ПОРЕДИЦА КРАСИВИ ИЗНЕНАДИ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/   

• Ясен повод за оптимизъм лъха от имотните декларации на политиците – щом елитът вече успешно излиза от кризата, то скоро и ние, простосмъртните, ще излезем 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

1. ПОВЕРИТЕЛНО И ЛИЧНО

Както всеки нормален човек, много обичам красивите изненади. Разбира се, в личния ми списък на първо място са изненадите, които могат да дойдат от страна на две красиви тайландки, докато ми масажират ходилата, но оттам нататък нямам претенции. Въпросният ми списък дълго стоя празен, но през последните дни взе да се запълва. Ето с какво. 

2. ЕВТИНИЯ ЦАРИ НАОКОЛО

Не мечта, а реалност. Според Евростат България е най-евтината европейска страна по отношение на храната, алкохола и тютюневите изделия. Цените на яденето ни са по-ниски с 30-40 процента от средните за Европа, алкохолът – с 25 на сто, а за цигарите плащаме наполовина от средния европеец. Е, ние още от Алеково време знаем, че т`ва средният европеец е и среден будала, та вече дори не се чудим `що ли седи в онези тежки европейски условия, а не дойде тук да си живее царски на евтинията. Разбира се, ентусиазмът ми бързо се дръпна и то по цели три причини.

Първата е, че изследването на Евростат е от миналата година и не отчита повишения скоро акциз на цигарите и неистовата борба за държавния бандерол, водена от родната полиция срещу гадните спиртовари, които доскоро заливаха пазара с евтина ичкия. Не отчита и повишението на енергийните цени сега от 1 юли, което също ще дръпне всичко нагоре.

Втората причина е, че не се говори за разликата в качеството. Например един англичанин си купува истинска прясна ирландска бира в кръчмата в Лондон за 2-3 паунда, а като дойде в България, за същата бира плаща почти двойно, при това почти никъде не му я точат прясна. Така стоят нещата и с френското сирене, с полския салам, с норвежката сьомга. Но англичаните не са капризни хора, затова тук пият местната бира, а тя пък им излиза по-малко от 1 паунд.

И третата причина да ми се вгорчи е, че Евростат дава  съотношение на цените като номинални стойности, а не през призмата цени-доходи. Давам си сметка, че ако се погледне така, вече съвсем загазваме. Защото при скъпия хляб от 1 евро в Германия, с нетната си месечна заплата един немски учител може да купи към 2 до 3 хиляди хляба, докато при ниската българска цена от 1 лев българският му колега би хапнал едва около 400 – 500 хляба. Ако реши да се тъпче само с хляб, де.

В тази ситуация направо се натрапва изводът, че България наистина е ценови рай, но само за другите европейци или за хората, които си вадят парите там, а ги харчат тук. Обаче не бива да се поддаваме на песимизъм, а трябва да гледаме оптимистично – аз например приемам факта, че по този един показател сме водеща нация в Европа, като повод за национална гордост.

3. ПО ДВА, ПО ДВА

По два, по два показателя сме първи – ще опонират паметливите, защото съвсем неотдавна друго изследване пък доказа, че сме и страната с най-ниски доходи в същата тази Европа. Ама то не може всичко наведнъж, бе, граждани, първо да се вдигнат цените, че по тях изоставаме наистина много, пък когато му дойде времето, ще им дойде времето и на доходите. Пък и в края на краищата – криза е, трябва да се затягат коланите. 

4. КРИЗАТА НЕ ЗАСЯГА ПОЛИТИЦИТЕ

Политиците в България не затягат коланите, а ги разпускат – душата ми се възрадва от тази красива изненада, дошла от декларациите пред Сметната палата на нашенския политически и управленски елит. Плюх си три пъти в пазвата и се помолих горещо и нас, редовите българи, да ни сполети такъв вид криза, при която отделни хора за година да получат извън заплатите си от стотина хиляди, та до милион лева. Хубава криза би било, а? Разбира се, трябва да се признае, че не всички, наредени покрай властовата тава, са на това ниво, масово преобладават по-скромните спестявания – до стотина хиляди лева. Ама и така не е лошо.

Но да оставим цифрите, да не гледаме пряко в канчето на старшината, както все ни подтиква националният ни характер, а да обърнем внимание на начините, по които канчето се пълни. Някой веднага ще каже – ние като данъкоплатци им плащаме прекалено големи заплати на политиците, та затова могат и да спестяват. Не се заблуждавайте, граждани, парите, които нормално им плащаме – примерно 2, 3 или 4 хиляди лева, не са прекалено големи, а само джобни, те иначе за нищо не стигат. Как от тях ще спестиш 120 хиляди, както е направил заместник председателят на Парламента и председател на Здравната комисия Лъчезар Иванов. Че той дори пеша да ходи и нищо да не яде и пие, пак не може да спести повече от 50-60 хиляди на година. И наистина, не са от заплата – човекът коректно е отбелязал в декларацията си, че това са пари от “друга стопанска дейност”.  

Питам се обаче – кога на г-н Иванов му остана време да развива друга стопанска дейност и каква по-точно е тя. Този въпрос е малко неофициален, между нас, той в политическите среди не се задава, защото дори бърз поглед показва, че почти всички останали политици също са декларирали по нещичко в тази графа. Даже освен “друга стопанска дейност”, има и още няколко интересни графи – например как ви се струва “доходи от дейност извън заеманата длъжност”. Или пък – “доходи от други източници”.

Пази, Боже, не намеквам, че министър Цветанов трябва малко или много да се поинтересува от това какво точно значат въпросните графи, защото пък и в неговата собствена декларация четем за едни близо 35 хиляди лева, получени от “трудови правоотношения извън тези за заеманата длъжност”. Трудно ми е да си преставя къде още, освен в правителството, се е хванал на работа един цял вътрешен министър, не вярвам в свободното от полицейски акции време да дава наряд като бодигард на някоя мутра, пък и тогава нямаше да получи само 35 хиляди. Почти съм сигурен обаче, че онези 15 хиляди лева, които пак той е декларирал в графата “друга стопанска дейност” идват от някое малко лозенце, на което министърът ходи да копа в почивните дни – така хем си почива от грижите, хем накрая продава гроздето и печели.

В случая съществува и въпрос как премиерът Борисов за една година успя да изплати ипотеката от 440 хиляди лева, пари, които тегли като кредит срещу обезпечение и използва за предизборната кампания на ГЕРБ през миналата година, но този въпрос всъщност не го задавам. И не го задавам не заради друго, а защото пак ще изпаднем в някакви типично български работи да надзъртаме тук и там, вместо да обърнем взор единствено към ясния повод за оптимизъм, лъхащ от имотните декларации на политиците – щом елитът ни вече успешно излиза от кризата, то скоро и ние, простосмъртните, ще излезем. 

5. ДЪРЖАВАТА – ПАК НАД ВСИЧКО

Наистина предстои да излезем вкупом от кризата, особено ако премиерът Борисов успее да втълпи на чуждите инвеститори, както се опита онзи ден, че като дойдат в България, те трябва не само да лапат лакомо от гражданите, а и да отделят сериозен дял от налапаното и за държавата като такава. Убеден съм, че премиерът е съвсем добронамерен и в случая идеята му е следната – да откъсне от тях колкото може по-голям залък, та от него пък да останат много трохи за всички нас, които чакаме, зяпнали към държавната трапеза.

Е, някои хлевоусти граждани коментират, че този модел веднъж вече се провали по времето на Живков и ще продължи да се проваля, докато държавата не се откаже от излишните си функции, за да освободи личната инициатива. Твърдят също, че по-лесно е да имаш богата държава, ако хората в нея са богати, не обратно. Ама на тези хлувоустите не бива да им се вярва, защото те и за ЕРП-тата твърдят, че са шайка мародери, пък те не са. Не са само те, де – както стана ясно. 

6. НЕ САМО ЕНЕРГИЙНИТЕ ДРУЖЕСТВА СА ШАЙКА МАРОДЕРИ

Досега и аз като повечето заблудени граждани мислех, че само ЕРП-тата са шайка мародери, но както заяви Гюнтер Шуберт, шеф на Управителния съвет на Е.ОН, сегашното повишение на цената на тока не е заради тях, а заради държавната НЕК. От обяснението му се разбра, че НЕК има финансови проблеми и иска да ги реши, като вдигне цената на тока, но да го извърти така, че народното недоволство пак да се стовари на гърба на горките еони, ивиени и прочие.

В този случай няма причина да не се вярва на г-н Шуберт. И без него се знае, че държавната НЕК има нужда от пари, за да плаща заема, който взе от французите, та да построи прочутия гьол в “Белене”, без правителството да знае за този заем, но и без държавата да е ангажирана по какъвто и да било начин с него – както пък се разбра от устата на бившия премиер Станишев. Така де, държавата не е ангажирана, хората в държавата обаче са ангажирани да плащат допълнително за ток, както виждаме. Но в България държавниците кога ли са разглеждали хората като държава? Или поне като цел и смисъл на държавата?.

На тази база сред обществеността се появи убеденост, че не само енергийните дружества, но и НЕК са шайка мародери. По-буйните критици добавят и ДКЕВР към списъка, а някои екстремистки елементи причисляват и държавата като цяло към шайката. Аз предлагам обаче да не избързваме с крайните изводи, а да почакаме да ни издоят докрай и тогава пак да си говорим.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: