Любимци в новините: постоянни и променливи величини

В Капитал тече интересна дискусия на тема „Медии ли са блоговете?“

Успях да (се) изложа (с) мнението си в уважаваната медия.

Ще го направя и тук, в блога:

Блоговете са знаме на свободното слово. В истинския смисъл на думата. Ако критерият за „медия“ е това дали някой може да контролира съдържанието й, то тогава не – блоговете не са медии, защото свободни медии вече няма. Но в един по-широк смисъл на думата блоговете са медии и то – глобални.

Глупаво е в парламента да се обсъждат мерки за контрол върху съдържанието на блоговете, защото те не са печатница с точен адрес в София, който може да бъде локализиран. И българският парламент не може да упражнява контрол върху глобалната мрежа, която е извън неговата юрисдикция.

Сайтът на един блогър може да се хоства в Холандия, той самият да живее в Мексико, но да пише и разпространява информация на български език. За целта не е необходимо дори да е българин. Може да е италианец, женен за българка, с американски паспорт. Примерно. Тогава правителствата на Холандия, Мексико, България, Италия и САЩ ще трябва да обединят усилия, за да наложат контрол върху един-единствен блогър. Докато не реши да премести хостинга си в Тринидад и Тобаго. Сами виждате колко абсурдно е всичко това.

Но то не противоречи на тезата ми, че блоговете са медии. Те просто не са локални, а глобални медии. Не са материални, а виртуални медии. Не са колективни, а лични медии. Не са контролирани, а свободни медии. Не са платени, а безплатни медии. Не са монологични, а интерактивни медии. Те могат да бъдат „масови медии“, когато покриват достатъчно голяма аудитория. Блоговете започват да разминават „традиционните“ медии по аудитория. Всъщност, предстои им да станат традиционни медии.

В университетските среди ги наричат „нови медии“, защото академичното понятие за „медия“ непрекъснато разширява съдържанието си от появата на интернет до наши дни. Блоговете не са медии според разбиранията за „медия“ от 20 век, базирани на преса, радио и телевизия, но вече живеем в 21-вото столетие, когато основните източници на новини, забавления, дебати и актуална информация за всички сфери на обществения живот просто няма как да бъдат наречени с друго име, освен МЕДИЯ.

Подобни публикации:

Не се гаси туй, що не гасне

Тихомир Димитров

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, ...

Една смърт ме разтресе днес. На 25-годишния Борислав Райнов. Пребили го до смърт в неделя, в столичния квартал "Овча Купел".

Това вероятно сте го гледали още миналата седмица, само да се похваля, че “изпънителите” са колегите от бившата ми работа и е снимано в офиса. По мое време нямаше служебна камера, иначе щях да се включа на трета в гюбеците.

Технологично, разпоространението малко озадачава, оригиналният клип има малко гледания, а за нула време се появиха още 20 “ментета”, които направиха много повече трафик.

Magic: ON

(оригиналната корица - Нов брой)

С това място започна, и завърши, славната ми пионерска кариера. Въпреки че е близо до нас, рядко ходя там, като за последните няколко години съм бил точно 2 пъти. Ето снимки.

Изтокът среща комунизма. За да направя тази снимка се бях промушил под камбаните и дебнех да се случи именно това. Едно детенце дойде, погледна ме, погледна камбаната до главата ми и след това с все сила я изши. След което малката гадина изчезна със смях.

Майка Людмила и призрачните деца.

Калина бие камбани.

Някои снимки просто не стават добре на черно и бяло

Ех, да имах един камък да хвърля.

Ирония. Паркът, построен да символизира мира между хората, е станал мишена.

В сърцето ми бият камбани.

Ето кой краде камбаните.

И ние сме дали нещо на света Скоро кирилицата ще бъде третирана като археологическа находка и ще бъде пренесена в музей, където хората ще се снимат с нея подобно на Мики Маус.

Преди няколко години легендарният вече бивш министър на вътрешните работи Румен Петков сключи договор със Съюза на писателите за нова българска литература с полицейска тематика. Целта беше да се сведе до знанието и съзнанието на обществото тежкия, но достоен бит и душевност на българския полицай. Тогава написах един текст, който подписах като Любов Руменова Петкова. Сега, вдъхновена от химна на МВР, подарен на ведомството от патриота Веселин Маринов, пускам отново текста, с подпис: Любов Цветанова Борисова:

За душата на един полицай: елегия с елементи на разсъждение

Старши лейтенант Иванов се надигна тежко от леглото. Часовникът показваше 6 сутринта. До него жена му спеше неспокойно, защото някои от ролките по главата й се бяха развили през нощта и непокорните къдрици я гъделичкаха в носа. Иванов облече униформата си без да пали лампата и се затътри към кухнята. Сложи кафеварката на котлона и уморено запали цигара.

Започваше още един изнурителен ден, в който пак щеше да се пържи в униформата си в 40-градусовата жега. Пак щеше да има протест на миньорите и пак трябваше да бият протестиращите. Този път, обаче, им бяха наредили да го правят “по-дискретно”, както се беше изразил началникът. Пак щеше да има нахални журналисти, дето да се пречкат наоколо с камери, да се самонаритват, а после да изкарват полицаите виновни.

Но дори и те не бяха толкова лоши, колкото ония, новите. Блогъри им викали, нещо пишели в Интернет. Иванов не обичаше интернет, не обичаше нищо, което не беше готвила майка му, за което не беше учил в Симеоново и което не можеше “око да види, ръка да пипне”. Затова тая работа да преследва неизвестни писачи, дето вместо име имат много цифри (което отгоре на всичко им било адреса!!!), най му тежеше. И що им трябваше на тия момчета да се занимават с глупости- Странджа загивала! Че на тях какво им е? Да им намаляват заплатата? Да ги уволняват? За природата били! Че то, ако е за това, и Иванов обичаше природата-от време на време ходеха с колегите да стрелят глигани в планината. Ама откакто двама гръмнаха един турист по грешка, компанията нещо се разтури.

Кафеварката забълбука и Иванов си наля кафе. Запали втора цигара. Замисли се за вчерашната оперативка със завотдела “Полицейска култура и литература”. От Съюза на писателите, рече им той, са подписали споразумение с Министъра да пишат повече книги за достойния бит и душевност на българския полицай. Ама ръководството на съюза признало, че писателите нещо се пънели и трябвало някак да ги мотивират. Да набием един-двама?-с надежда беше предположил Иванов. Не!-беше скочил възмутено завотделът, съвременният български полицай не бие, той твори. Ама как така-твори?! Твори-започвате да пишете разкази за конкурса “За душата на един полицай”. Като видят колко разкази пристигат, писателите ще разберат, че темата вълнува обществото и ще се вдъхновят да пишат за нас! –разпалено обясни културчикът. Ааааа, закимаха полицаите. Ама, имаме малък проблем, ние не можем да пишем, айде молба за отпуска, акт, докладна най-много, ама чак пък разказ....

-Ще пишете! Черпете идеи от реалния живот! Ето, ти Иванов, например, какво прави вчера? Амиии, от два дена мотая едни, дето искат да разберат кой им е откраднал колата.

-Ето ти сюжет: полицай връща откраднатата кола на семейство с болно дете, спасява котката им от крушата на съседа и междувременно намира очилата на бабата, загубени преди 3 седмици.

-Ама, опита се да възрази Иванов, не знам дали детето им е болно, а и те още не са дали парите на тия, дето им откраднаха колата!

-Ето това, Иванов, се нарича художествена измислица-фактите от реалността се пречупват през субективния поглед на твореца! Важното е да има чувства, да прозира душата на пишещия! Ти душа имаш ли, бе, Иванов?!

-Ами...

-Ми пиши за душата!

Ех, изпъшка Иванов и загаси цигарата си. Да му пикая във фонтана! Литература! Душа! Хората не разбирали отговорния и достоен труд на полицая! Не разбират, щото малко ги бием, мърмореше си Иванов, докато се опитваше да си прибере корема и да си върже обувките. Затвори тихо вратата на апартамента и натисна копчето на асансьора. Той не работеше от 3 години, но Иванов всяка сутрин натискаше копчето, чакаше няколко минути, заслушан на вратата и едва след като се увереше, че асансьорът наистина няма да дойде, с тежка въздишка поемаше по стълбите към поредния си трудов делник.

А душата му ликуваше, че отново ще изпълни дълга към народа и отечеството си.

Снимката е на неизвестен за мен автор във Фейсбук, ако някой претендира за авторство, немедленно да се обади, ще го посоча.

10x на doni за тази картинка за колекцията ми от грешки. Това са общите условия на i-КАТ, с които няма как да не се съгласите

Някакъв си сайт иска 4.80 за участие в игра, в която се печели iphone. Ако въведете телефон, който не им харесва, примерно 0, изкарва злобно съобщение за грешка

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Днес гостувах в сутрешния блок на Нова Телевизия (мързи ги да си обновяват видео-архива) по повод чисто новия химн на МВР, изпълняван от Веселин Маринов. Мой събеседник беше именитият поет Евтим Евтимов, автор на текста на химна, който вече е на почетните 77 години.


България трябва да се гордее, че е първата държава от ЕС, която има химн на вътрешното си министерство. Това е културна иновация, която обаче не е достигната дори от много по-развити държави от нас. В световен мащаб подобни химни има в Хонгконг,  Индия (химнът на Мумбай, създаден със съдействието на местната полиция) и в Грузия (химн на полицията само обаче, не на цялото министерство)

Разбира се, ние не бихме могли да се мерим с шампиона в тази област - Русия, където има стабилна традиция на създаване на сериозни и шеговити песни, посветени на милицията (руската полиция). Още Маяковски през 1925г. в поемата си "Хорошо", заявява твърдо на скептиците:

Револьвер     
         желт. 
Моя      
   милиция 
меня      
    бережет. 
Жезлом      
      правит, 
чтоб вправо      
           шел. 

В този блог вече ви представихме друга песен (Наша служба), посветена на съветската милиция, песента Ночной патруль представя романтиката на полицейската служба в Москва, За съжаление открих само инструментал на  най-класическото произведение в този жанр "Моя милиция", а този вариант е продукт на злостна антисъветска кампания, 

Химнът на Мумбай

МВР на служба на Родината
Освен, че е иновативен, химнът на МВР може да бъде разглеждан и като програма на МВР за борба с престъпността. Първо, да разгледаме кои са враговете, с които се бори институцията:

- Първата група врагове са тези, които продават своето отечество и слава и прегазват дълга си. Това очевидно са представителите на МВР, които са преминали от другата страна на закона, включително и тези, просещи почерпка, за да си затварят очите за дребни нарушения на ППЗДП. На враждебните действия на тази група се опълчва "моята полиция", тази полиция, която лирическият герой счита за охраняваща неговото лично пространство.

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

- Към втората категория врагове спадат членовете на организирани престъпни групи:

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Тук се подчертава неразривната връзка на полицията с родната страна и патриотичните мотиви на служителите на реда. Лирическият герой е доволен, че има родолюбива сила, която успява да се противопостави на ограбването на обществото.

- Третата вражеска група, която е и най-опасния враг на българската държавност, е заклеймена най-категорично:

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Кой убива вярата на народа в МВР? Това са представителите на антибългарската кампания - медии, организации и отделни блогъри. Критикувайки без много любов органите на реда, те дефакто прикриват престъпници. Лирическият герой предвещава скорошна разправа на полицията с лъжците (особено тези в Интернет, където се тиражира на който каквото му скимне), които лазят, защото знаем, че на лъжата краката са къси. Тук, разбира се, е ясно че когато подслушва интернет трафика, контролира онлайн медиите и преследва клеветниците, полицията действа в интерес на всички, и затова тя е "нашата полиция".

Трънливият път към сърцата на хората

 

Много е трудно днес да бъдеш патриот. Пищното и феерично шоу, наслада за очите, с балетисти, облечени като полицаи, с патрулки и мотоциклети на сцената, което се провдеде на 5-ти юли в зала 1 на НДК, беше безочливо цензурирано от меркантилните медии, които излъчиха само като кратък репортаж, а не предадоха цялото събитие. Съвсем скоро ще стане ясно на чии господари служат те. Веселин Маринов забеляза, че в тази кампания участват и радиа, не само телевизии:

“Имам нужда да пея патриотични и социални песни. Имам много такива, написани с Тончо и Евтим, които никой не ги знае, освен тези, които имат албумите, защото живеем в много непатриотично време. Не ги и пускат”, гневи се Веселин Маринов.

Триото, създало химна на МВР - Тончо Русев (музика), Евтим Евтимов (текст), Веселин Маринов (изпълнител) има солиден опит в създаването на ведомствени химни. Досега са създали песен на войника, песен на летеца, песен за десантчика (баретата) и песен на моряка.  Чест му прави на Веселин Маринов, че за него няма значение политическата сила, за която твори - любим певец на Жан Виденов, участвал в множество предизборни кампании на БСП, подкрепил президента Първанов, днес той изпълнява мечтата на близкия си приятел Цветан Цветанов, неговото (на Цветан Цветанов) МВР да има химн.

Както във всяка пазарна икономика, така и това силово трио има конкуренция. Михаил Белчев (текст), Хайгашод Агасян (музика), Красимир Гюлмезов (аранжимент) са създали "Обикновена песен за необикновени хора", която е официален символ (почти химн)  на Националната разузнавателна служба.

Сравнение между припевите на двете песни, показват че НРС е далеч по-консервативна институция отколкото МВР:

Ние пазим България, тя е над всичко
и щом трябва да тръгнем без да се пита защо.
Прибираме в куфара икона и снимки,
кръст, пистолет и един най-обичан патрон.

Очевидно, религиозната вяра играе огромно значение при подбора на кадри в НРС. Въпреки опасността от разкриване на самоличността им, особено при митнически проверки на багажа, агентите не могат да се разделят с религиозните символи - кръст и икона, а грижливо изгражданата чужда самоличност е застрашена от личните снимки, които служителят винаги носи със себе си, както и личното оръжие и отделно превозвания патрон, които пък могат да му създадат големи проблеми по летищата. Но тъй като тези предмети са част от неговата самоличност, той не би могъл да ги изостави.

В МВР положението е по-различно. Припевът на химна е една емоционална изповед, предаваща жаждата на лирическия герой за повече обич от страна на обществото.

Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете на България и МВР! (текстът)

Цветето е либерален, new age символ, който показва че МВР не дискриминира по вероизповедание, както и че не изисква притежанието на оръжие и специален патрон за излизане от неразрешими ситуации. Лирическият герой чувства, че лицето му остава незабелязано от хората, които се впечатляват много повече от униформата му, а подреденото в редове МВР плавно прелива в редовете на цялата държава, където на всяккави отговорни постове се трудят знайни и незнайни кадри на МВР.

Възпитателната роля на изкуството
В допълнение, песента е мощно средство за превъзпитание на обществото, противоотрова срещу чалгата и невежеството на младото поколение:

"Песента се ражда, за да възпитава. Въобще изкуството е възпитание. А до кого ще стигне и колко ще стигне, то е като с учебника. Живеем в страшни времена, когато децата не знаят кой е Левски. Трябва нещо да се направи в тази посока и аз смятам, че нещо правя. В момента българската духовност е един разграден двор. В някои попфолк песни се пеят такива мръсотии и никой не реагира. А когато веднъж нещо хубаво е изпято за полицията, започват да се водят страшни полемики." В. Маринов

Както коментирахме преди 3 месеца, България можеше да избегне процедура по свръхдефицит ако докаже, че дефицитът през 2009 се е дължал на еднократни фактори и ще изчезне през 2010.

През месец май бяхме убедили Европейската комисия, че точно това е положението – в нейния доклад тогава пишеше, че извънредни фактори са довели до еднократен свръхдефицит през 2009, който няма да се повтори през 2010. 

Да, обаче правителството реши да повтори свръхдефицита и през 2010. Следователно да не се учудваме, че вчера ЕК констатира, че в България има свръхдефицит. Следващата стъпка ще е решение на Съвета на министрите.

Не просто имаме свръхдефицит, не просто имаме постоянно раздуващ се дефицит, не просто скочихме от цел за балансиран бюджет към цел за рекорден дефицит – но в допълнение успяхме да измамим ЕК, че с актуализацията на бюджета ще намаляваме разходите, а всъщност разходите се увеличават.

Ето какво ни казва ЕК сега:

- през 2010 година да не се допуска допълнително нарастване на дефицита над 3.8%

- до 2011 година най-късно дефицитът да се свали под 3% по "надежден и устойчив начин"

- да се гарантира, че и след това намалението на дефицита да продължи

- да се конкретизират и приложат мерките, необходими за премахване на свръхдефицита

- да се подобри управлението и прозрачността на бюджета, да се засили контролът на разходите и пр.

- да се пише ежегоден доклад с напредъка

- да се повиши ефективността на публичните разходи

- да се изпълнят структурните реформи – администрация, здравеопазване, образование, пенсионна система

Засега правителството се движи по лошия сценарий. Ако продължи така, ще станем наистина първата страна, наказана за свръхдефицит.

Блогът за икономика 2010

Усещането, че нещата вървят назад, вместо напред, става все по-настоятелно.

Нямам намерение отново да коментирам химна на МВР на Веселин Маринов. По-важна е липсата на адекватна реакция от страна на ръководството на МВР. Тази посредствена чалга нямаше да привлече толкова внимание без мълчаливото съгласие на Цветан Цветанов - точно тези думи и точно тази музика да са химн на МВР. Тоталното разминаване между ценностите, пропагандирани в песента, и демократичните ценности, които трябва да водят институциите в една демократична държава, остана незабелязано от министъра.

Изразът “продажно братство граби от народното богатство” издава следните виждания за живота:

1.всяко форма на сдружаване, неподвластна на централната държавна власт, по презумпция е съмнителна, а понякога и продажна

2.богатството е народно, а не на този, който го е създал

Каква свобода, каква частна собственост!?!?

Министър Цветанов пропусна това противоречие с ценностите, които би трябвало да са водещи за политиците в една държава член на НАТО и Европейския съюз.

На следващия ден пристигна руският вицепремиер Виктор Зубков за преговори по енергийните договори. Цените на газа в България му се стрували високи. И като се почна… Изненадани, посредници, разследване, добрите, лошите… Всички цени и абсолютно всяко число са резултат от някакъв договор. От едната страна има руски държавни фирми, от другата - български държавни фирми. “Искрените” изненада и възмущение бяха поети веднага от колегите и днес почти всички медии припяват в хора на изненаданите и възмутените и никой не демонстрира някакви останки от мислене.

Пловдивският кмет пък решил да проверява библиотеки и читалища за “опасна” литература. Сциентолозите били подарили книги и сега трябва да ги изловим. (книгите) Сциентолозите били забранени. Съгласен. А за забранени книги някой да е чувал? Държавата е решила да регулира по някакъв начин религиозните движения. Но никой не дава правото на някой задръстен популист да изземва книги и да преценява книгите като “опасни” и “полезни”.

Струва ми се, че преди малко на брой години подобни неща не се случваха в България. И затова от няколко дни не ме напуска мисълта, че се движим назад.

картинка: gadgetpages.com

Сподели във Facebook

Един отчаян търговец, заплашен от разорение, отишъл за съвет при известен мъдрец в планината и го попитал :

„Учителю, хамбарите ми са празни, градушка унищожи реколтата, болест мори добитъка, разбойници ограбиха кервана, който изпратих, а длъжниците ми се разориха и пръснаха по далечни земи. Кажи ми какво да направя, за да изляза от това положение? Как да възстановя богатството си?”

Учителят отговорил:

„Върни всички дългове, плати на работниците и освободи робите.”

Търговецът го погледнал с неразбиране.

„Чу ли какво ти казах?”

„Да, учителю.”

„Тогава повтори!”

„Да върна дълговете, да платя на работниците и да освободя робите.”

„Иди и го направи!”

Година по-късно търговецът се качил отново в планината, изпълнен с благодарност към мъдреца и му донесъл скъп подарък:

„Стори ми се неразумно да раздам имуществото си на кредиторите, спестяванията си на ратаите и да пусна робите на свобода, но послушах съвета ти и чудото стана! Сега отново съм богат. Кажи ми как го направи, Учителю?”

Мъдрецът се намръщил:

„Няма никакво чудо и аз нищо не съм направил! През цялото време кротко си седях тук, в планината, докато ти долу свърши цялата работа сам. Единственото, което искаш е търговията да върви, а не да знаеш…Но щом питаш, аз ще ти кажа: Какво искат лихварите? Те искат своите заеми обратно с лихвите. А работниците какво искат? Те чакат да занесат надницата си у дома. Докато робите мечтаят за свобода. Давайки на другите онова, към което се стремят, ти сам получаваш всичко, от което се нуждаеш. Дори повече, отколкото ти трябва! А сега върви със здраве и бъди честит! Няма какво повече да научиш от мен.”

Подобни публикации:

Приказка за Ханс, който задавал прекалено много въпроси

Да постигнем изобилието с даване

Да постигнем изобилието с даване. Капаните

Тихомир Димитров

Мили деца, вече ви разказах сибирската приказка за „Снежанка и трите енергийни проекта“, която трябва да е стоплила сърчицата ви. В нея се говореше за една мащеха Зубков, на която огледалцето казало, че нейният проект в Белене бил нааааай-добрият на света. А сега пак ще стане дума за един големи зъбки, но не на Зубков, [...]

Продукти за 4 порции:
600г телешки шол
2 глави кромид лук
3- 4 моркова
2 зелени чушки
5 червени домата
2- 3 скилидки пресен чесън
50г брашно
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. червен пипер
2- 3 стръка пресен девисил
щипка захар
100мл вино
50мл олио

Приготвяне:
Месото се реже напречно на парчета с дебелина половин пръст. Слага се в тенджера. Налива се 700мл вода и съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата, се обира кървавата пяна изплувала на повърхниостта. Месото се вари на бавен огън 60 минути. Мръвките се изваждат и нареждат в тавичка за печене. Бульонът се прецежда. В 100мл телешки бульон се разтваря брашното. Доматите се почистват, измиват и режат на кръгове. Главите лук се обелват, измиват и режат на филийки. Морковите се остъргват, измиват и режат на колелца с къдраво ножче. В 100мл вино се добавят щипка захар, 1/2ч.л. сол и 1/2ч.л. червен пипер. Разбърква се добре за да се омесят съставките. Чушките се почистват от семките, измиват и режат на правоъгълни парчета. Върху мръвките месо се разпределят зеленчуците, като най- отгоре са доматите. Добавят се обелените скилидки чесън. Ястието се полива с бульон, винената марината, брашнената кашица и 50мл олио. Поръсва се със ситно надребнен девисил. Покрива се с фолио за печене. Пече се на умерена фурна 50 минути. После се маха фолиото и се връща за допичане още 10- 15 минути.