За туризма и овчия туризъм

Кой заслужава повече – туристите или овцете?

В коментарите на предния текст се появиха разни малоумни тъпаци, които ме обвиниха, че съм пишел по поръчка статии за туризма в Гърция. Други пък ме набедиха за „елитен“ турист. Който ме познава, знае, че не си падам по луксозните почивки, а предпочитам да съм по-близо до природата и по-далеч от урбанизацията. Предпочитам да спя на палатка на плажа, нямам нищо против да ям консерви и филии, а искам само плажът да е спокоен и да има прилични тоалетни и бани с топла вода (това от възрастта). Това е възможно най-евтиния туризъм, който в Гърция е приятен, а в България – не.

„Енергийният център“ на Балканите за втори път през това лято се изложи с енергийна криза по курортите. И понеже токът (или капацитетът на далекопроводите и подстанциите?) не стига, стигна се до следното „държавническо“ решение:

„От петък насам Югоизточна България си припомня времената на комунизма, когато за чуждите туристи се даваше мило и драго, а българите се третираха като хора втора ръка в собствената им страна. По указание на Централното диспечерско управление (ЦДУ) на Електроенергийния системен оператор EVN въведе от петък режим на тока, който заобикаля курортите с чужденци.

...

Въпреки че няма график, режимът в петък и събота следваше едни и същи часове. В 19.00 часа за 30-40 минути спира токът в Ахелой, Каблешково и селцата наблизо. От 20 часа нататък на тъмно остават Равда, Обзор, всички околни селца и новата част на Поморие. Следващия час без ток е и старата. В Бургас въпреки, че официално няма спиране на тока, електрозахранването постоянно примигва и по-чувствителните уреди изгасват.
"В петък около 18 ми звъннаха от EVN, за да ме предупредят, че нашият режим започва в 20.10 часа. За два часа е доста трудно да съобщя на жителите", оплака се кметът на Обзор Кирил Стоянов.“

Поне в масовите курорти на Гърция ме смятат за нормален турист, а не за втора категория, както в България. Или вие обичате да ви смятат за втора категория и да ви оставят без ток, за да има за „чужденците“?

И да ви цитирам и Георги Марков, който може и да е бил галеник на властта, но написа и със смъртта си изкупи греховете:

И на Слънчев бряг договорът с „Балкантурист“ се оказва нищо незначеща хартия. Отново ни се заявява, че поради прилив на западни чужденци българите ще трябва да си вървят. В края на краищата с големи молби и увещания ни настаняват само за една нощ в някакъв съвсем нов хотел и ни предупреждават, че на другия ден трябва да си вървим. Вечерта откриваме, че в ресторантите за българите са отделени по няколко неудобни крайни маси, на които човек, ако не умре от глад, може да умре от чакане. На следващия ден още преди обяд ни изхвърлят от хотела с лозунга „За българи места няма!“. Но ние се съпротивляваме. Хукваме по всички хотели на комплекса, за да намерим място за следващата нощ. Късно следобед, когато става ясно, че в целия комплекс няма да се намери стая за „българи“, аз прекарвам три часа в пощата, за да се обадя на приятел в София, който пък е приятел на шефа на „Балкантурист“. Но за мое нещастие шефът на „Балкантурист“ го няма в столицата и приятелят, като ми обещава съдействие за следващия ден, ме съветва да намеря на заем завивки и да спим по пейките или на плажа. Вечерта пак тръгваме по хотелите и отчаяно молим да ни се намери стая. Междувременно забелязваме, че не сме сами в туристическото ни изпитание. А най-малко стотина български нещастници обикалят като нас безпомощно. Няма нищо по-отчайващо в България да искате нещо, ако тия отсреща ви смятат за нищо. На много места разните управители на хотели и отговорници въобще не ни изслушват, просто ни обръщат гръб и не само не изказват никакво съчувствие, но с някакво отмъстително удоволствие отвръщат:

„Че кой те е карал да ходиш на курорт, бе!“

На друго място чувам мустакат управител да казва на разплакана жена: „Какво ме интересува дали ще спиш, или няма да спиш, другарко!“ Трудно ми е да смеля това „другарко“. Въпреки прилива на чужденци имам чувството, че хотелите съвсем не са така препълнени и че по-скоро всичко е резултат на организационна неуредица. Но нищо не би могло да извини войната, която туристическите функционери бяха обявили на сънародниците си. Впоследствие всеки ден ще ни се припомня, че най-лошото за един посетител на Слънчев бряг е да бъде българин. Няколко дни по-късно ние ще видим ръката на възмездието, написала върху един картон, закачен на алеята зад казиното „За българи и за кучета — забранено“. Моят приятел, който в миналото бе прекарал тежки години из чужбина, тъжно забелязва:

„Никой никъде не ме е унижавал като българин повече, отколкото тия типове тук, в България.“ Доста пъти в българския печат ще се промъква същата печална констатация за непростимо унижаване на националното самочувствие на българските граждани, вършено от хората на „Балкантурист“. Според мен в България има два най-неприятни и постоянни източника на национално унижение. И това са: на първо място, Паспортният отдел при Министерството на вътрешните работи, и на второ — „Балкантурист“.

Интересно какви преживявания са имали тези, които не са били „галеници“ на властта?

Скъпи „туристически патриоти“, стойте си в България, не ми трябвате да ми задръствате плажовете по Халкидики, спете си по бетонните гета или в полуразрушените соц. остатъци от балкантуризЪма.

Или в крайна сметка, като се замисля, ако по курортите имаш туристи, които взимат рационално решение кога и къде да ходят на почивка и овце, подкарвани само от мъгляви инстинкти, естествено ще оставиш тока за туристите, а за овцете – каквото остане.

На който му е силно лобито, на него му е студен хладилника и му е гореща скарата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: