Баснята за Кюелю и торентите

 Обще взето същото, но преразказано през други хора

Обикновено авторите пишат, преди всичко, за да бъдат четени, и интернет е идеалното място за всички – от прохождащите до известните. Прохождащите и все още неизвестните много по-лесно се популяризират чрез интернет, публикувайки в собствен блог или в утвърдена вече електронна библиотека. А известните автори много добре знаят, че интернет е една голяма реклама за тях. Много известен е примерът с Пауло Куелю, макар и да има все повече и повече такива като него. В интернет пространството Куелю просто няма равен. Негови творби са даунлоудвани над 20 милиона пъти. И от това продажбите му не само не са спаднали, а са се увеличили.

А ето и историята: През 1999 г.одина Паулу Куелю се натъква в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. Решава да сложи руския линк в своята уеб страница, тъй като нямал какво да губи – на целия руски пазар се били продали едва няколко хиляди бройки от книгите му. Резултатът бил потресаващ. Безплатното разпространение в интернет на неговото творчество увеличило продажбите в руските книжарници до 10 милиона екземпляра. И всичко това само за някакви си две години.

Куелю е един от най-ухажваните от издателствата автори. Той се радва на милиони почитатели по света, като е успял да продаде 100 милиона книги по традиционния начин – срещу заплащане. Но той е от малцината, които разбраха истинския потенциал на интернет и не се уплашиха от него. Още от 2005 г.одина той изгражда цялата си „пазарна“ философия на издирването на пиратски сайтове, нелегално публикуващи неговите книги. Но той не ги търси за съдебна разправа и баснословни обезщетения, а за да ги насърчи да действат в същата посока. А уеб адресите на пиратите той с охота разгласява на своите читатели, които продължават да растат в геометрична прогресия.

Всъщност, в издателския бизнес колкото повече едно произведение е в обращение, толкова повече се продава. Опитът на много издателства показва, че логиката „един пиратски екземпляр = един непродаден екземпляр“ никак не е логична. Например да си представим, че читателят (потребителят) Х влиза в една електронна библиотека и си сваля книга. Прочита я и тя толкова много му харесва, че решава да я подари на някого. Но, съгласете се, че не можете да подарите купчина листи формат А4! Тогава отива в книжарницата и купува книгата. Какъв е резултатът?

Един „пиратски“ екземпляр = един продаден екземпляр. Има хора, които правят това няколко пъти и тогава един „пиратски“ екземпляр = няколко продадени екземпляри. Но дори и нашият потребител Х да е останал без пари и да не може да си позволи да подарява книги, то той ще говори за нея с близките си, приятелите си, колегите си и рано или късно някой ще я купи или извърши описания по-горе процес (сваляне от интернет-прочитане-купуване-подаряване). Какво става обаче, ако книгата не беше се харесала на потребителя Х? Не само, че няма да си я купи, няма да я подарява на приятели, но и ще оплюе сред близките си и във виртуалното пространство. Така че ако някое издателство го е страх, че няма да продаде книгите си, защото хората са я прочели в електронен вариант и са се разочаровали от тях, то премахването на електронните версии няма да им увеличи продажбите. Такива опити са обречени на неуспех в днешния информационен свят.

Прочети цялата новина

Свързани новини: