КУСУР НИ Е САМО ПОДВОДНИЦАТА…..

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Обществото няма как да повярва на онези, които като подводници се потапят в морала и принципите, когато им е изгодно и като подводници изплуват над тях, пак когато им е изгодно 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Светът е странно място. В него човек прекрасно знае как да се държи, когато му потънат гемиите, но ако му пенсионират подводницата, започва да се чуди – да плаче или да се радва.

Към този тежък философски размисъл ме наведе съобщението, че армията пенсионира и последната българска подводница. Тя носи името “Слава” и ни е дарена за ползване втора ръка от нашите руски братя още през далечната 1958 година. Че годината е далечна, свидетелствам лично, защото нищо не помня от събитията през нея, макар да съм роден тогава. Колко преди това е родена самата подводница обаче явно също никой не помни, защото никой не казва. Както и за какво ни е притрябвала подводница изобщо, независимо нова или употребявана.

Има една категория патриоти, които веднага ще скочат против съмнението, изразено в последното изречение. Според тях на великия български народ кусур му е само подводницата. Така де, нейната липса занапред. В най-добрите ни години, около средата на 80-те, ще припомнят те, българският подводен флот се е състоял от цели четири такива устройства, които гордо са щъкали из Черно море. Да де, ама аз питам за какво друго, освен като повод за гордост, е служил този величествен флот.

Спомням си, че като деца използвахме въпросната гордост, за да се подиграваме на албанците. Албания, казвахме тогава, е известна с две неща – с най-бавно загряващите реотани в света и че има една единствена подводница. Ха-ха. Която обаче потънала, защото и свършили въглищата насред морето. Ха-ха-ха.

Една вечер преди 15 години с един албански колега от ВВС в Тирана подобрявахме балканските отношения, седнали под асмата на албанска ракия /по-различна от българската/ и на албанска салата /досущ като шопската/, та му разказах тези наши подигравки. Той пък ми разказа техните подигравки по отношение на България и заради получения баланс същата вечер ракията се оказа по-сладка, отколкото на другата сутрин.

От патриотични съображения и за да не разваляме със задна дата добрите българо-албански отношения, няма да споменавам повечето техни истории за нас, но има една, на която държа. На състезание по твърдоглавие между балканските народи единствен албанецът успял да зачука с глава голям пирон в дебела талпа. И тъкмо да се зарадва на победата, пиронът се задвижил обратно – всички видели как, застанал откъм острото,  българинът го отчуква от талпата. Също с глава.

Трябва да се има предвид, че в устата на албанец тази история е голям комплимент спрямо нас, българите, но спрямо подобни комплименти пък аз малко съм раздвоен, както съм раздвоен и по темата за пенсионирането на последната ни подводница. От една страна – не знам кой ще я нареже и продаде за скрап в Малта, та така по честен начин да натрупа първия си милион, както твърдеше че е направил покойният вече Илия Павлов. От друга страна – опасявам се да не би като научат албанците, набързо да извадят от дъното онази тяхната, с въглищата, и да ни бият по брой подводници на глава от населението. Все пак – европейска страна сме, не бива да се излагаме пред кандидатите…..

Не че не сме свикнали да се излагаме, де. Последният случай със спрелия ток по южните морски курорти в разгара на сезона направо ни постави на първо място сред нациите, които обичат да се излагат за щяло и нещяло – при това не само пред кандидати, но и пред самите граждани на ЕС, както и пред всички останали чужденци, дошли да похарчат малко пари в България.

Според НЕК техните екипи са проявили истинска форма на героизъм при отстраняване на аварията. Дори останах с чувството, че шефовете на компанията се канят да си раздадат някакви, макар и скромни, премии по повод героизма на ръководените от тях екипи. В същото време министър Трайков каза, че да, екипите са героични, защото са си свършили работата, но НЕК като цяло през последните години не си я върши. “Вместо да инвестира в подмяна на остарелите мрежи, НЕК е инвестирала в интересни и екзотични проекти като АЕЦ “Белене” и “Цанков камък” – заяви министърът.

Обикновено аз на министър Трайков не вярвам, защото съм забелязал, че често греши или принципно обърква нещата. Включително и сега ги обърка донякъде, тъй като искреното му възмущение, че заради потриването на НЕК страда туристическият сезон, никак не се връзва със забелязаната напоследък активизация на София около проекта “Бургас – Александруполис”, който изцяло и безвъзвратно може да затрие туризма по южното българско Черноморие.

Специално за критиките към НЕК обаче този път съм склонен да се доверя на Трайков. С малкото допълнение, че вероятно през свободното си от екзотично инвестиране време НЕК съсредоточено си е бъркала в носа. Няма какво друго да си представи човек, че е правила държавната компания, защото такъв тип инвестиции, при които харчиш парите на данъкоплатците, а друг печели от това, по принцип не отнемат много време и винаги ти остава свободно. Инвестираш – губиш, какво има да му се мисли. Руснаците да му мислят за АЕЦ, консултантът Доган да му мисли за “Цанков камък” – `що НЕК да върши тяхната работа, нали?

Бързам да отбележа, че по въпроса как най-добре е всеки да си върши неговата работа, май сме напълно единодушни с Бойко Борисов. По много други въпроси не сме, но тук единодушно подкрепям мнението му, че не само прякото погазване на закона, но и сериозните морално укорими деяния на отделни магистрати трябва да водят до тяхното уволнение от системата. И с прочистването на собствените си редове трябва да се заеме самата съдийска и прокурорска колегия.

Защото иначе колкото и някои да омаловажават казаното от министър Цветанов, че пет процента от висшите магистрати са обвързани с организираната престъпност, колкото и да го питат иронично къде държи халваджийския тефтер с техните имена, обществото ще продължи да му вярва. Просто няма как да не повярва на него, а да повярва на онези, които пред очите на всички, най-общо казано, използват служебното си положение за набавяне на лични облаги, а после, наметнали тогите, съдят останалите, че използват служебното си или каквото и да било друго положение за набавяне на лични облаги.

С други думи – няма как да повярва обществото на онези, които като подводници се потапят в морала и принципите, когато им е изгодно и като подводници изплуват над тях, пак когато им е изгодно.

Е, някои твърдят, че в България не само магистратите, а също политици и управленци се държат като подводници от такъв вид. С това те се опитват да ни утешат, макар всеки да знае, че главоболието не става по-слабо, ако изведнъж научиш как в същия момент и милиони други хора по света страдат от главоболие.

Сред класическите примери за подводничарско поведение напоследък е екзотичната Татяна Дончева, която ту потъва, ту изплува от политиката, а често е забелязвана също да забива или избива пирони с главата си от дебели талпи. В академията на МВР да преподават балет, а политиците в БСП, които подскачат, да продължат да си подскачат до пълното преизбиране на Станишев на председателския пост – посъветва с широка ръка Дончева при последното си публично появяване.

Този съвет донякъде ми хареса, макар очевидно да противоречи на гореспоменатия принцип всеки да си върши онова, за което е създаден от твореца или назначен от обществото. Работата е там, че според моето виждане – а очевидно и според Татяна Дончева – и полицията, и БСП са ударили толкова здраво дъното, та каквито и екзотични ходове да предприемат оттук нататък, по-лошо не може да ни стане, само по-добре. А ако случайно не ни стане по-добре, то защо пък поне да не се позабавляваме като общество, докато гледаме как техният балет се вихри по сцената на живота? Макар че, честно казано, не съм сигурен дали картинката “Станишев с палци и синя пачка” би отговорила адекватно на високите ми естетически критерии или по-скоро ще ме накара да страдам като след препиване с албанска ракия.

То е все едно да видя в подобна одежда, само че розова, за момиченца, не синя, за момченца, как министър Анна-Мария Борисова се забавлява, докато чака да приключи здравната реформа. Защото, както каза самата тя, “часовникът на реформата е вече пуснат и ние броим минутите, в които ще правим преструктурирането на болничната система в България”.

Много е похвално да се прави реформа, но съм почти сигурен, че и тази няма да я бъде – най-вече, защото от прочетеното разбирам, че реформата пак се прави по начин, удобен на Здравната каса и в интерес на Здравната каса. Все си мислех, че принципно тя би трябвало да се прави за удобство и в интерес на пациентите, които плащат заплатите и осигуряват другите удобства на чиновниците, но явно бъркам нещо.

Достатъчно е да цитирам едно изречение на министъра, за да се убедите, че наистина бъркам. По повод възникналия спор за това има или няма обективни критерии за броя на болничните легла, Анна-Мария Борисова заяви: “Една държава трябва да има максимален брой легла, за да се запази Здравната каса от фалит”. Оставете настрани очевидната грешка на езика или на нещо друго, която се съдържа тук – подмяната на “оптимален” с “максимален”. Вижте само още по-очевидното – категоричната заявка, че според министъра целта на реформата е да се запази Здравната каса от фалит.

Ало, госпожа Държава в лицето на г-н Борисов, един съвет – да си запазим поне и подводницата, ако обичате, та последните, които останат живи тук, да има с какво да отплуват за далечната и близка нам Албания.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: