07/22/10 09:07
(http://patepis.com/)

До Дубровник през Босна и Херцеговина (1): Пътуването

Днес, мили мои, дойде време и моя милост да се стегне и да разкаже за пътуването ни до Дубровник в първите дни на май. Както знаете, като почна да пиша пътепис много лесно ме хваща логореята (или както там се казва когато става дума за писане) – та по тоя повод от едно 3-4 дневно пътуване излиза цял роман. За да не стане досадно за четене съм го разделил на три части. Днес ви представям първата, в която успявам от София да стигна до Дубровник. Следващата част ще бъде за Дубровник и околностите му, а в последната, трета, част ще минем през Мостар и Сараево на път за София. Сега, приятно четене и ако ви се сторят скучни огромния брой лирични отклонения – смело прескачайте :)

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част първа:

Пътуването от София през Сърбия и Босна до Дубровник

Пак се стопли сезона, пак правителството реши да слее няколко празника около 1-и и 6-и май, с цел да похарчим повече пари през празниците и така да подпомогнем икономиката, и за поредна година се очерта, че следващата ми почивка в най-добрия случай ще бъде в началото на есента. Или с други думи наближаваха майските празници и се оказа, че тогава е една от малкото възможности тази година да си взема няколко дни. Взех ги, разбира се, и понеже София е прекрасна по време на празнични и почивни дни решихме, че е по-добре да я напуснем преди празниците, а за самите празници да се върнем обратно :) Което предопредели и периода, който можем да попътуваме на около 3-4 дена. Идеално, защото и пари много нямаше да излезе :)

И така – къде да отидем за 3-4 дена през пролетта? Рим? Става, но нямаше да излезе много евтино, защото прекалено късно стана за евтините билети, а и полет в 5 сутринта на връщане от Рим ми се струва леко садистично – практически трябва да сме в 3 часа на летище, а това е жестоко (все пак съм с две жени с мен). Мислех и за вариант с кола до Рим, но това значи два дена път в едната посока (ако се пътува през Загреб и Любляна) и, като се замислиш, не остава време за друго, освен за път. Мислех и за вариант с ферибот от Игуменица, тогава печелим един ден, защото фериботът е през нощта, но цената на каюта ми дойде малко нанагорно (скъпичко е с ферибот, да знаете – излизаше доста по-скъпо, ако примерно спим на хотел по пътя) Така че Рим отпадна и останаха дестинациите на един път с кола от София – това са Виена, Атина, Истанбул, Букурещ и Дубровник. Спряхме се на последния – бил съм само един път там и то в командировка, а моите жени не са били изобщо. Градът не е безкрайно голям, така че два дена там ще ни стигнат (Виена и Истанбул е престъпление да ги гледаш само за един или два дена, не знам как е в Атина).

И така – Дубровник. Единственият предвидим недостатък бяха слуховете за пътя от София до там – помните ужаса при река Лим, а и пътували твърдят, че продължителността на пътя до там трудно може да падне под 15 часа, което практически е два работни дена кормуване. Че съм издържлив шофьор – така е, ама хайде да не прекаляваме, затова и пуснах едно питане в сайта за идеи, когато Зока даде съвет да не минавам през Черна гора, а от Сърбия да мина в Босна и Херцеговина и по територията на Република Сръбска (т.е. най-източната част на Босна и Херцеговина), успоредно на границата с Черна гора, да стигна до Дубровник. Той спомена, че за 10 часа може да се стигне, аз мислено добавих още два заради това, че не сме такива хора, че да не спираме по пътя, и се получиха едни 12 часа път по план, което си е съвсем в нормата. Имам сериозни основания да му вярвам на Зока точно за това направление и реших да го послушам (в крайна сметка се оказаха 12 часа и 15 минути с всичките спирания, бензиностанции, снимки и размотавания по пътя – ще се опитам в края на разказа да опиша статистиката по пътуването заедно със съвети за едно пътуване с кола до Дубровник).

Избраният маршрут стана

София – Ниш – Крушевац – Чачак – Ужице–Вишеград–Горажде–Требине –Дубровник.

: Между Цариброд и Ниш

Леко отклонение за тези, които ползват GPS-и: знаете, че граничните преходи на Балканите са „прекъснати“ и е почти невъзможно „да стигнеш“ от София до Солун без да заобиколиш през Свиленград ;-) заради „прекъсването“ на пътя между Кулата и Промахон. Същият ефект се наблюдава, както на Калотина-Градина, така и между Сърбия и Босна и Херцеговина – граничният преход Мокра гора е „прекъснат“ и между Ужице в Сърбия и Вишеград в Босна и Херцеговина „не можете“ да минете (на моята карта двата пътя свършват в нищото на 300 метра един от друг;-). Затова, за да направите маршрут, сложете като крайни точки София и Мокра гора (или Цариброд – Мокра гора, ако и Калотина ви е прекъсната) и после, когато вече влезете в Босна и Херцеговина, сложете като крайна цел Дубровник – няма да имате проблем (между БиХ и Хърватска вече няма „прекъсване“ на картата и там не се налага тази гимнастика)

А, да – и фирмите, предлагащи карти за GPS-и, да вземат да си оправят ценообразуването или да почнат да дават карти под наем – изобщо, да вземат да си измислят по-разумен бизнес-модел, че не се сещам по какъв начин ще успеят да си покрият разходите с тия карти, дето ги ползваме :)

За тези, които не ползват GPS-и: не е нужно да го имате, за да минете по пътя – има табели навсякъде, особено подчертавам това за Босна и Херцеговина – все пак не забравяйте, че там ние (т.е. Европейският съюз) сме главният инвеститор в пътища, полиция и табели. Никакъв проблем няма с ориентацията.