Футболът е гей

Повечето хора сред IT средите не гледат много футбол. Замислял съм се по въпроса, но ясен отговор няма. Предполагам, че това е в следствие на това, че си имаме по-интересни занимания или, че обичаме логиката и причинно следствената връзка, а такава във футбола трудно се намира. Като работещ в IT и аз не гледам особено много футбол. За това и се впечатлявам, когато „другите“ се вживяват особено много в това. Не казвам, че никога не гледам футбол. Или че той си няма своите качества. И не мога да не отбележа, че заснемането на футболни мачове особено на това световно първенство е с такова изключително качество, каквото няма да намерите при снимките и регенерираните с компютър кадри дори на филми като Аватар, пък камо ли за събития, които се случват в реално време. Но за мен футболът е скучен. Неприятно шумен. И някакви чичковци те надъхват да очакваш чудо, а ти гледаш как футболистите подтичкват и без много зор си подритват един зелник. Жените уж харесвали футболистите, ама не гледали много футбол, та не ми стана ясна връзката. А и ако се вгледаш в играчите, виждаш кентавърски конски телосложения, комбинирани с конски физиономии, и вероятно с конско разумни дискусии на някакъв неразбран език, цвилене прекомерно умесено с псувни. Странно ми е как би харесвал свиващи сърцето на всеки доктор прекомерно развити мускули на краката, комбинирани със слабо развито горно телосложение и динозавърско мънички ръчички, страдащи от професионални заболявания характерни за 60-70 годишни на 25, дори повече отколкото хората от IT средите. Футболистите получавали големи заплати, не знам дали това обяснява факта, но аз смятам, че това е справедливо, защото като футболист се изтъркваш бързо, и после няма много какво да правиш цял живот извън футболните среди. Някой се опитват да стават кметове, но с посредствен успех. Разбира се, всеки е свободен да си харесва каквото си иска, но аз не мога да се оттърва от усещането, че гледам полу-хора полу-коне (кентаври) в много отношения. И това не ме притеснява. Тъй като аз съм избрал за себе си да не гледам футбол, и дори много харесвам когато дават мачове, защото навън типично става много тихо и мога да се разхождам на спокойствие. Това разбира се, изключва моят квартал, където живеят прекалено много полицаи и военни, и при всяка емоция стрелят напосоки. Там не е безопасно. Спомням си с умиление, дето един така уцели по погрешка балконът на съсед, който му отвърна, и станахме свидетели на балконски Бейрут. А пък някакъв го уби падащ куршум. Или пък оня пиян военен дето стреляше по прозореца си нощем за да го чуела жена му и да му отвори. Или пък историята за пияницата, строил китайците от китайският ресторант с пистолета си, и ги карал да му пеят националният химн. Спомени, спомени.

Тъй като се намирам за малко във Великобритания незнайно защо си мислех, че като дават мачове навън ще е тихо и спокойно, като у нас. Излизаме така веднъж и що да видим, дават мач а хората обикалят по улиците с футболни фланелки, пеят, пият и се бият. С течение на времето и внимателни наблюдения върху познати и непознати местни аборигени, стигнах до следният извод:

Футбола няма никакво значение. Хората във Великобритания го използват просто като извинение за да се напият.

Тук има барове, където хората отиват само да гледат футбол. Неправилно се изказах, повечето барове са такива. Има телевизори и алкохол. В много предлагат и храна, но един път като си поисках отключваха сейфа за да извадят едни фъстъци, така че това според мен е измама заради лицензията. И въпреки, че баровете са претъпкани, вътре, където са телевизорите е доволно празно. Всички висят отвън. Човек би рекъл „туй е тъй, понеже те искат (като виетнамците) да пусят“, но повечето не пушат. Нито говорят с някой пушач. Просто взимат бирата и лягат на тротоара викайки. Или се събират с някой непознат прегръщат се и започват викайки да обикалят по улицата. Футбола никой не го гледа. Само от време на време, като по развален телефон някой от далеч пита бармана „какъв е резултата“, след което се провиква на улицата да го каже и да последва нова серия бира и викане. В UK хората си тръгват от работа рано. Не им се работи. Не са като нас от IT средите, дето почваме някъде около 11 преди обяд и приключваме около 4 през нощта.

Но когато има мач, си ходят дори по-рано, или както казваше Адриано Чилентано „драги колеги, извинявам се че закъснях, но ще ви се реванширам като си тръгна по-рано“. Тичат от работа, директно в бара, където се срещат с някой (или няколко) непознат, пият, обсъждат мача без да го гледат, и завършват вечерта лежейки разгърдени в несвяст на някоя улица, като преди това са се или били, или прегръщали с други мъже, пеейки.

Един такъв бар, който знам, е „синият бар“. Който ужасно много ми заприлича на „Синята стрида“ (Blue oyster) от Полицейска Академия I. Не можах да се оттърва от усещането, че там трябва да се събират само Bear gays (мъжествено изглеждащи, в смисъл с бирени кореми, гейове).

И ако се замислиш, футболната култура е прекалено гей. Алкохолна гей култура (да ме извиняват хомосексуалните, ама тук си говорим за тип култура). Жени почти не участват. Дори проститутките се оплакват, че бизнеса им спада по време на световно. Мъже се събират с непознати да се прегръщат, скачат, пият и пеят. Понякога влизат в още по-близки контакти, показани ни от класическата борба, която от всякъде си е гей. Даже мернах по телевизора, някой си вкара гол, и си свали тениската, тичайки гол, докато поне петима други мъжаги го гонеха, и като го настигнаха го събориха, наскачаха му, и почнаха да го целуват (друго ако е имало, бе цензурирано), това не е ли гей? Дори думата гол, значи гол мъж, а? Освен това всички знаем, че „съдията е педерас“. Кой знае пък какво става в съблекалните, бая слухове текат по жълтите вестници за това.

И ако някой не е убеден още, нека обсъдим гей приказките, които си разказват нежно играчите в играта. Викат си „педерас“. Показват си среден пръст. Ходят да се блъскат по коремите. Викат си „ще те скъсам“, „ще те чукам“, понякога дори се говори за ганг-банг, с роднините на партньора, най-вече майка му. Раздават си картончета, с телефонните си номера. Разменят си фланелки, да си дишат потта. Гонят топките, като извинение.

И зрителите попиват. След което заминават да се прегръщат и те, пият и пеят с куп непознати от същия пол в парка, и да обръщат пейки, крещейки за себе си, и за всичкият останал свят, че са педераси. А алкохолната и презервативната индустрия пребидва.

Ето и малко клипче за двама от IT попаднали на футболен мач - http://www.youtube.com/watch?v=f27IqVo5-Oc

Прочети цялата новина

Свързани новини: