АЗ ИМАМ ЧЕСТ, УВАЖАЕМИ!

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Помним зимата на Луканов, банките на Беров, хляба на Виденов, европейския път на Станишев – но докога хората ще търпят комунистите да си подлепят девствената ципа и да играят света вода ненапита 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Много достойни дела и много глупости е извършил този свят в името на честта. В интерес на истината – понякога границата между двете е толкова тънка, че човек се обърква, ако се опита да отдели едното от другото.

Гърците например са провели цяла Троянска война заради едната чест. Не, разбира се, онази на красавицата Елена, а тази на цар Менелай. Така смятат повечето хора след Омир. Но който се рови в митологията знае, че забежката на Елена с Парис съвсем не е била първата в живота и, заради което пък върху честта на Менелай още преди онзи момент си е тегнело дълбоко обществено съмнение. Представям си как съвременниците на историята са посрещнали поредните пропагандни приказки за поруганата царска чест с хапливи забележки от рода – “ама колко пъти въпросната чест може да се подлепя и да се представя за нова”.

Силни основателни съмнения досежно честта на замесените лица тегнат и върху историята с крал Артур по-късно. В смисъл, честта на Артур е ясно, че е била подкопана, въпросът е по каква линия и от кого е подкопана по-дълбоко – дали по рицарска от сър Ланселот или по семейна от кралица Гуинивър.

В по-модерните времена, разбира се, нещата стоят доста по-ясно. Хашек разправя историята за мелничарската щерка и младежа, който в дъждовна вечер потърсил в дома и подслон. Въоръжен с перука и преправен глас, той се представил за закъсала невинна девица. Мелничарката нахранила “подлия тип” и го сложила да спи при дъщеря си. А на другата сутрин от типа нямало и следа, само бележка със знаменателно съдържание: “Ваш`та щерка Ана-нана чест загуби отзарана”.

Фехим Хюсеинов, един български поет, който неотдавна си отиде от този свят, преди много години, по комунистическо време, написа стих, който гласеше: “Аз имам чест, уважаеми!”. Работата е там, че той наистина имаше чест, макар това да бе изразено чрез думите на лирическия герой, който пък в случая беше един кон, доколкото си спомням. Може сега и да изглежда странно за мнозина, но в годините на тъй нареченият социализъм в България да имаш чест беше по-лесно за кон, отколкото за човек. Вероятно заради породата на онези, които ни управляваха тогава.

Никога няма да забравя как няколко месеца след промените през 89-та цялото Политбюро на БКП – Петър Младенов, Лилов, Луканов и другите – се изтърси в църквата и извика телевизията да ги снима. Не да се покаят отидоха в Храма, разбира се, а да се покажат. Как държаха свещите, сякаш ще им изгорят пръстите и как се оглеждаха – с гордост, че всички ги гледат и със страх, че всички ги виждат. Каква ти тук чест, уважаеми!

Та в годините оттогава много двусмислия се натвориха в България по въпросите  на честта, но напоследък сякаш забелязвам специално натрупване. Съобщава се например, че онзи ден на Бузлуджа лидерът на БСП Сергей Станишев, застанал под лозунга “Воля за промяна! Сила за действия!”, оперено – или оперетно, не разбрах точно – е настоял партията му пак да се готви за политически битки. И със зъби и нокти развенчал цели три мита по отношение на ГЕРБ: “Единият е, че ние се провалихме, а те могат. Вторият е, че те са справедливи, а ние сме били десни. Третият е, че ние сме опоскали държавата, а те са честни”.

По цялата тази картинка аз имам само три съображения, като махнем онези, свързани с римуването “десни – честни”. Първото е, че ако БСП имаше воля за някаква промяна към по-добро, тя трябваше да я прояви и наложи, докато беше на власт, а не сега да се заканва да води троянски войни за собствената си чест, която никога реално не е съществувала.

Второто съображение се базира на емперичното наблюдение, че обикновено когато БСП заговори за нови политически битки, значи пак се кани нещо да краде – най-често доверието на лековерните, но какво още покрай него, трудно е да се опише дори в целия този вестник.

И трето, митове по отношение на ГЕРБ сигурно има, но пък никакви митове по отношение на БСП няма. Два от споменатите в случая са си светата истина – че партията се провали и че опоска държавата. Третият е просто продължение на гигантската манипулация, която комунистите се опитват да поддържат сред народа от много години – че дясното в политиката по презумпция е несправедливо, лошо, гнусно, а лявото, обратно – справедливо, добро и прекрасно.

Тъй де, помним – зимата на Луканов, банките на Беров, хляба на Виденов, европейския път на Станишев…..Само се чудя докога хората в тази страна ще търпят – мине, не мине време, комунистите да си подлепят девствената ципа и пак да се закълчат публично в ролята на света вода ненапита.

Освен тези три съображения обаче имам и едно напомняне – че Станишев е следствен в момента. Не знам как това се връзва със способността човешка да се раздават акъл и морални насоки от позицията на партиен лидер, но щом се случва пред очите ни, значи може. Или е въпрос на морално перде, обгърнало и играча, и публиката, не знам.

Все пак според мен по-разумно за БСП сега би било да замени Станишев с Румен Овчаров като лидер. За Овчаров поне откъм моралната страна се знае, че вече ходи целият в бяло, след като прокуратурата отказа да му образува следствено дело, задето е предал българските национални енергийни интереси в руски ръце.

И още нещо забележително каза прокуратурата – че дори тя неистово да искаше да образува такова дело, нямаше да може поради давност. С други думи – една сутрин прокуратурата се събуди и вместо девица в леглото на горния етаж, завари само бележка с текст: “Ваш` та щерка Ана-нана…..” Само дето в този случай не става съвсем ясно кой е подлият тип и дали си е сложил перука, за да проникне в девичата спалня или обикновена тога е била достатъчна за целта. Пък може и само по ланци да се е появил човекът, кой знае.

То изглежда на българската прокуратура и е навик да не знае кой е подлият тип, защото, както вероятно всички сме забелязали, напоследък твърде често завежда дела “срещу неизвестен извършител”. Забележителното е, че това става дори в случаите, когато целият останал български народ, най-вече поради активната гражданска съвест на доблестните ни медийни рицари, знае името му.

Да вземем последната история със Симеон Дянков. Всички са наясно, че ударът за огласяване на класифицирана информация срещу него дойде като отмъщение заради удара горе-долу по същата тема срещу Сергей Станишев. Думата “класифицирана” в случая показва само, че някой от нещо се срамува. 

И тук започва голямото гърчене. В смисъл, БСП очевидно не може да реши кое подкопава по-дълбоко малкото и останали позиции – дали истинската опасност за нея е, че нейният лидер ще бъде осъден от съда заради липсата на документи, които трябва да са налице, макар пълни с правописни и стилистични грешки като за първолаци, или че ще бъде осъден от обществото като цяло заради наличието на документи под формата на тайно споразумение, документи, които принципно не би трябвало да съществуват. Ланселот или Гуинивър – както се опитва да разбере крал Артур. Кое е по-достойно за душата? – както пита Шекспир…..

И в тоз` сюблимен миг голямата драма на честта в България взе, та се разрастна още повече с нова битка. Битката за честта на Ахмед Доган, както стана известно, се концентрира около въпроса правомерно или неправомерно е гушнал той един милион евро, за да консултира като частно лице проекта “Цанков камък”, за който пък като държавен мъж е участвал във взето по неконституционен механизъм решение да се наливат пари. При това пари, които българскит данъкоплатец чрез своите управници е взел назаем от френска банка, за да ги вложат управниците му в руски енергиен проект.

Тук е необходимо уточнение. Мнозина в България твърдят, че темата не може да се дискутира откъм страна на честта, защото Ахмед Доган няма чест. Аз не споделям това. Сигурен съм, че Ахмед Доган, както и всички ние, по начало си е имал чест, но тя е отдавна загубена някъде пътя към върха, на който той смята, че вече е седнал. Има такива случаи, както има и обратните. Познавам един човек, даже двама – пък и всички вие ги познавате – които също имат забутана някъде чест, но все още не могат да я намерят. Може би защото започнаха да я търсят твърде късно, едва когато седнаха на  върха. Така че въпросът е сложен и аз предлагам да не прибързваме със заключенията.

Дори бих посъветвал и българската полиция да не прибързва, като превръща в предварително спечелен въпрос на чест опасността и по нашите земи да се разходят с големите си мотори “Ангелите на ада” и “Бандидос”, както ни предупреди най-приятелски Интерпол.

“Знаем за ангелите на ада, няма страшно”, отговори МВР, вероятно още под влияние на адреналина от миналата седмица в Кърджали, когато разби цял един сутеньор. И добави също МВР, че “рокерските групи не са опасност за нас”. Но известно е, че да знаеш за нещо и да не е опасно за теб нещото, за което знаеш, са два съвършено различни феномена. И затова в обществото заседна убеждението как ченгетата май си мислят, че в бележката на Интерпол става дума за отделните пикльовци, които с адски рев развяват потници денем и нощем по централните пловдивски булеварди под носа на полицията и с които, ако не са се справили досега, то а-ха да се справят. Или за тумбата заблудени момчета, които преди време парадно се разходиха с мотопедите си до Бузлуджа, начело със Станишев.

Не, не става дума за такъв вид рокери. И не става дума за такъв вид чест. И изобщо, за каква чест говорим тук през цялото време, бе, граждани? Та нали времето не само на частното, но и на общественото ни моминство отдавна вече отмина…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: