Колцина помнят тази българска комедия с няколко продължения, която осмиваше лошите частници по времето на социализма. По силата на идеологическата коректност филмът наблягаше повече на всесилието на частника, отколкото на безсилието на държавата, повече на високите цени на башмайсторите, отколкото на липсващото в държавата. То и не беше сложно за башмайстора да изпъкне – за конкурент имаше само тотално некадърната комунистическа държава, която не умееше да строи нищо по-малко от завод или ВЕЦ. Майсторите по социалистическо време бяха кът, взимаха скъпо и понеже бяха самоуки, за тях някои технологии и, особено естетиката, бяха непостижими върхове. От друга страна, без тях, животът в ръцете на партийните кадри беше много по-зле. Едва демокрацията пооправи тази ситуация.

Историята повтори този сюжет на едро още веднъж. Един башмайстор сега седи в кабинета си в министерски съвет, обречен по силата на историческата необходимост да бъде положителен герой. Автентично български.

Герой без кавички. С какво може да се похвали един гръцки Херкулес например? Само с някакви си 12 подвига – с победи срещу немейския лъв, лернейската хидра, керинейската кошута и т.н., както и с няколко успешно решени логистични задачи като изчистването на Авгиевите обори и краденето на ябълки от Хесперидите. Че това сериозно ли е?

От друга страна, нашенският башмайстор вече навъртя към 30-тина схватки с митични чудовища и все още не показва признаци на умора – той пребори наглите, апашите, октопода (а само братовчедът Пол да му падне в ръчичките!), совите, медузите, кърлежите, факирите, силоваците, лапачите, недосегаемите, фалшификаторите, терористите, сладурите, лихварите, кредиторите, измамниците, дедесарите, сводниците, мутрите, перачите, един бивш министър – „абсолютен престъпник“, акцизите, джамбазите, регистраторите, алчния, братята, цигарите, далаверата, мошениците, крадците, пластиките, автоджамбазите, потисниците, хайдутите, некадърните, телефонистите, затворниците и огнярите. Лично министърът му копае с багер трупове. За съжаление, нито едно от тези митични същества още не е изправено пред съда. Той ги преборва, а някой от подземното царство на съдилищата ги пуска пак на свобода.

Той може всичко и обещава всичко на всички – от цялост на агнетата до решаване на проблема с глада при вълците. Айде бе, свивате скептично очи, това и Зевс не го може. Затова ви припомням:

Той ще инкриминира насилието над животни, но ще наказва и собствениците на агресивни такива. Той предлага единствените в света антикризисни мерки, от които народът ще бъде доволен. Той ще направи реформа в БАН, но без да премести и една тухличка там . Той обеща „зелен“ растеж за икономиката, но и АЕЦ „Белене“ да стане, а 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй да заработят отново.

Той лично се погрижи да не допусне никаква намеса в медиите. Първо, учтиво ги попита (а можеше и да не пита), дали ги е притискал с нещо. Те срамежливо отрекоха. След което категорично нареди на една медия да публикува компрометиращи негов човек доказателства. И медията се подчини, без никаква намеса от негова страна.

Покрай него нарасна и ролята на медиите в България. За нас телевизията е най-важното изкуство. Не чул министърът, че АЕЦ ще се строи, не внимавал на заседанията. Има кой да го подсети, защото сега всички медии са националноотговорни.

Той ще реши проблемите на София с приоритет, но ще намери и един милиард за общините за пътища. С актуализацията на бюджета дълговете към бизнеса ще бъдат изплатени, и то чрез съкращаване на разходите.

Той дори се спусна с машина от небето при неблагодарните гърци и спря стачката им. Само за ден, наистина, но и това е чудо.

За Борисов (сетихте се вече, нали) няма малки и големи каузи. Той ще даде стадион „Христо Ботев“ на възкръсващия пловдивски „Ботев“. Обеща да носи костюми, произведени в с. Венец. Откри крайпътен ВЕЦ. Откри бензиностанция и закусвалня. Те си работеха вече месец и без официално плискане на менчета, но защо да издребняваме. Обеща пари на пострадалите от земетресението в Шабла. По-бързо да издава паспорти на български евреи. А на квартал „Триъгълника“ обеща скок на цените на имотите поне от три пъти. Когато построят метрото.

Кой е врагът на грамотността? Правописните грешки. А кой обяви война на правописните грешки? Той. Паметната плоча с правописни грешки в „Санта Мария Маджоре“ в Рим ще бъде сменена.

Кой е врагът на цивилизацията? Варварите. Вместо да капитулира пред тълпите от запад, амортизиращи всеки ден столичната инфраструктура, той удари явлението в корена му, в Перник, с университет и театрална сцена, която трябва да е готова до края на годината.

Магистралите ще се строят със скорост от 65 километра годишно, а магистралата до Ниш ще е готова за 1-ви май 2012г. Правителствените самолети повече няма да се ползват въобще. Освен във важни случаи.

Той срина цената на газа с 200 долара от октомври, и увеличението ѝ ще е само 25%. Той ще свали ДДС с два процента поетапно, като първо го вдигне на 23%, а после и на 24% и в крайна сметка ще си остане същият. Той не гледа с добро око и на вдигането на цената на тока, а цената очевидно не разбира какво значи тоя поглед и скача безразсъдно.

Добре бе, мрънкате, стига си го хвалил тоя Бойко. Той грешки не прави ли? Когато прави грешки признава ли си ги?

Разбира се, че си ги признава. Призна си например, че Симеон Дянков е направил грешката с бюджета и затова няма скоро да въвеждаме еврото. И че няма да имаме най-добрия бюджет в Европа с най-малкия дефицит. Призна си, че не одобрява грубите думи на Дянков срещу ръководството на БАН и го изпрати лично при президента, за да си говорят.

Демонстрира желязно постоянство, най-вече в промяната на мнението си.

Е, има и някои дребни проблеми, наистина. Например злобните медии показват премиера небръснат и по спортен екип, вместо гладко избръснат и с костюм. Как смеят?

И-и-и, пак ще ми възразите. Ако е за шоуто, той и екипът на Станишев не беше дупка в шоубизнеса, много бяха добри. Един Петър Димитров колко струваше (като шоумен)!

Не е само за шоуто, признавам. Нали затова започнах с башмайстора. Да ти влезе в къщата калпав водопроводчик е по-добре от умен крадец. Засега.

Нашата полиция още ни пази.

Публикувано с леки корекции във в-к „Седем“ от 21 юли 2010г.

Иво Божков: "Всички искахме тройната коалиция час по-скоро да си подаде оставката и енергията от това желание беше осезаема" Иво Божков е политическият глас на срещите с организаторите на антиправителствените протести от януар...

Достъпният луск в изконните земи на команчите, само на 300 метра от Околовръстното. Ще чувате идеално всеки преминаващ бизон или камион от Истанбул към Белград. За какво ви е Лозенец, от 900 евро квадрата, елате във вечните ловни полета и се насладете на биоживот в драките. Елитът на София е вече тук и ще можете да го опознаете отлично, докато обикаляте заедно по инстанции, да молите за ТЕЦ и мръсен канал.

Очаквайте и нашите нови предложения: “3310 Палас”, “n97 Скайдом”, “Стартак тауърс”, “Гардениас K700 ” и “Айфон бич просторс”

8 юли 2010 година - Борисов: Данъците няма да се вдигат и през 2011 г.

23 юли 2010 година - Премиерът е склонен да се мисли за вдигане на осигурителната вноска с 2 процента още от другата година

Точно за две седмици политиката се промени. Е, как да има предсказуемост в такава среда?

И забележете, това не е някаква маргинална политика, това е гордостта на ГЕРБ. Невдигането на данъците беше причината правителството да отчете успех на управлението си:

Премиерът определи първата година от управлението на ГЕРБ като пълен успех именно защото не са пипани пенсиите и данъците

Между другото, абсолютно не ми е ясно защо правителството взема толкова насериозно синдикатите. Те доказано не знаят какво говорят, особено в данъчната политика. Колкото пъти синдикатите са предричали провал на една или друга данъчна политика, толкова пъти се е проваляла собствената им прогноза и политиката се е оказвала успешна.

Блогът за икономика 2010

Връщам се години назад, към едно никому неизвестно място - нос Лахна.

Вярвам на вътрешния министър Цветанов, че няма „халваджийски тфтер“ с имена на подлежащи да полицейско преследване хора, но с коментарите си след оправдаването на сливенския кмет Лечков той остави впечатлението, че следва старото правило „халваджията за бозаджията“. Може да е сто пъти прав в суперлативите за кмета на града на стоте войводи, но е абсолютно [...]

Продължаваме с пътуването на Емилияиз Флоренция. Ето първата част, а сега – нататък. Експериментално днес пускам пълна емисия на разказа, дано не ви задръстя четците Приятно четене:

Флоренция – красива, единствена и неповторима

част втора

Типична флорентинска улица, с типичните флорентински павета.

Това са каменните павета на флорентинските улици. А да знаете само какъв огромен размер имат паветата! Погледнато отгоре, има-няма 35/50 см. Нямам представа за дебелина им. Важното е, че повърхвостта , по която се стъпва има ясни "копки", за идеално сцепление с пътя.

Не знам как е с вас, но на мен да вървя по тази улица ми се стори " истинска вълшебна приказка".

Тясна и красива типична флорентинска улица, разбира се пешеходна зона. И така, както си крачехме по паважите на улици и площади, възхитени и невярващи на очите си, стигнахме до онзи голям и безкрайно красив и площад на който накъдето и да се обърнеш, все шедьоври на архитектурата е скулптурата виждаш.

"Площадът на Синьорията"

Същият огромен и невероятно красив площад. "Палацо Векио"е отляво , "Галерия Уфици", в средата и „Лоджия деи Ланци” вдясно.

Копие на мраморната статуя на Давид, шедьовър от Микеланджело.

„Лоджия деи Ланци” - галерия със скулптурни шедьоври, на открито.

Това е Персей, току-що отрязъл главата на Медуза , скулптор Бенвенуто Челини.

Конен паметник на Козимо Медичи - първият владетел от "Династията Медичи".

"Фонтанът на Нептун". Половин ден не стига да се насладиш и да огледаш всичко по този площад.

Това трябва да е "Отвличането на Полисения”, дело на Пио Феди.

На това му се вика „поддръжка”, а не на онова, което видяхме в „Дансинг старс” по телевизията.

Трябваше малко да поседнем и да се нахраним. На две крачки от площада има прекрасни малки удобни за туристи като нас малки ресторантчета, с любезно-настойчиво приканващи келнери, на английски език, хората да отседнат именно в тяхното заведение.

Ето тук похапнахме много вкусно, италиански манджи, на поносими цени и си починахме. Това се намира на метри от големия "Площад на Синьорията".

Прекрасна почивка с похапване и с малка чашка силно италианско кафе ни помогнаха да отморим тела и крака, да почувстваме нови сили да вървим, да подредим мислите си, да си разгледаме спокойно картата на града и да изберем какво от десетките примамливи обекти да видим оттук до края на деня и какво да пропуснем, поради липса на време. Много от хората от групата ни хукнаха да сверяват цените на стоките по магазините, да си пазаруват или просто така да потърсят някои други интересни за разглеждане обекти, за които имат информация. Аз избрах да вляза в „Галерия Уфици”, дори и да се наложи да чакам на опашка за влизане. Спътничката ми тръгна с мен с радост. Не съм я навивала. Аз и сама мога да си обикалям по залите и да си гледам каквото ми е по сърце. Вдясно е сградата на „Галерия Уфици”. Забелязахте ли „топлата връзка” към Палацо Векио? Да ви кажа ли, как аз разглеждам изложбите? Вървя си, гледам си и се спирам само на нещо, което ме е накарало „да трепна”, а това вече е знак да му отделя повече внимание, да го разгледам подробно и да разбера ако ми харесва, защо ми харесва? И чак когато разбера това, отивам да прочета какво пише на табелката под творбата.

По коридора на третия етаж на „Галерия Уфици”– малко некачествена "папарашка" снимка.

Много са малко худона брой художниците, чиито стил разпознавам от разстояние и не се налага да чета какво е написано на етикета. Има и такива. По различен начин ми въздействат оригиналът и обявеното за съвършено копие на оригивала. На пръв поглед „досущ като същото”, но на втори поглед се разбира кога е истина и кога е подражание на истината, в него не се съдържа онова визуално напрежение, което ме приковава, няма го онзи дух и живот, който е „втъкал” в творбата си гениалният майстор. А пък моята спътничка, се зае да върви съвестно от творба на творба, стараейки се да изчете всичко написано на табелките, нищо да не пропусне и всичко да запомни. Като че щяха да я подлагат на изпит по „История на изкуството”. Да обаче, да изчете и запомни почти всичко, й трябваше поне седмица време, сигурно й трябваше и някаква специална система за запомняне. А ние разполагахме с не повече от 3-4 часа. Уморих се след час и взех да си минавам бързо от зала в зала, да посядам на тапицираните пейки, като се заглеждам само в единици от хилядите живописни и скулптурни творби. И етажите с изложени произведения, са няколко. Навърташ километри. Дори произведенията само от единия етаж да изгледаш е предостатъчно да капнеш от умора и пренасищане с емоции и информация. Това в нормалния живот не го правиш, не се и опитваш да го правиш. В заключение, може да се каже „хвърлих едно око” на галерията .

Терасата на кафенето на "Галерия Уфици" , "Палацо Векио" ми е „на една ръка разстояние”.

„Флора”. Папарашка снимка в залата с картините на Ботичели.

В галерията е забранено да се снима. Успях да направя само две снимчета. Втората е тази. „Флора” на Ботичели. Картините, които са обявени за шедъоври са допълнително защитени с дебело прозрачно стъкло монтирано към стената с дистанционни щифтове, с размер на стъклото, надвишаващ размерите на рамките на платната . Ако се вгледате и пред тази картина ще видите как е закрепено защитното стъкло. А онова, което направих , този път без много да се притеснявам е, защото имаше и други снимащи, а пък и дежурният в коридора се правеше , че нищо не е видял, беше от едното ъгълче на остъкления коридор на галерията, откъм бреговете на р. Арно, отвисоко да снимам реката и покрития мост, познат с името „Понте Векио”.

Покритият мост „Понте Векио” Поглед отвисоко, от прозореца на "Галерия Уфици"

Забележете затворения проход, който излиза от сградата на „Галерия Уфици”върви успоредно с брега на реката , после минава над покрития мост и води до отсрещния бряг. Така велможите са избягвали близката среща с „народната любов” по пътя от един дворец към друг дворец. Гледахме каквото гледахме, в галерията, запомнихме каквото запомнихме и взеха да ни подканят да побързаме с излизането, защото идва време за затваряне. На изхода попитах униформената служителка откъде мога да закупя филмиран разказ за „Галерия Уфици” и за шедьоврите изложени в нея. Жената ни каза как да стигнем до подземния етаж. То по тези гигански стълби да слизаш в подземие си беше изпитание, защото не беше само физическо натоварване, но и малко страшничко. За момент се усъмнихме, че ще стигнем до мястото, откъдето можем да закупим търсения филмов разказ, но жената ни беше упътила правилно. Влязохме в едни огромни, прекрасни, добре осветени помещения, отрупани с хубави книги, монографии, албуми с репродукции и сувенири от всякакъв характер. Направо царство на всякакви красоти от сувенирен характер. Попитах на касата дали има на ДВД разказ за галерията. Имаше, даже от два стандарта на система за телевизия, американски и европейски. Добре се бяха подготвили хората. Купих срещу 18 евро едно прекрасно ДВД с оригинален разказ на италиански език, а допълнително озвучен на руски, английски и френски език. После когато се върнах в София и събрахме удома, го изгледахме „като на кино”. Пуснахме го с озвучаване на руски език, разбираем дори и за децата. Всички останаха доволни от покупката ми и от видяното. Научих и някои подробности, които нямаше къде да науча, при моето преминаване като метеор, през тази световна съкровищница.

Движим се по самия покрит мост , известен с името "Понте Векио"

Вляво горе се вижда покритият защитен проход за някои привилегировани особи. Тук бижутерийните магазинчета са едно до друго, а вътре е пълно с бижута , кое от кое по-красиви и по желани. На този мост наистина може да се даде названието „Мостът на въздишките”, ама във Флоренция.

Уличен музикант пред сградата на „Галерия Уфици”

И така, уморени и щастливи излязохме от галерията и повървяхме бавно, с поспиране в някои магазинчета, в които да доизхарчим непохарчените евра и да допълним колекциите от сувенири, с които да зарадваме близките си у дома.

Притъмня и хората от групата, с по една две торби в ръце, се събраха на сборното място, откъдето щеше да ни вземе автобусът, даже половин час по-рано. Всички ръкомахаха, разказваха и беше голям „кошер”. От групата имаше още един човек, който беше пожелал да разгледа галерия с произведения на изкуството. Беше трогателен когато разказваше какво е видял и вадеше от джоба листчета, на които си беше записал какви прочути творби на кои прочути майстори беше видял в „ Галерия Пити”. Останалите бяха избрали да се разхождат из невероятния град и да опознаят други също много интересни обекти, които ние пък не успяхме да видим. Някои даже успяха да се срещнат с живеещи във Флоренция техни близки и приятели. В автобуса се качихме и се отпуснахме на седалките, като да се бяхме прибрали вкъщи. Предстоеше ни много дълго и много уморително пътуване до София. Цели 1400 км с кратки няколкоминутни слизания и раздвижване на периоди от по 2-3 часа. В София се прибрахме с подути глезени на краката, независимо кой с какви обувки беше. Имаше хора, които щом се качиха в автобуса, смениха обувките си с домашни пантофи и чехли, които наизвадиха от багажа си. И до София си пътуваха така, като на границата слизаха с тях и така минаваха през граничния контрол, хлопайки с чехли. Смешно си беше, но нали е забранено да се снима? Нямам визуални доказателства точно поради тази причина. И в заключение: „Много работа още има да се върши” във Флоренция и един ден за нищо не стига. Убийствено е да се пътува с автобус и да не се спира за нощуване в някоя държава на средата на пътя. Попаднете ли на сувенир от типа „Готварската престилка на Давид от Мекеланджело” или на сувенирните боксерки на същия този Давид от Микеланджело, не забравяйте да си закупите. По 5 евро парчето са, ама пък какъв смях може да падне! Аз пропуснах да го направя. Остана ми само снимката, която нямам смелостта да покажа тук, но като я покажа на приятелите ми, първо се спукват от смях, а после всеки пита „Защо не ми купи такова нещо за подарък”, въпреки, че не е останал без подарък, при това за неговия сувенир са отишли повече пари? Е нали всяко нещо си има край? И моето разказче – също. Останаха ми малко непоказани снимки от улиците и сега ще ги „струпам „ ей така , нещо като „опашка” на моя пътепис.

Прекрасна е разходката по флорентинските улици и площади.

Музеят "Бигало” на площад "Сан Джовани”

Забележете паважа. От няколко века не е ремонтиран и "не е мръднал".

И мирно шествие на хора с кимона видяхме по улиците на Флоренция.

Раздаваха и някакви илюстровани листовки, но ние не получихме. Така и не разбрахме от каква народност са тези хора и за какво „се борят”.

Но пък и значимо "карабинерско "/ако така се казват униформените служителе на Флорентинското МВР/присъствие видяхме, по историческите улиците на Флоренция.

Такъв е духът на архитектерата по улиците на Флоренция в историческата му част .

Велик град на умове, подпомаган от велики меценати, построен от велики архитекти, украсен от велики художници и отлично съхранен, за радост на нас, обикновените хора, които сме имали щастието да се докоснем до всичко огромно това несметно богатство с очи, с ум и със сърце. Дай боже всекиму!

Поглед от северния към южния бряг на река Арно.

Това е! Приблизително тук слязохме сутринта от автобуса и оттук вечерта си тръгнахме от този уникален за световната цивилизация, култура и изкуство град Флоренция. Трябва да се върнем! Остана ни много „работа за вършене”. /край на втора част /

Продукти за 4 порции:
500г обезкостено пилешко месо
300г ориз
1 глава кромид лук
200г пресни гъби
1/2ч.л. сол
70г краве масло
200г пармезан

Приготвяне:
Оризът се накисва в купичка. Пилешкото месо се реже на кубчета. Гъбите се измиват на течаща вода. Режат се надлъжно на две. Лукът се бели, измива и реже на ситно. В дълбок тиган се слага 70г краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината, се слага надребнения лук и пилешките хапки. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Разбърква се с дървена шпатула. Продуктите се запържват за 5 минути. След това се добавят гъбите. Отново се разбъркват. Накрая се добавя оризът. Доливат се 2ч.ч. вода. Ризотото се разбърква. Оставя се да къкри на тих огън 30 минути. Накрая се изключва. Тиганът се слага върху огнеупорна поставака, в центъра на масата. Ястието се поръсва с настърган пармезан. Всеки си сервира в собствена чиния.

Поне с 10% ще намалее цената на природния газ, а оттам ще има 7 на сто по-ниски цени на парното в София след 1-ви октомври… Основна причина за поевтиняването цената на газа за потребителите се корени в постигнатите договорки преди дни във Варна по време на българо-руските преговори… Останалите фактори, определящи цените на газа у нас, са свързани с курса долар-евро. 

Основната причина за евентуалното поевтиняване на газа с 10% била договорката с Русия. Но, всъщност, почти цялото евентуално поевтиняване на газа идва от поевтиняването на долара с около 8% през последните седмици. Т.е. приносът на договорките с Русия е някъде около 2%.

Казвам евентуално поевтиняване – защото до септември цената на долара спрямо еврото може да се промени отново. Разбира се, може поевтиняването да бъде и по-голямо ако еврото поскъпне още.

Блогът за икономика 2010

Интересното при тези хартиени животни са нагънатите от цветни ленти крачета, пипала и тяло. Можете да си измисляте и други подобни животинки. Ако използвате ленти, изрязани по дължината на лист А4 се получават по-къси  спиралки. За децата е по-удобно да нарежете по-дебели ленти и дори да залепите по няколко, за да се получи по-дълга  и лесна за нагъване от детските ръце спирала.

Дано съм се справила със снимките и се разбира…. толкова е лесно  всъщност

За да сте супер подготвени за форум “Родителство”, решихме да помолим Василена, автор на “Близо до бебето” (на път към третото си издание), да избере 10 книги за родителство и да напише по едно изречение за всяка. Два дни по-късно получихме ето това:

1.

The Continuum Concept, Jean Liedloff

(поръчка от amazon.com)

Тази книга е за първите месеци с бебето, когато желанията му са жизнени потребности. Лидлоф насърчава родителите да се вслушат във вътрешния си глас, за да отговорят на очакванията на бебето, заложени на физиологично и психично ниво от еволюцията на човешкия вид.

2.

The Womanly Art of Breastfeeding, La Leche League International

(поръчка от amazon.com)

Добрите книги за кърменето са много, но тази е първата и най-класическата. Освен практически съвети за кърмещи майки, съдържа и цялостната философия на Ла Лече лигата за отглеждането на бебетата в хармония с нуждата им от физическа и емоционална близост.

3.

Unconditional Parenting, Alfie Kohn

(поръчка от amazon.com)

Психологът Алфи Кон обяснява защо бихейвиористичното възпитание чрез поощрения и наказания е напълно изживяло времето си и противоречи на дългосрочните цели, които си поставят повечето съвременни родители. Макар че книгата е практически наръчник за родители, твърденията в нея са подковани с впечатляващ брой научни изследвания и всъщност става дума за цялостна нова визия за мотивацията на човешкото развитие.

4.

Your Competent Child, Jesper Juul

(поръчка от amazon.com)

Манифестът на демократичното семейство, в което всички членове имат равно достойнство, а децата от раждането си са социално компетентни да общуват с родителите и да им дават безценни прозрения за собствените им психологически проблеми и за климата в семейството. Семейният терапевт Йеспер Юл излиза отвъд възпитателните похвати, за да покаже отношението между родител и дете като една от най-богатите възможности за среща на едно човешко същество с друго.

5.

Всичко е език, Франсоаз Долто

(поръчка от издателство Колибри - 8лв)

Долто е педиатърка и психоаналитичка, тя първа заявява, че детето е субект още от самото начало и като такъв е равно с възрастните. В тази книга тя дава някои конкретни съвети за родителите за това колко е важно да се говори честно с детето за всичко, което има значение за него и за близките му.

6.

Nurture Shock, Po Bronson и Ashley Merryman

(поръчка от amazon.com)

Авторите са журналисти, пишещи за наука, и са нещо като ловци на митове в областта на възпитанието. Книгата обяснява неефективността на някои разпространени възпитателни стратегии, като показва противоречието им с фактите, известни на съвременните учени.

7.

Equally Shared Parenting, Marc and Amy Vanchon

(поръчка от amazon.com)

Писана е от двама съпрузи, които държат нито един от тях да не бъде второстепенен родител, нито кариерата на единия да има предимство пред тази на другия. Книгата разказва за философията на споделеното по равно родителство, потенциалния му ефект върху обществото и практическия опит от прилагането му в ежедневието.

8.

The Absorbent Mind, Maria Montessori

(поръчка от amazon.com)

Подробно за откритията на Монтесори и нейния метод, който науката все още догонва, но все повече неврологични и педагогически изследвания потвърждават. За изключителния потенциал и потребност за учене, заложени в детето, за развитието като лично постижение, което не може да дойде отвън. В книгата има много теория, но и много вдъхновяващи идеи за ученето и детските способности.

9.

Playful Parenting, Lawrence J. Cohen

(поръчка от amazon.com)

Родителството като игра. Коен е психолог и игрови терапевт, книгата напомня колко важна роля има играта за развитието на детето и разкрива потенциала й в общуването между малки и големи. Играта е терапия и за родителите, и макар че много от нас са загубили способността да играят, Лорънс Коен дава някои съвети как да я възстановим.

10.

Пипи Дългото чорапче, Астрид Линдгрен

(поръчка от books.bg - 9.50лв)

Пипи е емблемата на детското освободително движение - детето, което прави авторитарно настроените възрастни на глупаци. Тя е силна, независима, креативна, умее да се забавлява, не се бои да греши и намира скрития потенциал във всяка трудна ситуация. Перфектното четиво за повдигане на родителския дух в моменти на изтощение и колебание.