И накрая германците печелят...

Гледам футбол от дете и винаги съм била срещу Германия. Виках за Италия и Холандия, най-вече заради пристрастията си към триото Ван Бастен-Гулит-Рийкард. От години вкъщи се гледа английското първенство и даже децата ни знаят кой е Джерард. Как се случи така, че да крещя и толкова да се радвам за победата на Германия над Англия с унизителното 4 на 1 на Световното в Южна Африка?

Помня германския отбор преди 10-ина години, винаги сред елита, но все с поколенчески проблеми, чести смени на треньори, търсене на успешна стратегия. Докато дойде Клинсман и започна да подмладява отбора, хулен, че не уважава „звездите” и налага млади играчи. Наследникът му Льов продължи безпощадно тази линия, нищо, че му се смееха за шалчетата и за средната възраст на отбора. И сега германците бяха един от трите най-млади отбора на световното, но какво от това? Те са отбор, екип, хомогенна спойка между 22-ма взаимозаменяеми играчи. Както казал Линекер-22-ма души, които ритат топката, съдия, който обикновено греши и накрая германците печелят.

Германците направиха своя отбор със същия маниер на непоколебимост и професионазимъм, с който правят пътищата си и управляват държавата си. Уважавам това, че за пореден път доказаха на света, че могат да хванат нещо от нулата и да го направят печелившо. Това, което направиха с националния си отбор, англичаните, а да не говорим за българите, трябваше да направят отдавна- да започнат на чисто, с ясни идеи и цели. Без „звезди”, без фасони, без лицемерни реверанси към публиката, която на моменти силно негодуваше- например за любимия си Балак.

Затова се радвам за германския отбор. Защото така правят силните нации и силните хора-използват провалите, за да отскочат по-високо.

Снимка: www.dfb.de

Прочети цялата новина

Свързани новини: