Една година в Европейския съюз? Не е зле! /интервю за агенция “Фокус”/

Госпожо Грънчарова, вчера открихте на новия терминал на летище София изложбата “100% България” и казахте, че е посветена на първата година от членството в Европейския съюз. Настъпва времето, когато си струва да теглим чертата под доброто и лошото през тази година. Как вие бихте оценили първата година? Една година в Европейския съюз? Не е зле! Това е най-краткият ми отговор. Тази седмица ще е готово поръчано от моя екип национално представително изследване на “Алфа рисърч” за първата година, самата аз съм много любопитна за резултатите. Мога да ви отговоря и метафорично – проходихме. Когато човек проходи, той има възможността да види нещата поне от височината на своя ръст, това вече е друго измерение. Тези два месеца пътувах много из региона – Македония, Сърбия, Турция, днес заминавам за Черна гора. Изкушавам се да спомена и този исторически парадокс – само преди малко повече от 100 години великите сили са мислели дали и как точно да “съчинят” държавата България, днес България активно участва в разговора за бъдещето на Косово. Само преди 10 години, в началото на прехода много българи правеха “бизнес” с куфари от Турция и Сърбия. Днес България е основна надежда на тези две страни за европейската им перспектива. Разбира се, първата година не прави магически пътищата добри и заплатите четирицифрени. Но сменя перспективата. Тя, обаче, бе нашата фронтална среща с големите възможности, нали знаете какъв е шокът от това да можеш да избираш от много. Членството има различен “размер” – джобен за някои, средносрочен за други, стратегически за трети. Това вече бе отбелязано в появилите се социологически проучвания – повече хора се чувстват европейци, каквото и да значи това. Ако се пошегувам, ще кажа - оптимизмът не расте заплашително, но и песимизмът не се увеличава. Като европейски министър с кое бихте се похвалили? Веднага ще ви кажа - през тази година България се придвижи от 22-ро на 11-то място по хармонизация на вътрешното законодателство с европейското в класацията на страните-членки. След нас са Испания, Италия, Ирландия. Не е въпрос на суета, просто успешно проверихме себе си в прилагането на европейските правила. От началото на годината сме приели 695 позиции по всички въпроси от европейския дневен ред – може да не сме го направили с най-високото самочувствие, но сме го направили. Справихме се с 95% от случаите, по които Европейската комисия имаше критики към нас и изпрати писма за неизпълнение. Година след налагането на предпазната клауза в авиацията еврокомисарят по транспорта каза, че сме постигнали качествено развитие и има шансове клаузата да отпадне още в началото на следващата година. Субсидиите за земеделието не бяха редуцирани. Не се оправдаха негативните прогнози и, вместо да се забави, икономическият ни растеж се ускори – тази година е 6,6% спрямо 6,1% за 2006-та. За първите десет месеца преките чужди инвестиции са се увеличили с 800 милиона евро, спрямо същия период на миналата година. Това е изключително важно, защото перспективата за членство привлича инвеститорите, но самото членство те поставя в много по-конкурентна среда. Оперативните програми бяха одобрени, процесът на кандидатстване по тях тръгна, не сме блестящи, но това, че нещо може да стане по-добре, вече е план. Сега предизвикателството е макроикономическата стабилност да се “хуманизира”, да се усети дори от хората, които никога не са обмисляли живота си в контекста на европейската интеграция. Знае се, че не сме отличници на пистата на оптимизма, но щом все повече европейци избират България не само да прелетят през нея, но и да заживеят тук, трябва да ни даде рационалните основания, че сме едно добро място на европейската карта. През тази година имаше и трудности – протести, повишение на цените през лятото, изследванията отчитат очакване на ценови скокове и през следващата година? Не бих подминала трудностите с лесното обяснение, че са следствие на натрупани свръхочаквания за мигновена промяна. Всъщност европейското членство има особен мащаб – колкото по-голям си на пазара, толкова повече са изискванията към теб. Някои фирми, които бяха инвестирали авансово в покриване на европейските стандарти, спечелиха. Други, които до последния момент са “пропускали”, са усетили удара по-тежко. Цените се повишиха, факт. Мисля, че залитането в обяснение как това се дължи на членството не бяха толкова отчетливи както преди, но ги имаше. Мисля, че това беше опит за спекулация, римейк от предишни години. Все пак пазарната икономика има за равноправен играч потребителите, имам познати, които не купуваха стоки, които бяха с незащитимо високи цени. Имахме най-дългата стачка в историята си – на учителите, всички поравно претегляхме “за” и “против” буквално всяка вечер пред телевизора. Протестите наистина са израз на гражданското съзнание, на претенцията да стигнем по-далече за по-кратко време. От друга страна протестите трябва да могат да доведат до мотивация за реални реформи в даден сектор. След учителската стачка няма да намерите българин, който да отрече нуждата от реформа в образованието. Трябва да успяваме да изведем политики от всичко, което се случва в обществото, да извадим израза “добро управление” от книжния му, семинарен смисъл. Даже да искаме повече неща от себе си, нищо, че може да ни е добре в момента. Давам ви пример – безмитните магазини на границите с държави извън ЕС – от тях държавата губи милиони годишно. Да, ще си купим стек цигари за 10 вместо за 25 евро, но това няма да направи обядът ни безплатен. Просто ще си платим сметката по-късно, при това с лихвите. Бяха ли българските политици на нивото на предизвикателствата през тази първа година на членството? Ще почна с това, че България има свои представители във всички европейски институции – българин е член на европейското правителство и на него разчитат 500 милиона потребители, българи има в Европейския парламент, Съвета на регионите, Европейската сметка палата, Европейския икономически и социален съвет, Съда в Люксембург. Българското присъствие е навсякъде, едни се справят по-успешно, други по-мълчаливо. Ако си струва да инвестираме в българското представителство в евроинституциите, трябва да го прицелваме към висшите ешелони на администрацията на ЕК, на Парламента. Различното е в това, че вече не ни казват какво да правим, а питат какво мислим и какво предлагаме. Българските политици вече не се оценяват в рамката “от Видин до Малко Търново”. Техните решения, инициативи, техния характер ако щете се преценява на масата за вземане на решения в Брюксел, в Лисабон, в Берлин. Не случайно българският министър-председател се радва на одобрение сред европейските си колеги със своята модерност и реформаторски подход, той вече имаше първата си европейска мисия при посещението си в Грузия. Ще кажа нещо много свързано с политиката, но с думите на ежедневието, на улицата – можем да изключим от скорост, можем да се придвижим по инерция в първите години от членството ни, но ако включим на първа и след това на втора, ако положим малко усилия, бихме могли да изминем наистина по-дълъг път за по-кратко време.

Прочети цялата новина

Свързани новини: