Големите европейски решения имат нужда от лидерство, не от всенародно допитване

Абсолютен парадокс – страната, която влезе в учебниците като пример за успех чрез европейска интеграция, страната с 60% подкрепа за Европейския съюз – Ирландия, с референдум каза “не” на Лисабонския договор. Някои вече обявиха Лисабонския договор за мъртъв. Едва ли. Един постигнат консенсус между 27 държави, 18 вече случили се ратификации – това не може да се пренебрегне. Да избираш между “да” и “не” е дилема на миналия 20-ти век. Ако нямаш визия защо да и защо не, няма как да оцеляваш в 21-ви. Както казва Сам Уолтън, основателят на най-мощната търговска верига в света, “капиталът не е дефицит, визията е”. След ирландското “не” единственото сигурно е, че Договорът от Лисабон няма да влезе в сила на 1 януари 2009 г., така, както беше планирано. Теоретично са възможни няколко варианта. Първият – договорът умира, както се случи с конституцията. Не е добър вариант. Вторият – нов договор с нов компромисен текст. Не е добър вариант. Третият – Европа се разделя на скорости, едни държави могат да напредват бързо, други бавно, а трети не. Не е добър вариант. Четвъртият – анализ и конкретно предложение за излизане от ситуацията. Ирландско решение – за след шест месеца, за след дванадесет или повече месеца. Ирландците с лекота са намирали и предлагали практичните идеи-решения. Така беше и по време на ирландското председателство, в което България приключи преговорите за членство в ЕС – не и без мощната подкрепа и идеи на ирландските партньори. Защото ратификациите продължават. Днес във Великобритания, предстоят в Чехия, Полша, Дания.... И защото Брюксел няма да наложи решение на Ирландия. Уникалността на ЕС е в това да ти осигури шанса да станеш по-добър, но как – избираш ти. Знаем го в България – недостатъците се виждат от Брюксел, но как да преборим престъпността и корупцията, този начин ще трябва да го измислим и да го наложим ние. Европейският съвет утре ще говори за ирландския референдум. Като за проблем, не като за криза. Кризата разстройва системата, проблемът те предизвиква солидарно да търсиш решение. След три местни референдума по европейски проекти – Франция, Холандия, Ирландия – май големият извод е, че референдумът е най-трънливият път към европейската интеграция. Трябва да си дадем сметка, че все повече големи управленски решения ще имат нужда от лидерство, а не от всенародно допитване. И все повече гражданите ще искат управленски решения, които да правят живота им буквално всеки ден по-добър и по-лесен. Гражданите трудно ще се влюбят в договор, или в термини като разширяване, енергиен пакет или транспониране на директиви. Но знаят отлично какво е светло, топло, чиста вода, чист въздух, свободно преминаване на граници, защитени работни места, гарантирано образование. А референдумът…Може би ирландците, които наистина са проевропейци, са гласували за ЕС такъв, какъвто е сега. Може би има страх, че променен ЕС не значи по-добър ЕС. Е, това наистина може да се промени. При ирландците това вече се е случвало… А поуките от референдума в Ирландия… те са и за България….

Прочети цялата новина

Свързани новини: