Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Според горната графика (от скорошен доклад на МВФ), Унгария, Румъния и България имат най-голяма степен на прахосничество при бюджетното харчене (най-добре е Естония). Това е добре да се отбележи от тези, които твърдят, че вдигането на данъци е неизбежно. Напротив, няма никаква необходимост от вдигане на данъци – необходимо е да се прахосват по-малко от бюджетните средства.

Това ми напомня за подобен извод от преди година в текст на Ивайло Николов:

Резултатите разкриват, че при съществуващите разходи публичният сектор на България постига само 56% от потенциала си, а погледнато от другия ъгъл – че може да постигне същото си представяне с 54% по-ниски разходи.

Блогът за икономика 2010

Прощавай Родино България с вулгарните си чалга певици. С педерасти с имплантирани цици и роми възпяващи жици. С ученици на наркотици. С проститутки в крайпътни редици а журналистите пишат за жрици нали са си сродни душици… с трагични актьори – комици и комични актьори – трагици- легион сексуалексцентрици.С измислени псевдо класици и полковници вместо владици. С телевизионните си склеротици, с комунягите мулти – критици изяли не малко душици с бандити [...]

Плоски игри

ГЕРБ отново опипва почвата за увеличаване на данъците. Без реформи темата ще става все по-актуална

The Keynesian Dead End

The Wall Street Journal argues that spending our way to prosperity is going out of style.

Admiral Mike Mullen: 'National Debt Is Our Biggest Security Threat'

America's highest-ranking military official thinks the U.S. has bigger security problems than al-Qaeda, suicide bombers and an increasingly deadly nine-year war.

Obama's budget chief resigns over budget deficit

Peter Orszag, Barack Obama’s budget director, resigned this week partly in frustration over his lack of success in persuading the Obama administration to tackle the fiscal deficit more aggressively, according to sources inside and outside the White House.

Германия приветства усилията за консолидация на бюджета ни

Дипломатичен намек към България: "Този въпрос няма алтернатива, ако искаме стабилност за ЕС и неговите държави-членки."

Булгаргаз и валутния риск

Монополното положение на Булгаргаз като вносител е друга част от обяснението. Липсата на други вносители на газ съответно принуждава местните газови дистрибутори, индустриални производители и топлофикации, работещи на газ, да купуват в крайна сметка от Булгаргаз, независимо от цената.

Мерките за заетост – скъпи и неефективни

Изследването още веднъж показа, че активните мерки на пазара на труда имат минимален ефект, като не влият значително на заетостта на безработните и в същото време струват скъпо на тези, които работят – за последните 10 години държавата е похарчила над 1,2 млрд. лв. за активни мерки на пазара на труда.

Здравната реформа: Money for nothing

И наистина предимно се говори за реформи, правят се планове и стратегии, изразява се загриженост…

Kindle gets major price drop, now $189 (down from $259)

конкуренцията прави чудеса – на всеки 8 месеца цената на Kindle спада с по 30%

Блогът за икономика 2010

Ех, пак се връщаме на уроците по история. Все си мислех, че поне медиите нямат проблем (или май те най-много!?) с тази материя, но уви.

В публикацията си от 27 юни за „Най-скъпите градове в света“, вестник „Дневник“, допуска лека грешка. Грешка, грешка- колко да е грешка.

Направо си е засягане на чест. Нека да повторя въпросът си, който написах и като коментар: Моля ви, „Дневник“, кой Йерусалим имате предвид – Източен или Западен, защото градът определено не е в държавата Израел. Ама запознайте се с фактите преди да превеждате нещо- нали за това ви се плаща там. Да не започваме с картите, резолюциите на ООН и т.н. публикации, които явно трябва да се повтарят постоянно, за да се набият в мозъците на ред хора.

Иначе досадници, като мен ще продължават да ви следят всяка стъпка.

Новото оръжие в Doom

Продължаваме да предаваме мачове от световното по футбол. Събират  се средно около 15-16 човека за да гледат на голям екран в София, ж.к. Люлин 10. В груповата фаза на шампионата гледахме мачовете на всички по-големи фаворити за титлата. Някои двубои бяха по-скучни от други, но хубавото на голямата компания е, че разнообразява обстановката. Част от [...]

Днес завърших първия си проект на Web Runtime (WRT). Това е начин да се пише на JS/CSS/HTML за мобилни устройства поддържащи Symbian. Чудесно пасва на мързелив човек като мене, който не му трябва да учи почти нищо ново, за да може да пише за мобилни устройства :)))))

Проекта се казва Share 2 и основната му задача е да може да публикува бързо, кратки съобщения в специална секция на всеки един блог, поддържащ MetaWeblog API.

Ето му и логото:

Като стане готов сайта ми, ще сложа и целия пакет !

Довечера започва новият 15-ти сезон на най-доброто предаване за автомобили в света - Top Gear. Очакват ни няколко недели изпълени с шум, пушек от гуми и сериозни автомобили представени по забавен начин от Кларксън, Хамънд и Мей. За такива като нас, които дори и да искат няма как да си платят годишната тв такса, за да имат достъп до най-добрата обществена телевизия в света, очаквайте записа от BBC 2 да е качен из известните сайтове утре около 01:00 българско време.

Гледам футбол от дете и винаги съм била срещу Германия. Виках за Италия и Холандия, най-вече заради пристрастията си към триото Ван Бастен-Гулит-Рийкард. От години вкъщи се гледа английското първенство и даже децата ни знаят кой е Джерард. Как се случи така, че да крещя и толкова да се радвам за победата на Германия над Англия с унизителното 4 на 1 на Световното в Южна Африка?

Помня германския отбор преди 10-ина години, винаги сред елита, но все с поколенчески проблеми, чести смени на треньори, търсене на успешна стратегия. Докато дойде Клинсман и започна да подмладява отбора, хулен, че не уважава „звездите” и налага млади играчи. Наследникът му Льов продължи безпощадно тази линия, нищо, че му се смееха за шалчетата и за средната възраст на отбора. И сега германците бяха един от трите най-млади отбора на световното, но какво от това? Те са отбор, екип, хомогенна спойка между 22-ма взаимозаменяеми играчи. Както казал Линекер-22-ма души, които ритат топката, съдия, който обикновено греши и накрая германците печелят.

Германците направиха своя отбор със същия маниер на непоколебимост и професионазимъм, с който правят пътищата си и управляват държавата си. Уважавам това, че за пореден път доказаха на света, че могат да хванат нещо от нулата и да го направят печелившо. Това, което направиха с националния си отбор, англичаните, а да не говорим за българите, трябваше да направят отдавна- да започнат на чисто, с ясни идеи и цели. Без „звезди”, без фасони, без лицемерни реверанси към публиката, която на моменти силно негодуваше- например за любимия си Балак.

Затова се радвам за германския отбор. Защото така правят силните нации и силните хора-използват провалите, за да отскочат по-високо.

Снимка: www.dfb.de

Отдавна чакана нова песен от Alan Parsons!

All Our Yesterdays


http://www.alanparsonsmusic.com/

      Това не се случва всеки ден – за броени минути Общинският съвет на Пловдив одобри Патриарх Максим и Вселенският Патриарх Вартоломей за почетни граждани на града.

Юли не е време за писане по блогове, не е и време за политика. Няма как обаче да не споделя, че преди няколко дни, докато си вървях към плажа, видях следното заглавие на "Стандарт": "Нови заплати след края на света". Да отбележим, че "след края на света" беше с заплашителни червени букви. Като се зачетох видях, че според водещия се за сериозен български ежедневник, "служители, лекари, учители, полицаи ще харчат повече след 21.12.2012 г., когато според календара на маите ще настъпи краят на света."

Кратко и ясно, в духа на най-добрата журналистика. Когато на следващия ден разгледах "24 часа", имаше голямо интервю с Вера Кочовска, също анонсирано на първа страница. Отново в духа на сериозната българска политическа преса, която смята, че няма нищо общо с жълтите "Уикенд", "Галерия" и т.н.

Свикнал съм с тези прекрасни традиции на българските медии и не искам да досаждам с поредното им осмиване. Но според мен е важно наблюдението, че те могат да бъдат не само корумпирани и продажни, но и чисто и просто изключително невежи. Дотолкова, че да занимават читателите с края на света и Вера Кочовска. За това и много пъти когато умните хора подозират вестниците във всевъзможни големи конспирации, просто става дума за елементарна глупост, зад която не стои никакъв черен господар.

Невежеството и глупостта обаче носят пари, не само на вестниците. Изследователи са забелязали, че митът за чудовището от Лох Нес се е появил тъкмо когато местните са решили да развият туризма в региона.

По същия начин сега доста хора ще направят пари от мита за 2012, когато, да припомним "Стандарт", светът ще вземе, че ще свърши. Дотогава всевъзможни писатели, лечители, медиуми и търсачи на древната тайна на цветето на живота ще направят доста парички, които събират с такова усърдие, че явно ще са нужни и след апокалипсиса.

Има и по-сериозни инвестиции за след потопа - далновидна американска компания предлага на клиентите си специални бункери, в които да преживеят 2012. Бункерите са снабдени с всичко необходимо -генератори, кладенци, въздушни филтри против радиация(?), пречиствателни системи, болница, та даже и затвор. Цената не е скромна - 50 хиляди долара за възрастен, но пък домашните любимци влизат безплатно!

Това печелене на пари от човешките страхове и странни вярвания не е нещо ново. Не мисля обаче, че уж сериозните вестници трябва да го насърчават, пряко или косвено. Ролята на журналистиката като куче пазач на обществото изисква тя да е глас на здравия разум, да демитологизира, а не да насърчава суеверията.

Но тук стигаме до един мой показателен приятел, който след като четири години работи като журналист, се отчая напълно и започна да изкарва пари от хобито си - готварство. Сега е напълно щастлив и спокоен, че не трябва всеки ден да общува с шефове, каращи го да пише за 2012 г.

Докато вчера вървяхме към плажа, същият човек ми каза: "Съжалявам, но мнението ми за българските журналисти не е такова, каквото те имат за себе си".

И моето така, без сигнали за промяна. Поне до "края на света".

Когато преди година заслизах по стълбите на Варненския икономически университет, без намерение скоро да ги изкачвам отново, единственото, което изпитах, беше удовлетворение. Не ми беше толкова лесно, обаче, да гледам как автоматичната врата на икономическия факултет на университета в Лунд се затваря след мен. Естествено, в буквалния смисъл на думата. Както каза един от най-добрите ни професори там, Кристина Енерот, тази сграда и онези сърца винаги ще са отворени за нас, нашите опити, самоуверени провали и заслужени победи. Но ръкостискането с преподавателите, топлите спомени от съвместната работа, обещанията за нови срещи, разменените контакти и изградената солидна мрежа от познанства няма как да ме оставят безразличен.

Преди няколко дни в „Залата на светлината“ завърши моята шеметна надпревара с времето, броя на учебниците и техните страници, дебнещия за плагиатство Urkund, известяващия отличните резултати Ladok. Към своя край бяха и телефонните разговори за по десет стотинки с приятели и колеги, нощните събирания на по бира за десет лева, излетите и пътешествията из Швеция…

Беше една невероятна година. Изниза се неочаквано – в писане, четене, пътуване. Дойде време за още едно, с което отварям следващата глава на книгата за своя живот. Реших да се кача на самолета към България. Имам достатъчно основателна причина да го направя.

Е, с приятели от над 50 различни страни ще ми е невероятно трудно да стоя на едно място. Няма и да се опитвам – Швеция, Германия, Дания, Норвегия, Австрия, Канада, САЩ, Холандия, Турция, Малдивите, Пакистан, Индия, Мексико, само за начало. Приключенията тепърва започват, имаме работа да вършим, при това сериозна.

Българийо, пази се, че се върнахме! И както настоявах, че никога няма да живея в София, познай къде се намирам през петте работни дни на седмицата… :-D

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев