Израелската атака над хуманитраната флотилия бе събитието не само на миналата седмица, но вероятно ще остане и измежду ключовите за 2010 г. Прелюбопитни обаче бяха и последвалите реакции на политици, дипломати и медии. Като че ли за първи път световната общественост почти единодушно разкритикува Израел за действията му. Коментарите варираха от "обезпокояващ инцидент" до "държавен тероризъм" и "пиратство в международни води". С две думи, стана напечено и ционистките лобита по места задействаха на пълни обороти. На кратко посещение в България пристигна заместник-държавният секретар Джеймс Стайнбърг, един от хората на AIPAC в администрацията на Обама. Стайнберг бе по-скоро умерен в изказването си за медиите, но това съвсем не значи, че не е продиктувал на властта "правилната" позиция, която Вашингтон очаква от нас.

По-специално винимание, според мен, заслужава появата в казионната "Панорама" на една позабравена кримка от началото на прехода - Алекс Алексиев. Онзи, дето беше съветник на Филип Димитров, а след като правителството скоропостижно падна, офейка обратно отвъд Океана. Та, участието на г-н Алексиев си беше активно медийно мероприятие (да, не само българските ченгета се занимават с такива) от най-чиста проба. Първо, Бойко Василев го представи просто като експерт (предполага се, независим) от Хъдзън институт, деликатно пропускайки да уточни, че въпросната неоконсервативна организация активно лобира в полза на израелските интереси. [Между другото, Хъдзън институт е щедро финансиран от корпорацията за генно модифицирани продукти "Монсанто", пропагандира разпространението на ГМО и срещу органичното земеделие. Дали пък не дължим именно на г-н Алексиев настойчивите опити да бъде разрешено ГМО и у нас?] Тоест, гостът е пристрастен към едната страна в конфликта и е задължително това да бъде изяснено на зрителите. Да не говорим, че е добре в студиото да бъде застъпена и другата гледна точка. Второ, водещият (с извиненние) не се опита да опонира сериозно на госта, който застъпваше очевидно полярна и спорна теза. Чухме познатите ционистки дрънканци - Израел (като "любимата партия") е винаги прав, дори когато греши, как атаката била основателна, а пътниците на похитения кораб - опасно въоражени (с прашки и тояги?).


Беше ни препоръчано да погледнем клиповете в интернет, без да се уточни, че са заснети, монтирани и качени от израелската армия с пропагандна цел. В същото време, камерите на всички журналисти от флотилията са конфискувани, заедно с целия заснет от тях материал. Последното потвърдиха и двамата похитени българи - Светослав Иванов и Валентин Василев. Впрочем, разказът на Светослав и Валентин е единствената информация за случилото, която получихме се от първа ръка и това е важно да се отчете. Изненадах се от прямотата на двамата, имайки предвид чия собственост е (се води) БТВ. За няколко дни израелскиите власти са успели да потъпкат почти всички граждански и човешки права.


С други думи, отнасяли са се към задържаните на като към хора с достойнство и права, а като с животни или говеда (гои), както наричат не-евреите в средите на ортодоксалния юдеизъм. Тук се крие и най-големита лъжа относно Изреал - демократичния и светски хракатер на държавата, представяна за авангард в борбата срещу ислямския фундаментализъм.

Тук е мястото да цитирам пасажи от книгата "Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години" на Изреал Шахак, полски евреин, преживял Холокоста, професор по химия в Йерусалимския университет, хуманист, правозащитник и безкомпромисен разобличител на ционитски лъжи.

Моят последен по-общ пример е още по-шокиращ от другите, ако това е възможно. Той засяга отношението на хасидското движение към неевреите. Хасидизмът - едно продължение (и подправка) на еврейския мистицизъм, е все още живо движение, със стотици хиляди активни привърженици, които са фанатично предани на техните "свети равини", някои от които са придобили твърде съществено политическо влияние в Израел сред лидерите на повечето партии, а също така и във висшите ешелони на армията.
Тогава какви са вижданията на това движение по отношение на неевреите? Като пример, нека вземем известната "Хатания" ("Hatanya"), фундаменталната книга на хабадското движение, един от най-важните клонове на хасидизма. Според тази книга всички неевреи са сатанински създания, "в които няма нищо добро". Дори нееврейският ембрион е качествено различен от еврейския. Самото съществуване на неевреина е "необходимо", тъй като всички създания са сътворени единствено в интерес и в полза на евреите.
Тази книга се разпространява в безбройни издания, а нейните идеи се пропагандират по-нататък от многобройните "проповеди" на сегашния унаследен фюрер на "Хабад", така наречения равин на Любавичи (градче в Украйна, б. р.) - М. М. Шнеерсон (М.М. Schneurssohn), който води тази могъща, разпростряла се върху целия свят организация, от нейната главна квартира в Ню Йорк. В Израел тези идеи са масово разпространени сред широката публика, в училищата и в армията. (Според свидетелствата на Шуламит Алони -Shulamit Aloni, член на Кнесета, тази хабадистка пропаганда бе специално засилена преди израелското нахлуване в Ливан през март 1978 г., с цел да внуши на военните лекари и сестри да оттеглят медицинската помощ от "ранените неверници". Този, наподобяващ нацизма съвет, не се отнасяше единствено за арабите или палестинците, а просто за "неверниците", гоите - говедата.)

Един бивш израелски президент - Шацар (Shazar), бе ревностен привърженик на "Хабад", а много най-висши израелски и американски политици начело с министър-председателя Бегин публично го ухажват и подкрепят. Това е положението - независимо от относително ниската популярност на равина на Любавичи, в Израел той е широко критикуван, защото отказва да дойде в Свещената земя даже на посещение и се укрива в Ню Йорк поради някакви мъгляви, месиански причини - докато в Ню Йорк неговите становища против чернокожите са прочути.
Фактът, че независимо от тези прагматични затруднения "Хабад" може да бъде публично подкрепян от толкова много високопоставени политически фигури, се дължи на внимателното, лукавото и подвеждащото отношение от страна на почти всички учени, които са писали за хасидисткото движение и за неговото разклонение "Хабад". Това важи специално за всички, които са писали или пишат за това на английски. Те сподавят очевидното доказателство в старите хасидски текстове, както и най-пресните политически недомлъвки, които произтичат от тях, дето са прицелени в обикновения читател на израелската преса на иврит, в чиито страници равинът на Любавичи и други хасидски лидери постоянно публикуват най-яростните и кръвожадните изявления и призиви срещу всички араби.


Според юдейската религия убийството на евреин е най-тежко престъпление и един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). На еврейските религиозни съдилища и светските власти е наредено да наказват даже отвъд границите на обичайното правораздаване всеки, виновен за убийството на евреин. Евреин, който причини непряко смъртта на друг евреин, обаче е виновен в онова, което талмудският закон нарича грях срещу "небесните закони", и трябва да бъде наказан по-скоро от Господ, отколкото от човека.
Когато жертвата е неверник, положението е съвсем различно. Евреин, който убие неверник, е виновен само за прегрешение спрямо небесните закони, но не подлежи на наказание от съд. Непрякото причиняване смъртта на неверник въобще не е грях.
Така един от най-изтъкнатите коментатори на Шулхан Арух пояснява, че когато се отнася до неверник, "човек не бива да вдига ръката си", за да му причини зло, но може да му навреди непряко. Например като махне стълбата, когато неверникът е паднал в яма..., тогава няма никакво нарушение, защото нищо не е сторено пряко. Той посочва обаче, че действие, което води непряко към смъртта на неверник, е забранено, ако поради него може да се разпространи неприязън спрямо евреите. Убиец-неверник, който е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Все пак, ако жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказан.
Всичко това има пряка практическа връзка с действителността в Държавата Израел. Независимо, че държавните криминални закони не правят разлика между евреин и неверник, такива различия се зачитат от ортодоксалните равини, които като водят и напътстват паството си, следват Халака. От особено значение са съветите, които те дават на религиозните войници.
След като даже минималната забрана срещу убиването на неверници се прилага категорично само спрямо "неверници, с които ние (евреите) не сме във война", в миналото разните равински коментатори вадеха логичния извод, че във военно време всички неверници, принадлежащи към вражеското население, трябваше да бъдат избивани.
След 1973 г. тази доктрина се пропагандира публично, като ръководство на религиозните израелски войници. Първият подобен призив бе включен в брошура, издадена от Централния религиозно командване на Израелската армия, на което са подчинени и в Западния бряг. В тази брошура главният свещеник на Командването пише: "Когато по време на война в разгорещено преследване или при нападение, наши части минат край цивилни, доколкото не съществува увереност, че тези цивилни не са способни да навредят на нашите сили, тогава, съгласно Халака те дори могат да бъдат избити... На арабин не бива да се вярва при никакви обстоятелства, даже ако той оставя впечатлението, че е цивилизован... При война, когато нашите сили атакуват врага, им е позволено и даже се насърчават от Халака да убиват дори добрите цивилни, което ще рече граждани, които са привидно добри.

Според Халака задължението да се спаси животът на друг евреин е първостепенно. То превъзхожда всички други религиозни задължения и забрани с изключение на запрещенията срещу трите най-ужасни гряха - прелюбодейството (включително кръвосмешението), убийството и идолопоклонничеството.
По отношение на неверниците основният талмудски принцип е, че техният живот не бива да бъде спасяван, независимо че е забранено да бъдат направо убивани. Самият Талмуд изразява това с максимата: "Неверниците не бива нито да бъдат изваждани (от кладенец, яма, пропаст, цепнатина), нито бутани надолу (в тях)." Маймонид пояснява: "Колкото до неверниците, с които не сме във война,... тяхната смърт не следва да бъде причинявана, но е забранено да бъдат спасявани, ако са на ръба на смъртта. Ако например някой от тях бъде забелязан да пада в морето, той не бива Да бъде спасен, защото е записано: "нито ще се опълчиш срещу кръвта на твоя ближен, - но (един неверник) не ти е ближен."
Например еврейски лекар не трябва да се отнася към неверник Като с пациент. Маймонид, сам знаменит лекар, е съвсем кате горичен за това. В друг пасаж той повтаря различието между "ближния ти" и един неверник и заключава: " от това узнаващ, че забранено да лекуваш неверник, дори и срещу заплащане..."

Ала отказът от страна на евреин, особено на еврейски лекар, да спаси живота на неверник може, ако стане известно, да противо-постави властни неверници и така да изложи евреите на опасност Където такава заплаха съществува, задължението да я избегнеш заменя забраната да помогнеш на неверника. Така Маймонид про-дължава: "... но, ако се плашиш от него или неговата враждебност, излекувай го срещу заплащане, тъй като ти е забранено да го извършваш безплатно." Самият Маймонид бе личният лекар на Саладин. Неговото настояване за изискване на заплащане, навярно с цел да се увери, че действието не е свързано с човешката благотворителност, а е неизбежен дълг, все пак не е абсолютно. Защото в друг откъс той разрешава неверник, от чиято недружелюбное! се плашат, да бъде лекуван "дори гратис, ако това е неизбежно."
Цялата доктрина - забраната за спасяване живота на неверник или лекуването му и отмяната на тази забрана в случаи на страх от неприязън, е повтаряна (очевидно дословно) от други главни авторитети, включително Арба'ах Турирн (Arba'ah Turirn) от XIV век, Бейт Йосеф Каро и Шулхан Арух18. Бейт Йосеф допълва, като цитира Маймонид: "И е разрешимо, да се изпробва лекарство върху езичник, ако това служи на целта." А това е повторено също и от прочутия равин Мозес Исерлес (Moses Isserles).
Капацитетите по Халака са единодушни, че терминът "неверник" в горната доктрина се отнася до всички неевреи...

Повечето хора изглежда приемат, че най-лошият тоталитаризъм използва физическо насилие, и биха се позовали на художествените образи в "1984" на Оруел (Orwell), като на образци, илюстриращи такъв режим. Но на мен ми се струва, че това "широко разпространено възприятие е изцяло погрешно и, че интуицията на Айзък Азимов (Isaac Asimov), в чиято научна фантастика най-тежкият гнет винаги е превърнат в обичай , е по-правдива по отношение заплахите за човешката природа. За разлика от опитомените Сталинови учени, равините и даже далеч повече упрекнатите тук изследователи, а с тях цялата банда от еднакво мълчащи псевдоинтелектуалци, такива като писатели, журналисти, публични личности, които лъжат и мамят повече от тях, не са изправени пред заплахата от смърт или концентрационен лагер, а само от обществен натиск. Те лъжат от патриотизъм, понеже вярват, че това е техен дълг - да мамят заради онова, което си представят, че е еврейският интерес. Те са патриотични лъжци и същият патриотизъм е онова, което ги кара да мълчат, когато се сблъскат с дискриминацията и подтисничеството над палестинците.

В настоящия случай се изправяме пред друга групова лоялност, онази, която идва извън групата и понякога е даже по-зловредна. Твърде много неевреи (включително християнски клерикали и религиозни и вярващи миряни, както и марксисти от всички марксистки групи) притежават любопитното мнение, че един от начините за "изкупване" на вината заради гоненията на евреите е да не се говори открито срещу злините, извършени от евреи, а де се участва в "белите лъжи" за тях.
Грубото обвинение в "антисемитизъм" (или в случаите с евреи - в "самоомраза") към всеки, който протестира срещу дискриминацията на палестинците или посочва някой факт за юдейската религия, или еврейското минало, който противоречи на "утвърдената версия", идва с голяма враждебност и сила no-скоро от нееврейските "приятели на евреите", отколкото от евреите. Тъкмо съществуването и силното влияние на тази група във всички западни страни и по-специално в САЩ (както и в другите англоговорещи страни) е, което позволи на равините и на учените юдаисти да разпространяват техните лъжи не само без да срещнат опозиция, но и със значителна помощ.
Фактически, много преструващи се на "антисталинисти", почти намериха заместник на своя идол, когото да почитат и са склонни да подкрепят еврейския расизъм и фанатизъм даже с по-голяма жар и безчестие, отколкото се срещаха сред най-преданите сталинисти в миналото.

Влиянието на „еврейската идеология” върху множеството евреи ще става все по-силно, колкото повече то се укрива от публично обсъждане. Такава дискусия, надявам се, ще накара хората да възприемат същото отношение спрямо еврейския шовинизъм и към пренебрежението, което толкова много евреи изпитват спрямо неевреите (което ще бъде докоментирано нататък), каквото се проявява всеобщо към антисемитизма и другите форми на ксенофобия, шовинизъм и расизъм. Справесдливо се възприема, че само пълното излагане на показ на само на антисемитизма, но също така и на неговите исторически корени, може да бъде базата на борбата срещу него. По същия начин аз приемам, че единствено пълното разголване на еврейския шовинизъм и религиозния фанатизъм може да бъде основата на битката с тези феномени. Това важи особено днес, когато обратно на преобладаващата преди 50-60 години ситуация, политическото влияние на еврейския шовинизъм и религиозен фанатизъм е далеч по-голямо, отколкото това на антисемитизма. Ала съществува още едно важно обстоятелство. Аз твърдо вярвам, че антисемитизмът и еврейският шовинизъм могат да бъдат победени само едновременно.