Докосване до Сафита

Сирийското крайбрежие. Няколко птици известиха, че морето е близо. След малко се появи и град Тартус. В деня, в който пристигнахме бе топло и лепкаво. Второто е нещо типично за този район, поради изпаренията от морето. За това пък нощите са много приятни.

Приятелят ни в Тартус, който ни посрещна, Ияд Алсалем снима филми за National Geographic. Точно се бе върнал от снимки в пустинята, а преди това бе направил филм за животно, подобно на тигър, което живее покрай р. Ефрат. За него се е смятало, че е изтребено още в края на 20 век. Филмът на Ияд показваше, че това не е така. Интересен човек, с който прекарахме времето си в Тартус. От него понаучихме факти за района.

В момента крайбрежието тепърва се развива. Правят се планове на курортни селища, хотели. За щастие има закон да не се правят огромни и високи хотели, които да закриват гледката към морето. И наистина, от терасата в апартамента, където съм аз, морето се вижда съвсем ясно, както и остров Ар-Руад.

Корабите се поклащат леко, а лодките чакат следващите пътници да тръгнат към острова. За 15 минути можете да прекосите разстоянието от брега на Тартус до остров Ар-Руад и си заслужава да го направите.

Най-големият ни враг в това пътуване е времето. Никога не ни стигаше и още помня преходът, който направихме в един ден от Суейда през Босра, в Дамаск, Сейдная, за да спим в Кара при роднините. Времето отново ни напомни, че е дефицит, затова решихме да потеглим към Сафита, като Ияд водеше по пътя, тъй като за първи път бяхме в областта. Защо там? На 25 км.от Туртус е и определено това място трябва да бъде посетено, най-малкото заради Castel Blanc или на арабски Burj Safita (Кулата на Сафита). Тази масивна кула е изградена от бял камък, извисяваща се над хълма с историческата част на градчето. На моменти може да помислите, че сте попаднали в Южна Италия или Южна Франция. Местността е много плодородна, изобилства от реки, извори и насаждения от грозде, нар, кайсия, смокини, маслини. Над всичко това стои Кастел Бланк- Бялата кула на Тамплиерския орден. Провирайки се с джипа през тесните улици на стария град Сафита, всичко подсказваше, че това бе твърдина на латинската власт по тези земи в отминалото Средновековие. Църкви, каменни къщи, тесни улици, дюканчета-бяхме попаднали в 12 век. През деня няма да видите много хора, но след шест вечерта всички са излезли по улиците и градчето оживява.

Кулата се извисява над вас още при подстъпите към нея. Сред уличките виждате някой ъгъл, някой зъбер или камбаната на върха й. Стигайки до нея се усеща все още важното й значение. В миналото освен за църква и пункт на тамплиерите в техните пътувания, Кастел Бланк е и наблудателница с важно политическо и географско положение. От върха й се вижда цялата област на Сафита, а при ясно време с невъоръжено око може да съзрете Крак де Шевалие, огромната хоспиталиерска крепост край Хомс, както и морето. Именно този бряг е последното нещо, което виждат кръстоносците при оттеглянето си от Светите земи, а Кастел Бланк никога повече не е обитавана от рицарите тамплиери. След земетресение тя е оставена, а днес растеврирана. Въпреки разрушението тя е почти запазена. Голямата зала над църквата, където са се събирали рицарите, е още запазена. Стълбищата са изградени така, че нападател да не успее да се изкачи безпрепятствено на покрива и в залата.

В областта на Тартус живеят много християни, а от мюсюлманите най-вече алеуини. Жените им не се забраждат, къщите са с по-различна архитектура. За момент може да помислите, че сте в Гърция. Обикаляйки с колата по малките пътища, също асфалтирани, на областта, виждахме много хора, седнали на верандите си на по чаша кафе и чай или сок от черници. Това ми донесе много наслада-да виждам цялото това спокойствие. Пред всяка къща е паркиран мотор, който е най-удобен за височините и тесните пътища. На верандата на бели столчета ще видите често хора да се наслаждават на следобедния вятър, идващ от морето. Под някоя маслина се е излегнала котка, а деца хапват плодове пред къщата. Наистина гледка, носеща спокойствие, което никоя снимка не би могла да представи напълно.

Вечерта не ми остана нищо друго, освен да си сипя свеж сок с лед, да седна на стола пред терасата и наблюдавайки крайбрежието на Тартус да обмисля деня, в който видях цялата тази пъстра картина на Сафита и района Тартус. Това, което съжалявам наистина е, че сядайки пред лаптопа не бих могъл да предам това, което очите са видели.

Прочети цялата новина

Свързани новини: