Един холандец в Перу

08/05/10 11:41
(http://patepis.com/)

Един холандец в Перу

Наскоро се завърнах от зашеметяващо пътуване до Перу, където аз и моето семейство се изкачихме по пътеката на инките (т.нар. “Inca trail“) до Мачу Пикчу. В този разказ, за ваше и мое удоволствие, ше разкажа за моите преживявания и мисли и ще ги допълня с мисли. За краткост, разказът ше бъде само за Inca trail и няма да включва времето, което прекарахме в Куско и Лима. Тъй като има много за разказване, ще разказвам за всеки ден по отделно (общо 4 дни). Може би ще ми отнеме седмица-две да завърша всичко. И така, приключението започва: ДЕН ПЪРВИ Бип бип бип бип, бип бип бип бип. Ужасната аларма спира. 4:30 сутринта е. По принцип, ако съм буден в този нечовешки час, то е защото още не съм си легнал. Завлачвам се до масата за закуска и вземам някакви тостове от бюфета на хотела. Нашето приключение ще започне в 6. Нетипично за южноамериканците, минибусът ни пристига точно навреме. Настанихме се за двучасовото шофиране до началото на Inca trial. Вече започнаха да се показват огромни планини на хоризонта, но сравнени с тези, които ще видим по-късно през седмицата, тези ще са просто неравност. Скоро детският ми ентусиазъм дава път на умората и аз се унасям в лека дрямка. Направихме една малка почивка преди да стигнем дестинацията си, за да вземем последните провизии. Трябваше да си купя нещо, което да предпази главата ми от слънцето. Прекарвайки 6-12 часа на ден на повече от 3000м височина и изложен на слънцето, неизбежно би довело до топлинен удар. Изборът не беше много голям и аз се спрях на сламена шапка с туристическо лого на нея. Изглежда глупаво но беше удобна (това може и да не ви интересува много, но аз имам голяма глава, а перуанците по принцип са дребни) и като адвокат на “предназначението е по-важно от стила“, нямах никакво извинение да не я купя. Малко след това пристигнахме в началото на приключението. Събрахме нещата, които щяхме да носим сами (не много, ще се върна на това по-късно) и се запътихме към входа. от ляво надясно: майка ми, сестра ми, баща ми и аз, глупавата шапка включително:

http://i32.tinypic.com/2h7494k.jpg След като ни провериха документите (на ден са разрешени само 500 човека, включително носачите и водачите), спряхме за кратко да отправим малка молитва към двата глетчери (нарича се Apu на Quechua, стар език, говорен от много хора в този регион) и Pacha Mama (Майката Земя). Един от Apu-сите – забравих името на този, но върхът му лежи на около 5700м височина.

http://i31.tinypic.com/157dxxz.jpg итуалът включваше да вземем няколко кока листа (да, тези, които обработват, за да се направи кокаин) и да удряме върху тях, докато гледаме към различните богове на инките (в този случай двата глетчери, които се виждаха в далечината и земята). След това листата се оставят под камък и си пожелаваш нещо. Чувствах се малко глупаво, докато го правех, но не исках да обидя нашия водач и затова участвах с цялото си сърце. Няма да разберете какво си пожелах, защото все пак може и да се сбъдне (не коментирайте). Докато някои може да си мислят, че да имаш достъп до легални кока листа е нещо привлекателно за много хора, лично аз съм малко разочарован от тях. Идеята е, че си слагасх няколко в устата и ги заклещваш между зъбите и бузата, като ги дъвчеш от време на време. Беше ми обещано, че по този начин ще се заредя с енергия, ще се насладя на приятно вцепеняващо усещане в устата и няма да се нуждая от хрна и вода в продължение на часове. В края на краищата забелязох малко от тези ефекти, но пък ми помогнаха да не ми пресъхва устата и вкъсът също беше доста приятен. Няма да ги споменавам повече, но във всеки един момент може да предполагате, че има 50% шанс да имам кока листа в устата. Преди да се върнем на приключението, бих искал да ви представя нашия водач, Рубен.

http://i26.tinypic.com/2zehys1.jpg Рубен е родом от Куско (древната столица на инките, сега понастоящем планински град с около 400,000 жители) и е просто невероятен. Доста е нисък и леко пълничък но се съмнявам пулсът му да се качва над 90 когато и да било. Знае изключително много за местната флора и е експер по история и култура на инките. Говори английски много добре за перуанец и има много спокойно изражение. На кратко – просто е невероятен. Започна първият ден от дългото пътуване, този път наистина. Очертаваше се лесен ден, 4-5 часа ходене до крайния къмпинг, с предимно хълмист терен. Височината (започвайки от 2900м), го правеше малко по-изморително, не въобще не беше толкова лошо, колкото си го представях първоначално. След около 2 часа пристигнахме на мястото за обяд, където нашите носачи (ще говоря за тях скоро) бяха приготвили две палатки: една за готвене и една за нас, където да седнем. Имаше маса и няколко стола. Може и да не звучи като много, но имайки предвид обстоятелствата, направо си беше лукс. Беше ни приготвен невероятен обяд, започвайки със страхотна зеленчукова супа, после ни се сервираха пилешки бургери с ориз и много сос, които изядохме с удоволствие. Това беше едно от най-обикновените ястия (само сравнено с другите) по време на приключението. Сега бих искал да ви разкажа малко за носачите и за невероятната работа, която свършиха по време на приключението. За нашата група от 5 (4 от нас + Рубен), имаше 8 носача. 5 носача, 1 главен носач, асистент готвач и главен готвач. Групова снимка

http://i32.tinypic.com/mcri9z.jpg На Inca trial има повече носачи, отколкото туристи. Както споменах по-рано, на ден е разрешено 500 човека да започнат Inca trial. От тези 500, близо 300 от тях са носачи ( и съответно около 200 туристи и гидове). Те изглеждат достадоста малки и може би дори крехки, но тези хора вървят с невероятен темп, носейки 23 кг всеки. Модерните им технологии, които ги облагодетелстваха при вървенето, бяха евтини сандали (да, САНДАЛИ) и голям платнян сак, в който да носят техните/нашите неща. Всяка сутрин те ще се събудят преди който и да е друг и ще приготвят закуската. След като приготвят палатката за закуска, те ще се заемат да приберат палатките за спане и да опаковат всички техни/наши неща. Когато ние тръгнем на поредния дневен преход, те ще опаковат всичко останало и ще започнат да вървят до мястото за обяд и ще приготвят къмпинга. След като сготвят и сервират обяда, ще измият и опаковат всичко наново, докато ние подновяваме нашия поход към вечерния къмпинг. И отново те ще приготвят всичко там преди ние да пристигнем и ще ни поднесат топла вода, хапване за чая, състоящо се от прясна царевица и сладки, преди да ни представят очарователна вечеря от 3 ястия. Всичко за похода трябва да бъде взето от самото начало. След това не е възможно да си купиш никаква храна или нещо друго, освен напитки. Също така няма електричество и всичко се готви на преносими газови печки. Накратко, те вършат изключителна работа с много ограничени ресурси и аз подозирам, че не са изцяло хора. За съжаление имам много малко снимки на разнообразната храна и в повечето случаи не си спомням какво точно ядохме, така че по-долу е недовършено обобщение, и като връх – едно от последните неща, които очаквах да ми бъде поднесено на 3600м височина в Андите: Вече споменатите супа и пилешки бургери със сос от обяд Разнообразни ястия с ориз, сос и зеленчуци Омлет Оризова каша Пилешка супа, още зеленчукова супа, супа от аспержи Спагети Пица и накрая (биене на барабани, моля)…

http://i26.tinypic.com/2nl4960.jpg Да, точно така!!! Самият ден беше без много събития и около 15,30 пристигнахме в къмпинга за нощуване. Пропиляхме малко време,играейки карти и наслаждавайки се на следобедния чай и закуска, както и на вечерята, преди да се запътим към леглата около 20:00 часа, когато вече навън е катранено черно, а небето беше най-пълното със звезди небе, което някога съм виждал. Рядко се случва да си толкова далеч от цивилизацията, че толкова много звезди да са видими (тези от вас, които са били свидетели на нещо подобно, знаят за какво говоря) и това беше една от върховите точки за мен от това приключение. Мислейки за всичко от деня, аз се понесох в страната на сънищата… Смесени снимки от ден първи: товарни магаренца:

http://i31.tinypic.com/dr9lwh.jpg