Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Разликата в доходността на френските държавни облигации(3,072%) и тези на Германия(2,605%) достигна 18,5% на 24 юни 2010 година. Technorati Tags: икономика,франция,германия Share on Facebook

В петък бе поредният "Сеизмограф". Участваха г-н Мюмюн, зам.-главен Мюфтия и Божидар Димитров (не се нуждае от представяне). Новото за някои може да е това, че Димитров отговаря и за вероизповеданията...

Та, какво стана в студиото? Въпросът бе елементарен. Мюсюлманките искали да се снимат за документи така, както е разрешено в някои европейски страни - забрадени, според канона. Т.е. не се виждат коса и уши.

Как реагира министърът? Според мен, меко казано просташки. За айсбрейкър избра мачистко изказване за доведените в студиото девойки, изповядващи Ислям:

"Страшно са красиви, аз ги видях тука прави, към метър и осемдесе са, изключително стройни фигури... Заподозрях г-н Мюмюн, че е докарал манекенки..."

После, като аргумент срещу подобни снимки за документите изтъкна, естествено, всички злини на човечеството: "...Наркотици, бяла плът, банки, смърт, желанието за власт над жените..."

Димитров продължи да профанизира темата, говорейки за "голите пъпчета на жените в Одрин", когато "той строил две църкви" там... Не пропусна да спомене и дъщеря си, която е "много вярваща, днеска беше по моловете, с къса пола, с 10 см. токче"...

Заключението бе по-скоро закана за "изпълнение на това, което иска властта..." А най-остроумен бе изводът му, че всичко това било от "желание да се подчинят жените..." 

Светла Петрова доста находчиво беше поканила православен свещеник, който цитира Апостол Павел, обяснявайки, че и в Християнството има канон — жените трябва да са с покрити глави, а мъжете — без шапки в храма. Така трябвало да общуват с Бога. "Жената е слава на мъжа. Жената е от мъжа. Жената е стздадена за мъжа" (До коритяните, 11 гл.)

Тук бе и кулминацията. Еманципираната Св. Петрова едвам се сдържа да не изземе думата на всички и да коментира темата само тя, а Димитров обобщи със собствена интерпретация на Библията: "Жената не е пълноценно човешко същество. Жената е второ качество..."

Темата бе профанизирана напълно! Никой не се сети да зададе един изключително важен въпрос:

Дали наистина за нуждите на идентификацията е нужно да се виждат уши и 1 см. коса? Защо, ако някое печатно издание иска да скрие някого, цензурната лентичка (онова черно правоъгълниче) се слага не другаде, а НА ОЧИТЕ? Защо, ако някой иска да се скрие, той носи ЧЕРНИ ОЧИЛА, а не АНТОФОНИ, прикриващи ушите му? Наистина ли косата на една съвременна жена (сещате ли се колко често те си менят фризурите и цвета на косите) е най-важното средство за идентификация? Защо никой не предложи експеримент за идентифициране на забрадени жени? Изискванията на МВР на кой закон се основават? И в крайна сметка, наистина ли толкова ни пречат забрадките? Ще спре ли трафика на жени и дрога, ако заставим всички мюсюлманки да ходят с минижупи и развяти гриви?...

Срам ме е от такъв министър!.. По-елементарна интерпретация на иначе сериозен философско-религиозен, законов и социален проблем, като религиозните символи и свобода, не съм виждал от много време...

преди да затварят онлайн библиотеките добре е и издаващите и властите да помислят книгоиздаването бизнес ли е или кауза, книгите бизнес ли са или кауза на фона на затворената читанка 20% от българите не са купили и една книга в живота си "Според националното представително проучване‭ "‬Читателски практики в България днес‭" ‬на‭ ...

Едно от редките издания на рубриката клош арт, откакто дойде новото правителство.

Сега очакваме чудодейна акция на МВР, която ще промени всичко.

Мрън, мрън.

Поздрав за празника на МВР и лично на г-н Министъра с оргинална руска песен

Имаше едно време в началото на реанимираната ни пазарна икономика радиопредаване по частната станция “ФМ+”, което се казваше „Къде е Сънчо?“. Радиокола се движеше в столицата и въвличаше в разговор в радиоефира слушатели, които са я забелязали. Раздаваха се награди на наблюдателните. Наблюдателни ли сте? Забелязахте ли, че Сънчо изчезна като „за световно“ по време [...]

Веско е зле. Това е ясно. Ясно е също, че песничката е "като извадена от дневника на Брежнев", както написа един приятел.

Прави ли това Бойко и правителството социалисти? Все повече изглежда, че е така. Бойко дойде на власт като човек от "консервативната десница", а предлага вдигания на данъци, ограничава свободния пазар (случаят със земеделските земи) и се държи все повече като "добрия стар Живков".

Интересното е, че обвинения в социализъм постоянно се появяват и в страна със съвсем друга история от нашата - САЩ. Дори на местните мижави социалисти се налага да обясняват, че Обама всъщност не е като тях и те са истинските "леви".

Вероятно и двете обвинения са повърхностни. Обама наистина разчита на кейнсианството (със спорен резултат), но това едва ли го прави социалист. При всичките му странни политики, не мисля, че той поставя под съмнение нуждата от капитализъм. Напротив, бори се именно за запазването му.

Бойко, с цялата му милиционерщина, също не мисля, че смята да отрече капитализма и да възобнови българската тежка индустрия в името на новата петилетка. Бойко искрено вярва, че е капиталист и консерватор и, че политиките му са такива. И точно тук е големият проблем, а и разликата с Америка. Докато Обама разбира чудесно системата и пробва екстравагантни начини за запазването й, Бойко има перверзно виждане за нея, оплетено от различните познанства с диктатори, царе, мафиоти и ченгета.

И тук опираме и до предния ми пост. Всъщност колко политици в България искрено разбират и подкрепят етикетите, които партиите им са си лепнали? Колкото Бойко е консерватор, толкова БСП са модерна лява партия и толкова ДПС са либерална. Всички идват от едно място и разбират политиката по един начин. И така ще е, поне докато Веско мърда и още пее за "предаването на славата", каквото и да значи това.

Леле … мислех да напиша нещо и хоп бяло петно. Забравила съм какво е да пиша за себе си. От толкова много маркетингови текстове, които се налага мозъкът ми да ражда ежедневно в последно време, съм забравила какво е да напиша няколко реда за себе си. Изключвам Twitter и Facebook – там пиша буквално по 1 [...]

ГЕРБ спечели изборите точно преди година с предизборна програма, в която имаше важни неща за икономиката. Ето какво е изпълнено:

Основни ценности:

• икономическа свобода
  

• конкуренция при ясни отговорности и правила
  

• ограничена, но целенасочена роля на държавата

изпълнение: горните ценности са забравени

Данъци:

• Данъчни стимули – да оставим парите при хората и бизнеса

• Намаляване на осигурителната тежест с до 5 процентни пункта, с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците. Ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места
  

• Опростяване на данъчната система с цел по-голяма прозрачност и разбираемост за данъкоплатците;
  

• Стремеж към най-ниски данъци за бизнеса в рамките на ЕС;

• Засилване на контрола по събираемостта на публичните приходи

изпълнение – почти никакво и дори влошаване: преките данъци се запазват, но от месеци наред управляващите постоянно пускат предложения за увеличение, създава се впечатление, че се върви към масирано увеличение на облагането, което създава негативни ефекти за икономиката и инвестициите; данъчната система се усложнява с въвеждане на нови привилегии; акцизите бяха вдигнати; събираемостта на приходите намалява

Разходи:

• Ефективно използване на публичните разходи
  

• Оптимизиране на правителствените разходи като се подобри тяхната ефективност чрез реализиране на структурните реформи;
  

• Периодичен преглед на ефективността и целесъобразността на правителствени програми

изпълнение – почти никакво: бюджетните разходи през 2010 година са рекордно високи; минимални спестявания, компенсирани от увеличения; бюджетната дисциплина почти напълно изчезва; структурните реформи се отричат или отлагат; ефективността на разходите не се повишава; министрите не искат да правят никакви промени, а само хленчат за пари

Дефицит, дългове, евро:

• Контролирано преминаване към политика на балансирани бюджети.
  

• Стремеж за консервативна политика по отношение на поемане на нови правителствени дългове
  

• Активизиране на дейността за получаване на изпитателен срок за присъединяване на България към ЕRМ – 2; България трябва да разработи нова национална стратегия за присъединяване към еврозоната

изпълнение – почти никакво: неспазване на обещанията за балансирани бюджети, рекордни бюджетни дефицити, очаквана процедура по свръхдефицит срещу страната; залагане на голямо увеличение на дълговото бреме в актуализирания бюджет и харчене на фискалния резерв; постоянно отлагане на ERMII и еврозоната – те вече не са приоритет

Бизнес среда

• Подобряване на бизнес средата (Стриктен преглед на съществуващите режими от гледна точка на тяхната законосъобразност и целесъобразност; Намаляване броя на режимите с цел улесняване на бизнеса и ограничаване на възможностите за корупция; Преглед и установяване на реалните размери на таксите за разрешителните лицензионните и другите административни режими.)

• Намаляване на регистрационните такси и прилагане на универсално намаляване на административните разходи за бизнеса;

• Преразглеждане отново на всички регулативни режими с участието на национално представените работодателски организации с цел тяхното ограничаване;
  

• Ускорено отдаване на концесия на части от летище Пловдив и Горна Оряховица; Концесиониране на Дунавски пристанища; Концесиониране на жп гари, жп линии, спортни съоръжения;
  

• Облекчаване трудностите на бизнеса във времето на затруднено финансиране

• Създаване на условия за бързо излизане от кризата и икономически растеж

изпълнение – почти никакво: единствено минималният капитал за регистрация на фирма беше намален; бизнес средата не е подобрена и административната тежест остава висока; регулативните режими не са намалени; таксите продължавата да се използват като квазиданъци; приватизацията и концесиите не се движат.

Блогът за икономика 2010

Днес се навършва една година от българския D-day - денят, в който изхвърлихме от власт правителството на престъпната и некадърна тройна коалиция! И макар че днес далеч не всичко е цветя и рози, никой не може да отрече факта, че ако мръс...

Решихме за популяризиране на родителското ни събитие да използваме само въпроси. После решихме да са само въпроси със “Защо?”. Ето как:

И ето първите въпроси, които веднага влезоха в употреба:

Защо ги хвалим за това, че са послушни, подчинени и пасивни?

Защо искаме от тях най-доброто, а очакваме най-лошото?

Защо резултатът от наказанието и от наградата е един и същ?

Защо трябва да слушкат?

Защо ги караме да рецитират стихове пред гостите?

Защо казваме на чистия въздух “течение”?

Защо децата да не пият студена вода?

Защо смятаме ученето за обратното на играта?

Защо ни е страх да не се изпотят?

Защо ги щипем по бузите?

Различни въпроси ще откривате на различни места. А отговорите ще потърсим заедно на 25 септември в Модерен театър в София (за да се регистрираш за участие, пиши на yes@gorichka.bg).

В миналият постинг от тази нова поредица беше проследен дългият, труден и мъчителен път до разкриването на истинското лице зад маската на “експерта и демократа” Георги Касчиев. В настоящият материал ще се опитаме да разгледам...

Понякога се кръстя, паля свещ и шепна: „Добре, че рекламистите не работят в новините!”. Те са хора с извратени души, които живеят от това да се гаврят с нашата наивност и доверчивост. Те ни карат да вярваме на невероятни неща и будят у нас желания да придобиваме странни предмети, от които не винаги се нуждаем. Рекламистите, без да излъжат, могат така да изопачат истината, че да ни накарат да повярваме и дори да превърнем в свое лично убеждение неща, каквито те всъщност изобщо не са казали. Ето защо е толкова опасно рекламистите да работят в новините. Те ще ви кажат, че животът ви се е подобрил до 50%, ще ви кажат че доходите ви ще се повишат до два пъти, а данъците ще са нищожни – само от 10%, а какво всъщност имат предвид с тези „до” и „от” - това ще ви обяснят в бързо протичащ в дъното на екрана надпис с миниатюрни буквички.

Напоследък особено ме омайва една реклама на Пежо. Тя представлява архивен мотопед, който избухва и се разпада на съставните си части, а после тези части започват трескаво да се сглобяват по различни начини, да се превръщат във все по-модерни и джиджани автомобили, докато накрая застиват във футуристична форма, до която се появява стряскащо голямо число 200, на което двете нули се образуват от символа за безкрайност. От рекламата става ясно, че тази година Пежо чества своя 200-годишен юбилей и му е толкова хубаво и гордо, че е решило по този случай да даде отстъпки и да направи други там някакви добрини на клиентите си, стига разбира се, те да си купят кола – иначе нанай добрини. Всъщност налице са точно 200 автомобила, наречени „Лимитирана серия 200 години”, за които има „ценово предимство” до еди-колко-си лева. Не искам да анализирам термини като „ценово предимство”, защото един Господ знае в какви неизследвани светове ще ни отведат подобни анализи, опасявам се само, че ако ставаше дума за истинска отстъпка в цената, рекламистите щяха да кажат просто и ясно „отстъпка в цената” и нямаше да прибягват до формули като „ценово предимство”.

На младини аз също съм имал Пежо и пазя добри спомени от него. Ето защо дори и днес нещо трепна в мен. Завладяха ме не толкова обещанията за „ценово предимство”, петгодишен лизинг и приспадане на ДДС, колкото основното послание на кампанията: 200 години! Това не е шега работа! Това е време почти колкото историята на Съединените щати! Затова и изреченията на рекламистите звучат гордо: „200 години след началото ние ви предлагаме нещо специално…”, „200 години – това не е обикновен рожден ден”, „Какво правихме през всички тези години? Вижте някои класически, уникални и дори легендарни автомобили Пежо”. Помните ли – рекламистите могат да ви накарат да повярвате в неща, които не са ви казали. От горните изречения всеки човек с нормален мисловен процес ще стигне до следните изводи: 1.) Какво прави Пежо през всичките тези години? – Автомобили. 2.) Колко са всичките тези години? – 200. Следователно посланието на кампанията е: „От 200 години Пежо прави автомобили и се гордее с това”. Да, наистина това е рекламното послание, но рекламистите не са казали нищо подобно. Ако се съмнявате, прочетете изреченията още веднъж.

Всъщност за онези потребители, които са свикнали да четат между редовете (уви, такива потребители практически не съществуват), излиза, че французите са започнали да произвеждат автомобили няколко години след падането на Бастилията. Чак пък толкова бързи резултати ли е дала буржоазната революция! Според рекламата автомобилният гигант Пежо е започнал да развива дейността си пет години преди битката на Наполеон при Ватерло. В такъв случай Наполеон Бонапарт по-вероятно е предвождал войските не на бял кон, а в Пежо (стига, разбира се, да няма претенции от страна на Ситроен за официален превозвач на тримата мускетари). Всичко това по тревожен начин противоречи на факта, че първият автомобил в света е патентован на 29 януари 1886 г. от Карл Бенц и може би поради това, а и от известна скромност, Мерцедес ще предложат лимитирана серия от 200 автомобила с „ценово предимство” чак през 2086 г., когато ние с теб, любезни читателю, отдавна ще сме се превърнали в прах и деформирани спомени в главите на правнуците си. В светлината на тази проста сметка се оказва, че от Пежо лъжат с малко повече от три поколения.

Но всъщност, спомнете си, те не лъжат. Прочетете за трети път рекламните изречения на кампанията. Никъде в тях не се казва, че Пежо произвежда автомобили от 200 години. Този извод си го направихте вие сами и никой не ви е виновен. Нещо повече, от Пежо-България съвсем ясно обясняват за какво става въпрос в недрата на корпоративния си сайт. Става въпрос за следното. Преди 200 години, тоест през далечната 1810 година по линия на Пежо не се случва нищо, с изключение на това че по него време са налице двама братя с тази фамилия и малки имена съответно Жан-Фредерик и Жан-Пиер, които си имат мелница и се препитават от нея. Две години по-късно, през 1812, братята получават разрешение от префекта да преобразуват мелницата във фабрика за ламарина. Някъде в тъмните и неясни години между 1812 и 1818 се основава и първото дружество „Пежо” (дори и това прото-дружество към днешна дата все още не е навършило 200 години и това се признава откровено на сайта на Пежо-България). През 1818 се извършва революция – Пежо израства от производство на ламарина до производство на триони – събитие съизмеримо с излизането на живота от океана на сушата. „Зъбците на триона напомнят зъбите на лъва” – пишат рекламистите, с което ни подготвят за следващото историческо събитие – появата на логото с лъвчето, което познаваме и днес (не знаех, че произлиза от трион, но всеки се обогатява непрекъснато). Това се случва преди някакви си 160 години, през 1850. „От 1840 година – пише още в сайта – мелничката за кафе Пежо навлиза в домакинствата и отваря пътя за цяла гама домакински прибори: ютии, сатъри, шевни и перални машини… включително прочутата мелничка за черен пипер, произвеждана и в наши дни”. Тук научаваме кой отваря пътя на ютиите – мелничките за кафе. Чудно как е пропуснат този забележителен повод – 170 години мелничка за кафе. Нищо нямаше да им стане, ако бяха пуснали за любимите си клиенти 170 мелнички с „ценово предимство”. Или пък 170 сатъра… Но да продължаваме нататък. Чак през 1882 мелничките, сатърите и ютиите еволюират във велосипед. Представям си какво вълнуващо откритие би било това за един хипотетичен Дарвин на машинариите. Десетина години по-късно, през 1898, велосипедът става на мотоциклет. През 1890 е произведена четириколка – каруца с двигател. Е, вярно, двигателят не е бил Пежо, а Даймлер, но пък какво значение има двигателят за един автомобил. Преди 113 години (което е почти два пъти по-малко от 200), през 1897, е произведен и двигател Пежо. Всъщност автомобилите Пежо, чиито наследници са сегашните автомобили Пежо, които ние купуваме и като купуваме, даваме пари на рекламистите да им правят реклама, за да ги купуваме още повече, тези автомобили датират от 1929 година, тоест само отпреди 81 години спрямо датата на днешната кампания под надслов „200 години – това не е обикновен рожден ден”. Всъщност, ако обобщим, ще видим, че Пежо празнуват не един, а няколко юбилея: 198 години воденица; 192 години триони; 170 години мелнички за кафе и черен пипер, сатъри и ютии; 128 години велосипед; 112 години мотоциклет; 113 години каруца с двигател; 81 години автомобил… Какви 200 години, какви 5 лева!…

Безспорно има такава логика: преди 200 години е имало двама братя, които са се казвали Пежо, следователно днешните автомобили, които се казват по същия начин, са на 200 години. Това би могло да се окаже много вдъхновяваща логическа конструкция например за пицария „Рома” в Красно село. Тази пицария с пълно право би могла да организира собствена рекламна кампания с девиз „2763 години – това не е обикновен рожден ден”, изхождайки от историческия факт, че Рим е основан от братята Ромул и Рем (историята пази само малките им имена, без да споменава дали фамилията им е била Пежо или не) на 21 април 753 г. пр. н. е. Неудобното е, че пицайолите ще трябва да изпекат 2763 пици с „ценово предимство” и приспадане на ДДС, но пък рекламодателите ще имат пълното право сами да определят какво значи „ценово предимство” и да си го знаят само те. Рекламистите ще се погрижат да останем с впечатлението, че на това място в тази пицария са се пекли пици по времето на Ханибал и Сципион, на Сула и Цезар, на Константин Велики, на траките на славяните, на куманите и хазарите, на Османската империя и развитото социалистическо общество. И ние не само ще останем с това впечатление, но то ще се превърне и в наше убеждение, за което ще бъдем готови да воюваме с неверниците. Ето защо смятам, че рекламистите са опасно племе и съм благодарен, че не пишат новините. А дали наистина не ги пишат?…

За PENTHOUSE

Това е браздата, където е отпечатан записа

via Vesela

Продукти:
2 опаковки бишкоти Савоярди
400г заквасена сметана
100г краве масло
3 яйца
100г кайсии
100г вишни
250г пудра захар
10г желатин
1- 2с.л. какао на прах
3 ванилии
12 бонбона Рафаело

Приготвяне:
Кравето масло се нарязва в и слага в пластмасова купа. Яйцата се чукват и се отделят белтъци от жълтъци, които се разделят в два сухи стъклени буркабна. Жълтъците заедно със 100г пудра захар се разбиват до побелявана. След това бурканът се потапя в съд с вода. Слага се на включен котлон. Жълтъчената смес се бърка непрекъснато докато леко сгъсти. Когато кремечето е готово, 2/3 части от него се слагат в купата с маслото.  Добавя се 1- 2с.л. какао. Масленият крем се разбива с миксер, като постепенно се вдигат оборотите. Взема се тортена форма със закопчаваща се обиколка. На дъното и по оклния ръб се редят бишкоти. Разпределя се масления крем. Покрива се с ред бишкоти. Желатинът се слага да се разтвори в 100мл хладка вода. Плодовете се измиват. Махат им се костилките. Сметаната се разбива със 150г пудра захар. Белтъците се разбиват на сняг. За да се получи ефекта, трябва да са пресни, а скоростта на миксера да се увеличава постепенно. Белтъчената снежна маса се слага към разбитата сметана. Обърква се със шпатула. Добавя се останалата 1/3 част от жълтъчения крем.  Желатинът се доразтваря на водна баня. Внимава се да не започне да ври. Желатиновата течност се налива към сметановата смес. Белият крем се обърква внимателно, така че да се получи еднородна смес. Плодовете се редятт върху бишкотите. Покриват се отгоре със сметана. Тортата се слага да стегне за 30 минути, в халдилна камера или фризер. След това се изважда. Подреждат се равномерно по края бонбоните Рафаело. Отново се слага а 3- 4 часа, във фризера /хладилна камера/. Сладоледеното парфе се реже на парчета.

Преди месец-два имаше едно шоу, което поразбуни духовете, много хора не можеха да повярват, че това е днешното българско семество, липсваха им “нормалните хора”. На мен също ми липсваха, но като замисля, отдавна не съм ги срещал по входа на панелката, в блока сме само изроди - баба и дъщеря алкохолички, циганин-милионер, наемателки-проститутки, син на висаджия, живеещ с риалити звезда. В другия вход уж са по-спокойни, но там пък избиха роднините на Куйович. Живи и здрави, нали нямах поражения по колата.

Този сезон ще го запомня с масовото силиконизиране. Анжелика и (скоро) Елеонора са оправдани, те работят с тялото си, но от останалите за какво им беше да си слагат толкова млади? Кристияна (Леомани), Борислава, Диана и Корнелия - всяка, която е пипнала пара, веднага си е направила цици.

Богатите си слагат силикон, за да си повдигат самочувствието. Мъжете карат джипове, жените карат импланти. Ако уголемяването на пениси стане по-модерно, до година-две всички ще се обзаведат с 30-сантиметрови смоци. А защо не и бицепси и трицепси. Д-р Енчев се усмихва от плаката.

Едно време с 50 златни пендари на главата си бил ебати гангстера. После пък с 10 медала за храброст си бил Нъмбър Уан. Сега трябва да покажеш силикон. Тук минава границата между богати и бедни. Ако обичаш, не се събличай, да не ти гледам шевовете.

Докато редактирам и събера достатъчно информация за темата с издателствата и задълбая повече в тяхната история, мисля да поразсея малко обстановката с малко литературно-музикално отклонение относно Острова.

И така – Англичаните имат странни музикални вкусове, не съм чувала досега да пеят мръсни песнички ала „черно фередже“ и не че съм се затъжила толкова за простащината, но ми прав впечатление, че новото поколение сякаш няма много досег с народните и класическите песни от едно време.

Оказва се, също така, че тук са някакви диви фенове на акордеона. Изобщо не се шегувам.
Н. си довлече акордеона насам по Коледа и ме подлудяваше, свирейки с часове и след като един ден го изгоних да свири в някой парк, се върна адски шашнат, че огромно количество хора спирали, кефели се, молели да изсвири конкретна песен или просто му обяснявали колко обичат този инструмент, колко сложен инструмент им се вижда и изобщо, голямо чудо се оказало.

И така, лека, полека, свирене, разучаване и онзи ден отиде и на прослушване за един музикален конкурс.
И ето какво се получило. То адски ефектно станало, особено „The Final Countdown“, което ми е много любима песен.
Сега, може да се спори, че „House of the Rising Sun“ е по-класика, но тук вече говорим за преференции.

Както и да е, и ний сме дали нещо на света!

Filed under: джубокс, образование в UK, творчество, чекмедже "Разни" Tagged: акордеон, англия, бристол, изпълнители, инструменти, конкурс, музика, музикални вкусове, участие

Годишнината от парламентарната победа на ГЕРБ е ознаменувана днес от телевизионен отчет на вътрешния министър Цветанов, от празник на МВР и химн на МВР. А защо не на МФ ? Ще има ли химн на Министерството на финансите и отчет на финансовия министър, който поне малко да прилича на инвентаризацията на успехите на МВР? Както [...]

нали съм по тортите, в повечето случаи, та нямаше как да се измъкна и да не спретна една по случай помъдряването ми на четвъртия ден от седмия месец на годината необходими продукти за тортата пандишпанов блат 7 яйца 14 с.л. захар – с лек връх 14 равни с.л. брашно с набухвател жълта боя (по желание) [...]

Втората любов

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Най-голямото предизвикателство пред управлението на ГЕРБ е – и ще продължи да бъде – решението на комплекса от енергийни въпроси, който е свързан и с истинската геополитическа ориентация на страната 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Не, няма грешка в заглавието. Не съм искал да кажа “гърбом”, а точно “гербом”. Или ГЕРБ-ом, ако така изписано повече ви харесва. По този начин просто се опитвам да събера в една дума представата за твърде специфичния маниер, по който партия ГЕРБ съществува и решава проблемите на страната вече точно година, след като получи сериозна подкрепа на последните парламентарни избори.

Да си призная, като лична позиция не съм особен почитател на Бойко Борисов и партия ГЕРБ. Нито съм гласувал за тях, нито им спестявам, а и занапред не бих им спестил, критики за сътворените глупости. От чисто политологическа гледна точка смятам, че ГЕРБ няма своя политическа физиномия, доколкото не е базирана на отчетлива идеология и в нейното функциониране има редица принципи, които тревожат или поне поставят сериозни въпроси. Партията се ръководи – смятат някои – по неясни за обществото вътрешни механизми, а доколкото в нея изобщо се взимат колективни решения, то е формално. Други пък твърдят, че тези механизми са даже прекалено ясни, че ГЕРБ е чиста партия от лидерски тип, което дава и друго измерение на общата им претенция да бъдат дясно ориентирана формация.

Това е що се отнася до вътрешните механизми. Като се погледне към мястото на партия ГЕРБ в общата координатна система на българската политика се вижда, че, макар да настоява на дясното в себе си, практически тя стои някъде в центъра. Или виси някъде над центъра, за да успява по-лесно да се придвижи в различни посоки в зависимост от динамиката на различните ситуации, в които изпада. Подобно поведение, оценявано от някои като проява на политическа  гъвкавост, всъщност има общо много повече с популисткия тип партии, отколкото с истинската, последователна десница. Тази гъвкавост най-често води до работа на парче, до рекация тип “зелена еуглена”, чието мото е – реагирам само ако ме убодеш. По времето, когато ГЕРБ беше в опозиция, този тип нейна реакция се възприемаше по-скоро като нещо екзотично или като плод на все още ненадраснато детство. Когато партията дойде на власт обаче, от вътрешен за нея проблем това се превърна в проблем на цялото общество.

Казаното дотук има пряка връзка и с още нещо, което става все по-видимо за все повече хора. Това е липсата на стратегическа визия в управлението на ГЕРБ, а следователно напоследък и в общото развитие на страната. Поставянето на глобална цел от типа “да оправим положението в България” може и да изглежда някому като стратегическа, доколкото е дългосрочна. Защото положението в България е толкова лошо, че е необходимо наистина много време за оправянето му. Но всъщност целта не е стратегическа, защото е прекалено обща. Като принцип стратегическите цели са свързани с философия и разчети, а не с лозунги и добри намерения.

Да не задълбавам повече в тази тема, но при всички случаи разсъжденията за бившите и бъдещите дела на ГЕРБ не бива да подминават общия принцип, че идеологическите, структурните и функционалните неясноти вътре в дадена партия винаги водят и до неясноти в нейните действия, особено когато тя е на власт. Това, впрочем, се вижда и с просто око – в управленските решения и действия на ГЕРБ през последната година станахме свидетели на много хаос, непоследователност, на значително количество управленски брак.

В същото време обаче трябва да се признае, че за една година ГЕРБ се опита да свърши няколко наистина важни неща и дори ги докара донякъде. Партията започна по-активна борба с престъпността, зае се да направи преглед, макар твърде хаотичен все още, на наследството, оставено от предишното правителство, прави стъпки да възстанови, поне донякъде, лицето на България пред партньорите ни от Европейския съюз. Без да си го поставя предварително за цел, само като следствие от ситуацията, в която се намираме, ГЕРБ започна също да води една доста по-приемлива политика от тази на предишното правителство по отношение на тъй наречените “големи руски енергийни проекти”.

Всичко това, разбира се, става на фона на основната и постоянна задача – да се изведе България от икономическата криза. В тази посока също бяха направени много глупости, но има и добри стъпки. Например наличието на някакви реформи в администрацията е такава добра стъпка, свиването на бюджетните разходи, без увеличение на данъчната тежест, търсенето на възможности за привличане на инвеститори или поне за задържането им, опитите да се динамизира процеса за усвояване на пари по европейските програми…..

Трябва да се изтъкне също като цяло демонстрираната от правителството на ГЕРБ по-ясна ориентация за близост с европейските и американските партньори на България – например намерението за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана, все по-отчетливото говорене за придържане към общата европейска енергийна политика и т.н.

Всичко, отбелязано дотук, са неща в движение, в развитие, те все още не могат да се оценят еднозначно като резултати, защото започнатите процеси не са завършили или дори не са прехвърлили билото. По принцип обаче като посока те са правилни и ГЕРБ трябва да получава обществена подкрепа по отношение на такива ходове. Вместо това, разбира се, виждаме активизация точно на противниците на подобни правилни стъпки. Как иначе да определи човек нелепите подписки и постоянния спекулативен натиск за освобождаване от правителството на финансовия министър Симеон Дянков, един от катализаторите за добри решения. Като казвам “спекулативен” имам предвид не класическото значение на думата, а онова, което е доста по-разпространено в България – спекулацията като начин за извличане на политическа печалба от низките страсти на хората. Донякъде е нормално обществото да се поддава. Например лично моите низки страсти диктуват да удуша въпросния Симеон Дянков с голи ръце, задето с повишения акциз на цигарите ми бръкна толкова пряко и дълбоко в джоба. Но като сложа на везните другите му действия, те натежават в негова полза. Затова и не съм го удушил още.

Действията на подобни случайни или неслучайни противници на ГЕРБ са обаче само едно от многобройните предизвикателства пред управлението на партията. Друго предизвикателство е свързано с нейните политически приятелства и конфликти. Например най-плътната близост с Атака на Волен Сидеров едва ли може да въодушеви за подкрепа дори на правилни действия голяма част от демократично мислещите българи. Неясните и колебливи отношения със Синята коалиция може в тактически план да са изгодни за ГЕРБ, но не са изгодни в стратегически план от чисто политическа и експертна гледна точка.

Конфликтът на ГЕРБ с президента Първанов, който всъщност не е институционален, между правителство и президент, а е между точно това правителство и точно този президент, ту избухва, ту утихва. Но ако си направим труд да забележим, всички избухвания, макар поводите за тях да са различни, в края на краищата се оказват с една единствена причина /или неизбежно се факусират в една единствена точка/ – разминаването в позициите по енергийната тема. Колкото повече ГЕРБ се колебае за руските енергийни проекти, толкова повече се задълбочава конфликтът с Първанов. Това ще продължи и занапред, до самите президентски избори.

Сложен въпрос е и този за отношенията на ГЕРБ с ДПС на Ахмед Доган. Няма да стигне целият вестник, за да коментираме различните му аспекти, но по-ясни развитията в това отношение също може би ще видим с наближаването на изборите догодина.

Разбира се, като говорим за предизвикателства, не бива да забравяме и думите, казани преди няколко месеца от самия Бойко Борисов – че най-голямото предизвикателство пред партия ГЕРБ е самата партия ГЕРБ.

Прав е Борисов, това предизвикателство е голямо. Но не е прав, че е най-голямото. Най-голямото, макар засега не най-видимо от гледната точка на обществото, пък сякаш и от гледната точка на самата ГЕРБ, е неистовата нужда най-накрая да се реши комплекса от енергийни въпроси, захлупил здраво България – не без помощта на външни сили и техните вътрешни помагачи.

Казвам комплекс, защото в него всъщност се съдържат много теми, включително и доста деликатни. Например съдържа се потенциал за развития във външната политика, доколкото от една страна именно през енергийната тема може да се постигне необходимото раздалечаване на България от мечешката прегръдка на Русия, а от друга – необходимото задълбочаване на евроатлантическите ни партньорства и превръщането ни в истинска европейска страна. В енергийната тема се събират също нишки, свързани с корупцията, престъпността, както и с безобразията на предишното управление. И не на последно място, въпросът има и чисто икономически измерения – защото държавата България трябва да намери приемливо решение за енергийните проблеми както на гражданите си, така и на бизнеса, без от това решение да страдат националната независимост и суверенитет. Възелът е сложен и за съжаление имам резерви дали ГЕРБ ще успее да го разплете. Но при всички случаи от правилните или неправилните действия точно по тази тема зависят и отговорите на други въпроси, смятани за сакрални от мнозина – дали ГЕРБ ще  изкара пълен мандат, дали ще оцелее в българската политика или ще се стопи в небитието, както много други. Мен лично повече ме интересува друг заложен в темата отговор – дали България изобщо има потенциал да се измъкне от блатото, в което се намира или ще продължим да се влачим в него още десетилетия, докато някой друг ни измъкне. Или докато му писне и ни зареже окончателно в тинята.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Има и такива примери в Европа – за сведение на Министерството на транспорта:

След като дерегулира пазара на таксиметровите услуги (включително цените) през 1990 година, Швеция единствено изисква такситата да информират пътниците за тарифите преди да започне пътуването и възприема указания за начина на представяне на тази информация.

 

Блогът за икономика 2010