Какво препоръчва ЕЦБ?

В български вестник има следното заглавие: "ЕЦБ препоръча на страните във валутен борд да заделят буфери в случай на шок". Идеята е, че трябва да се следва политика на бюджетни излишъци, за да се избегнат кризи в страните с валутен борд.

Това вероятно идва от една статия на Уолстрийт Джърнъл по темата. Нейното заглавие, обаче, е малко по-различно: "ЕЦБ: Централно и Източноевропейските страни трябва да заделят буфери срещу шок". Отново се говори за бюджетни излишъци, но не само за страните с борд.

Да отворим и самият бюлетин на ЕЦБ, в който пише:

"По отношение на фискалната политика е важно страните от Централна и Източна Европа да постигнат и поддържат солидни и устойчиви фискални позиции. За много от тези страни, бюджетният излишък е подходящата цел, за да се намали риска от цикли на бум и спад в бъдеще. Страните, които са обект на процедура по свръхдефицит трябва да изпълнят задълженията си по кредибилен и навременен начин. Допълнителни – основно базирани върху разходите – консолидационни мерки са необходими…"

Да, препоръчва се стабилен бюджет и дори излишък, но за всички, а не само за страните с валутен борд. Това не е случайно, все пак до момента нито една страна с валутен борд не е потърсила помощ от МВФ. Между другото, обърнете внимание, препоръчват се основно мерки за намаление на разходите в бюджета.

Ето и други интересни неща в текста на ЕЦБ

Какво причинява спада на БВП? В повечето страни – спад на износа, инвестициите, потреблението и запасите. Износът спада, но вносът спада повече (освен в Чехия), поради което нетният износ има положителен принос. Въпреки твърденията, че свиването на държавните разходи е допринесло за рецесията, нищо подобно не се забелязва. Не се забелязва и раздуването на бюджетните дефицити да помага в обратната посока.

От отраслова гледна точка, в повечето страни (освен България и Полша) най-голям спад има в сектора на услугите. Голям спад почти навсякъде има в индустрията, а в балтийските страни – и строителството. В България, въпреки някои популярни тези, практически целият спад на икономиката се причинява от индустрията докато приносът на строителството е почти незабележим (просто строителството е малък отрасъл).

На едно място в текста на ЕЦБ се намеква, че фиксираният курс може би частично е повлиял за по-голям икономически спад в някои страни. Само че данните в самия текст не подкрепят подобна теза (особено за България и Естония).

Спадът на износа на България и Естония (които имат фиксиран курс) е такъв, какъвто е и в страните с плаващ курс. Дори България има по-нисък спад на износа, отколкото в Чехия, Полша и Унгария. Така че историйката, че обезценките помагат не се потвърждава от данните.

В двете страни с най-голям спад на износа – Латвия и Литва – има друго силно обяснение в текста на ЕЦБ. А именно, в географската структура на износа на балтийските страни има по-малък дял на еврозоната и по-голям дял на страни извън нея.

И накрая – БВП. България, която има валутен борд, въобще не се справя по-зле от Унгария или Румъния, които имат плаващ валутен курс. Да не говорим, че при всичката им "гъвкавост" заради плаващия валутен курс, Унгария и Румъния не фалираха само заради помощ от МВФ. Въобще, цялата история за гъвкавостта и стабилността при кризи, осигурявана от плаващия валутен курс не се потвърждава. Повече страни с плаващ курс са "клиенти" на МВФ, отколкото с фиксиран.

Блогът за икономика 2010

Прочети цялата новина

Свързани новини: