ТУРЦИЯ. ДАЛИ СМЕ ГОТОВИ ЗА ТОЗИ РАЗГОВОР?

Не знам колко българи през 1990-та можеха да отговорят правилно на въпроса ще стане ли България член на ЕС. Е, случи се. Сега сме в ЕС. И стоим на масата, на която трябва и ще се вземе решението дали Турция да стане член на ЕС. Може ли Турция да стане член на ЕС? Някои казват – ще стане, когато бъде готова (честен отговор). Други казват – никога няма да стане, тя е от друг свят, огромна и различна. Няма особен спор по въпроса дали България трябва да подкрепи европейското членство на Турция. Въпрос на принципна политика е да подкрепяме нашите съседи, ще ви отговори всеки дипломат, който се докосвал до темата. Турция беше основен поддръжник за членството на България в НАТО. Безусловна подкрепа зад формулата 2+2 - Турция и Гърция зад атлантическо членство на България и Румъния. Формулата беше успешен израз на добросъседски отношения и успя. Няма и особено дълбок дебат по това каква е нашата полза от членството на Турция в ЕС. Удължаваме вътрешната граница на Съюза , изнасяме външната – с поне 2000 километра, сваляме митническите бариери, имаме “семеен” съсед, работим по общи правила и придобиваме една посока повече, когато говорим за бизнес. При това на една ръка разстояние. И ако имаме спорове, те вече няма да минават през историята /което понякога е болезнено, но всъщност е лесно алиби за избиване на националистични комплекси/, а ще минават през правила, които сме подписали заедно. Турция трябва да стане член на ЕС когато е готова. Реформирана, демократична, стабилна – това е българският интерес. Какво печели ЕС от членството на Турция?! Същото – прибавя една територия повече към своите правила, към общностното законодателство, към общите ценности, към общите каузи. Прибавя към своето богатство страна, която – по силата на своята религия и културна традиция - би могла да поеме диалога с онези държави, които са й близки много повече, отколкото до която и да било друга страна-член. Доказва се като исторически проект с мисия в 21 век – европейските ценности могат да живеят в мюсюлманска държава. Какво губи ЕС, ако държи Турция в чакалнята? Това се случва вече 40 години. Губи 17-та в момента и примерно 10-тата в близките години икономика в света. Губи безусловността на общите решения. Губи мотивацията и подкрепата на турците (апропо тя вече спадна от 70% на около 40%). Възможно ли е една укрепнала Турция след 10-15 години да загуби интерес от членство в ЕС?! Губи реформаторите там, губи про-светските политици, губи доверието на всички, които са инвестирали там /не само пари/ заради европейската перспектива на Турция. Би загубил и онова, което е запазената марка на ЕС – спазването на думата, спазването на подписа. Ако говорим за икономика – губи пазар от 70 млн потребители, губи мощна военна промишленост и основна транзитна държава на нефт и газ на фона на нарастващ енергиен глад в световен мащаб. А ако говорим за география, дали е страшно ЕС да граничи със Сирия? Едва ли. Границите винаги са били поставяни от хората и хората са сваляли граници. Хубаво е да граничи с Иран, със Сирия, с Ирак. Така европейските ценности ще пресичат тези граници по-безпрепятствено и вероятно изкушението да не ги зачиташ ще бъде ограничено. Кой е големият ни страх, не е ли това въпросът? Да граничиш с Турция, бъдещ член на ЕС, или да граничиш с нереформирана Турция, на която ЕС е отнел перспективата за членство?

Прочети цялата новина

Свързани новини: