Истанбул: разпилени парченца

Днешните разпилени парченца ще ни съберат в Истанбул, а ваятелят на мозайката е Мария. Приятно четене:

Истанбул: разпилени парченца

[geo_mashup_map] Вечният град. Така го наричат. Градът на цветовете и музиката, на различията и пренасищането. Градът, в който има от всичко по много. Градът, в който не можеш да чуеш мислите си, броиш на пръсти езиците, на които говорят хората около теб, докато разбереш, че са повече от 10, градът, в който разминаването по улицата е в редичка и ти се налага да се буташ и провираш от тук, от там, като че ли си герой в компютърна игра… И неусетно все бързаш за някъде, дори когато няма за къде…. Градът на движението. Но не и в 6 сутринта. Този път, четвърти поред, успях да видя и другото, заспало и тихо лице на Истанбул. Лице, за което дори не подозирах… Когато почти няма жив човек по улицата. Когато е тихо, толкова тихо, че чак ти се иска някой от някъде да се провикне нещо, каквото и да е. Когато чуваш, виждаш, усещаш. [caption id="" align="aligncenter" width="559" caption="Истанбул"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="547" caption="Истанбул, Турция"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="554" caption="Босфорът"][/caption]

*** Два дни сама в Истанбул. По пътя към Бургас се шегувах, че съм герой- без да се загубя и без да ме излъжат. А всъщност, Истанбул не е толкова страшен колкото всички си го представят. Преди да замина се надпреварваха да ме предупреждават за какво ли не, дотам, че отклоних покана за pub crawl от страх, който дори не разбирам и не беше мой, а на приятели и родители тук, и сега съжалявам, но вече е късно. Мислих си, че обичам Турция както се обича нещо, което едновременно харесваш и от което се страхуваш. През 2001г. , когато за първи път посетих Истанбул и за първи път излязох извън България, се влюбих в този град. В корабите, в малките улички, в алъш-вериша, в гостоприемството, в моловете… Този път не видях нищо… [caption id="" align="aligncenter" width="531" caption="Улиците на Истанбул"][/caption]

Разхождах се безцелно из разни (главни) улици и си повтарях, че трябва да забранят самостоятелните командировки… Което, разбира се, не е истина. Хубаво е човек да попътува сам. Но точно този път и в този град сякаш щеше да е хубаво да сме поне 1 + 1. За всеки случай. В съботния следобед се срещнах с познат, с който участваме в EYMD`09, а в неделната вечер, абсолютно случайно се засякох на гарата със Све. И си мислех как светът се смалява с всеки изминал ден и се питах дали и ние не се смаляваме с него. P.S. Не бих живяла в Истанбул, но бих се връщала пак и пак… Автор: Мария Василева Снимки: авторът Още снимки от Истанбул: [nggallery id=3]

Прочети цялата новина

Свързани новини: