фейсбук най-често филтрират линкове от блоговете и без тази основа, са едно празно нищо, говорилня. Блог е широко понятие, включва няколко елемента: технология (RSS), стил на изразяване (първо лице единствено число), комуникация и обратна връзка в реално време. Всяко един от тях е все по-вплетен в социалната тъкан и надали вече бихме могли да живеем пълноценно без него. Виж, без Blogger.com може, дори ще ни олекне.

Ако отсвириш целия интернет и започнеш да се информираш от вестниците и Канал 1, твърде скоро ще се почувстваш на едно прекалено чуждо място и ще ти се прииска да си теглиш куршума.

Къде ще се проведе? В конферентната зала на Хотел Модус (специални благодарности на хотела)

Кога? 2-3 юли (петък и събота) от 10ч до 17ч

Колко струва? 280 лв

Има ли отстъпки? Да. Стига да имате основателна причина. Например ако сте студент или ако сте двама, получавате 20%.

Как да платя? По банков път, epay или в офиса на Горичка. Първо се запишете, после ще ви дадем информация.

Как да се запиша? Изпратете мейл на yoanna@gorichka.bg или звъннете на 0887 60 62 70.

Защо да се запиша? Защото за два дни ще се запознаете с много интересни хора, ще слушате осем изключителни презентации по теми, които ви вълнуват или са важни за работата ви. И най-важното: заради вдъхновението и ентусиазма.

Ще получа ли тапия? Да. Всички преминали през училището получават сертификат.

Хора от кои компании са се записвали на предните училища? От Danone, Coca Cola, BBLF, DDB, Vivacom, United nations, Renault Nissan, Telerik, Develor, az-jenata.bg, American University in Bulgaria,Зелена земя, БАУРЧР, envision…

Може ли да видя снимки от предните училища? Да. Ето.

Каква е програмата?

2 юли, петък

10.00 - 10.15 Регистрация (био кафе, био ечемик, био чай)

10.15 - 10.30 Горичка

10.30 - 11.30 Боян Рашев, „ Екологични проблеми, които изискват промяна в бизнеса”

11.30 - 11.50 Въпроси/Дискусия

11.50 - 12.00 Почивка

12.00 - 13.00 Любомир Ноков, “Лидерство във време на промени”

13.00 - 13.10 Въпроси/Дискусия

13.10 - 14.10 Обяд

14.15 - 15.15 Климентина Рашева “Зелен Маркетинг”

15.15 - 15.30 Въпроси/Дискусия

15.30 - 15.40 Почивка

15.40 - 17.10 Боян Рашев, “Зелени бизнес стратегии”

17.10 - 17.20 Дискусия

3 юли, събота

9.50 - 10.00 Регистрация (био кафе, био ечемик, био чай)

10.00 - 11.00 Апостол Дянков, “Природен капитализъм”

11.00 - 11.10 Въпроси/Дискусия

11.10 - 11.20 Почивка

11.20 - 11.50 Александър Варов, “Устойчиви комуникации в социалните мрежи”

11.50 - 12.00 Въпроси/Дискусия

12.00 - 13.20 Обяд с групата

13.20 - 15.00 Апостол Дянков, “Методи, модели, метафори за мениджъри”

15.00 - 15.20 Кафе пауза

15.20 - 15.50 Стоян Лаловски “Зелени ИТ решения”

15.50 - 16.00 Въпроси/Дискусия

16.00 - 16.10 Почивка

16.10 - 17.00 Георги Николов, “Зелено Строителство”

Има няколко забавни начина да проверите дали очите казват истината или лъжат понякога. Разпечатайте (или само отворете PDF файла) на  тези задачки  и с помощта на линийка проверете отговорите. Със сигурност ще останете изненадани.

Ние виждаме обектите едва след като мозъкът обработи информацията, постъпила в него от очите. Това става много бързо и обикновено не го забелязваме. Понякога обаче очите успяват да измамят мазъка, поради което получаваме погрешно зрително възприятие. Тези зрителни измами се наричат оптични илюзии.

От скоро следя блога на Йордан Матеев. Ако се интересувате от икономически новини и не сте попадали в този блог, абонирайте се, добавете в любими в TopBlogLog, FaceBook и т.н., едва ли ще съжалявате.

Доживяхме! Ето това е българският премиер! В цялото му великолепие! Преди дни, откривайки поредните няколко стотин метра асфалт, Борисов заяви, че вече не му трябва багер, защото си има Цветанов. Цецо щял да кОпа. Преди време попитах Плевнелиев от бойкоборисовите министри дали "Южна дъга" и магистралите са единствените приоритети на правителството. Той ме затрупа с думи, препращайки ме към сайта на МРРБ, където имало програми, ала-бала...

Сега, месеци по-късно, нещата никак не са розови, а премиерът продължава да се снима край асфалтирани дупки и нови пътни участъци, продължава да открива детски градини, да рита мач и да целува деца...

През това време обаче застраховките срещу фалит на България поскъпват, а ЕВРОСТАТ се съмняват в оптимизма на Дянков и смятат да го проверят. И него и данните за бюджета.

Тези дни се заговори за скок на цената на газа. При това, драстичен. Това няма как да не дръпне цените нагоре. Резонен въпрос е, след като държавата вече е правила това, дали и този път няма да се опита да намали скока на цените.

Въпросът на журналиста от НОВА ТВ Мария Цънцърова обаче не се хареса на премиера и той отговори по следния начин:



Като гледам отговора си мисля, че най-добре е Борисов просто да продължи да кОпа с багера.

България е на кръстопът. Или тежката криза на Гърция и Румъния или стабилизиране на бюджета. Направо е страшно, че правителството продължава да раздува разходите. Днес чух, че щели да дават нови 250 млн. за зърнопроизводителите. Освен това не се отказаха нито от хеликоптерите, нито от спортната зала, нито от лувъра и т.н. Всички "мозъци", които [...]

Приготвяне:
300г телешка кайма
1 глава кромид лук
250г спанак
250мл прясно мляко
3 жълтъка
1ч.л. сол
1/2ч.л. босилек
1/3 връзка копър
200мл олио
150мл вода

Приготвяне:
Лукът се почиства от люспите и се накисва в купичка с вода. После се реже на дребно. Каймата се слага в дълбока пластмасова купа. Добавя се лукът, щипка сол и щипка босилек. Обърква се добре и се оставя да почине. Спанакът се почиства добре, измива се листо по листо, след което се нарязва на ленти. Взема се тиган с похлупак. На дъното се налива 100мл олио.  Добавя се нарязания спанак и лук. Долива се 100мл вода, поръсва се с наситнен копър и се слага на загрят котлон да се задуши под капак за 10 минути. След готовност се оттегля. Прясното мляко заедно с жълтъците се разбива много добре. Намазва се дъното на тавичка с олио. Разпределя се половината от каймата. Отгоре се разпределя задушения спанак. Най- отгоре слага кайма. Полива се с млечна застройка. Пече се на умерено загрята фурна 40 минути.

Имам две новини, добра и лоша.

Добрата: Anna Blume се очертава да е чудесен анимационен филм по едноименната поема от режисьорката Весела Данчева.

Лошата: още един артист си е сбъркал медиума и вместо да го пуснат в интернет, го прожектират по фестивали 3 пъти годишно. Когато едно нещо не е за комерсиално разпространение, какво има да го мъчиш, така и така няма да си избие парите. Поне през iTunes го пуснете.

Засега можем да видим само трейлъра:

Anna Blume from FinFilm on Vimeo.

Според известен столичен вестник за 1 месец за поискани 747 заявления за достъп трафични данни – демек до такива за Интернет/ GSM данни. Това е само за София.

От друга страна там не се броят незаконните писма на МВР, започващи със следното:
Във връзка със раззледване на ГДБОП (или друга абревиатура), моля да ни предоставите следните данни ….

Кой каза, че не сме полицейска държава?

Къде са кейнсианците (доктор Тренчев и др.под.), които ни обясняваха как с дефицит ще излезем бързо от кризата? Къде са и онези, които казваха, че няма проблеми да правим дефицити и да ги финансираме с колкото си искаме емисии на дълг?

Докато рисковите премии на Естония вървят надолу и вече са почти като нивата на стабилни страни от Западна Европа – България все повече се възприема като част от блатото на Източна Европа, с голямо недоверие.

(горната графика е с илюстративна цел – не смятам, че CDS е най-важния пазар за България, но е показателен за отношението към страната, а и директно влияе на банковите лихви)

Блогът за икономика 2010

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/ 

• Не мога да разбера защо Дянков прилага този подход спрямо ограничен брой министерства и само във връзка с актуализацията на бюджета, защо не го приложи към всички, като го приеме за философия на бюджета през следващата година?  

Пламен Асенов 

“Искам срещу парите, които даваме, да има реформи” – каза онзи ден финансовият министър Симеон Дянков. Това е едно от най-правилните изречения в българското публично пространство за цялото време на тъй наречения български преход.

Наистина, то идва до ушите ни с около 20 години закъснение. По отношение на структурата и действията на цялата държавна машина някой трябваше да го каже още през 90-та и всички след него да го устояват досега. Нямаше кой, разбира се. В България винаги е така – или няма кой, или ако има кой, той не знае какво и с какво, а най-често, от негова лична гледна точка, няма и защо.

Не съм сигурен дали е по-добре късно, отколкото никога, защото е известно, че много често “късно” означава на практика “никога”, но предвид схемата, по която се гради българският опитимизъм, може би все пак е по-добре късно. Имам на ум схемата, че колкото сме по-зле, толкова по-добре очакваме да станем. Тя намери отражение и в последното проучване на НЦИОМ, според което цели 44 процента от българите очакват жизненият им стандарт да се подобри, при положение, че за 63 на сто през последната година въпросният стандарт реално се е влошил.

Нейсе, важното е, че Дянков най-после произнесе сакралната реплика за парите срещу реформи. Ако наистина може да устиска казаното и да го реализира на практика, това ще има добър ефект.

Като стана дума за ефект, сещам се за вещицата баба Вихронрав от “Светът на Диска” на Тери Пратчет. Нейните магеснически отвари винаги действат безотказно, защото във всички тя задължително слага нещо много просто, но много ефикасно – aqua. Не дестилирана aqua, aqua на хапчета или някаква друга сложна и научна aqua, а най-обикновена aqua от кладенеца. Самата дума обаче звучи на публиката толкова магично, че ефектът е гарантиран.

Та сега и при нас така ще стане. Тъй като за българската администрация подходът “пари срещу реформи” е напълно нов, тайнствен и магичен, като отмине първоначалната съпротива под формата на чудене и маене, той ще подейства. Не мога да разбера обаче защо Дянков се възпира до прилагането му спрямо ограничен брой министерства и то само във връзка с актуализацията на бюджета. Защо не го прилага към държавната машина като цяло и да го заложи като философия на бюджета за следващата финансова година? Ако не знае какви точно реформи да иска от институциите срещу нашите пари, много хора могат да му подскажат. Ето и от мен няколко безплатни идеи, които ми се струват добри и които само изглеждат забавни, но всъщност са сериозни.

От Парламента може да се поиска да не бъдат повече приемани закони, които да влизат в сила със задна дата. Самият подход е нелеп и противоречи на здравия разум, тъй като ланският сняг съществува само в поезията, не в реалността. Дори когато се случи, макар това да става рядко, задната дата да е в полза, а не във вреда на данокъплатците, подходът пак е погрешен, доколкото създава у народните избраници нездравото усещане, че са вездесъщи, бащи на нацията и прочие глупости. Сред онези от тях с по-лабилната психика това се отразява съвсем зле, та виждаме, че спират да си пият хапчетата без време и без лекарско предписание.

Народното събрание може също – поне за някакъв период, докато администрацията се вчовечи малко – да не изработва половинчати закони и да ги оставя в ръцете на въпросната администрация да ги дописва чрез правилници. Защото това е все едно да дадеш на маймуна да ти обели банана и да очакваш, че ще ти го върне цял. Или че няма да ти покаже розов задник, след като светкавично го хапне пред очите ти.

Редно е да се изисква също депутатите в по-голямо количество и с по-добро качество да реализират функциите си на граждански контрол, особено по отношение на състоянието и дейността на специалните служби. То човек и на бостана като си сложи плашило, пак от време на време го приглежда, за да разбере каква е неговата ефективност, пооправя му тук-там костюма и все допълва по някое ново дрънкащо тенеке да плаши гаргите, пък ние спецовете по контрол сме оставили без контрол. Защото, доколкото разбирам, в съответните парламентарни комисии като бъде привикан даден шеф на служба, той идва и вика – забравих. Или – не знам. Ами предложете на правителството да го уволни за слабоумие или за незнание, бе, хора, нали помненето и знаенето са основни задължения в службната му характеристика…..

Другата институция, която има нужда от сериозни реформи срещу получаваните пари, е президентът. Сред основните му функции е да представя нацията пред външния свят, но какъв би бил отчетът на Първанов в това отношение, ако Първанов изобщо предоставяше пред някого отчет. В смисъл – би ли платил Дянков доброволно от нашите пари за отчет, в който пише, че сегашният президент девет години ни представя главно в Москва, пред архарите в Средна Азия и пред други екзотични животни в зоопарка в Мелбърн, а в Брюксел и Вашингтон, там, където до голяма степен се решават истинските въпроси, свързани с българските интереси, не ни е представял особено. Имам предвид – нито особено често, нито особено добре.

В съдебната система какви реформи трябва да се извършат – направо не ми се говори. Но да споменем нещо най-просто, ясно и логично. Ако в демократична България имаме баланс и равнопоставеност на властите, то по каква причина съдебната власт е по-равнопоставена от другите и сама си определя бюджета. Наистина, в някои семейства, където жената е твърде запалена по феминизма, подобна равнопоставеност се практикува, например – тя определя и харчи бюджета, мъжът само изкарва и дава парите. Ама и в държавицата ли така?

Помните ли формулата, до която комунистите твърдяха, че ще ни докарат като общество – “От всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите”. Е, не успяха като цяло, но гледам, че тия момчета от третата власт все пак си го построиха комунизма в мирно време като се изхитриха съвсем законно да взимат от обществото колкото искат, а да дават на обществото колкото могат. Поне така звучат техните собствени оправдания покрай скандалите напоследък, де – нямаме правомощия, толкова можем…..Даже един от компанията във връзка с магистратските имоти в чужбина вика – `ми да не би ние тук да следим кой с кого спи, та да знаем и на чие име е купил имот. Не знаят кой с кого спи ли? Хайде, бе! Красьо от Плевен знае, те не знаят…..

Като сме подхванали да говорим за съдове и съдинки, две думи и за Конституционния, макар той да не е същински съд. Работата около него също ми се струва, че плаче за сериозни реформи, особено по отношение начина за попълване на състава му и реалната тежест на неговите решения. Но като знам как горко ще се разридае президентът по този повод, направо не ми дава сърце да предложа някакви промени. Той Първанов по повод загубата на личното си влияние в СЕМ вдигна такава олелия, а ако засегнем влиянието му в КС, може и удар да получи човекът. Имам предвид удар от Бойко Борисов, което не е същото като обикновен удар – от обикновения лесно можеш да се оправиш.

Ако бях на мястото на Дянков обаче, със сигурност щях да поискам да видя отчета на омбудсмана на републиката, за да преценя дали да му отпусна занапред парички или да спестя и от него някой лев срещу реформи. Не знам колко му е бюджета на бай Гиньо Ганев, но при всички случаи не е толкова огромен, колкото чувството му за хумор, иначе целият БВП щеше да тече само към него. Онзи ден например той неистово разсмя нацията, като сериозно заяви, че имотът, дето го купил в Свети Влас, от общината направо насила му го тикнали в ръцете. Така му създали грижи да плаща грешни пари, договори някакви да сключва със строителни фирми и от цялата работа какво – да му останат някакви си четири апартамента, при това не на първа линия, край морето, а навътре в курорта.

Ало-о, общините-е, повече да не сте посмели да постъпвате така с хората, защото ще се оплача лично на омбудсмана на републиката!

Все пак най бих се радвал, ако Дянков поиска реформи в прочутата ДКЕВР – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, при това за тях с още по-специална формула. В смисъл, да им се каже – вие започвайте с дълбоките реформи, но каквито и да ги сътворите, пари изобщо няма да видите. Така няма да има нужда да се уволняват, защото те сами ще се разбягат като хлебарки.

Не знам за вас, граждани, но аз съм забелязал, че тия момчета от ДКЕВР мислят що мислят и накрая винаги го регулират в полза на монополиста, тоест – стрелката им сочи постоянно нагоре. Ако прилагат същия подход и в къщи, значи жените им ходят сред нас леко замаяни и вечно ухилени, но това е друга тема.

Колко хрантутници са се наредили на хранилката ДКЕВР не знам, но знам, че реално заплатите им далеч надхвърлят социологически отчитаната мечта на средния български гражданин за около 2 000 лева на месец. И в същото време решенията, които взимат хрантутниците, винаги приближават цената на енергията, която средният гражданин плаща, максимално близо до мечтите на енергийните монополисти.

Така или иначе обаче имам чувството, че дори и нищо от предложеното тук да не свърши Дянков, само министерствата, агенциите и общините да натисне – и да постигне в тях – реални реформи срещу паричките ни, като истински скиори по наклонената плоскост пак ще можем със задоволство да кажем: Този път май уцелихме ваксата.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com