Най-общо, идеята на поредната зелана манипулация е следната: В резултат от разлива на петрол в Мексиканския залив, Гълфстриймът ще разнесе нефта по целия Атлантически океан, което пък от своя страна щяло да предизвика каскаден геологичен апокалипсис с резултат изчезването на живота на планетата Земя и подобни бла, бла, блаа …(NorthWestern University). Не вярвайте на това. [...]

Книги за отглеждане бебета има много и голяма част от тях са толкова дебели, че могат да бъдат използвани както за четиво, така и за самоотбрана… Предлагаме ви две книжки, които НЕ са такива. Съдържат цялата ви необходима информация, в кратък и стегнат вид, систематизирано. Ето ги и тях:

Ето я и книжката за отглеждане на бебета по предложения на Биляна:

Дневникът на мама

изд. Римембранд ЕООД

• Книжката съдържа най-важната информация за отглеждане на малки деца (от новородени бебета до тригодишни дечица). Застъпени са любопитни и така необходимите теми за младите майки (и за бабите, които вече са позабравили всичко) като „подготовка и кърмене“, „къпане и тоалет“, „масаж и гимнастика“(с илюстрации), „имунизации“ “захранване“, „никнене на зъбчетата“, “основни принципи и техники за закаляване“ и др.
• На 8 стр. ще намерите „схема на развитие“ на детето от 1 месец до 3 години с характерните за всяка възраст фази на растеж.
• Много полезни са и справочните таблици, които можете да попъвате основните грижи за рожбата ви и/или изследвания, лечение и промените, настъпващи у вашето дете.
• Разпространява се безплатно в болнични заведения, медицински центрове и педиатрични кабинети. Аз лично си взех моята книжка от болница „Вита“ в София. Ако искате да си  получит вкъщи ще трябва да заплатите 5 лв. за доставката до дома. Повече информация тук: http://www.facebook.com/group.php?gid=59710323392

Какво ми харесва: всичко е събрано на едно място, съветите са полезни, има много таблици и упътвания

Какво не ми харесва: разпространението нещо куца, няма го в големите АГ болници в София; има много реклами в книжката (някои обаче са полезни, защото са таргетирани към млади майки)

Полезен съвет от книжката: Когато къпете детето, проверявайте водата с лакът, а не с длан… Бебето усеща водата с тялото си така, както вие бихте я усетили с лакът (стр. 54)

Любимата книжка за отглеждане на бебета на Петър:

Бебето: ръководство за употреба

изд. Вакон

Признавам си, че когато си купя техника (хладилник, пералня, телевизор или устройство за стерилизиране на бурканчета с кърма), рядко ползвам ръководството, поне докато нещо не се прецака и не съм опитал всички други възможности (след което ръководството пък ти е напълно безполезно в 99% от случаите)… При бебетата обаче не е така – нещата при тях просто не бива да се прецакват!

Всеки технически обременен родител (бил той програмист, системен администратор, инженер, специалист по поддръжката, преводач на технически ръководства или телевизионен техник) страшно ще се изкефи на тази книжка… (идеален подарък, между другото) Всичко е с точни и ясни схеми, бебето се нарича „модел“, систематезирано по глави, с типичния „технически“ стил, но все пак запазвайки основното…

Пример от книгата: Бебето – диаграма и списък на частите

Главата: средната обиколка на главата за всички модели е 35 см. За нормална се смята обиколката между 32-37 см.; Коса: при раждането е налична само при част от моделите. Цветът варира.; Фонтанели: Фонтанелите са две дупки в черепа на бебето, където костите не са сраснали. Никога не употребявайте натиск върху тях! Те трябва да укрепнат до първата една година (или скоро след това)…

И така, с ясни схемички получавате основни инструкции относно къпане, инсталиране на памперс, активиране на режим „спане“, измерване на температура, създаване на комплект за първа помощ и т. н.

Какво ми харесва: много близка до технически ръководства книжка; ясни последователни стъпки за дейностите, свързани с бебето; прости и ясни схеми с прокрадващ се инженерен хумор… Книгата се препоръчва от „Денят е прекрасен!“ и може да се намери във всички големи книжарници. Издателство: www.vakon-bg.com

Какво не ми харесва: преводът не е перфектен, много от нещата са валидни за САЩ, но не и за България (например имунизациите), някои понятия звучат странно и хуморът се е изгубил при превода (например „доставчик на услуги на бебета = педиатър“), цената (16 лв.).

Полезен съвет от книжката: 1. Ако кърмите и все още не произвеждате достатъчно мляко за бебето, опитайте се да увеличите броя на храненията. Колкото повече биват стимулирани гърдите, толкова повече мляко ще произвеждат.

2. Ако след разходка бебето заспи, при възможност оставете го да си доспи в количката.

Още няколко вече изпитани четива:

• Анастасия Лира – „За едно щастливо начало“, Care Direct S.A. www.caredirect.com (разпространява се безплатно), дадоха ни я в родилното заедно с още няколко брошурки „Вашето бебе“, „Препоръки за здравословно хранене“ и доста рекламни материали…
• д-р Бенджамин Спок – „Грижи за бебето и детето“, издава се от няколко издателства, вечна „класика“ в отглеждане на бебета;
• форума на БГ Мама – неведнъж сме се възхищавали на знанието, събрано в този сайт, който скоро може да стане конкуренция на Gооgle.

И най-важното…

Каквото и да пише в книгите, вие най-добре си знаете как да си гледате детето, според вашите усещания и разбирания. Не забравяйте, че природата си знае работата и не се предоверявайте на която и да е книга… Примерно, ако в една книга пише (а то си пише), че идеалната температура за детето е 22 градуса, едва ли ще е добра идея да го вкарате буквално на студ, ако навън е било 36 градуса…

Подобни публикации

• 26.06.2010 — Анкета: Имате ли деца? (4)
• 11.07.2010 — Благодаря ти! (32)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 17.03.2009 — 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 21.07.2010 — Да перем ли чорапи и бельо заедно? (20)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 05.03.2010 — Черен влак се композира… (7)
• 04.02.2010 — Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 05.01.2010 — Накратко за снегопочистването (5)
• 30.09.2009 — Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 25.04.2009 — Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт" (20)
• 02.04.2009 — 10 факта за розовия цвят, които може би не знаете… (1)
• 11.11.2007 — "Сексът и градът" (10)
• 18.05.2006 — Тест за съобразителност (0)
• 06.02.2006 — "Хазарски речник" (0)
• 25.01.2006 — За новата колежка и термометрите (0)

Социални мрежи:

Седемте рилски езера вероятно са най-посещаваната забележителност в България. Стотици хора ежедневно се качват там - едни заради улесненото придвижване с лифта, Дъновистите заради тяхната вяра, други от любов към планината. Като един, от цялото тово множество, аз отидох изкушен да разбера дали ше успея да пресъздам, поне в няколко кадъра, това тъй красиво кътче от Рила.

Няма две мнения, че темата, разлюляла държавата в последните дни е връхта на безумието. На остров св. Иван, срещу Созопол, където има полуразрушен манастир, е намерена мощехранилница (реликварий), т.е. кутия с мощите на християнски светец. Надписът е интригуващ – това трябва да са костите не просто на някой светец а на светецът на светците – Св. Йоан Предтеча. Професорът-министър-църковен авторитет Божидар Димитров вече натисна с цялата сила на властта си, за да потвърди недвусмислено автентичността на находката. България е била спомената с един ред в световните медии и сега чакаме наплива от богомолци.  Уж успех.

Няма по-чалга новина от тази. Но моралът на министъра си е за негова сметка.

Един религиозен предмет, намерен при разкопки, има две значения - светско-научно и религиозно. Учените трябва да си свършат работата като датират находката, опишат я старателно и установят максимален брой исторически обстоятелства, свързани с нея. Тяхната задача е да свършат светската работа по предмета. Второто значение на намерения предмет е свързан с оценка на предмета от гледна точка на вярата. По правило първата оценка рядко съвпада с втората. Защото за вярата се изисква да вярваш на това, което ти казват авторитетите в твоята вяра. Може всички научни доказателства да сочат 14 век като дата на смъртта на човешките останки и изработка на кутията, но ако верският авторитет (обикновено свещенослужител) обяви, че това са мощи на светец, живял векове, дори хилядолетие по-рано, вярващият вярва и с това се приключва въпросът, освен ако друг, по-голям верски авторитет не се противопостави. Иначе не би било вяра, а наука.

Аз досега мислех, че Божидар Димитров заема светска позиция в държавата ни, министър, все пак. Но изведнъж той обявява мощите за автентични. Не би могъл да направи това като представител на светската власт (България все още е светска държава, по смисъла на Конституцията си), тъй като не са извършени никакви действия по датирането на находката – радиовъглероден анализ и т.н., и още – за качествено светско-научно тълкуване не са направени никакви изследвания, а още по-лошо – лаици са изпотъпкали археологическата площадка и кой знае колко още щети са нанесли. Значи му остава да направи само религиозната оценка, а той дори не е богослов, за да се произнася по религиозното значение на намереното.


Премиерът Борисов  му приглася като подарява сребърна мощехранилница. Ало, господин премиер, все още сме светска държава.

А свещениците от БПЦ напълно безкритично възприемат цялата вакханалия.

Точно от такива „акции“ страда авторитетът на православието и БПЦ.

За пореден път беше злоупотребено с чувствата на по-наивните вярващи християни. Изфабрикувана беше добра новина на фона на глупостите които слушаме в икономическата сфера. Днес се добави още една – паричките ни за доброволно пенсионно осигуряване ще отидат да крепят мъдете на пишман бизнесмените, които не могат да привлекат капитали по нормалния капиталистически начин (побеждавайки в конкурентна борба.)

Да ни е честит реликвариума в терариума!

Обявявам конкурс за най-интересна история в до 140 знака. Приемат се кандидатури през Twitter и identica акаунти, който имат тага #zzk. Няма ограничение в участието. Изискването е историята да има смисъл. Ето и пример:

Той драсна клечка да види колко бензин има в резервоара. Покойника беше на 24 години.

Наградите
Наградите ще бъдат освен забавлението за всички участници и три интересни книги от български автори + публикация на всички в блога ми.

Журирането
Ще се гласува пак през Twitter /identica – всеки ще има право на глас.

Срок
До края на месец август

Трима убити ливански войници и един журналист от ливанския водещ вестник „Ал-Ахбар“. Това е резултатът от израелското нападение по ливанската територия преди по-малко от два часа. Телевизия „Ал Манар“ съобщава, че освен двама ранени израелски войници е убит също висш офицер, но израелските медии не са потвърдили това. Войници на Хизбуллах не са участвали при сблъсъка.

Свикнали сме Израел да спира преговорите по всякакъв начин, но това е прекалено. Ударът идва ден след като ракети удариха йорданския град Акаба, при което убиха един и раниха трима. Никой не пое отговорност, но фактът, че убитият е човек на Хамас, смятам, че въпросителните не са толкова големи.

Елемент от импровизирания мемориал за Майкъл Джексън пред народния театър “Иван Вазов” в София.

Последната ми задача беше да интегрирам в едно приложение Wordpress инсталация, vTiger – система за работа с клиенти и един IMAP акаунт, на който идва информация от четвърто уеб приложение.

Докато се чудех как да направя, така, че в последствие да ми е най-лесно, реших да приложа ето такава схема:

Оказа се, че vTiger, която клиентите в България не познават много добре, а е чудесна като безплатна и мног оползваме система за работа с клиенти, поддържа някаква SOAP функционалност. С малко ровичкане се оказа, че мога да правя каквото си поискам чрез SOAP и то само с няколко реда на PHP.

Сега всичките приложения работят ‘като пушка’, остана да се направи малък тест на сигурността и готови за ‘production’ :)

TED отново правят най-доброто. В случая видео със собственика на скандалния сайт за разкрития WikiLeaks Джулиан Асанж, пуснато през юли месец, но аз бих искал да припомня за него. За да видите субтитрите на български език, до бутона за пускане на видеото (долу вляво) има опция за субтитри и избирате „български“. Приятно гледане!

София – Вишеград – Дубровник – Мостар – Сараево – София

Статистика и малко съвети за пътуване из Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина

Ще се опитам да ви представя някои чисто технически подробности по пътуването ми с кола от София до Дубровник по гореописания маршрут.

Пътища:

пътищата по целия маршрут са добри, като тези в Хърватия са доста добри. В Сърбия и Босна „лошите“ участъци за доста по-добри от това, което в България наричаме „лоши“ – асфалтът е гладък, но може би просто е стар. Обратно важи за „добрите“ пътища – българските добри пътища са по-добри от добрите пътища в Сърбия и Босна.

Добър пример са северната дъга на околовръстното на София, както и пътя между София и Калотина: из бивша Югославия нито един път не е толкова лош, колкото е околовръстното на София, както и нито един път не е толкова добър, колкото е пътя между София и Калотина.

Ограниченията в Сърбия са 60/80/120 км/ч (градско/шосе/магистрала), в Босна и Хърватия малко се различава, но като цяло по шосе (не магистрала) трудно можете (а и не го препоръчвам) да вдигнете повече от разрешените 80 км/ч, въпреки, че пътят може да не е лош. (както казах – българските „хубави“ пътища за по-хубави от тези в бивша Югославия)

Внимателно при спиране на банкета! Отнася се и за трите страни – в общия случай асфалтът отстрани на пътя свършва рязко и е добре доста да сте намалили, за да слезете без лумбуркане на банкета. Също така, той е като че ли доста по-тесен в сравнение с българските си аналози.

Движение и трафик:

В Сърбия между Кралево и Чачак е сравнително натоварено с коли по пътя – пътят води както към Сараево, така и към Черна гора. Няма изгледи да строят магистрала.

В Босна и Херцеговина по-натоварен е пътя в района на Сараево, иначе е сравнително спокойно

В Хърватия – пътят, по който минавахме не беше кой знае колко натоварен

Полиция:

В Сърбия полиция имаше на едно място

В Хърватия и Босна и Херцеговина – имаше доста пътна полиция. И в двете страни сравнително лесно се разбира къде има постове – изглежда имат същата полицейска технология, която ползват и българските им колеги. Във всеки случай почти всеки път, когато си помислех „Ей сега тука има ченгета“, наистина имаше ченгета на пътя :) (Е, само гледката на Дубровник беше малко ме зашеметила, та ме глобиха ;) – но като цяло българските навици за разпознаване на постовете – помагат :)

Съвет: спазвайте ограниченията на скоростта. Имат навика да глобяват и за 3км/ч превишение

Бензиностанции:

В Сърбия във всеки по-голям град по пътя има бензиностанция на OMV, Еко или Лукойл. Срещат се и доста табели за газостанции

В Босна и Херцеговина:

OMV има в Мостар и Сараево (няколко), като мисля, че и по пътя между тях мернах една.

В участъка между Вишеград и Требине – не видях нито една от световните вериги бензиностанции, иначе във всяко селце или градче има „нормална“ бензиностанция

В Хърватия по този път се срещат само бензиностанции на хърватската INA. На мен не ми харесаха

Кредитни/дебитни карти:

Ако ползвате кредитни карти при плащане на горивото: имайте пред вид, че навсякъде касата за горивото не е свързана с касата на кафето (ако си поръчвате като мен кафе във всяка бензиностанция) и по-лошото е че ако горивото (и стоките от магазина) можете да го платите с кредитна/дебитна карта, то кафето ще можете да си го платите само в брой.

В Хърватия кредитни карти се ползват масово, вкл ресторантите и налките бакалници.

В Сърбия – безниностанциите и магистралата могат да се плащат с карта, както и в много магазини.

В Босна и Херцеговина: в бензиностанциите на OMV, както и в по-хубавите магазини и хотели

Валута и обмяна:

Сърбия: динари можете да смените веднага след границата. Курсът не е трънски. Магистралата можете да платите и евро или с карта, но кафетата ще си ги плащате в брой по пътя. Плащането в евро извън магистралните такси мисля, че е невъзможно (е, може да има изключения, но Сърбия в това отношение прилича на България)

Босна и Херцеговина: марки (точно равна на лев), но практически навсякъде можете да плащате и в евро (мисля, че е официална паралелна валута)

Хърватия: куни. В Дубровник също практически навсякъде можете да плащате и в евро и в долари

Сега малко статистика:

София – Ниш – Кралево – Чачак – Вишеград – Требине – Дубровник

Разстояние: 727 км

5:30 от София до 18:15 в Дубровник (от врата до врата) – времената са местни :)

Данни от GPS-a

Средна скорост на движение: 64 км/ч

Средна скорост с престоите: 58,2 км/ч

Максимална скорост: 121 км/ч

Време на движение: 11:21 часа

Спрян: 01:09 часа

Общо време: 12:30 часа

Дубровник – Неум – Мостар – Сараево

Разстояние: 264 км

Данни от GPS-a

Средна скорост на движение: 57,6 км/ч

Средна скорост с престоите: 52,6 км/ч

Максимална скорост: 98 км/ч

Време на движение: 04:30 часа

Спрян: 00:25 часа

Общо време: 04:55 часа

Сараево – Вишеград – Чачак – Кралево – Ниш – София

Разстояние: 590 км

Данни от GPS-a

Средна скорост на движение: 64,8 км/ч

Средна скорост с престоите: 58,7 км/ч

Максимална скорост: 124 км/ч

Време на движение: 09:12 часа

Спрян: 00:52 часа

Общо време: 10:04 часа

Общо за цялото пътуване:

Данните са от компютъра на колата

Разстояние: 1679 км

Общо време: 29:00 часа (толкова време е работил двигателят)

Средна скорост: 58 км/ч

Разход на гориво (А95): 108,3 литра общо

Среден разход: 6,4 л/100 км (Опелът заслужава похвала! :)

Над шест часа чаках да се разсеят облаците. Вятър и студ подлагаха на изпитание издържливостта ми. В края на деня чудото се случи и се показаха всичките седем езера.

Eдна статия на Любомир Денов за „24 часа“, която критикува изпращането на нови български войници в Афганистан. Явно Аню Ангелов не мисли със своя мозък, а със своя джоб.

САЩ ни канят да се включим с боен батальон от 700 рейнджъри в Афганистан, обяви миналата седмица военният министър Аню Ангелов.

Предложението на държавния секретар по отбраната Робърт Гейтс дошло по време на неотдавнашното посещение на МО шефа във Вашингтон.

Цената на българското участие се измерва в 20 млн. долара, които Гейтс обещал да отпусне за подготовката и оборудването на батальона.

А рискът? Да, рискът ще бъде по-висок, призна Ангелов след журналистическо питане. И веднага добави, че и сега в Кабул и Кандахар, чиито летища охраняват български войници, постоянно падат ракети.

Цяло чудо било, че до този момент не сме дали жертви. Тези думи бяха съпроводени с чукане на дърво – дай боже наистина да не се пролее българска кръв.

Министър Ангелов не пропусна да отбележи, че става дума само за предложение от страна на САЩ.

Че трябва да получи мандат от българското правителство, за да преговаря с американците.

Че крайното решение за евентуалното изпращане на батальона ще вземе Народното събрание.

Той обаче изобщо не поясни кое налага изобщо да се обръща внимание на американската оферта.

Срещу какво се отказваме от сравнително безопасното патрулиране в Кабул и Кандахар и пращаме 700 войници в открити бойни действия?

(цялата статия)

Ако сте против отиването на наши войници в Афганистан и Ирак, присъединете се във Facebook!

Как ви звучи новината "50% от българите подкрепят вдигане на осигуровките" – която забелязвам масово в българските медии? Доста учудващо за мен, защото проучванията от последните месеци показват различна нагласа.

Отивам на сайта на НОИ и намирам презентацията (ppt). Наистина, слайд номер 11 показва, че 49.4% подкрепят вдигане на осигуровките с 2-3 пункта. Обаче, още на заглавната страница на презентацията виждаме, че това не е национално представително проучване. Това е "анкета сред 403 участници в обществени обсъждания". В допълнение, тези обсъждания са организирани от МТСП и НОИ и те са канили/организирали участниците. Нищо чудно местните служители на НОИ да са били голям дял сред участниците.

Като говорим за анкети, в Блога за икономика има анкети с повече от 403 участници. Но мнението на читателите на Блога за икономика очевидно е съвсем различно от мнението на участниците в кръглите маси на МТСП и НОИ. И нищо чудно.

Блогът за икономика 2010

Вкусен летен десерт. Както винаги и тази рецепта вече е изпробвана у дома и единодушно добрена – вкусно, полезно, без да се налагат особени кулинарни умения. Освен няколко нарязани на две банани, използвахме дървени клечки от сладолед, разтопен шоколад и ядки за украса.

Подготвите бананите по този начин и ги поставете във фризера за около час. След това ги покрийте с предварително разтопен на водна баня шоколад. И най-накрая, украсете с настъргани бадеми, орехи или кокосови стърготини.

След като сте готови, отново върнете бананите във фризера. Няма никакъв проблем и там да си останат за по-дълго време. Вкусни са!

Америка май наистина посяга на най-свидното ни, на течната дружба, която е неизчерпаем източник на чисто български патриотизъм, подклаждан от любовта към руския газов монополизъм. Ето защо от в. “Дума” днес бият тревога със следното заглавие: “САЩ искат да дупчат за газ четвърт България” В статията се пояснява какво са намислили тези мръсници. Вместо да [...]

Продукти за 4 порции:
1- 1.5кг пилешко месо
2 пресни ананаса
100г мед
40г краве масло
50мл олио
1ч.л. сол

Приготвяне:
Пилешкото месо се обезкостява. Реже се на кубчета. Мръвките месо се нижат на дървени шишчета. Поъсват се със сол и се мажат с олио. Пекат се на скара. Ананасите се беляти режат на рингове. Поръсват се съвсем леко със сол. Мажат се първо с разтопено масло и след това с мед. Пекат се на скара или оребрен тиган и от двете страни. В порция се сервират по 2- 3 пилешки шишчета и 2 кръга печен ананас.

Стопанинът на голяма ферма се нуждаел от помощник, който да се грижи за конюшната и за сеновала. Както повелявала традицията, фермерът отишъл да си търси помощник в празничен ден. Видял един 16-17 годишен младеж, който бродел между палатките на панаира. Момчето било високо, слабо и не изглеждало много силно.
-Как се казваш, момче?
-Алфред, господине!
-Търся някой, който да работи във фермата ми. Разбираш ли от селскостопанска работа?
-Мога да спя във ветровита нощ.
Фермерът поклатил глава и отминал.
Привечер отново срещнал момчето и го попитал същото, но Алфред пак отговорил:"Мога да спя във ветровита нощ!"
Но на фермера му трябвал помощник, а не млад човек, който се гордее с това, че може да спи във ветровити нощи.
Той продължил търсенето, но безуспешно и решил да наеме Алфред, който отново му повторил:"Не се притеснявай, стопанино, аз мога да спя във ветровита нощ".
-Така да бъде. Да видим какво още можеш да вършиш.
Юношата работил във фермата в продължение на няколко седмици. Стопанинът бил постоянно зает и нямал време да следи работата му.
Една нощ фермерът се събудил от силен вятър, който бушувал сред дървета, виел в тръбите и тресял стъклата на прозорците. Фермерът скочил от кревата. Бурята можела да отвори вратите на конюшнята и обора, да подплаши животните, да отвее сеното и сламата и да причини други беди.
Той започнал да чука силно по вратата на стаята на Алфред, но никой не му отговарял. Той започнал да чука още по-силно:
-Алфред, ставай! Помогни ми преди бурята да е отнесла всичко!
Но юношата продължавал да спи.
Фермерът нямал повече време за губене. Спуснал се бързо по стълбата, на бегом пресекъл гумното и се втурнал в стопанския двор.
И бил приятно удивен.
Вратите били здраво затворени, капаците на прозорците залостени, сеното и сламата - покрити и завързани, така че да не може да ги отвее вятъра.
И фермерът гръмко се разсмял. Най-накрая разбрал, какво имал предвид Алфред, когато казвал, че може да спи във ветровита нощ. Той работел старателно и всеки ден се готвел за бурята, затова и не се боял от нея.

А ти можеш ли да спиш в бурната ветровита нощ, на която прилича твоя живот?

Източник: http://happy-school.ru

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Днес ще завърша пътуването си до Дубровник, като ще ви разкажа как се върнахме през Мостари и Сараево в Босна и Херцеговина. Е, в началото ще сложа малко снимки от отсров Локрум и Тръстено (Трстено), за които в предишната част за Дубровник просто не остана място, но после продължаваме със снимките от Босна. Благодаря на всички за добрите думи за първите две части (от София до Дубровник и самия Дубровник) – искрено се надявам, че настоящата последна част за Босна и Херцеговина ще ви хареса, защото признавам си – бях очарован от тази страна. Приятно четене:

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част трета:

Мостар и Сараево

[caption id="" align="aligncenter" width="591" caption="Остров Локрум край Дубровник"][/caption]

Сараево (а и Босна и Херцеговина) отдавна ми беше мерак. Спомням си, още навремето, когато Босна и Херцеговина още беше визова държава (а визите за там отпаднаха след влизането ни в ЕС) минавах по магистралата между Белград и Загреб и гледах табелите за Сараево, признавам си, че ми се дощяваше да ида. Не знам какво съм очаквал, но може би гражданската война там искаше да бъде видяна. Звучи жестоко, но е така. Фактът, че Сараево е бил олимпийски град през 1984г не ме блазнеше изобщо, но чудовищната война като че ли направи не само Сараево, но и самата Босна и Херцеговина едно от местата, които искам да видя.

Та затова и решихме, че няма смисъл след Дубровник да се прибираме веднага към София, а да направим едно кръгче през Мостар и Сараево и да спим в последния, преди да поемем обратния път към София.

[caption id="" align="aligncenter" width="591" caption="Ей такива палми растат на остров Локрум :) Райско място!"][/caption]

И така, на другия ден, след наспиване и закусване като за последно на терасата с гледката, си казахме довиждане с хазаите и хванахме пътя в посока Неум и Мостар. Пътят по хърватското крайбрежие е доста живописен и минава през множество курортни селца. За щастие, каменният бряг не предразполага към истински масов туризъм, а и изглежда строителните разрешения все още се издават доста по-трудно от българските им аналози и брегът като цяло е застроен с къщи, а не с хотели. Бях чувал, че по брега може да се строи точно върху основите на преди това разрушените къщи, но не и по-широко. Т.е. трябва да се вместиш в същата площ, върху която се е смествала старата къща. Е, как да опнеш един двайсететажен билдинг при това положение? (е, а как ще го запълниш после при тия каменни плажове е тема на друг разговор ;-) Обаче хърватската ми колега разказваше, че в момента Хърватия се опитва да развива именно масов, плажен туризъм, но за щастие все още не успяват в това си начинание (идиоти на тоя свят – с лопата да ги ринеш).

[caption id="" align="aligncenter" width="591" caption="Пристанището на село Трстено "][/caption] Хубавото на Хърватия са пътищата – почти перфектни са. Кофтито е, че при бензиностанциите изглежда има практически монопол на местната верига INA, чиято най-добре изглеждаща бензиностанция беше на територията на ... Босна и Херцеговина, в късичкия участък на Неумския коридор :). И как няма да е там най-хубавата, след като в Босна има и OMV, докато в Хърватия... абе, не че няма OMV (в Загреб има една), но INA практически е монополист и по този повод техните обекти в Хърватия изглеждат не много по-привлекателно от онези местни бензиностанции на територията на Република Сръбска, за които вече ви споменах. Но пък бензинът на тази босненска INA беше 2,06 лв/литъра (в същия момент в Хърватия, както и в София бензинът беше 2,20 лв/литъра – акциз, братче). Заредих до горе :) [caption id="" align="aligncenter" width="591" caption="Фонтанът в ботаническата градина в Трстено, Хърватия"][/caption]

Иначе влизането в

Неумския коридор

се забелязва само по рязкото влошаване (е, без дупки де) на асфалта по шосето. Забавно ми се видя, че граничният пункт е доста навътре в босненска територия след като реално си минал границата (а тя само е отбелязана на картата) – но наистина от почти идеалният асфалт с нови мантинели изведнъж асфалтът остаря, а мантинелите – ръждясаха (по-късно забелязах, че не е ръжда, ами са боядисани в охра). След два-три километра минахме вече и през граничния пункт за влизане в Босна и Херцеговина. Двайсет километра по-нататък, вече минали през градчето Неум (нещо като по-голям Обзор), излизахме от Босна и Херцеговина, за да влезем отново в Хърватия. И на двата гранични пункта се минава за секунди – като че ли само хърватите проверяват паспортите, а босненските полицаи само ни оглеждат.

Отново в Хърватия ни чака още една природна изненада – чували ли сте за делтата на река Неретва?

Не сте, нали? Няма и да чуете, докато не я видите на живо – река Неретва се влива в Адриатическо море, цепейки планинската верига, успоредна на брега и се е образувало още едно чудо – огромна наносна делта сред планините. Изглежда невероятно – десетки километри си карал по планински път (е, от едната страна ти е морето, но карането си е почти като при Троян-Беклемето като завои) и изведнъж попадаш в една тучна, плоска равнина, разделена на квадратчетата на дворовете и фермите на местните жители. Гъсто населена с градини и красиви къщи. Изглежда дядо Боже, като е раздавал камъняците на хърватите е решил да ги компенсира и с място, където расте всичко :)

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Река Неретва между Адриатика и Мостар – вече сме в Босна и Херцеговина"][/caption]

Е, някъде в средата на долината, близо до самата река, казваме довиждане на Адриатическото море, защото ние завиваме надясно срещу течението на Неретва, за да поемем към вътрешността, за да може няколко километра по-нататък за пореден път да влезем на територията на Босна и Херцеговина. Ей, тия граници – все едно с нож са ги рязали. От доста заможните хърватски селища изведнъж попадате в обичайните за Балканите села („обичайни“ от гледна точка на това, което показват по телевизията и филмите ;-).

И не ми говорете за расови разлики в случая, защото от двете страни на тази граница живеят хървати. Е, едните са босненски хървати, а другите – хърватски хървати, но и едните и другите очевидно яростно мразят кирилицата. В Босна и Херцеговина надписите на населените места се изписват както латиница, така и на кирилица, като можете да познаете по надписа дали се намирате на територията на Мюсюлманско-хърватската федерация или в Република Сръбска точно по този надпис – латиницата е отгоре във Федерацията, а в Републиката кирилицата е отгоре (ей, маниашка работа това да си югославянин). Е, та по–близо до хърватската граница кирилските надписи до един за замазани с някаква черна боя, като едва ли точно мюсюлманите го правят, защото по-навътре в страната, където мюсюлманите са очевидно мнозинство, всички надписи са налице. В Република Сръбска, честно казано, също не видях изтрити надписи (на латиница примерно), но в „хърватските“ територии, очевидно това е част футболно–запалянковската „култура“ довела до идиотщините през гражданската война. Пак да уточним: смятам, че хърватите са 100% прави да водят война за независимост. Както и бошняците. Но също така мисля, че да се трият надписи е обикновено футболно хулиганство, което често води до ексцесии.

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Поглед към „католическия“ бряг на Неретва в Мостар. Снимката е от известния мост в града."][/caption]

Малко уточнение в терминологията: не знам дали е правилно, но използвам думите:

босненци – за всеки жител на Босна и Херецеговина, независимо от етническа или верска принадлежност

босненски хървати или хървати – за хърватите (католиците) от Босна и Херцеговина

босненски сърби или сърби – за сърбите (православните) от Босна и Хрецеговина

бошняци – за славяно-говорещите мохамедани от Босна и Херцеговина, които са относително най-голямата част от населението на страната, без да надвишават половината от общото население.

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Мостът в град Мостар. Снимката е правена от мохамеданския бряг"][/caption]

И така до Мостар пътуваме през хърватско-бошняшнки села, като от едната страна на пътя се вижда новопостроена (с гол бетон) католическа камбанария, а от другата – високи, бели минарета цепят небето. Щях много да съм доволен, ако хората наистина са вярващи – който вярва в Бога, има шанс да не е лош човек, но това ново състезателно небостъргачно строителство има повече характер на „да си ги премерим минаретата/камбанариите“, отколкото някакъв стремеж към доброта. Но това пък изобщо не значи, че са лоши хора – напротив, всички босненци, които познавам са по-добросърдечни и по-човечни от съответните си „сънародници“ от другите пост-югославски държави (сега, да не вземе пък някой да се засегне). Във всеки случай типичната за Югославия високомерност у хората, тотално липсва у босненците – склонни са да се надсмиват над себе си, смятат, услужливи са и са добронамерени към околните. Как да не ги харесва човек? (Иначе сред югославските народи имат имиджа на глупавите (има серия от вицове по въпроса), докато сърбите имат имиджа на подлите. И понеже това ми го е казвала хърватската ми колега – тя не можа да ми каже какъв пък е имиджа на самите хървати, но съм абсолютно сигурен, че някой от вас ще напише коментар и ще каже какъв е и техния имидж)

С чиста съвест обаче мога да кажа, че босненците са забележително добросърдечни и доброжелателни към околните.

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Поглед към „мохамедански“ бряг на Неретва в Мостар. Снимката е от известния мост в града."][/caption]

Стигнахме

Мостар

след като се движехме срещу течението на Неретва. Малко след границата долината постепенно се стесни и вече самият Мостар се намираше в обичайния за мен вече пейзаж на Босна и Херцеговина – тесни долини на големи реки с високи планини наоколо. Такъв беше пейзажът край Вишеград и Дрина, такъв се оказа и край Мостар, а по-късно и от Мостар до Сараево. Потресаващо е.

Пътищата никак не са лоши, въпреки, че са по-зле от хърватските, то ако ги сравняваме с българските – ама никак не са зле. Мисля, че споменах, но по пътищата на бивша Югославия наистина не бива да се вдига повече от 80 км/ч – завоите не го позволяват, а и за разлика от Сърбия, в Хърватия и особено в Босна и Херцеговина беше пълно с пътни полицаи. Хубавото беше, че стоеха все на места, за които, човек шофирал в милата и родина веднага би се усетил, че зад завоя има ченгета. Така че българският опит в надушването на постове много помага :)

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Поглед към „католически“ бряг на Неретва в Мостар. Местните католици строят изключително високи камбанарии"][/caption]

Мостар е неголям град на река Неретва, известен предимно с моста си.

За него не знам да е писана книга, както е за моста във Вишеград, но той пък разделя (събира?) двете махали на града. А двете махали са хърватска и бошняшка. По какво се познава? Ами по вече споменатите камбанарии и минарета – подозирам, че камбанарията на католическата черква е била разрушена по време на гражданската война, защото в момента изглежда като с току-що излети бетонни стени, докато в същото време на другия бряг минаретата също са порасли високо. Лошо няма – ако хората ходят на черква в неделя и в джамията (в петък? или в деня, в който се ходи на джамия) когато трябва – това може да помогне за увеличаването на доброто сред човеците. Може и беля да направи, но това ще стане по-скоро, ако вместо ходене по съответните храмове, основаната ни цел стане да им мерим минаретата/камбанариите.

Пак се отплеснах

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Това, което в България наричаме „възроженска“, в Босна се нарича „национална“, а в Хърватия – „турска“ архитектура."][/caption]

Оставихме колата на охраняем паркинг (не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина ;-)) срещу нормалните 2лв/ден и отидохме да разгледаме моста и съответно туристическите капани около него. Единственото, което знам за моста е, че е османски, че е пешеходен само и по гърбицата му са сложени напречни камъни, така че да може човек да се изкачи по-лесно, а и после по-лесно да слезе.

Гражданската война в Югославия е стигнала до там, че мостът е разрушен по време на бойните действия. Този път обаче сърбите не са виновни. Мостът е разрушен от хърватските сили, като езикът не ми се обръща да нарека това армия. Защото ако сърбите наричат паравоенните си образувания четници, а хърватите – усташи (а и бошняците имат подобни сили, като не мога да се сетя как е наименованието им) – то на български този вид сили се наричат с изключително точния термин „башибозук“. Защото само башибозук може да разрушава красив, но пешеходен мост между две махали, само башибозук може да стреля по частните къщи на хората – а в Босна и Херцеговина на много места, ако човек се вглежда в селата, може да види дупките по къщите. И нека направим едно сравнение с Белград, който беше бомбардиран по време на войната в Косово – в Белград цели на бомбардировкит бяха военни или правителствени обекти – Генералният щаб, щабът на полицията, телевизията на жената на Милошевич, китайското посолство (само не ми спорете, че посолството не е правителствен обект ;-) , то в Босна и Херцеговина сръбските, хърватски и бошняшки башибозуци са стреляли по къщите, частните къщи на хората! Пак ще цитирам моята хърватска колега, чиято майка след войната не се връща в родната си къща поради причината, че къщата им е била изтърбушена, като покъщината е разпарчетосана и осрана по такъв начин, че (цитирам): „Това са били хора, които ни познават и които са били в къщи на гости преди това“ Да, колегата ми е хърватка от босненско-черногорски произход и както отново тя каза, когато я питах как се определя тя самата: просто в един момент избираш за кой футболен отбор да навиваш (викаш). Майка ѝ, още не може да прости на тогавашните си съседи - черногорци и сърби – и не може да говори спокойно с представители на тези народи. В същото време съпругът ѝ, който е бил в хърватската армия по време на войната – днес спокойно общува с представители на бившите си врагове. Подозирам, че прекият досег с войната води до разбирането, че това което правиш е грешно и че този, който е срещу теб също го разбира – т.е.„влизаш в положението“ и на вражеските войници, докато останалите „отстрани“ са по-склонни да възприемат футболно-запалянковското „Хайде, наш′те!“

(Спомнете си, че „Той не ни е вече враг“, че е писано от боен (фронтови!) офицер от най-голямата касапска война на миналия век, а не от някой цивилен, нали? Спомнете си „На Западния фронт нищо ново“? А? А сега се сетете кой точно прави октомврийския преврат в Русия през 1917г? Точно изродът, който през цялата война се скатава в неутрална Швейцария!)

Пак се отплеснах

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Районът около моста е истиснка ориенталска чаршия. В смисъла на „шарено“, а не в смисъла на „мръсно“"][/caption]

А ние хапвахме в ресторанта с белите чадъри

Районът около моста в Мостар е една прекрасна чаршия с всичко, което се сетите, че можете да видите на една чаршия. Естествено е пълно с туристи, но цените са мноого по-човешки отколкото в Дубровник, а и продавачите са много по-кротки и учтиви.

Т.к. за разлика от Дубровник не можахме да открием обществена тоалетна, просто помолихме в една сладкарница – нито ни искаха пари, нито – нищо. А сладкарницата беше извън туристическата част. Тогава започнах да разбирам добронамереността и приветливостта на босненците. Това се потвърди и по-късно в общуването с другите представители на новата нация. И ми се струва, че имат всички шансове да я направят тази нова нация, въпреки, че всеки от тях казва „Не можем да направим една нация“

Нещо много забавно забелязах на чаршията – беше пълна с „ориенталски“ стоки от типа на джезвета (джезвич ;), медни съдове от всякакъв вид и размер, ковашки изделия (ножове), килими и черги – мисля, че можете да си го представите, защото сте го виждали и в България. Освен друго имаше и чехли, много напомнящи чехлите на Малкия Мук и разни шалове, воали и шамии – шарено до пръсване. Пък ако знаете всичките тези символи на „патриархалността и потиснатостта“ на жените“ какъв неподправен интерес и желание предизвикаха у моите жени :) Едвам се отървах със синьо мънисто и джезве, защото иначе щях фереджета да купувам :) Не ме разбирайте погрешно, но фактът, че Османската империя е успяла в продължение на 500 години да се държи стабилно – дали е основано само на жестокост или все пак е предлагала сравнително човечни отношения? Не забравяйте, че по същото време по подозрение в магьосничество в Западна Европа са горени живи хора.

Иначе след войната мостът е възстановен и сега си стои нов и красив. Наистина е красив, а реката отдолу... Не мога да разбера как може да се постигне този невъзможен синьо-зелен цвят на водата? Река Неретва, както и Дрина, а вероятно и другите реки в Босна и Херцеговина е чудо на цвета. Ако беше в София, бих рекъл, че някоя фабрика се е изпуснала във водата, но реките в Босна имат естествено такъв цвят. Наистина е красиво.

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Мостът в Мостар – разрушен е по време на гражданската война и възстановен след края ѝ"][/caption]

Хапнахаме в едно ресторантче на мюсюлманския бряг на реката – пак с обичайната за бивша Югославия „сръбска кухня“ (вешалици, плескавици и т.н.), но месото беше телешко :) Сметката беше нещо около 25 лева за тримата (със супа, бира и салата, освен пържолите) и дадохме газ към Сараево.

След още стотина километра (не помня точно) каране сред планини по хубав път, сред реки, долини и височини – навлязохме в кантон Сараево. Там районът изглежда доста по-заможен, сравнен с Република Сръбска, която бяхме минавали на отиване към Дубровник, а и сравнен с хърватските села преди Мостар. Там (района на Сараево) и пейзажът може да обясни, защо административните единици на Босна и Херцеговина се наричат кантони и защо един от политическите лозунги в страната е „Босна и Херцеговина – Швейцария на Балканите“. Ами пейзажът лесно може да бъде приписан на Швейцария – високи планини, със зелени поляни и красиви, боядисани в бяло и червено села. Е, пълно е с джамии, но каквито хората – такава и вярата. Тук вече не се виждат замазани кирилски надписи. Общо взето този навик изчезва след Мостар. Сега му е времето и да ви кажа, че край пътя наистина се виждат разрушени от войната села – като че ли най-много бяха преди Мостар, но като цяло количеството такива къщи в никой случай не надвишава количеството изоставени къщи, когато пътувате из България. Изглеждат по абсолютно същия начин, както и изоставените селца из милата ни родина, с тази разлика, че ако се вгледаш там, ще видиш дупките по стените. Пък в България през последните 100 години май не са водени бойни действия. Другото, което се вижда в тази част на Босна и Херцеговина е, че се строят доста пътища. Даже и в по-сиромашки изглеждащата Република Сръбска пътищата са в много добро състояние, като може би единствената забележка би била, че многобройните тунели не навсякъде са осветени. Е, автопаркът е сравнително стар, но се срещат и нови коли. Камионите като цяло са доста по-стари, отколкото в България.

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="По пътищата на Босна и Херцеговина"][/caption]

[geo_mashup_map]

Влязохме в Сараево.

Този глагол „влязохме“ си е жива манипулация, защото влизахме в продължение на половин час поне – градът е голям и мина доста време докато стигнем до хотел Централ, намиращ се както се досетихте в същинския център на града. Спрях за секунда пред него на аварийки, колкото да питам на рецепцията къде да паркирам, девойката ме упъти до най-близкия подземен паркинг, оставихме колата и се настанихме.

Хотел Централ беше една много приятна изненада

http://www.booking.com/hotel/ba/central.bg.html?label=yho748jc;sid=837b42787a80bc2e42a30bfcd62fdf9c;checkin=2011-05-13;checkout=2011-05-14

Мястото му е перфектно, ако сте решили да разглеждате Сараево – намира се на една от пресечките на главната улица, съвсем близо до онази прословута „граница“ на плочника между католическата и мохамеданската част на стария град. До хотела можете да стигнете с кола, но няма как да паркирате – хотелът няма собствен паркинг, затова се наложи да паркираме в охраняемия паркинг на съседния хотел Европа. Иначе Централ е великолепен 4(мисля) звезден градски хотел с перфектно обслужване и абсолютно поносими за качеството си цени – нощувката за трима беше малко над 90 евро в огромна стая с легло с площта на всички легла и дивани у дома, всети заедно, луксозна баня и огромен телевизор. Но наистина най-доброто беше обслужването – не съм бил до сега в турски луксозен хотел, но подозирам, че падишаха точно така го обслужват.

Единственият недостатък беше вече споменатата липса на собствен паркинг. Когато момичето на рецепцията ми обясняваше за възможните охраняеми гаражи, ми каза, че най-добре е при конкурентния съседен хотел, а не на обикновен охраняем паркинг (имаше и такъв наблизо). Реших да я послушам, още повече, че не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина (или поне частта за риска от отнемане на МПС).

[caption id="" align="aligncenter" width="591" caption="Католическата катедрала в Сараево. Хотелът ни беше на по-малко от сто метра от нея"][/caption]

Оправихме си перата и тръгнахме да се разходим из центъра на Сараево. А той представлява една дълга пешеходна улица, която от цивилна изведнъж преминава става на чаршия, която така и се казва Баш-чаршия. Дюкяни, сладкарници, занаятчии, кръчмета – живот! Човек може да си помисли, че е само за туристи, но не е – хората по улицата бяха местни и може би чак сега видях за пръв път момичета с шамии. Не бяха мнозинство, но се забелязват лесно заради много ярките дрехи. И знаете ли как изглеждат 18-19 годишни момичета с шарени шамии, които се закачат с момчетата? Точно както и ако не бяха с шамии. Изобщо хората се държеха напълно цивилно – хванати са ръка се разхождаха и целуваха по улиците.

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Башчаршия"][/caption]

Минахме и покрай голямата джамия, но там имаше и някаква група, та не влязохме, за това само намерихме едно кръчме на чаршията, за да хапнем, после направихме един пълен тегел до по-цивилната част на главната улица и се прибрахме да спим с твърдото намерение да намерим начин да пием кафе в Сараево. Живот и здраве да има!

Трябва да ви кажа, че Босна и Херцеговина, а и Сараево ме очароваха – не знам на какво се дължи, но може би отношението на хората и природата ме грабнаха

На другия ден тръгнахме към София по вече познатия път – от Сараево пътят минава през Източно Сараево (изглежда се води столица на Република Сръбска, иначе е квартал на голямото Сараево), Пале и отново Вишеград. Минахме още веднъж покрай моста на Дрина и вече по по-рано описания път се прибрахме в София.

[caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Башчаршия"][/caption]

Та общо взето – това беше. След като се върнах, приятели ме питаха две неща:

Безопасно ли е да се пътува през Сърбия? Отговорът е еднозначно – ДА, но си признавам, че се учудих на този въпрос. Но щом във всеки град има бензиностанции от веригите OMV, Еко и Лукойл, за мен това е достатъчен признак за цивилизованост и безопасност на пътуването.

Другият въпрос беше: Има ли бъдеще за Босна и Херцеговина? – отговорът ми също е ДА, въпреки, че самите босненци едва ли ще ви отговорят така. А моят довод е следният: босненците имат подобно на нашето отношение към съседите и държавата си. Те са единствените от бивша Югославия, с които спокойно можете да обсъждате войната. И имат по същото като нас критично-презрително отношение към собствената си държава. По така описания път, само босненските радиостанции имаха нормални новини (вкл.и тези от Република Сръбска): ставаше дума за тристранката, за повишаване на минималната заплата, за влиянието на гръцката криза върху бюджета на страната и т.н. и т.н. – все познати неща. В същото време основната новина в Сърбия беше изказването на техния външен министър на някаква конференция по телекомуникации, че Косово не трябвало да бъде приемано в международния съюз по телекомуникации, защото центърът на Прищина не бил достатъчно добре оборудван с кабелни телефонни линии (и това е новина номер едно по всички сръбски радиостанции! Други проблеми си нямат, та се занимават с глупости). Хърватското пък радио цял ден бичеше предавания за това колко велика е Хърватия и как се разраства влиянието ѝ и влиянието на министър-председателя по света. А босненските радиостанции пускаха музика и казваха новините на тристранния съвет, валутната стабилност, минималните заплати и финансовата криза и нейното отражение.

Такива ми ти работи.

Хайде, край вече наистина:)

Още снимки от Босна и Херцеговина:

Звучи нелогично, но точно това казва министърът на труда Тотю Младенов:

В момент на криза не е правилно да се вдигат [осигуровките]. Защото те се поемат както от работодателя – 60%, така и от самия работник – 40%. А самоосигуряващите се ги плащат изцяло. От друга страна, вдигането на вноската с 2% значи 400 млн. лв. допълнително в НОИ. Каква е гаранцията, че тези пари ще бъдат събрани, при положение че и сега НАП изпитва трудности?!

Именно затова ще предложим на социалните партньори да изчакат още няколко месеца, за да се види дали мерките за увеличаване на събираемостта на приходите на НАП ще проработят. Ако не стане, аз говорих и с премиера, веднага чертаем график за вдигане на осигуровките още от догодина, което ще стане с бюджета на държавното обществено осигуряване. Оттук нататък всичко зависи не само от действията на НАП, а и от лоялността на бизнеса.

Забележете:  

1. Министърът първо се съмнява, че НАП ще може да събере увеличените осигуровки, но това не му пречи накрая да защити възможно увеличение. 

2. Министърът изрично казва, че осигуровките ще се увеличат ако се провалят мерките за увеличаване на приходите на НАП (т.е. ако администрацията се провали, сметката ще платят работещите и икономиката; и то тези, които не укриват доходи).

Но в крайна сметка всичко се свежда до поредния опит за вдигане на данъчното бреме. Поредният опит публичният сектор да прехвърли проблемите си на данъкоплатците – вместо да ги разреши чрез извършване на необходимите реформи (пенсионна система, администрация и т.н.).

Блогът за икономика 2010

Генезис като превод за Inception е приемлив вариант, но защо такъв страх при преводачите да не изглеждат поне толкова добри, колкото авторите. Аз бих рискувал със „загнездване“ или „втълпяване“. И, според мен, по-добре ще се предаде идеята.

Четох няколко похвални рецензии за филма. Значи, филмът не е лош, но не е и много добър като такъв.

Вълнуващото в този филм е оригиналният модел на действителността, който продължава да ме занимава и денонощие след прожекцията. Вселена, която се състои от слоеве. Във всеки по-долен слой времето тече десет пъти по-бързо, а във всеки по-горен – десет пъти по-бавно. Смъртта ни издига към горното ниво, а сънят – към долното. Героите на филма са измислили начин да пътуват между слоевете, както и да се връщат към реалността. За да не полудеят, и да различават сън от реалност, всеки от тях намира начин да се закотви към реалността.

Творбата бъка от визуални ефекти, стрелби и зашеметяващи пейзажи, но въпреки това към средата се точи мудно и доскучава.

В останалото време е динамичен екшън с големи дози патаклама и драматична музика. С повече старание можеше да се превърне в класически хорър трилър с фантастични елементи.

Във филма играе и Eлън Пейдж (Ellen Page) – устатата тинейджърка от Juno, която заедно с Рейчъл Хърд-Уд (Rachel Hurd-Wood) са двете причини да ми се иска да съм на 20, да съм богаташко синче и секс-символ, да живея в Холивуд и да ги каня на разходки с яхтата.

Хелън не е особено подходяща за ролята си в екшън частта, където изглежда доста детски и нелепо сред батковците, които си раздават тупалки (особено полегнала е истинско детенце с късите си крачета), но иначе в сцените с повече приказки се справя отлично и демонстрира на 100% поразяващата си уста.

А Леонардо е велик актьор, прокълнат цял живот да изглежда като тинейджър. Чудя се, как би изглеждал някой по-харизматичен на негово място, Хийт Леджър например.

Имах проблем да следвам действието, когато то се развиваше на три места едновременно.

А финалът можеше ли да не е чак толкова плосък? Ясно, че сте си оставили място да се направи продължение, ама не можеше ли малко по-елегантно да стане. Ясно беше, че то ще се върти чак до надписите.

И изводът е, че независимо от технологиите, добрата стара манипулация като метод за напредък в живота и кариерата, ще си остане во веки веков.

Абе, все пак става за гледане и предразполага към дискусия след финала.

Филмите за виртуалната реалност започват да стават все по-актуални. Не случайно в рекламите преди филма показаха трейлърите на „Социалната мрежа“ (филм за това колко е страшен фейсбук), и „love.net“, който трябва да е българският отговор в жанра (плашим се какво ще бъде). Но, да видим дали ще са достойни продължители на живота и делото на братя Уачовски (Матрицата).