НА КРАЧКА ОТ ПЪЛНОТО ЩАСТИЕ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Когато руснаците държат енергийния монопол в уж независими държави, важното в тяхната енергийна политика е политиката, не енергетиката 

Пламен Асенов

“Който е против изграждането на АЕЦ “Белене”, служи на чужди интереси!” – недвусмислено заяви онзи ден социалистическият лидер Сергей Дмитриевич, познат още с партийното име Станишев.

Честно, в този момент изведнъж се усетих на крачка от пълното щастие. Логиката, породила в мен това състояние, ми се стори желязна – знае се, че чуждите интереси обикновено си плащат, когато някой им служи, а тъй като аз отдавна съм против изграждането на “Белене”, значи и бая парички имам да получавам. Ще преборим кризата – рекох на жената, та и тя се зарадва.

Почаках, почаках, но никакви чужди интереси не се появиха да ми платят. И като помислих още по-логично, прозрях истината – няма и да се явят. Защото под  “чужди интереси”, Станишев има предвид не чужди на България, а чужди на Русия интереси. Което включва и българските. Но, както е известно, точно след неговото управление страната се намира в такава икономическа дупка, че Дянков и да иска, не може да плаща на някой си, който безкористно защитава интересите на България, чужди на Русия, в енергийната сфера. Така че веднага си дадох сметка за горчивия факт – не аз, а Станишев е на крачка от пълното щастие, доколкото очевидно живее тук само телом, за едната заплата, а духом се рее в други измерения.

Както науката твърди, пълното щастие е нещо относително, то няма една и съща форма, а при различните хора придобива различна. В случая между моето и на Станишев пълно щастие разликата е като онази между английския и руския джентълмен. Английският преминава през живота избръснат до синьо и леко пиян, а руският – пиян до синьо и леко избръснат.

Да оставим настрани обаче литературните асоциации с “1984” на Оруел, които се съдържат в цитираното изявление на Станишев и да погледнем прагматично към неговите връзки с факти и събития от реалния свят. Как се съотнася то например с новата газова игра на Русия срещу Европа, в която сега се използва за посредник-жертва не Украйна, а Беларус. Защото Украйна, откак властта там взе Янукович, с пълна сила се връща под крилото на Москва и удар срещу нея в момента ще  забави или дори стопира процеса.

То не че Беларус не е под кремълско крило вече толкова години – напротив. Освен на красиви жени, гражданите там неизменно се радват и на своя вечен лидер, другаря Лукашенко. Ако се съди по блаженото му изражение, той също е човек, който живее постоянно на ръба на щастието и а-ха да падне в него. А и народът му явно живее на този ръб, щом постоянно го избира за президент. От своя страна Лукашенко искрено се радва на послушния си народ и вече 20 години бащински го държи в нещо като колхоз – полага топли грижи за него, храни го редовно с копанята, дои го навреме и всичко останало в полза на Русия.

За тези негови заслуги досега Русия му продаваше газ на половин цена да топли колхоза, но изведнъж реши да я вдигне малко – и не защото той е сгафил нещо, а защото Русия започна нова газова игра с Европа и света, но това чрез Украйна, както казахме, в момента не може да стане. Затова руснаците удариха през Лукашенко с благовидното обяснение, което Западът винаги е готов да приеме – че преминават към истински пазарни принципи в междудържавните отношения. На което изненаданият другар Лукашенко веднага и справедливо възрази с възмутено изражение и глас, пълен с разбираема болка. Той каза по телевизора, че целият свят е свидетел как в момента се разиграва на живо някакъв абсурд, защото не може Русия да спира газа през беларуската мрежа с обяснението, че Беларус дължи 190 милиона долара, докато самата Русия за транзитни такси дължи на Беларус 260 милиона.

Може, може, контрираха го обаче опитмистите по света, които вярват не само в културните възможности на необятната руска душа, но и в необятните политически възможности на путинова Русия да прави каквото си ще за сметка на който и падне, без оглед на това какво ще произлезе. Та ето каква е първата връзка, която виждам в изявлението на Станишев, че който не подкрепя строителството на “Белене” е предател – връзката Лукашенко, връзката между това неистово да си предан на Русия и това Русия да ти е предана на теб. Като правило тази връзка е обратна.

Веднага можем да разберем, че съм прав, ако се сетим например, че според Русия, съответно според “Булгаргаз”, оттам и според топлоцентралите в България, а оттам и според ДКЕВР, цената на газа в момента се вдига на световните пазари и затова тук расте цената на парното, тока и какво ли още не. Докато действителността е съвсем обратна – цената на газа се вдига само на онези пазари, над които руснаците държат пълен монопол – България, Словакия, да не говорим за Беларус и Украйна. А иначе Саудитска Арабия и други големи износителки на газ продават на цени около два пъти по-ниски от руските. Само че ние нямаме никакви тръби, по които да купуваме от тях, всички наши тръби минават единствено и изцяло през Кремъл.

Някой веднага ще възрази, че нещата не са същите, защото Станишев говори за ядрена енергетика, докато пачите яйца, които мъти Лукашенко, а в които пък нас ни насади бившия министър Румен Овчаров, са газови. Но в действителност нещата са същите, разликата е само в думите, защото в енергийната политика на Русия важното е политиката, не енергетиката. Щом, образно казано, те хванат за топките с монополните си енергийни клещи, руснаците винаги водят една и съща политика на въздействие върху уж независимите държави, независимо дали въпросните клещи са с газови, нефтени или уранови накрайници. Струва си това да си го сложим отсега като обица на ухото и да го имаме предвид, щом Първанов тръгне да организира обещания референдум по темата “Белене”.

Другата съществена връзка на станишевото изявление за “Белене” и предателите може да се види в посещението тук и топлото посрещане от страна на президента Георги Първанов на руския академик Евгений Примаков, публично представен като шеф на Руската търговско–промишлена камара, иначе – бивш шеф на КГБ, бивш руски външен министър, бивш руски премиер, но винаги човек, който отговаря за България в Азиатския департамент на руското външно министерство. Към този департамент – ако не знаехте, вече знаете – продължава да се числи страната ни. Не сме европейци още според руснаците, азиатци сме.

Та Примаков пристигна в София както неведнъж, а много, даже прекалено много пъти е правил, за да представи новата си книга. Голям съм наивник, признавам си. Като видях нейното заглавие, което гласи “Светът без Русия?”, първоначално не забелязах въпросителната накрая и пак изпитах почти пълно щастие. Помислих, че руснаците най-после са решили да ни оставят на мира поне за известно време и да се оправят с вътрешните си проблеми, преди отново да предявят традиционните си претенции всички ние да ги харесваме.

Но не, обратното – човекът е написал цяла книга с от научни по-научни аргументи защо трябва да ги харесваме още повече дори в окаяното състояние, в което се намират, защо светът изобщо не може без тях и какво би правил, горкият, ако те случайно изчезнат. В Сибир, да речем. Българският президент много пък харесал книгата като литературно четиво, та награди академика с личния си почетен знак. Е, не е орден, но почти.

То орден малко не върви да му се дава на Примаков, защото не само в Брюксел и Вашингтон, но и мнозина в София знаят за какво отговаря той, в какви моменти посещава България и какво обикновено се случва до месец-два след посещенията му. Нищо не казвам, любопитните могат сами да се върнат назад в последните 20 години и сами да си направят изводите.

Така или иначе, още щом академикът цъфна на прага, Станишев реши да се докара пред голямото началство и директно повдигна енергийната тема. Знае той каква е руската болка, не се поколеба за АЕЦ-а да заговори смело и противниците на централата да нарече служители на чужди интереси. Първанов нека обяснява на наивниците, че Примаков е дошъл заради някаква си книга. И нека да твърди на въпрос от приятелска медия, че посещението на Примаков е планирано отдавна, та няма нищо общо с руските притеснения заради възможното българско отдръпване от енергийните проекти. Станишев не е наивник. Ако забелязахте, той даже и зъб не обели за каквато и да било книга, само за енергетика.

А защо Станишев се докарва пред Примаков? Ами на тръни е човекът. Само преди дни получи градивна критика от прекия си началник Първанов, че докато беше на власт малко изпусна работата от ръце. И прав е Първанов според мен, мота се нещо Сергей с тези руски енергийни договори, така и не ги подписа навреме, та да постави сегашното правителство и народа си пред свършен факт и да облече руските претенции срещу България в международно приемлива законна форма. А сега неговото мотане може да излезе скъпо на руснаците, защото ще трябва да ни оказват натиск от позицията на двусмислено правно състояние.

Представяте ли си, ако и големият началник Примаков споделя тези критики. Още повече – стенограма от дългите му разговори с Първанов няма да бъде публикувана, та лидерът на БСП не знае каква шапка двамата са му скроили. Е, за всеки случай не е излишно да се докара. Може пък там горе да му простят и той отново да продължи да броди сред нас с отнесен поглед и блажена усмивка на лицето. Така де, това не е нашата представа за пълно щастие, но в демокрация живеем – всеки с представата си.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: