Кой и как се бори за правата на човека в България?

С такова заглавие през 1989 г. "Работническо дело" за пореден път "разгромява" първото българско опозиционно движение - Независимото дружество за защита правата на човека. Идеята е, че никой освен комунистите не може даже да обели дума за правата на човека. Нищо, че по това време същите управляващи комунисти не си и помислят да спазват някакви човешки права.

Оттогава са минали повече от 20 години, но нещо ми се струва, че българските леви отново искат да си надянат дрехите на единствени защитници на правата на човека. Загубили изборите от Бойко Борисов, по-добър в популизма от тях, те изглежда търсят странични пътища, по които да припечелят малко популярност.

Защо мисля, че това е неадекватно? Съгласен съм, че боят в трамвая от 6 юни беше нещо отвратително, дело на още по-отвратителните български неонацисти, против които съм писал нееднократно. Никой не заслужава да бъде бит за политическите си възгледи, каквито и да са те. Обаче ми е много смешно, когато в следващия момент пострадалите от движение "23 септември" се изявяват като големи защитници на човешките права и естествено, борци против "фашизма".



Само бегъл поглед върху идеите на "23 септември" може да ни покаже, че за тях Сталин е пич, червените кхмери никого на са убивали, а църквата "Св. Неделя" не е била взривена от комунисти. Сигурно се е взривила сама, не знам. Символите им са сърп и чук, а като лозунг издигат "революционния марксизъм", който да припомним изисква работническата класа да унищожи всички останали и да установи диктатура на пролетариата.

Като казахме диктатура на пролетариата, идваме и до самото наименование на движението - 23 септември. През 1923 г московските комунисти решават, че и в България е време за пролетарска революция и организират Септемврийското въстание от 23 септември. С други думи започват гражданска война, която завършва бързо, но трагично и за двете страни.

Знаейки тези неща, не желая хора, които си мечтаят за нова такава гражданска война, да ми говорят за човешки права. Моя милост, по стечение на историята, не е от работническата класа (изобщо има ли такава още?), и много добре знае какво ще се случи с правата й, ако не дай си Боже някой от "23 септември" се докопа до повече власт или повече оръжие.

И понеже така и така съм подхванал българските леви и претенциите им да са защитници на правата на човека, искам да кажа нещо и за конкурса на тема "Да си ром в България през 2010 г.", обявен от "Фейсбук" групата "Солидарна България". От него излязоха интересни неща и очаквано тъжни заключения. Аз също смятам, че ромският въпрос е страшно важен за България, както и правата на малцинствата изобщо. И все пак не мога да си затворя очите за това, че в "Солидарна България" членуват един куп хора, които или са в "23 септември", или са с точно такива възгледи. Масово пък почти всички от "Солидарна България" гласуват за БСП при възможност. Как и с какво БСП помогна за интегрирането на малцинствата и особено на ромите? Хайде няма да се връщам преди 89 г., говорим само за след това, когато БСП беше на власт достатъчно години. Защо като "лява" партия не се погрижи?

Такива въпросчета ми изникват в главата всеки път, когато някой с червена партийна книжка в джоба започна да говори за правата на човека. Сигурно съм предубеден. Но все пак се надявам, че искрените активисти, подкрепящи правата на чужденците в България, правата на гей общностите, правата на малцинствата и т.н. и т.н. ще внимават повече, преди да седнат на една маса с някой мечтаещ за пролетарска революция.

Прочети цялата новина

Свързани новини: