Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Така е, искаше ми се да не се занимавам с политка поне една седмица, ама както се казва не ми било писано. И вместо за моя Гларус ще ви разкажа за едни безобразия. Според мен, разбира се.

Добра новина – износът се подобрява силно вече една година, показвайки гъвкавостта на износителите и отхвърляйки твърденията, че валутният борд по някакъв начин вреди (всъщност, той помага)

Частично добра/лоша новина – политиката на българските правителства забавя възстановяването спрямо развитието в ЕС, но засега не го спира (по това превъзхождаме Гърция)

БВП – изменение на годишна база, % (Евростат)

Износ на стоки и услуги, на годишна база, реален растеж, %

Блогът за икономика 2010

Статията „ Първи бунт на президентския кораб“ от днес, 20 август, посветена на протестна декларация на офицери от запаса срещу главнокомандващия Първанов, предизвика различни реакции. Публикувам една от тях, която поднася „вода от извора“ от името на тези офицери и е подписана от „Унтерофицер прищипов“. Уважаеми господин Инджев, Благодаря Ви за аналитичния прочит на нашата [...]

Питали са ме. Не е нещо, което не съм чувал или чел. Аз самият съм се питал. Защо продължавам да пиша?

Интидар не е голям блог. Има само 1000 и нещо статии, коментари са около 4500, а посещенията са някъде около 600 на ден. Не е сред водещите блогове в българското пространство – едва на 70 място е в topbloglog.com. Към моя блог няма много връзки, повечето са от Twitter и чужди блогове, защото пиша в Global Voices. Да не кажа, че повечето български блогъри даже не са чували за Интидар. Това е страница, която говори за непопулярното. Аз съм от авторите в българското блог пространство, които са със смесен или чужд произход и пиша за района, от който е част от мен. Може би заради това не е толкова голям блог. Тогава защо продължавам да пиша?

Мога да кажа няколко причини. Първата е приятелите ми. Хора, като Ламот, един чудесен човек, прекрасен блогър и съглажданин. Приятелите заслужават да вървиш заради тях. Мариян Карагьозов е също такъв човек. С него сме видели много, вероятно ще продължаваме да го правим.  С него пишем най-вече за политика за определен район, вероятно заради това имаме ограничен брой читатели.

Като друга причина смятам желанието да не мълчиш. да казваш това, което смяташ, въпреки че знаеш какво те чака. Агресивни коментари, писма по пощата да спреш да пишеш. Натиск от институции, за да спреш да пишеш. И това се е случвало. Получавал съм писма със заплахи и какво ли не. Просто това, което предлага блогът Интидар не е популярно и много хора искат да остане непопулярно за българите.

Нито едно предаване, в което съм бил, нито една среща, нищо не е въздействало така, както ми въздейства една личност. Фелиция Лангер. Адвокат, израелка, жертва на Холокоста. Човек в пълния смисъл на думата, личност с много енергия. Заряд, който мнозина нямаме или сме загубили. Чух я да казва – важно е да не се мълчи. Ако мълчиш, ставаш съучастник. Никога не трябва да мълчиш.

Преди години видях за първи път лагерите за бежанци в Сирия. Палестинци, иракчани, тюркмени, кюрди. Хора от всякакви кътчета, хора с различни традиции, етноси, но с една съдба – да са бежанци. Войната ги бе пратила в тези затвори, защото лагерите са именно такива. Там имаш право единствено да съществуваш. Хората бяха пристигнали с целия си багаж и семейство. Живеят в къщурки. Тази година отново видях това. Видях колко големи стават тези лагери. Разрастват се буквално пред очите на човек. Хора от различни краища, но с една съдба. Тази гледка, този спомен, не ме напуска и едва ли ще ме напусне. Той ме кара да пиша.

Отскоро ползвам нов трик в борбата със спамерите и техните "непоискани съобщения". Преди кротко ги псувах или за кратко време им изпращах 2000-3000 писма от техните, за да се сетят повече да не ме пристесняват, но от няколко седмици прилагам друга техника. Пак е свързана с изпращане на писма, но този път без да си давам зор им връщам по едно на секунда с леко сменен subject като в него е добавено едно Re:. Като го зацикля в петък към шест вечерта до понеделник са изяли над 200000 е-мейла. Непоискани. Хайде четете си пощата боклуци.

Добре е човек да се обгражда със сериозни хора (макар че отвреме-навреме е плашещо ;-))

Майк Рам си е направил труда да състави електронна книга с признатите блогърски тайни (има ги и моите суетливи напъни, както и това, което Стойчо си призна).

Това започна като верижна игра и не е ясно къде ще му излезе края.

А Майк е вече една идея по-запознат с книгоиздаването, за което му честитя.

Книжката може да се дръпне от тук.

Продукти за 4 порции:
1кг домати
1 тиквичка
1ч.л. сол
щипка сух риган
3 листа свеж босилек
300г телешки шол
100мл бяло вино
150г настъргано твърдо козе сирене
1 пакет сирене Крема
100мл олио
50г краве масло
150г кашкавал
1 глава лук

Приготвяне:
Месото се реже напречно на тънки медальончета. Вари се в подсолена вода, 60 минути. Сварените телешки мръвки се отцеждат от водата и се слагат в чиния. Доматите се почистват, белят и стържат на ренде. Отстранява се дръжката на тиквичката, след което тя се реже на филийки. Филийките тиквичка се запичат за 5 минути от двета страни на грил тиган или скара. Доматеният сос се слага в дълбок тиган. Добавят се 2с.л. олио. Главата лук се бели, измива и реже много на ситно. Добавя се към доматите. Тиганът се слага на загрят котлон. Вари се на тиг огън 30 минути. Сосът допълнително се овкусява със щипка сол, щипка захар, щипка сух стрит риган и ситно нарязан босилек. Разбърква се добре и се оставя да къкри на изключен котлон. В тиган се слагат 50г краве масло и сиренето Крема. Съдът се поставя на загрят котлон. Добавят се телешиките мръвки, 100мл бяло вино. Похлупва се и оставя да се задуши за 15 минути, след което тиганът се оттегля от котлона. Корите Лазаня се кипват във вряща вода за 5 минути.
Намазва се дъното и околния ръб на тавичка с олио. Редят се кори Лзаня, после ред тиквичка. Поръсва се настърган кашкавал.  Отново следва ред лазаня. Полива се доматен сос. Подреждат се мръвките месо. Поливат се със сос от сирене Крема. Слага се предпоследен слой кори Лазана. Поливат се с доматен сос. Полага се последния пласт кори Лазаня. Поръсва се обилно с настъргано козе сирене. Ястието се покрива с фолио. Пече се на умерена фурна 30 минути. После се маха фолиото и се връща за допичане още 15 минути. Оставя се да изстине за 30 минути. Реже на парчета.

„Дневник” информира за декларация на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ срещу отказа на президента да назначи комодор Валентин Гагашев за началник на служба „Военна информация”. В нея се посочва, че Георги Първанов мисли все повече за времето след края на президентския си мандат и все по-малко се тревожи за реалните трудности пред Българската армия. [...]

В прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. Един от тях обработвал земята, вторият пасял овце, третият ловял риба ...
След известно време те се явили пред своя Отец с молба:
-Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.
Господ им дал тесто и казал:
-Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва - пълна, слаба, висока, малка ... Аз ще им вдъхна живот.
След това Господ изнесъл блюдо със захар и казал:
-Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.
Всички така и направили.
Но Господ се разгневил:
-Сред вас имам измамник. На блюдото имаше в действителност единадесет късчета захар. Кой взе две?
Всички мълчали. И Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал - на когото каквато се паднала.
Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. А само един от Адамовците знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той сам.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Преди Коледния конкурс в КРОКОТАК не познавах Мила. Дори и след като получи голямата ни наградата, си разменихме само няколко писма… Но светът е наистина малък… майки, деца, общи приятели. Сега, когато вече я познавам не само виртуално, се радвам на още един прекрасен приятел!

Публикуваме статията в последния брой на списание “Идеален дом DECOR“, в която Мила е показала своите домашни занимания заедно със синът си Андрея:

“За Нова година Мила Иванова получава принтер – това е наградата й от сайта “Крокотак”, в чийто конкурс тя е участвала със свещници от солено тесто. Признава, че признанието е било съвсем изненадващо за нея и прави куп уговорки, че не може да нарисува “и една ябълка”, а заниманията й са съвсем любителски. Принтерът и до днес стои неразопакован, защото в малкото жилище просто няма място за него, но е скъп спомен и повод за гордост.
Не може да си спомни откога се увлича да майстори опаковки за подаръци, празнична украса, картички. Като малка силно се впечатлявала от начина, по който майка й красиво подреждала масата в очакване на гости.
“Тя и до днес за всеки празник декорира къщата и очевидно съм наследила от нея любовта към детайлите, които внасят радост и красота в ежедневието ни”.
Мила обича да прави подаръци и е способна да отдели много време, за да измисли оригинална опаковка и сама да направи картичка.
“Нямам предварителна идея – зависи от самия предмет,” казва тя.

“Наскоро бяхме поканени на рожден ден на момиченце, което синът ми много харесва. Избрахме й рокля на рози. Трябваше да бъде опакована достойно. Разрових галериите около нас за картичка с рози, но не просто розови или червени, а пепеляво-златисти – точно като розите от самата рокличка. Не мирясах, докато не намерих най-подходящата. Когато всеки детайл е обмислен, подаръкът сe зарежда с много емоция”.
Историите й за подаръци нямат край. За имен ден на близка приятелка купува последната книга за Коко Шанел. Към нея решава да добави, разбира се, перли. Или поне една. Бижуто, което купува, оттогава приятелката й носи постоянно. Но Мила не се вживява в ролята на добрата фея. Да поднася дарове й носи толкова голямо удоволствие, че понякога изглежда сякаш го прави заради самата себе си.

В своите майстории е улеснена от профилираните сайтове, от които човек може да почерпи много идеи. Но главното си остава желанието да зарадва близкия човек. Това тя предава и на сина си Андрея, който охотно създава заедно с мама пеперуди от салфетки и щипки за пране. Мила е завършила международни иконом ически отношения в УНСС. Този избор изненадал и огорчил учителката й по литература в Първа немска гимназия, която била категорична, че ученичката й ще се занимава с писане. Така и става. “Знаех, че няма да работя  по специалността си и затова завърших само бакалавърска степен. Веднага след това започнах в месечно списание.”
Известно време се занимава с пиар в голяма рекламна агенция, но след отпуската по майчинство се връща към медиите. Когато й предлагат да се присъедини към екипа на сп. “Хай клуб”, не се колебае дълго, въпреки че заплатата й в рекламата по онова време била по-висока. Решението й се оказва правилно и след няколко години оглавява списанието.
Мила има идея за един много голям подарък. Така нарича книгата, която е наченала да пише. “Довърша ли я, ще бъде подарък за мен и за хора, които са минали през живота ми и означават нещо за мен. Понеже не се надявам на гигантски тиражи, като нищо ще опаковам всяка бройка поотделно и ще я раздам на приятели. С останалите ще правя картички и опаковки. Може и да си облепя едната стена. А бе, ще й намеря приложение на книгата”, усмихва се тя.”