Преди известно време се качихме отново на Копитото да се насладим на гледката. Като изключим факта, че беше претъпкано от хора, беше много красиво. И естествено, нямаше начин да не запаметим този момент с няколко снимки. Ето малка част от моите, които смея да кажа, се получиха добре: Същите снимки плюс още други можете да [...]

Преди известно време се качихме отново на Копитото да се насладим на гледката. Като изключим факта, че беше претъпкано от хора, беше много красиво. И естествено, нямаше начин да не запаметим този момент с няколко снимки. Ето малка част от моите, които смея да кажа, се получиха добре:

Попитали мъдрец:
-Каква е разликата между правдата и лъжата?
-Каквато е между очите и ушите - отвърнал той. - Това, което виждаме с очите си, е истина, това, което чуваме с ушите си, далеч не винаги е правдиво.

Наздравица: Да пием за това, да видим чутото.

От известно време в правителството се обсъжда идея да бъде закрита Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Най-вероятно това е заради икономии. И едва ли някой се е замислил по-сериозно колко, на кого и защо е необходима тази куха структура.

Още повече, че 130 граждански организации от цялата страна, които работят по проблемите на закрила на детето, се обявили категорично против планираното закриване на ДАЗД. От тяхно име "Национална мрежа за децата" е изпратила до премиера Бойко Борисов, вицепремиерите Дянков и Цветанов и до представители на други институции становище в защита на ДАЗД.

Според експертите от неправителствения сектор трансформирането на ДАЗД в комисия към Народното събрание ще доведе до пълен хаос в и без друго неефективната и разпокъсана система за грижа за децата. Съдбата на ДАЗД не бива да бъде прибързано определяна, особено преди 15 ноември 2010 година, настояват от гражданския сектор. Тогава е срокът за предложения от страна на междуведомствената експертна група за цялостна концепция за промени в нормативната уредба за децата и семействата и структурите в системата за закрила на детето.

Доколкото е известно тази работна група готви нов нормативен документ, който засега носи работното име „Закон за детето”.

Реформа в ДАЗД и цялостната система за закрила на детето е безспорно необходима.

Това трябва да стане след широка консултация и обсъждане от специалистите, които работят ежедневно по въпросите на децата и семействата, а не на базата на решения, базирани само и единствено върху финансови показатели, коментират от гражданския сектор.

В същото време много от експертите и почти всички социални работници, които работят с децата на терен, са на мнение, че ДАЗД е ненужна административна единица, защото сега отделите за закрила на детето напрактика работят под шапката на дирекциите „Социално подпомагане”.

През годините на своето съществуване ДАЗД приема стратегия след стратегия. Един от основнитге приоритети в тези документи е намаляването на децата, настанени за отглеждане в институции, но това става изключителбно бавно.

Откакто я има Агенцията, тя не припозна като обект на своята дейност закрилата на всички български деца, а се съсредоточаваше само върху тези в риск, но те и без друго са грижа на други институции.

Съществуването на ДАЗД трябва да се защити с качествено нова филосохфия основана на и сега действащия Закон за закрила на детето, който сам по себе си е добър, но просто не се изпълнява, както впрочем е с много други български закони.

Отново разрушаване на селото Ал-Аракиб, извършено от израелската армия.

Мислех да пиша за несебърските бургаско-болшевишките (о-в Света Анастасия така го наричаха по комунистическо време) кокали, ама ми дойде не като писане... :-)

Продукти
1/2кг картофи
2ч.ч. брашно
30г краве масло
200г кашкавал
100г аншоа
3 домата
1ч.л. суха стрита чубрица
1/2ч.л. сол

Приготвяне:
Картофите се белят. Слагат се за варене в подсолена вода. Когато кипне течността, се оставят да се варят 40- 50 минути. След това се отцеждат от водата. Мачкат се на пюре. Добавят се постепенно 2ч.ч. брашно и щипка сол. Омесва се гладко тесто. Взема се плитка тавичка. Маже се дъното и околния ръб с краве масло. Разстила се тестото. На повърхността се разпределят равномерно нарязани на кръгове домати. Между тях се слага нарязана на дребно аншоа. Най отгоре се поръсва с настърган кашкавал, стрита чубрица и червен пипер. Пече се на умерена фурна до порозовянване.

Конституция на Република България

Чл. 1 (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Суверен. Това е думичката, която Конституцията ползва, описвайки българския народ. Суверен, по отношение на всичко, случващо се в България, включително и на политическата и управленска сцена.

Първото фактическо разминаване между волята на Суверена и излъченото от него политическо представителство, в лицето на управляващата ГЕРБ, бе Законът за електронните съобщения. Тогава, макар и не толкова многобройни и не с такъв социален заряд, колкото на протеста през януари 2009, обществото по категоричен начин показа, че не е склонно да жертва извоюваните си свободи, заради обещавана, но имагинерна сигурност. Премиерът, воден от желанието си да изглежда така, сякаш действа в унисон с волята на Суверена, привидно отстъпи, след което, признавайки това за своя "най-голяма грешка", на практика мнозинството прие такива промени в ЗЕС, че фактически, в много голяма степен запази възможността на полицията да достъпва неправомерно и, вероятно, не съвсем добронамерено, до личните трафични данни на гражданите.

С този си акт управляващите от ГЕРБ за първи път недвусмислено демонстрираха разминаването между декларираната близост до народа и авториратната си същност, при която едноличният лидер си позволява да отива в Парламента в последния момент, преди някое гласуване и да променя резултатите от него само с еднолично разпореждане.

Така, за първи път бе подсказана истинската същност на ГЕРБ — лидерска, авторитарна партия, при която волята на "вожда" единствено има значение. (Всъщност, първата индикация за мен бе напускането на Парламента от рапъра Мадафака, което се случи без никакви писани правила и принципи, но това е друга история.)

Друго нещо, което е показателно за управлението на ГЕРБ е честата смяна на позицията по редица важни въпроси, в съответствие с непосредствените настроения сред електората и в медиите, както  и липсата на последователност по редица важни за страната проблеми (ДДС, АЕЦ Белене, Бургас-Александруполис и т.п…).  Така естествено стигаме до третия човек в държавата (след премиера и президента) — председателя на Народното събрание, г-жа Цецка Цачева, която, вероятно окрилена от честите промени в мнението и позицията на своя лидер по редица важни въпроси, сякаш обобщаващо за демонстрираната от ГЕРБ непоследователност и честа промяна на мнения и позиции, философски обобщи, че "моралът има различни измерения".

Това, за мен, цялостно оформя политическия облик на ГЕРБ, като партия, при която нищо друго, освен волята на Първия ръководител няма значение, заявените позиции често се менят, а спазването на поетите ангажименти не е е водещ принцип.

Случаят с честите напоследък гафове на министър Божидар Димитров потвърждават това. При първия гаф той бе предупредел лично от премиера, а и сам декларира, че при втори такъв ще си ходи. Това не се случи нито при втория, нито при третия, нито при последвалата серия от гафове в поредица от интервюта, които очевидно излезлият от нормална кондиция министър даде.

Силите на гражданското общество стигнаха до там, да се противопостави в Интернет, провокирайки част от медиите вяло да изкоментират издънката с неприемливите характеристики на българския народ, които Димитров даде, но не стигнаха до там да поискат по-сериозна санкция, освен нелепите последвали обяснения на министъра, които сякаш задълбочиха усещането за нещо гадно, което ни се случва…

Премиерът пък не пожела и този път да демонстрира съпричастност към проблема и последователност в думите си, отпращайки всички към "достатъчно големия Божидар Димитров, който сам може да отговори" за действията  и думите си.

Така, премиерът също наруши (вероятно не за първи и не за последен път) имиджа си на мъжкар, който държи и спазва думата си.

Точно по тази причина случаят с Божидар Димитров трябваше да доведе до по-сериозни санкции, а медиите трябваше да са преносната среда между Суверена и политическото му представителство. Трябваше, но не се случи. Вероятно корпоративната им и политическата им зависимост попречиха дебатът ефективно да излезе от виртуалното пространство и да се пренесе в реалния живот на политическата ни действителност.

И този път управляващите, чрез своя лидер, заеха мястото на Суверена, не позволявайки единственото логично нещо да се случи — самозабравил се политик да отиде там, където му е мястото. В историята!

И този път процесът по формиране на действащо гражданско общество, което може да наложи волята си над политическата класа, не бе довършен. А чудото чудото, около мощите на Йоан Предтеча можеше да се случи...

Silvy Shtinkova posted a photo:

The very first dots I make.

Silvy Shtinkova posted a photo:

Sofia from above.

Silvy Shtinkova posted a photo:

Sofia from above.

Министърът, който освен портфейл, няма и намерение да се извинява, се извини. Но в стила на Иванчо от вица, който трябвало да се извини пред всички, че публично нарекъл Марийка „пачавра“. Трябвало три пъти да повтори на дъската, че тя не е такава и да се извини. И го направил, но във въпросителна форма: „Марийка [...]

Първи ден от отпуската и се чудя откъде да започна! Дали малко да си почина, или пък да взема да свърша нещо полезно, а може би да стегна багажите за утрешното пътуване? … И куп други подобни въпросчета се шляят из главата ми в търсене на правилната подредба. Е, докато се чудя кое да подхвана [...]

Първи ден от отпуската и се чудя откъде да започна! Дали малко да си почина, или пък да взема да свърша нещо полезно, а може би да стегна багажите за утрешното пътуване? … И куп други подобни въпросчета се шляят из главата ми в търсене на правилната подредба. Е, докато се чудя кое да подхвана по-напред, [...]

Благодарение на авторът на сайта „Аз чета“ успях да видя, а след това и да направя нещо, което да помага при търсене на новини от Палестина-#palestine Daily.

Става дума не просто за най-важните новини, които включват новините с думата Palestine в тях, а най-вече онези новини, които активисти пускат и трудно попадат сред страниците на големите вестници. На страницата се събират всички постове в Twitter с таг #Palestine. Така освен новини от големи издания, ще може да следите и това, което се пуска в интернет с този таг. Също така показване на новини от свързани тагове, например #israel и #gaza.

Има опция за търсене, а също така и за абониране чрез мейл за получаване на последните ъпдейти. Страницата се ъпдейтва през 12 часа автоматично.

• Проследете също и #humanrights и Ruslan Trad Daily

Тази тъничка и наивна книжка беше любима на нашия клас в гимназията, и дълго цитирахме лафове от нея. На пръв поглед нищо особено, елементарен стил, всичко е предвидимо до дупка. Въпреки планините книжнина по темата, беше голяма рядкост да попаднеш на книга, написана четимо, за годините 1941-44г. и при това да не е убийствено сериозна. Като се замисля, и сега е рядкост. Въпреки това ни беше смешно, по начина по който е смешен сериала "Ало ало". Имам чувството, че публиката у нас твърде много се задълбочава, обаче, в светини и символи и затова смешна книга, посветена на онова време, е невъзможна в България. А това книжле пък съвсем е невъзможно днес, защото партизаните в него са "добрите". Аз не бих дал и лев за екранизацията й (да не храним излишно комунистическите тролове), но въпреки това си я препрочитам понякога.

Фелдфебел Говедарски дочака вечерната проверка в склада. Извади джобния си часовник, който в лоша минута прекрасно можеше да му послужи като боздуган или като бомба-лимонка, погледна го с едно око и щракна ключа. Вирна глава, набъха с въздух могъщия си като ковашки мях гръден кош и закрачи към ротното помещение. Беше дошло време да се срещне лице с лице с новобранците, които втори ден вече се радваха на новите си премени, и да им предаде някои от своите мъдрости.

В полутъмния коридор трима новобранци едва не се сблъскаха с него и като го видяха, замръзнаха на местата си. Прилепиха ръце към разтрепераните си бричове, изпънаха шии, ококориха очи. Това ясно показваше, че те бяха чули туй-онуй за буйния нрав на своята ротна майчица.

— Какво цинкулирате из коридорите, вашата мам. . .? — поздрави ги фелдфебелът.

Новобранците мълчаха и не шаваха. Единият от тях бе повдигнал дясното си рамо повече от лявото и напразно се опитваше да преглътне. Говедарски крачна към него и едва не го бодна с върха на мустака си по пребледнялото чело.

— Какво си отпуснал колана като такова. .. трудна невяста? Ти войник ли си или на комар пищялка? Я да се таковаш. . . стегнеш, че като те храсна, само едно мокро петно ще остане от тебе.

И като го стисна за врата с яката си, татуирана с прободено сърце десница, тласна го и ревна:

— Марш!

Другите двама също побързаха да офейкат стратегически, но вторият получи един такъв майсторски ритник, че едва не продупчи с глава тавана.

В ротното помещение Говедарски завари гробна тишина. Само едни очи бяха останали у новобранците. Ококорени, пълни с неясна тревога и. . . страхопочитание. Това донякъде поразсея яда му от днешната случка и той засука мустак. Изкашля се, премина бавно от единия до другия край на помещението и съвсем спокойно нареди:

— Строй се!

Строиха се криво-ляво младоците и трепетно зачакаха. Говедарски мина край всекиго, измери го с око колко струва и се разкрачи насред строя. Словесното си той започна с въпроса:

— Знаете ли кой съм аз и знаете ли кой е този? „Този" беше цар Борис III, който се подпираше на златната си сабя на Двуметровия портрет над вратата.

Излезе, че новаците познават добре и единия, и другия. Така-а-а. А когато влизат в помещението, прави ли им нещо впечатление? Не! Друго и не може да се очаква.

— Точно там, където е носът на негово величество, но само че от другата страна, откъм коридора, има един пирон — заяви на всеослушание фелдфебел Говедарски. — Ей такъв! ... — удари се той с лявата ръка по лакътя на дясната. — Ще запитате кой го е таковал там. Кой ли? Аз! ... — тупна се по гърдите той и в помещението се понесе такъв звук, сякаш бяха думнали тъпан. — А защо? Ето защо. . .

Фелдфебел Говедарски метна на гръб яките си ръчища, поразходи се пред смълчаните редици, спря се на старото си място. Повдигна се на пръсти, разкърши широките си рамене, та чак подът изпука, и изкриви джуки. В гласа му имаше и раздразнение, и презрение, и нещо друго, неясно за войниците.

— Между вас за нещастие на царя и отечеството има много такова. . . висшисти и даже. . . среднисти. Те са си губили времето по разни там публични учреждения — нивирситети, гимназии, училища и пансиони — и са си натъпкали главата с такова. . . с така наречения умствен багаж. А такива такова. . . тук в казармата не са нужни. Обратно. Доказано е, че от много ум файда нема, а зарар има. И затова. . .

Тук фелдфебел Говедарски сви джуки пак и вдигна нагоре огромния си показалец, сякаш искаше да направи дупка в тавана.

— И затова — натъртено продължи той — прекрачиш ли прага, таковай си торбичката с умствените джунджурии и хоп на пирона. А когато му дойде времето да се изволните — вземайте си ги и вървете на майната си, ако щете, ваша си работа.
И махна с ръка. Поразходи се отново, повзря се тук и там, за да види какво впечатление беше направило словесното му, и запита високо:
— Ясно ли е?
— Тъй вярно! — беше нестройният отговор.
— Така-а-а-. А някой да попита нещо, да иска нещо. . . такова?
Новобранците мълчаха. Може би наистина всичко им беше ясно, може би наистина нямаше какво да питат и продължаваха да стоят неподвижно. Само едно дребничко, белолико като момиче средногорче погледна няколко пъти в краката си и заекна:
— Гос. . . господин фелдфебел, ботушите ми са малко големички. . . Да бяхте ми дали някои по-малки. . .

Складът на фелдфебел Говедарски пращеше от имущество, но той просто беше забравил думите „има" и „ще има". Беше стигнал дотам, че когато някой му речеше „здрасти", той отговаряше: „Няма бе, човек, нищичко няма в склада."

Ботушите на средногорчето наистина не ги биваше. Те бяха сбръчкани, изкривени и широки като саксии и имаше опасност да оставят бос притежателя си в някоя устремна атака срещу коварния враг.

— А два ли са, молим? — злъчно запита фелдфебелът и присви очи.
— Тъй вярно, два. Ляв и десен.
— Трай тогава! Защото има войници, които боси такова. . . изкарват службата си. Абисинците например. И не само абисинците. Ти знаеш ли, бако, че аз, фелдфебел Гроздан Говедарски, изкарах цялата Първа световна война само с един ботуш?! Да знаеш! И друго да знаеш! И не само ти, ами всички, дето сте се насъбрали в тая свещена сграда. . .

Но в този миг, като опъна ръце край кантовете на брича си и вирна глава, един височък, мургавичък войник с кривнат като орлов клюн нос изрева с всички сили, без да снема опуления си поглед от портрета на царя:

— Разрешете да доложа!
— Казвай! — намръщи се фелдфебел Говедарски, който не обичаше много-много да го прекъсват, и приближи с недобър блясък в очите.
— Ние — все така високо, сякаш декламираше, започна войникът — трябва да носим с песен на уста това. което ни давате. Ако се наложи, ще ядем и камъни дори и ще питаме за още. Това е за доброто на царя и отечеството. Защото колкото по-малко ядем и колкото по са ни скъсани дрехите, толкова по-силна и непобедима ще бъде България.
— Точно така! — светна фелдфебел Говедарски и ревна гороломно: — Юнаци, българският войник трябва да бъде готов гол и бос да стигне до Дарданелите! ...

От мисълта за Цариград, Дарданелите и велика България фелдфебел Говедарски настръхна. Очите му засвяткаха диво, мустаците му щръкнаха като щикове, по устата му се появи слюнка. Той стисна челюсти, та мускулите по лицето му заиграха, докопа дръжката на шашката и аха да я измъкне и да засече... Ала се сепна навреме, че не отоманци, гърци и сърби, а българи стоят насреща му, изръмжа глухо и неопределено и неспокойно закрачи из помещението. Сложи юмруци на кръста си, разкрачи се пред орловоносия войник и попита:

— Как те думат, юнак?
— Млад войник Вълко Лъвчев Вълков от село Мечка, господин фелдфебел.
— Ега ти зверо! — избоботи фелдфебелът и се усмихна само с десния си мустак. — Ти ми изглеждаш на такова... отракано момче и може да изфабрикувам добър войник от тебе. Но опиташ ли се да таковаш-онаковаш и да не вървиш в крак, само на вълчета, лъвчета и мечки ще ми станеш. На челото си го пиши това. И вие бре, лонгури уночукундурски. Да не смятате, че тук е такова-онакова?! Не и напротив. Но. . . ние пак ще си разменим визитации. Има време. Сега за сега стига за пирона и за умствения багаж. Разбрахме се, нали? Добре, много добре. Отлично дори! Но я ми кажете вие на мене: има ли между вас такова. . . агрономия?
— Агроном ли?
— Така де, агроном.
— Аз следвах агрономство, господин фелдфебел — усмихна се, без да подозира какво го очаква, същото онова белолико войниче, което бе поискало други ботуши. — Ама не можах да завърша.
— Няма значение — махна презрително с ръка фелдфебелът. — Аз министрите не назначавам. Я ела малко насам — повика го той и сложи ръка на рамото му. Отдалеч двамата досущ приличаха на Давид и Голиат. — Ха сега кажи ми хвърчи ли биволът?
— Та как е възможно, господин фелдфебел? — засмя се агрономът войник и една трапчинка заигра по момински па бузата му.
— Възможно е, всичко е възможно в казармата — добродушно заклати глава фелдфебелът. — Аз пък казвам, че фърчи и пушек се дига.
— Ама. . .
— Нема ама, нема туй-онуй. Ти си ми кажи направо такова. . . фърчи ли биволът или не фърчи.
— Не хвърчи, господин фелдфебел. Аз просто. . .
— Добре — повдигна рамене фелдфебелът — Щом е така, ела за малко в коридора да те таковам. . . посъветвам.

Вратата хлопна зад двамата и за миг в помещението се възцари църковна тишина. И в коридора беше тихо. Само нещо рече „пляс" и „бух" няколко пъти и. . . толкоз.
След пет-шест минути вратата зейна и пред озадачените новобранци застанаха усмихнатият фелдфебел и белоликият войник. Впрочем, от белолик по някакво странно стечение на обстоятелствата той беше станал червенолик. Дори червеният цвят под едното му око бе започнал да придобива морав оттенък. Фелдфебелът отново дружелюбно сложи ръка на рамото му и кротичко помоли:

— Ха сега пак ми отговори: фърчи ли биволът или не?
— Лети, господин фелдфебел, лети — побърза да отвърне войникът и за всеки случай се поотдръпна мъничко.
— Така — засия фелдфебелът. — Добре, много добре, дори отлично! Ами вие какво ще кажете, юнаци — обърна се той към всички новобранци, — фърчи ли такова. . . биволът или не?
— Хвърчи! — беше дежурният отговор.
— Така! Много добре! Отлично! Фърчи. . . Ех, как фър-чи-и-и такова! . . .
В този миг вратата рязко се отвори и на прага застана. . .

Един странник срещнал в пустинята Маджнун и му направило впечатление, че той непрекъснато говори на някого.
-Към кого отправяш тези думи? - попитал странникът.
-О, добри човече, аз разговарям със своята Лейла - отвърнал Маджнун.
-Но къде е тя? Нима не е далеч от теб?
-Нищо не разбираш - отговорил Маджнун. - Тя винаги е тук, в душата ми, а за тези, които живеят в душата на любимите си, не съществува нито време, нито разстояние. За човека, белязан със съвършената любов, любимият образ е вечен и постоянно се намира редом с него.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Наскоро се осведомих от новините за по-високите заплати в държавния сектор спрямо частния, а сега вече чета в пресата и за по ниските изисквания за прием в частните университети. И ми се образуваха едни въпроси към образованието: не трябваше ли то да е привлекателно за хората, готови да инвестират в бъдещето си, вместо да се [...]

"Ще го представим в Брюксел, за да покажем с какво точно ще вдигнем дефицита. Не в пенсии или в заплати, или в неща, които според Брюксел не можем да вдигнем, а в реално строителство и инфраструктура", коментира Борисов.

Това се случва месец след приемането от парламента на актуализирания бюджет за 2010 и две седмици след приемането от правителството на бюджетната рамка до 2013 година. Толкова траят решенията на правителство и парламент.

Дефицити и дългове, това е рецептата за решаване на всички проблеми в България. Рецепта, която доказано вреди и създава повече проблеми.

Работеща рецепта разбира се има – структурни реформи, подобряване на институциите и бизнес средата, фискална стабилност, повече икономическа свобода, по-добър инвестиционен климат. Тя, обаче, е по-трудна и сложна от простото вземане на дългове и дефицитното им харчене.

Блогът за икономика 2010

Продължаваме с пътуването с мотора на Адриана из Гърция. Стигнахме първоначално до Ситония, а сега продължаваме из Халкидики. Приятно четене:

Халкидики:

Ден втори: Целунати от Слънцето *

И на път... Пеша!!! За дългогоочаквания плаж... И то само, защото много път нямаше... бяхме си почти до морето... :))) Ей, това екзотично цвете, ми се изпречи предизвикателно от една жива ограда, позирайки за фотосесия... И щрак! Иглолистните дървета на плажа внасят допълнително усещане за свежест... И сред тази красота... Ние - сам сами като корабокрушенци на плажа... Сладка раздумка на припек... :) В красивата глава на Елена, сигурно се върти сложна мисъл... Колко още километра трябва да изминем, та нашите мъже да спрат да говорят само за мотори :))))) Но нали е информатик-математик... ще се справи!!! :))) Виж... тук една щуретина няма такива ядове, а едва стъпила на плажа поздрави гръцкото моренце с едно (малко нескопосано, но от сърце)сиртаки, пеейки с пълно гърло :))))) Ейййй, много папараци се навъдили... Не чакат да оставиш фотото и... Щрак! Ходи доказвай, че всичко ти е наред... :))))) Чудя се пък... На Павката защо ли му е да доказва, че няма сестра... Още не напекло и... първите неустояли на изкушението на морето - Цанко и Нина... Ей, го и Денислав... Озърта се за морски таралежи... ;))) ... на мацките от Летница им стига до... най-прелестните части ;) Ахааа!!! Дали нещо такова не е привлякло вниманието на Тодор към брега, та чак и с бинокъл се е снабдил!? ;)))))) А пък Ники буболечки снима по плажа... Ееее, отрязала съм Павката... Как можах!!! Колко ли няма да ми простят!? :)))) Ето тук ще си призная, не обичам да снимам хора... Още по-малко да снимат мен :))) Но всеки миг е толкова неповторим... Усмихвах се, когато свързвах снимките с преживените случки, толкова много, че тук е невъзможно да бъдат разказани... Но пък запечатаните мигове говорят, както и човешката памет :) Бъбрим си, бъбрим... А то взе, че се свечери... Изниза се още един прекрасен ден... ... и това да видя огнената целувка на морето и слънцето и... Щрак! Тя е за Теб! ;)* В очакване на Ден Трети :)

Помните, преди време ви разказахме за една идея към Столична община - Свободни улици.  С променено име и маршрут идеята ще се превърне в реалност благодарение на заместник-кмета по “Култура, образование, спорт и  превенция на зависимости”, Христо Ангеличин. За три поредни недели улица Шишман, от улица Граф Игнатиев до площад Народно събрание, ще бъде част от пилотния проект на общината “София диша”.

Освен, че колите няма да ги има и ще имаме възможност да пешеходим на воля, общината заедно с няколко помагащи организации е подготвила програма по продължението на цялата улица. Това включва:

*креативност -  творчески работилници за деца и възрастни, рисуване върху асфалт,

*спорт - турнири по мини тенис, бадмингтон, дартс, джаги, народна топка, надбягване с чували и кънки, а на самата улица ще бъдат инсталирани надуваем басейн и уреди за скейтборд, ролери и колела,

*забавления - циркови и театрални артисти (кокили, мимове, жонгльори), стрийт денс, война с водни пистолети, кулинарни дегустации,

*музика - софийски улични музиканти, класическа музика и диджеи,

*пийване и хапване - всички заведения по улицата ще участват.

подобен ден на улица в Мексико

Много се радваме, че проектът получи зелена светлина и нещо подобно може да се случи освен навсякъде по света и в София.  Енергията на всички участници е заразяваща, каним ви да участвате с нас и да подкрепим началото на гражданска дискусия за по-зелена София с по-чист въздух и повече пространство за хубави неща.

Началото е тази неделя, 15ти август, от 16.00 до 22.оо часа.

"Много хора, които използват транспорта, предпочитат да си платят глобата, когато ги хванат без билет, като си правят сметката, че така им е по-изгодно, отколкото редовно да плащат за билет", обяви днес столичният кмет Йорданка Фандъкова."

Това е фундаментално откритие, но – за съжеление на софийския кмет – няма да бъде възнаградено – защото Гари Бекер вече получи Нобелова награда през 1992 именно за това. Между другото, основната идея на Гари Бекер е, че вероятността да бъдеш хванат и наказан е много важна, вероятно по-важна и от самото наказание. Това явно не е известно на общината, защото тя тръгва просто към увеличаване на наказанията:

"В тази връзка наесен тя ще предложи на Столичния общински съвет да бъде увеличен размерът на глобите за нередовните пътници."

Блогът за икономика 2010

Тези снимки ни изпрати Иванка Стратиева от с. Крън. Много ни хареса таблото, направно от стара дървена маса и превръщането на полезно в приятно , като  боядисването на този тротоар пред къщата:)

Не ни остава нищо друго, освен да си извадим книгата на Марк Твен “Приключенията на Том Сойер” и четенето да започне:).