Вместо да ни намаляват данъчното бреме, ни го увеличават с такса иновации

Един призрак се разхожда из министерството на икономиката. Призракът на иновациите. Или по-точно желанието на министерството да събира такса от бизнеса наречена такса иновации, която министерството да преразпределя на избрани. Целта разбира се е добро намерение. Но ние знаем, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Новата такса ще бъде процент от печалбата на фирмите. И трябва да бъде поне 1% от БВП. Което означава поне между 2 и 3% от печалбата на фирмите, с което дефакто корпоративният данък се увеличава на 12+ процента. Но твърдението на икономическото министерство е, че това не е данък. Защото „той ще се връща пак при някой бизнес“, избран от чиновник, съгласно както знаем „не доброто следване на закона“. Много ме кефи определението, че не е данък. Нищо че събирането на парите е задължително. Нищо че ще е съществена част от БВП. Нищо че държавата го преразпределя. Ако това не е данък, аз не знам как да го определя.

България изостава при иновациите, но причината за това е много по комплексна от това, което може да се реши по този начин. Когато броят на образованите хора намалява (и това не е проблем на несубсидирано образование, а е пряк ефект от демографският срив и емиграцията) няма как да има бизнес разчитащ на иновациите. Когато няма развит вътрешен пазар за нови технологии (early adoption), в една държава, в която средната заплата е прекалено ниска за да го създаде (и преразпределяне на пари от БВП-то очевидно няма как да подобри това), всяко създадено нещо е обречено на пазарен и следователно принципен неуспех. Правенето на чиста наука се субсидира по друг начин и не се измерва за иновация по този критерии. Отделно трябва да отбележим, че лошото копиране на Унгарският закон (който при това не е сработил и в Унгария) не предполага никакъв положителен ефект. Много по-добър избор би бил намаляване на данъците или по-точно два ключови данъка – намаляване на корпоративният данък с процент пропорционален на създадени нововъведения в предходната, както и намаляване на осигуровките на хората, заети в иновационна дейност + улесняване на регистрационните процедури при преместване на работно място на работещи такава дейност чужденци у нас, както и значително опростяване на лицензионни процедури в областта.

Само това би изиграло истинска роля за иновациите в държавата, защото ще създаде възможност за повишаване на заплатите на хората занимаващи се с иновации. Ще удари частично сивата икономика (изваждайки на светло повече заплати). Ще създаде стимул за създаване на продукти, които се продават. Ще създаде стимул на чуждестранни компании да изнасят поради данъчни причини техните RnD департаменти у нас, заедно с образованите чужденци. Ще създаде възможност българи да се учат от образовани чужденци, за неща за които иначе ще трябват десетки години за да се създаде образование (тоест ще има ефект от ден едно). Ще внесе работна ръка, която е образована, високоплатена, плаща данъци от момента на постъпването и то върху пълната си заплата (тоест ще се подобрят данъчните приходи и демографската структура). Това пък ще създаде косвени стимули върху образованието, и то ще се подобри също, повишавайки чрез повишените данъчни приходи и създаденият интерес качеството му.

Но най-важното – не изисква нови данъци. Не дава голяма възможност на чиновниците да искат преразпределят много и предвидими пари, с което да създава корупция. Не изисква повишаване на щата на икономическото министерство (контролната система е данъчна) и следователно няма да натовари с излишни разходи бюджета.

Това е и относително (с някой разлики) подхода избран от държави като Израел и Ирландия, издържащи се на практика от иновации.

Понякога правилният отговор е на хвърлей разстояние, за тези които искат да го видят. Но тези, които се точат да нареждат на къде да заминават нови данъкоплатски пари, са слепи за подобни идеи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: