Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Не само най-нагли, нахални, груби, но и най-крадливите туристи в света са граждани на Руската федерация. Както се оказва, всеки втори турист от Русия се опитва да открадне нещо в хотела , където живее по време на престоя си в чужбина. Интересно е да се знае, че кражбата на различни глупости от хотела, включително и [...]

Бащицата на нацията не даде обяснение какъв именно е „предварително поетият ангажимент“ , заради който бойкотира юбилея от свикването на Великото народно събрание. Но го издадоха натегачите. Камерите на БНТ, където на власт са все още президентските протежета, възторжено проследиха присламчването на Първанов към победните мигове на националния отбор по волейбол на турнира във Варна. [...]

Както каза Ю, обратното също е валидно: “Дай ми роби и ще има безработица”.

Минаха няколко дни от пътуването ми, та си казвам защо да не споделя какво е в главата ми.

Сирийците знаят какво означава горещина през юли. Несъмнено им е познато, но няма да го видите на лицата им. Още на границата усещахме жаркото слънце, което караше граничарите да бъдат по-мудни от обикновенно.

Ако не сте чакали на турско-сирийската граница, не знаете какво е престой на граница. Всеки документ трябва да мине през ръцете на йерархията. Всяко лице трябва да бъде непременно видяно от служителите, пък може да се окажете роднини и тогава още повече се бавите. А толкова искате да заминете и оставите това пусто място, делящо ви от град Алепо (Халеб), където да пийнете чаша вода. Е, рядко сметките ви ще излязат както вие искате. Не е нарочно, това е просто просволутата източна ленност, толкова нетипична за западните страни, че дори и в България.

От толкова години пътувам между Сирия и България и това, което видях общо е непукизма. Това е качество, развивано със столетия. Още османлиите са усетили това, влязло и в администрацията им, а след тях французи и руснаци. И всички са се опарвали достатъчно. Непукизъм ще усетите от началото на стария римски път в началото на Сирия до масите в кафенето, където пиете кафе в Дамаск.

„Иншаллах“. Ако Бог е рекъл и това е достатъчно. Почти винаги, а ако не винаги, то достатъчно често. Ако не знаете какво е иншаллах, мога да ви го обясня, че е нещо като испанската маняна, но с по-неопределен срок. Отивате до магазина и искате нещо – вие сте в капана на иншаллах. Отивате на кафе – вие сте в капана на иншаллах. Колата ви се скапва и я карате на сервиз – отново сте в капана на иншаллах.

Една снимка от стария град на Дамаск.

В Сирия интернет тепърва мина на ADSL, досега бе с карта за телефон, но вече не се продават. Facebook и YouTube може да отворите само в интернет клубовете, които пък са навсякъде.

И да допълня-сирийките са наистина красиви. Заговаряте момиче, само ако тя ви даде сигнал, че може да започнете разговор. Задръствания има, но минават бързо. Не разчитайте на правилата за движение, особено в Алепо. Карайте, както сте си представяли, че го правите в Need for speed. Между другото- може да се завива надясно, дори при червен светофар.

Всичко това ми минава през ума сега, когато пия напитка в едно заведение, стана прохладно току-що, но през деня бе 45 градуса (9 юли). Иха!

Идеята за тази кутия взехме от “Голяма книга за създаване на изкуство” /издател Книгомания/, но както винаги малко променихме нещата:) Рибките и другите морски обитатели разпечатахме от КРОКОТАК, оцветихме, подлепихме на по-твърд картон и завързахме с конец да висят.

Това си е сложен, но и много приятен проект, а резултатът е много впечатляващ накрая.

Първо си подгответе достатъчно голяма кутия за обувки, която с темперни боички ( основно в синята гама) оцветете отвътре.

След това разпечатайте картинки на различни морски животни и ги оцветете. Някои от картинките в КРОКОТАК са по-големи и ние сме се изхитрили да променяме настройката на принтера на landscape, а те се намалят на половина  на разпечатката:) Изрежете ги и подлепете на по-твърд картон.

За пясък на  морското дъно използвайте овесени ядки, които залепете с голямо количество лепило Ц 200.

След това, завържете с конец всичките картинки и с игла закачете на горната част на кутията.

EU launches public debate on the future of pensions

Блогът за икономика 2010

Има много причини, поради които това е лошо.

1. Не трябва да се отпечатва на екрана паролата в явен вид и изобщо подобно SQL query, само защото потребителското име е заето и се violate-ва unique key. Някой може да я види.

2. Като се прави INSERT INTO … PASSWORD(‘javnaparola’), това query може да попадне във видими логове и от там любопитен поглед да се сдобие с 20 000 акаунта на потребители, асоциирани към личните им документи и егн-та.

3. MySQL функцията PASSWORD изобщо не е предвидена за криптиране на потребителските пароли в уебсайт и изобщо не е редно криптирането да се прави в SQL Query поради причина 2.

4. Липсва salt. Паролите, криптирани без salt са уязвими на rainbow tables и могат лесно и бързо да бъдат обърнати в явен вид, освен ако не са 30-40 символа.

Правилният начин е в php-то да се залепи salt (аз ползвам 100-тина символа) към паролата, да се приложи примерно md5 или по-надежден криптиращ алгоритъм и чак тогава да се записва в базата данни.

5. Липсва функционалност да си редактираш или изтриеш профила или даже да си смениш паролата. Не искам ЕГН-то ми да съществува в сайт, изпълнен по този начин ;/

Данните на екрана са хипотетични, ползвано е името Ива, защото грешката я откри Iffi

Тук се води един безсмислен спор: дали блоговете са медия. А на мен не ми е ясно, какво точно е медия. Такова дефиниране е нужно да се прави единствено в контекста на контролирането и подчиняването на “четвъртата власт”.

Вържи попа да е мирно селото. Попът медия ли е? Ако прави събрания и говори на повече от 20 човека в църквата, попът става ли опасен? Какъв процент от селото обхваща попа - ако е над 50%, може ли да надъха селото да въстане?

Същото е и при един блог, ако го четат малко хора - безобиден. Ако един ден обаче го прочетат 50 000, влиза в общественото мнение и имаме проблем. Валутата, с която борави един блог е доверието. Дали нещо написано е истина или лъжа, дали е наистина така или е в интерес на някого. Всяка публикация представлява транформация на доверие - дали едикакво си е лошо или добро. Едно време, според вестниците, американските войници се напиваха с кока-кола и се отдаваха на разврат.

Някои бизнеси също продават доверие - например банките. Влагаш си жълтиците там и се надяваш, след една година да я има банката, за да ти върне жълтиците с лихвата. Всеки слух за една банка, особено с български (мутро)собственик, може да я ужили болезнено, за това законът и дава известна степен на защита.

От друга страна Конституцията гарантира свободното слово, правото на всеки да говори каквото си поиска. Стига да е в кварталната кръчма и да го чуват само местните пиянки, а не “широките народни маси”. Можеш да си говориш, но не хващай мегафона. Технологичната революция обаче изненада неприятно “законодателя”. Всеки може да се регистрира във Фейсбук и да облъчва необезпокоявано “публиката” от 1 милион българи с лъжите си. Сергей бил гей - няма такова нещо, Доган не си знае парите - недоказана клевета. Нищо не може да спре неприятните истини да излизат наяве. Единствения филтър могат да бъдат приложените доказателства и направената обосновка.

Впрочем регулацията в хартиения свят също е под кривата круша - жълтите вестници са пълни с клевети за определени хора, а мълчат за други, не по-малко булевардните “Труп” и “24 паса” също сипят помия срещу който им се посочи и пишат тържествени оди за Вальо Топлото.

Та какво точно е медия?

Момиченце се снима с импровизирания “паметник” на Майкъл Джексън срещу народния театър “Иван Вазов”.


Денят на Калина започва с гледане на сериала Pocoyo.

Средна заплата по отрасли, първо тримесечие на 2010 година

Колкото и да се вдигат заплатите в енергетиката, няма проблем. Защото всичко се прехвърля върху крайния потребител чрез по-висока цена на ток, парно, газ. Колкото и излишен персонал да има, няма проблем – всичко се прехвърля на крайния потребител.

Как става това? Много просто – енергетиката е силно регулиран отрасъл, в който почти всички компании са държавни. Т.е. имаме регулиран и почти изцяло държавен монопол. Компаниите вдигат заплати, назначават нови хора – отиват при ДКЕВР, тя им признава това за разходи и вдига цените на енергията. Няма конкуренция, няма пазар, няма стимули за ефективност.

При това не става въпрос за дребни суми – разходите за заплати в енергетиката са над половин милиард лева годишно. Само от началото на кризата до сега разходите за заплати в енергетиката са увеличени с около 150 милиона лева. Другите разходи вероятно следват същата динамика.

Ето една сериозна причина защо цената на ток, газ и парно постоянно расте.

Блогът за икономика 2010

В сградата с взаимстваното от белгийския парламент мото „Съединението прави силата“ разделените български депутати от 41-то Народно събрание почетоха днес 20 годишнината от свикването на 7-то Велико народно събрание с химна и Одата на радостта. Юбилеят беше бойкотиран от държавния глава Първанов, който при разразилия се скандал между него и законодателите през март даде да [...]

Продукти за 4 порции:
800г обезкостено пилешко месо
2 яйца
150г брашно
1/2ч.л. сол
150мл олио

За топла гарнитура:
200г ориз
150г пресен грах
1/2ч.л. сол
50г краве масло
2- 3 стръка пресен копър

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Брашното се омесва заедно с 1/2ч.л. сол. Яйцата се разбиват в купа. В тиган се налива един пръст олио. Месните хапки се овалават в брашно. След това в яйце. Пържат се в сгорещено олио до златисто. Готовите се отцеждат от мазнината и се подреждат в йена глаз купа.
Оризът се накисва за 10 минути в купичка. В тенджерка се налива 300мл вода. Пуска се щипка сол и съдът се поставя на включен котлон. Добавя се оризът добре отцеден от водата. Грахът се измива и добавя при ориза. Зърнените зеленчуци се варят под капак и на слаб огън 50 минути. Накрая се отхлупва, пуска се 50г краве масло и се поръсва ситно надребнен копър. Отново се похлупва и се оставя да се задушава на изключен котлон.
Хапките се разпределят в 4 чинии. Острани се гарнират със задушен грах и ориз.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Виктор/ Българското правителство промени рязко позицията си и изрази практически пълна готовност страната да участва в замразените досега стратегически руски енергийни проекти на нейна територия.

Голямата лятна изненада в България дойде през тази седмица с проведените в София разговори на първия руски вицепремиер Виктор Зубков, който се разбра с премиера Борисов и енергийния министър Трайков за динамизиране на работата по двата най-значими проекта, на които Русия държи най-много – изграждането на трасето за газопровода “Южен поток” и строежа на атомната централа в Белене. Срещу това София получи известни отстъпки, свързани със собствеността върху газовите тръби и отлагане във времето на някои договорени от предишния кабинет плащания към Русия, както и все още мъгляви обещания за изгодни цени на газа в бъдеще и премахване на посредниците между “Газпром” и българските държавни газови компании.

Засега все още не са ясни повечето параметри на постигнатите договорености, затова донякъде анализаторите в България се въздържат да дават еднозначни оценки на случващото се. В същото време обаче по първите реакции от руска страна може да се съди, че Русия е твърде доволна от рязката промяна в позицията на сегашното българско правителство и от възможността не само да си върне, но и да развива още повече своите възможности за икономическо и политическо влияние в България. Президентът Георги Първанов също недвусмислено заяви, че оценява случващото се като много полижително. В същото време Джеймс Уорлик, посланик на Съединените щати в София, проведе спешна среща с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, като каза пред медиите, че има две притеснения – какво става с намерението на кабинетът Борисов, изразено многократно напоследък пред европейските и американските партньори на страната, за необходимостта от диверсификация на руските енергийни доставки, както и защо съдържанието на договорите с руснаците като цяло остават тайна за българското общество, което всъщност плаща цената на тайните договорки. 

- Пламен, ако анализаторите в България не бързат с оценките за случилото се, то интернет форумите се пукат по шевовете и като цяло в тези мнения преобладава негативният тон. Това означава ли, че изненадата от рязката смяна на българската правителствена позиция е наистина твърде голяма? 

- Така е Виктор, а по всичко личи, че тепърва ще ставаме свидетели и на истинските реакции на изненада от страна на евро-атлантическите партньори на България. Но какво всъщност стана?

Предишното социалистическо и проруски настроено правителство в България, както и президентът Георги Първанов, през всичките четири години на мандата работеха съвместно с руснаците за да постигнат договорености и да започне изграждането на трите тъй наречени “големи руски енергийни проекти” на територията на страната. Те включват петролопровода “Бургас-Александруполис”, газопровода “Южен поток” и АЕЦ “Белене”. Въпреки заявеният от президента “голям шлем” на тези преговори в началото на 2008-ма година, в края на краищата нито проектите успяха да стартират, нито окончателните договори да бъдат подписани. Това се дължи на две главни причини – недостиг на време и известна съпротива, която те срещнаха от страна на общественото мнение в България. Може би има и трета – проектите, или поне това, което се знае за тях, защото те наистина в голямата си част са тайни, са неизгодни за страната и социалистите изглежда малко или много се уплашиха да поемат сами тази отговорност.

С идването на власт точно преди година на правителството на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, нещата тръгнаха – ще го щажа така за по-кратко, макар истината да не е чак толкова еднозначна – тръгнаха в положителна за България посока. Още отначало правителството започна да демонстрира колебание, впоследствие постепенно изостри тона, за да се стигне през последните седмици почти до ръба на пълния отказ от реализация на проектите. Както заяви самият премиер Борисов неотдавна – аз нямам намерение да се грижа за интересите на Путин, а за тези на България. Това развитие даде повод дори меродавни западни издания да започнат да говорят, че България изглежда най-после започва да се измъква от руската орбита на влияние, в която продължава да се намира 20 години след промените и четири години, откак официално е член на ЕС. Сега обаче това се оказват напразни надежди. 

- Защо се получи така, каква е причината за резкия завой на правителството на ГЕРБ в преговорите с Русия? 

- Може би отговорът на този въпрос е най-трудното нещо в момента, Виктор и точно той според мен стои в основата на предпазливите коментари тук. Какво да се отговори на въпроса защо? Как да се коментират основанията за обрата в позицията, които са напълно неясни? Защото ако се съди по вече известното за постигнатите договорености при последното посещение на вицепремиера Зубков, рязък обрат в самата същност на разговорите по проектите няма. Дребни отстъпки от руска страна тук и там, при това са само на ниво предварителни устни договорки, които не значат нищо. Разбира се, аз имам своя версия за ставащото, но предпочитам в момента да не я споделям, защото е твърде спекулативна и се базира само на аналогии. 

- Така или иначе обаче, факт е, че привържениците на руските проекти са доволни, а противниците им – изненадани и разочаровани. Това си личи дори по реакцията на руските медии….. 

- При всички случаи, Виктор. Според електронното издания “Взгляд”, България може само да се пазари с Русия, но няма да се отдръпне от нея, защото “все едно, няма къде да ходи”. Според “Комерсант” обратът в решението на българското правителство е предизвикан от руската заплаха да бъде реализиран газопроводът “Южен поток” през румънска територия, ако българите се откажат.

В същото време пак руски коментатор, Михаил Крутихин от изданието “Тройка диалог” хваща бика направо за рогата, като пише, че тъй като цената на “Южен поток” е около 25 милиарда долара, а всички страни, участващи в проекта са наполовина фалирали, то колосалните инвестиции в него ще обременят “Газпром”. “Подобни инжекции в създаването на газотранспортни мощности свръх необходимото сочат, че в “Южен поток” има повече политика, отколкото икономика” – заявява Михаил Крутихин.

Според мен, Виктор, доказателство за правотата му е и светкавичната реакция на американският посланик в София, последвано от арогантно изказване на българския президент Георги Първанов, който предупреди западните дипломати да не бъдат толкова активни в съветите си относно политиката на една независима държава. 

- Пламен, какви според теб ще бъдат основните политически последствия от случващото се в момента? 

- Във вътрешен план например ми се струва, Виктор, че вече отпада все по-често задаваният напоследък въпрос дали управлението на ГЕРБ ще успее да изкара пълен мандат. Отговорът е “да”, защото ГЕРБ изведнъж се оказа удобен за руснаците дори повече, колкото беше предишното социалистическо правителство. Тук на пръв поглед има парадокс, защото излиза, че според мен ако партия ГЕРБ беше защитила националния интерес като откаже договорите с Русия, тя би паднала от власт, а сега, когато се поддава на руския натиск срещу българските интереси, казвам, че ще се задържи във властта. Само че в България това съвсем не звучи парадоксално, а напълно разбираемо, защото вече се е случвало.

Другият ефект е по отношение на политическото бъдеще на президента Георги Първанов. Тъй като той изглежда е основният гарант на руските икономико-политически интереси в България, за дълъг период, когато правителството на Бойко Борисов даваше заден ход за участието в проектите, неговото бъдеще съвсем не изглеждаше розово, над главата му се сгъстяваха черни облаци. Сега той може да си отдъхне и да реши дали да последва немския си колега, бившия канцлер Шрьодер, като приеме някаква ръководна позиция в “Газпром” или да разчита на солидна подкрепа и занапред от руснаците, при положение, че се върне отново пряко в политиката.

По-важни обаче според мен ще бъдат външнополитическите отражения на това, което се случва. От една страна то е директно предателство по отношение на стремежа на ЕС да изгради обща европейска енергийна политика и да намали зависимостите от руските енергийни доставки, а оттам и влиянието на Русия в европейските политически дела. Сега България вече окончателно затвърждава позицията си на главен руски троянски кон в Европейския съюз и си мисля, че реакцията или поредицата реакции на това, за дълго време няма да бъдат чак толкова дипломатични, колкото досега.

Съединените щати, другият голям западен партньор на България, също няма да останат безучастни, след като техни висши представители, включително и шефа на ЦРУ при неотдавнашното негово посещение в София, бяха на практика излъгани от правителството на Борисов за истинските му намерения в енергийната сфера.

Трудно е да се каже какви ще бъдат конкретните измерения на общото евроатлантическо разочарование от България, но при всички случаи в най-важното отношение, доверието към страната като към надежден партньор, сривът вече е налице. За нас тук ще остане само да преброим жертвите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com