Няколко часа в София – толкова близо и толкова далеч

Днешният пътепис, мили мои, ще ни за(до?)веде до София, столицата на Република България. На гости ни е дошъл един от добрите македонски блогъри – Мечето Ушко, чийто разказ ви представям днес. Да видим как изглеждаме в очите на другите – може да се окаже, че не сме такива идиоти, за каквито самите ние се имаме? И понеже знам, че сега ще съберем коментаторите, длъжен съм да ви припомня правилото на нашия сайт за свободата на словото: Обсъждаме разказа, но не обсъждаме автора/другите коментиращи/редакцията. Приятно четене:

Няколко часа в София – толкова близо и толкова далеч

В България и София не бях ходил почти 3 години, или последен път бях някъде 2007 година. Изключвам онези ходения до софийското летище, няколкото възможности през изминатите години, защото това не беше стриктно истински пътуване и кажи-речи нищо и не гледах и слушах, което се случва около мене. Именно за онези, които не знаят: през софийското летище може да извадите най-евтина билет отиване и връщане до Чикаго, за само от горе-долу 600 долари, което ще ви струва най-евтино, a ако това го правите през скопското летище – около 850 евра. [geo_mashup_map] Но този път не летях, пък малко и да се приземим в този мой спонтанен текст, кой искам да го събера на едно място и да споделя размислите си с вас.

Когато пътувате за София от Скопие

и когато минете Куманово и се упътите към Крива Паланка, добивате впечатление, чепътувате по Луната. Главен виновник за това сa голите бърда и кажи-речи 100% самота. Именно – няма хора, още по-малко коли, вие сте и един и единствен, прав път, препълнен с дупки, който не прилича на път, който свързва два големи града, които между себе си са на разстояние от само 220 километра. Четете по–нататък>>>

Прочети цялата новина

Свързани новини: