Все още съм жива…

Запилях се и количеството имейли, лични съобщения и подръчквания през разните социални мрежи станаха прекалено много, за да продължа да ги игнорирам.

Покрих се, да, защото се разправям с прекалено много глупости.
1. Университетът ми реши да ми докаже, че може да правят същите мизерии, които и СУ, но в мащаб. Освен на мен, на още двама души, на четири съвсем различни теми. Важно откритие, човек трябва да ги рита постоянно и да ги ръчка, да ги подсеща и да им праща редовно имейли. Иначе заспиват сладки сънища.
2. Търсенето ми на работа е абсурдно. Получавам едновременно имейли как съм свръхквалифицирана и недостатъчно квалифицирана за едно и също ниво на работа. Намирането на неквалифицирана работа е мисия невъзможна, особено когато градът е 400 хиляди жители и им два университета.
3. Търсенето на жилище става сложно, когато не знаеш дали изобщо ще намериш работа, а когато местните социални ти кажат „ами… не би трябвало да имате никакъв проблем да си намерите работа, не знаем защо е“, нещата стават дори по-тегави. Криза, криза, ок, но това е повече от абсурдно. Едновременно с това, трябва да лавираш между евентуалните съквартиранти, които живеят в кочини и евентуалните съквартиранти, които очакват да сте си първи приятели.
4. Вече повече от двадесет души са ми писали и са се свързвали с мен за допълнителна информация относно живеене и обучение в Англия, което ме подсеща, че трябва да продължа да пиша по темата. Извинения на всички, на които съм се забавила с отговорите, напоследък нямам никакво време.
5. Стигнах до извода, че за момента няма нищо за мен в България. Сриваща се икономика, всекидневните абсурди, с които ни залива правителството (достатъчно примери има в Блогосферата, аз се сещам веднага за Тетрадката, за която писа Нервната Акула, когато ходила да се запише за смяна на лична карта). България може да е на последно място по много неща, но е по първо в гоненето на хора, които искат да се реализират по какъвто и да е начин.
6. Моя близка в момента работи като преводач, днес направо ме застреля като ми каза, че й плащат по три лева на час. Това не е кой знае колко свързано с останалите ми проблеми, но тотално ме отказа от всякакви желания да се ангажирам с българска преводаческа агенция (както наскоро имах като опция).

П.П. Важен съвет, отидете ли в Англия, веднага, ама веднага си вадите разрешително, а след това и Национално Осигурителен номер, а ако имате някакви проблеми с работа, се свързвате с най-близкия Job Center и НЕ отлагате.
П.П. 2. Ако ходите в Англия, ходете в Лондон, освен ако наистина не сте много квалифицирани в нещо, бакалаври или с достатъчно пари, за да сте сигурни, че поне година няма да ви се налага да работите и пак ще ви стигнат парите да ядете и живеете. Просто в малък град не става, особено ако има повече от един университет. Да не говорим, че след 6 градчетата просто заспиват, дори ваканционните и курортните.

Лошо Седларов, лошо.

Filed under: аз/Еneya, бръмчащи мисли, наоколо, образование в UK Tagged: англия, жилище, проблеми, работа, чужбина

Прочети цялата новина

Свързани новини: