И ГЕРБ СЕ ПРЕМЕНИ В РУСКИ ОДЕЖДИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Виктор/ Българското правителство промени рязко позицията си и изрази практически пълна готовност страната да участва в замразените досега стратегически руски енергийни проекти на нейна територия.

Голямата лятна изненада в България дойде през тази седмица с проведените в София разговори на първия руски вицепремиер Виктор Зубков, който се разбра с премиера Борисов и енергийния министър Трайков за динамизиране на работата по двата най-значими проекта, на които Русия държи най-много – изграждането на трасето за газопровода “Южен поток” и строежа на атомната централа в Белене. Срещу това София получи известни отстъпки, свързани със собствеността върху газовите тръби и отлагане във времето на някои договорени от предишния кабинет плащания към Русия, както и все още мъгляви обещания за изгодни цени на газа в бъдеще и премахване на посредниците между “Газпром” и българските държавни газови компании.

Засега все още не са ясни повечето параметри на постигнатите договорености, затова донякъде анализаторите в България се въздържат да дават еднозначни оценки на случващото се. В същото време обаче по първите реакции от руска страна може да се съди, че Русия е твърде доволна от рязката промяна в позицията на сегашното българско правителство и от възможността не само да си върне, но и да развива още повече своите възможности за икономическо и политическо влияние в България. Президентът Георги Първанов също недвусмислено заяви, че оценява случващото се като много полижително. В същото време Джеймс Уорлик, посланик на Съединените щати в София, проведе спешна среща с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, като каза пред медиите, че има две притеснения – какво става с намерението на кабинетът Борисов, изразено многократно напоследък пред европейските и американските партньори на страната, за необходимостта от диверсификация на руските енергийни доставки, както и защо съдържанието на договорите с руснаците като цяло остават тайна за българското общество, което всъщност плаща цената на тайните договорки. 

- Пламен, ако анализаторите в България не бързат с оценките за случилото се, то интернет форумите се пукат по шевовете и като цяло в тези мнения преобладава негативният тон. Това означава ли, че изненадата от рязката смяна на българската правителствена позиция е наистина твърде голяма? 

- Така е Виктор, а по всичко личи, че тепърва ще ставаме свидетели и на истинските реакции на изненада от страна на евро-атлантическите партньори на България. Но какво всъщност стана?

Предишното социалистическо и проруски настроено правителство в България, както и президентът Георги Първанов, през всичките четири години на мандата работеха съвместно с руснаците за да постигнат договорености и да започне изграждането на трите тъй наречени “големи руски енергийни проекти” на територията на страната. Те включват петролопровода “Бургас-Александруполис”, газопровода “Южен поток” и АЕЦ “Белене”. Въпреки заявеният от президента “голям шлем” на тези преговори в началото на 2008-ма година, в края на краищата нито проектите успяха да стартират, нито окончателните договори да бъдат подписани. Това се дължи на две главни причини – недостиг на време и известна съпротива, която те срещнаха от страна на общественото мнение в България. Може би има и трета – проектите, или поне това, което се знае за тях, защото те наистина в голямата си част са тайни, са неизгодни за страната и социалистите изглежда малко или много се уплашиха да поемат сами тази отговорност.

С идването на власт точно преди година на правителството на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, нещата тръгнаха – ще го щажа така за по-кратко, макар истината да не е чак толкова еднозначна – тръгнаха в положителна за България посока. Още отначало правителството започна да демонстрира колебание, впоследствие постепенно изостри тона, за да се стигне през последните седмици почти до ръба на пълния отказ от реализация на проектите. Както заяви самият премиер Борисов неотдавна – аз нямам намерение да се грижа за интересите на Путин, а за тези на България. Това развитие даде повод дори меродавни западни издания да започнат да говорят, че България изглежда най-после започва да се измъква от руската орбита на влияние, в която продължава да се намира 20 години след промените и четири години, откак официално е член на ЕС. Сега обаче това се оказват напразни надежди. 

- Защо се получи така, каква е причината за резкия завой на правителството на ГЕРБ в преговорите с Русия? 

- Може би отговорът на този въпрос е най-трудното нещо в момента, Виктор и точно той според мен стои в основата на предпазливите коментари тук. Какво да се отговори на въпроса защо? Как да се коментират основанията за обрата в позицията, които са напълно неясни? Защото ако се съди по вече известното за постигнатите договорености при последното посещение на вицепремиера Зубков, рязък обрат в самата същност на разговорите по проектите няма. Дребни отстъпки от руска страна тук и там, при това са само на ниво предварителни устни договорки, които не значат нищо. Разбира се, аз имам своя версия за ставащото, но предпочитам в момента да не я споделям, защото е твърде спекулативна и се базира само на аналогии. 

- Така или иначе обаче, факт е, че привържениците на руските проекти са доволни, а противниците им – изненадани и разочаровани. Това си личи дори по реакцията на руските медии….. 

- При всички случаи, Виктор. Според електронното издания “Взгляд”, България може само да се пазари с Русия, но няма да се отдръпне от нея, защото “все едно, няма къде да ходи”. Според “Комерсант” обратът в решението на българското правителство е предизвикан от руската заплаха да бъде реализиран газопроводът “Южен поток” през румънска територия, ако българите се откажат.

В същото време пак руски коментатор, Михаил Крутихин от изданието “Тройка диалог” хваща бика направо за рогата, като пише, че тъй като цената на “Южен поток” е около 25 милиарда долара, а всички страни, участващи в проекта са наполовина фалирали, то колосалните инвестиции в него ще обременят “Газпром”. “Подобни инжекции в създаването на газотранспортни мощности свръх необходимото сочат, че в “Южен поток” има повече политика, отколкото икономика” – заявява Михаил Крутихин.

Според мен, Виктор, доказателство за правотата му е и светкавичната реакция на американският посланик в София, последвано от арогантно изказване на българския президент Георги Първанов, който предупреди западните дипломати да не бъдат толкова активни в съветите си относно политиката на една независима държава. 

- Пламен, какви според теб ще бъдат основните политически последствия от случващото се в момента? 

- Във вътрешен план например ми се струва, Виктор, че вече отпада все по-често задаваният напоследък въпрос дали управлението на ГЕРБ ще успее да изкара пълен мандат. Отговорът е “да”, защото ГЕРБ изведнъж се оказа удобен за руснаците дори повече, колкото беше предишното социалистическо правителство. Тук на пръв поглед има парадокс, защото излиза, че според мен ако партия ГЕРБ беше защитила националния интерес като откаже договорите с Русия, тя би паднала от власт, а сега, когато се поддава на руския натиск срещу българските интереси, казвам, че ще се задържи във властта. Само че в България това съвсем не звучи парадоксално, а напълно разбираемо, защото вече се е случвало.

Другият ефект е по отношение на политическото бъдеще на президента Георги Първанов. Тъй като той изглежда е основният гарант на руските икономико-политически интереси в България, за дълъг период, когато правителството на Бойко Борисов даваше заден ход за участието в проектите, неговото бъдеще съвсем не изглеждаше розово, над главата му се сгъстяваха черни облаци. Сега той може да си отдъхне и да реши дали да последва немския си колега, бившия канцлер Шрьодер, като приеме някаква ръководна позиция в “Газпром” или да разчита на солидна подкрепа и занапред от руснаците, при положение, че се върне отново пряко в политиката.

По-важни обаче според мен ще бъдат външнополитическите отражения на това, което се случва. От една страна то е директно предателство по отношение на стремежа на ЕС да изгради обща европейска енергийна политика и да намали зависимостите от руските енергийни доставки, а оттам и влиянието на Русия в европейските политически дела. Сега България вече окончателно затвърждава позицията си на главен руски троянски кон в Европейския съюз и си мисля, че реакцията или поредицата реакции на това, за дълго време няма да бъдат чак толкова дипломатични, колкото досега.

Съединените щати, другият голям западен партньор на България, също няма да останат безучастни, след като техни висши представители, включително и шефа на ЦРУ при неотдавнашното негово посещение в София, бяха на практика излъгани от правителството на Борисов за истинските му намерения в енергийната сфера.

Трудно е да се каже какви ще бъдат конкретните измерения на общото евроатлантическо разочарование от България, но при всички случаи в най-важното отношение, доверието към страната като към надежден партньор, сривът вече е налице. За нас тук ще остане само да преброим жертвите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: