Шествия и произшествия

(публикувано във в-к „Седем“ от 11-ти август 2010г.)

През пролетта на 2006г. посетих едно градче близо до Анталия в Турция, за да наблюдавам слънчевото затъмнение. Градче като градче, напомняше ми на Обзор, само че с огромни мащаби и улици, по-широки от софийските. Все още беше март, но слънцето на моменти напичаше сериозно, а морето беше една идея по-хладно от комфортното. От дума на дума, които разменях с нашенци (изселници от България), разбрах, че дори през август курортът не пустее. Тогава бил сезонът на руснаците.

„Ама как така“, попитах. „Тогава сигурно жегата е адска.“
„Така е“, съгласяваха се местните.
„А защо почиват през август, не могат ли да си вземат отпуската по друго време?“
„Тогава са свикнали“, споделиха опита си запознатите с навиците на братушките туристически работници.

От тогава вече гледам сериозно на инстинкта като фактор при сезонните туристически миграции на населението, инстинкт, наследен от по-ранни геоложки епохи, както при змиорките, щъркелите и сьомгата.

Миналата година реших да посетя за един дълъг уикенд роднините ми на морето, и по случайност нощта, в която пътувах, беше на 31 юли срещу 1 август. Никога, никога през живота ми не съм наблюдавал такова адско движение към Бурагс. Магистралата представляваше безкрайна гънеща се змия от червени стопове, а към зазоряване колата ни беше уловена в мъртвата хватка на задръстванията между Стара Загора и петолъчката.

От 5-6 години не летувам вече там, предпочитам спокойните гръцки плажове, малките ресторантчета без музика и панираните калмари. Бях се излъгал, обаче, че курортният инстинкт на българския турист вече е завинаги променен, че свободата на избора е преориентирала хората към по-човешки територии.

Българският турист продължава масово да мигрира сезонно към морето и очевидно инстинктът е по-силен от него, защото черноморието вече отдавна не е райско кътче за любовни игри и размножаване на населението, а една голяма стоманобетонна мрежа за лов на балъци*, изстискваща до последно портфейлчетата им.

Претъпканите плажове, презастроените градчета и чалгизираните кръчми продължават да привличат тълпите в огромни бройки.

И въпреки всичко, това нашествие НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.

Скорошното възкресение на фараона Майкъл Капустин в Интернет бизнеса, ми напомни за безсмъртния бизнес модел на първопроходците на постсоциалистическия капитализъм – пирамидата. Тя е като рог на изобилието – на изхода бълва пари, но на входа трябва да бъде редовно захранвана с идиоти.

Не мога да се отърва от натрапчивата мисъл, че в последните няколко години точно намалелият приток на идиоти клати българската пирамида на туризма. Нима запасите ни от идиотите са ограничени, та това е повод за оптимизъм!

Как да се увеличи бройката?

От една страна, не може както при социализма на хартия да се отчитат няколко милиона туриста, сега зад статистиката трябва да има и пари. От друга – точно с парите, а не с тълпите е проблема - единственото конкурентно качество на туризма у нас са ниските цени (ирония, а), които обаче комбинирани с бакшишите обирджии, честите произшествия (камиони и коли прегазват чужденци, в схватки по баровете умират хора) и презастрояването, дори и сега изглеждат високи.

И това защото роденият в мътилката на пирамидите български „бизнес-елит“ заложи всичко на една карта. Продаде заводите си, взе кредити, съсипа гори и поляни, за да купи по някой ваканционен имот „да капе”. Парите с кризата намаляха, но пирамидата на българския туризъм продължава да иска жертвоприношения.

На тоя фон опитите на екс-министър Масларова да води подбрани пенсионери на море с държавни пари изглеждат почти хуманни!

Мнозина прилагат скромните си силици да спасяват балкантуростопотока. Институтът по анализи и оценки в туризма например предложи пустеещите хотели да станат затвори. Оригинално, а и как да се постъпи с хотели с бетонни дворове, в които никой не иска да спи доброволно.

В светска, европейска България, министър триумфално обяви, че са намерени мощи на светец, министър-председателят подари чисто нова мощехранилница, а министърът на финансите участва в литийно шествие. Това нищо не е, миналата година министърът-историк откри еднодръвка от времето на Ной почти на същото (негово родно) място! Благодатен материал за морските страници на ежедневниците, съобщаващи за вълнуващи таверни, барове и попфолк клубове.

Конспиративният ми мозък фабрикува фантастични теории, че осигурената почти от десетилетие с финансиране магистрала „Струма“ не се строи, за да не избягат окончателно портфейлите по лазурното Средиземноморие.

Същите туроператори, които сега врещят за промоции с всички сили, само преди няколко години задраскваха българските имена от списъците си, с аргументи, че хубавите им оферти важали само за чуждите пазари.

То тогава се оказа, че задраскали и хора, които от десетилетия са немски граждани или пък такива, които не знаят и дума български, но от сантиментални причини посещават родината на баба и дядо. Стана скандал, но не можеш да направиш омлет без да счупиш яйцата, нали .

За Ниагарския водопад съм чувал шега, че дори да пресъхне реката, там ще има толкова много забавления, че няма да се усети. Нашият „Слънчев бряг” бие Ниагара по тези показатели, защото хич не се шегува. Типичният турист там е между 18 и 21 годишен и посещава курорта „заради купона” и алкохола. Морето, в случая, осигурява само декора.

Интересен логически проблем е, и не съвсем в темата на днешния разказ, че министър и при това историк, говори за автентични мощи на светец. Това означава ли, че държавата вярва в светци и чудодейни изцеления?

Министъра на финансите поне го разбирам. Не му излизат колонките с цифрите, и тъй като е изчерпил всичките възможности на естествените науки, вече посяга и към метафизиката. Казват, че ако кихнеш половин милион за литийно шествие и ремонт на църква, може да те споходи чудодейна финансова операция, и ето, министърът се старае. Питайте созополчани. А като говорим за чудодейни изцеления, май напипвам и основите на предстоящата здравна реформа.
––––––––––––––––––––––––––––––
* на турски „балък“ е „риба“

Епилог или три дни по-късно
 

Този текст беше публикуван в броя на в-к. „Седем“ от 11 август. Много любопитно – придворният вестник „Стандарт“ потвърждава всичките ми тези и днес съобщава, че и тримата министри са осъзнали грешките си и дават заден ход по пиара с мощите (колкото могат, не очаквайте много):

1. Божидар Димитров вече не държи той да се произнася по автентичността на мощите, а е оставил работата да свърши експерт на религиозна институция (Ватикана) – Михаел Хасеман, т.е. в крайна сметка по въпроса за автентичността опряхме там, където трябва – до богословите, а не до археолозите и министрите.
2. За кутията, дарена от премиера вече не се говори, че е обкована с благородни метали, а че е „облицована отвътре с червено кадифе“, т.е. Бойко Борисов е схванал (бавно, но все пак), че в тези случаи скромността краси човека, и че мощехранилницата не е bling-bling.
3. От две чудеса, Симеон Дянков успя да постигне поне едното, Божидар Димитров потвърждава: „ Те [мощите] вече извършиха своето първо чудо - накараха Дянков да отпусне средства за допълнителни разкопки на островите Св. Иван и Св. Киряк, пошегува се министърът без портфейл“

Прочети цялата новина

Свързани новини: