ДА ПРЕВЪРНЕШ МИНАЛОТО В БЪДЕЩЕ

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/  

• Войната изпълнителна-съдебна власт е война без граници и правила, която може да продължава безкрайно. Обаче не може да продължава безкрайно, защото обществото винаги губи от нея, независимо коя от двете замесени страни смята, че печели даден епизод 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. „Марица“, Пловдив 

Да превърнеш миналото в бъдеще никак не е лесна работа, макар понякога да изглежда, че то се случва някак от самосебе си. Още по-трудно е да превърнеш неправилното си минало в правилно бъдеще. Доказателствата за това са многобройни, сред тях е и целият български преход, включително много от нещата, които стават на живо пред очите ни. А някои социалисти още като победиха на по-предишните избори и взеха властта, обявиха прехода за завършен…..Завършен, ама друг път.

“Ние ловим бандитите, съдът ги пуска” – каза премиерът Борисов преди време, още когато не беше премиер, а обикновен главен секретар на МВР. Като цяло, разглеждано по оста “минало-бъдеще”, това дори и досега може да се приеме за донякъде добра новина в полза на демократичните процедури, следователно и на доброто българско бъдеще. Защото по-рано пък какво беше? Социалистическата “народна милиция” твърде често ловеше невинни граждани – например за разказан виц или за някакво политическо несъгласие с властта, а съдът, силно зависим от същата тази милиция, не ги пускаше по никакъв начин, дори да е твърдо убеден в тяхната невинност.

Така че очевидно продължаваме да сме в преходен период, период на движение към онзи бъдещ момент, когато нещата ще се балансират, когато полицията ще започне да задържа хората само при спазване на законовите процедури и при събиране на достатъчно годни доказателства за тяхната виновност, а съдът ще разглежда наистина безпристрастно доказателствата, ще задържа и съди виновните, и ще пуска на свобода само наистина невинните.

Кога ще дойде това време не може да се каже. Знае се обаче, че нито ще дойде скоро, нито ще дойде лесно – ако съдим поне по последните развития на сагата в отношенията между МВР и съдебната система. В известен смисъл нещата сега изглеждат напреднали в сравнение с невинното полицейско жалване “ние ги ловим, те ги пускат”. Не случайно този път премиерът Борисов отиде далече, далече напред, като директно нарече решението на съда да пусне голямата част от заловените при операция “Килърите” “провокация към държавата”. Вътрешният министър Цветанов пък заяви, че “държавата е безсилна пред съдебната система”. Това стана във връзка с решението на съда за пускане под гаранция на задържаните в операцията за данъчни измами “Всичко коз”.

Това е поредният епизод от една война без граници и без правила, която може да продължава безкрайно и безкрайно безплодно. От друга страна обаче не може да продължава повече по този начин, защото при тази война обществото като цяло постоянно и неизменно губи, независимо коя от двете замесени страни смята, че печели даден епизод от военните действия.

В изявлението си по повод последните съдебни решения министър Цветанов каза и нещо важно, свързано с най-доброто възможно решение на проблема. “За да се променят нещата – заяви той – необходимо е Народното събрание като законодателен орган да предприеме реформа в съдебната система”.

В тези думи, струва ми се, е заровено кучето – поне донякъде. Може би около половината куче. Реформи наистина са необходими – и то не защото на министъра така му е хрумнало. И не защото от Европейския съюз ги искат и във всеки доклад за напредъка на страната настояват за тях. А защото самото българско общество има страшна нужда от тези реформи.

Но защо пък казвам, че е само половината куче? Нали всички са наясно, че съдебната система трябва от безотговорно независима, каквато е сега, да се превърне в отговорно независима власт. Че към човешкия закон извън нас, от който уж се ръководи, тя трябва да прибави и моралния закон вътре в нас, за да имат истинска обществена тежест нейните решения. Че от пачавра на различни политически и финансови интереси, включително криминални, от призрак на собствените си страхове и зависимости, тя трябва да се превърне в онази Темида, която, без значение, че носи превръзка на очите си, бързо и правилно отсява зърното на невинните от плявата на виновните. А това означава цялостна реформа, не половинчата.

Така си е, цялостна законодателна реформа е необходима по отношение на съдебната власт. Тя трябва да включи както конституционно преформулиране на нейната реална тежест в общата демократична система за баланс на властите, така и да доведе до дълбоки структурни промени вътре в самия съд, които да го направят гъвкав и активен. При всички случаи като част от комплексния подход не трябва да се забравя и необходимостта от промени на доста от законите, по които съдиите съдят в момента. Защото самото ни законодателство, независимо от уж безкрайните напасвания към европейските изисквания, продължава да е пълно с абсурди и противоречия, чието спазване – а точно съдът няма как да не ги спазва, нали – води само да задълбочаване на абсурдите в държавата като цяло.

Но в думите на вътрешния министър Цветанов се съдържа само половината от истината. Другата половина той, съзнателно или не, пропуска. Защото също толкова цялостна и реална законодателна реформа е необходимо да се проведе и по отношение на МВР. Политическата воля е важно нещо за работата на една подобна обществена структура, но само политическата воля не може да замести реформите – няма нужда аз да напомням това, може да ви го каже всеки студент по обществени науки.

В момента от страна на политическото ръководство на МВР, а както става ясно – дори и с личната подкрепа на премиера Борисов, нещата се представят точно по този начин: предишните управляващи нямаха воля да се борят с престъпността, ние сега имаме и това е достатъчно, за да се постигнат успехи. Е, вече и малките деца ясно видяха, че не е достатъчно. Защото ако беше достатъчно, нямаше да има приказки от рода на “ние ги ловим, те ги пускат”. Или поне не толкова често. По същия начин например в здравната система доброто лечение на пациентите не зависи само от добрата воля на лекарите да ги лекуват добре. В образователната не зависи само от желанието на учителите да дадат най-доброто на своите ученици. И т.н.

Защо полицията често не може да събере годни доказателства, за да обвини извършителите на дадено престъпление? Заради прекомерните изисквания на съдиите? Може би, но вероятно в по-голямата си част това е въпрос на законодателство – нали съдиите не могат да си измислят допълнителни изисквания, които не съществуват в закона. Съдиите правят напук на МВР заради лошото отношение между двете институции? Също е възможно, но пак само донякъде, само в малка степен – гонят ги по устав, както се казваше в казармата. Третата опция изглежда и най-вероятна дори по елементарната логика – просто защото самата ни полиция толкова може. Такъв и е капацитетът. Дотам и стигат способностите.

Това не е обида, а констатация. Нали знаете как е, има си нива на компетентност. Ако искате от мен да ви напиша някакъв текст – ОК, каквото пожелаете. Ама я ми дайте да разглобя и сглобя един компютър! Дори с учебник в ръка най-многото, което очаквам да постигна, е да успея да го разглобя – като го фрасна с другата ръка в земята. Та и с българската полиция така – както наблюдаваме от десетилетия, тя изпитва сериозни трудности при сглобяването. Иначе за разглобяването с подръчни средства понякога много я бива…..

На МВР нищо не му е наред, тъй като иска всичко да държи под контрол, затова  реформата в тази система трябва да започне и да се извърши отвсякъде. Ако може едновременно отвсякъде би било добре, но за съжаление не може.

На първо място – законодателят трябва реалистично да прецени какви несвойствени функции има МВР в момента и да ги прехвърли към подходящи за целта институции. Дали в системата има място например пожарната? Защо пожарната е към МВР, след като в целия свят тя е общинска служба? Защо МВР се занимава с несвойствени дейности като издаването на паспорти? Навсякъде това е гражданска задача, работата на полицията е да проверява паспортите, не да ги издава.

Ще ви кажа защо. От една страна, през тези дейности текат пари – пари, които МВР иска да получава и да ползва, но и пари, които държавата пък не иска да отстъпи като част от бюджетите на общините, а предпочита да си ги разпределя централизирано. От друга страна – защото МВР по неизживян рефлекс от комунистическите времена смята, че да контролираш всички граждани е по-важно, отколкото да се концентрираш върху гражданите с престъпни наклонности. И тъй като обикновено министрите на вътрешните работи са силни фигури във всяка управляваща гарнитура, независимо от нейния политически цвят, нашенската полиция продължава да се “грижи” за личните ни документи, за личните ни пожари и прочие.

На второ място – защо към полицейската работа се ориентира човешкият мат`рял, който виждаме, че масово се ориентира? Не може сал един Калин Георгиев и малцина умни млади момчета като него да чистят честта на институцията, а останалите да я цапат. И какво е качеството на обучение на тези хора, та резултатите им са толкова спорни? И колко от тях си носят багажа от ДС? Въпросите са риторични, както се сещате, но дори и да не бяха, пак нямаше да мога да ви отговоря, защото цялата работа тъне в непрогледна мъгла.

Трето – формите и механизмите за граждански контрол върху състоянието и деянията на системата са толкова неефективни, че ако същите се прилагаха спрямо строителната гилдия, досега всичките ни къщи да са изпопадали. Не може да се смята, че като се назначи един министър, който при това обикновено произхожда отвътре, от системата, той ще реализира до голяма степен необходимият граждански контрол върху нея. В малка степен може – при неистово желание от негова страна. Може също да успее да наложи и политическата линия на своето правителство, но истински граждански контрол няма как да реализира. А формата на такъв контрол чрез парламентарно препитване на същия този министър също виждаме, че е неефективна. Дори често води до обратен ефект, защото министърът развива рефлекс за самозащита – защитава своите хора, защото така защитава себе си и правителството си.

Казаното дотук означава да не бъдем големи оптимисти за скорошното приключване на войната между изпълнителна и съдебна власт в България, защото очевидно засега няма кой да предприеме реформи с такъв обхват и от такива мащаби. Промените, които се замислят, са половинчати, а известно е, че понякога ефектът от половинчатите реформи е по-лош, отколкото от пълната им липса.

Иначе по отношение на евентуалната трансформация на миналото в бъдеще можем да си бъдем оптимисти колкото искаме – поредното к`во да е бъдеще винаги е способно да ни се струпа изневиделица на главите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: