ВСЕЛЕНСКИЯТ АЛКОХОЛЕН ОБЛАК

http://asenov2007.wordpress.com/  /виж в дясно – 1. Подкрепа за блога/    

• Може би човекът съществува като вид алкохолни дрожди в космическото буре, а накрая душата му отлита под формата на муха-винарка – хипотезата звучи невероятно, но не и ако се съди по поведението на някои политици 

Пламен Асенов, политически коментатор

Във Вселената необятностите са навсякъде. Това твърдение може и да не е съвсем научно издържано, защото логиката сочи, че след като самата Вселена е необятна, то вътре в нея не може да има други необятности. От чисто човешка гледна точка обаче, изправени пред стряскащите факти, подобна логика губи значение.

Да вземем съобщението, че в нашата собствена Галактика е открит алкохолен облак, широк 463 милиарда километра. Километра, граждани, не жалките сантиметри между палеца и кутрето, с които показвате колко точно ви е сипал барманът за последно снощи. И това е само ширината на облака – ами другите му измерения? Наистина звучи необятно. За още по-голяма прегледност ще добавя, че друг такъв облак в далечния Космос, обозначен от учените, доколкото помня, като А-23, съдържа етилов алкохол, достатъчен всеки човек да консумира по 3 милиона халби бира всеки ден в продължение на 1 милиард години. Ега ти вселенското главоболие, дето ще настане от научна гледна точка…..

Подобни факти понякога ме навеждат на мисълта, че нищо чудно човекът да се е зародил и да съществува като някакъв вид алкохолни дрожди в космическото буре, а накрая душата му да отлита от бурето под формата на муха-винарка. Звучи лаишки, но ако се съди по поведението на някои политици, можем да си кажем – защо пък не.

“Духовният пламък – вярата в една идея – не се гаси!” – заяви безцеремонно онзи ден в Жабокрек лидерът на БСП Сергей Станишев и призова социалистите да предложат най-силните кандидатури за местните избори през следващата година. Честно, стана ми малко тъжно за него. Първо, защото като последователен марксист той не би трябвало да изпада в заблудите на обективния идеализъм, според който идеите живеят някакъв си собствен живот извън нас и могат да се подпалват или гасят по желание, като руски пожари.

Второ – още по-малко би трябвало Станишев да изпада в капаните на субективния идеализъм, който учи, че е достатъчно силно да вярваш в една идея, за да се реализира тя на практика. Пак зависи от идеята, де, но специално тази как ние сме по-добри, умни и честни от всички останали, само защото сме социалисти, не е от подходящия вид.

И трето, не би трябвало учен човек като Станишев по такъв безспорен начин да потвърждава изложената по-горе лаишка хипотеза – че духовният пламък на човечеството се състои предимно от алкохолни пари. Защото всички са наясно, че ако социалистите имаха силни кандидатури за каквото и да било извън въртенето на политико-икономически далавери в полза на собствената си върхушка и създадената от нея мафия, те досега щяха да са ги предложили. Поне веднъж, толкова избори минаха вече…..

Затова, освен за Станишев, стана ми малко тъжно, съвсем малко тъжно, и за онези хора в България, които все още възприемат подобни необятни глупости за чиста монета. А за всички нас, останалите, ми стана много тъжно, доколкото сме принудени периодично да живеем в тяхната измислена Вселена. Какво съдържа тя ли? Главно барикади и врагове, според думите на Велко Вълканов, почетен председател на Българския антифашистки съюз: “Едно време всичко бе ясно – тук барикада, там втора, по средата враг, днес обаче врагът е навсякъде. Управляват ни гадове, подлеци и мръсници.”

Ама, граждани, не случайно пък точно бай Велко е удостоен с титлата “почетен председател на БАС”, вие какво си мислите. Особени, редки качества се изискват за този пост – а да дораснеш до такава люта мизантропия в името на човеколюбието си е наистина рядко качество. Имам един приятел психиатър, д-р Руско Русков от Кърджали, той навремето написа дисертация на тема “Нозометрично-не знам си какви принципи за диагностика на шизофренията”. Тя съдържаше таблици със стотици признаци на това тежко заболяване. Сигурен съм обаче, че сред тях превръщането на човеколюбието в мизантропия липсваше като показател за шизофренията и Руско много ще се заинтригува да го изследва и добави. 

Така или иначе, казаното от разни социалисти в Жабокрек навежда и на още един правилен извод – че през този политически цикъл партиите в България доста по-рано от друг път започват да се ориентират към предизборната тема. Тази тенденция засега се отнася повече до изборите за президент и се изразява най-вече чрез гадания, заклинания, молитви и други магически действия.

Изключение сякаш направи премиерът Бойко Борисов, но само на пръв поглед. Още преди доста време той информира публиката, че министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов ще бъде кандидат на ГЕРБ за президентския пост. Тъй като обаче премиерът ни е известен с рядката способност почти едновременно да направи две абсолютно противоречиви изявления, като и в двете изложи светата истина такава, каквато я вижда в момента, обществените гадания относно президентската кандидатура на ГЕРБ продължават.

Аз лично бих заложил на възможността да бъде нещо от женски пол, намерено край пътя. Не знам къде са открити преди това Цецка Цачева и Мариета Фидосиева, но след случая с Анна-Мария Борисова просто не ми достига въображение, за да си представя къде другаде могат да се намерят такива достойни хора за такива достойни постове. Е, може пък и да греша – ако с Анна-Мария лимитът на ГЕРБ и в това отношение се е изчерпал…..

Ако лимитът им наистина е изчерпан, сякаш вариант за изход от ситуацията предлага Иван Сотиров от софийското СДС – всички десни формации, членове на Европейската народна партия, да проведат вътрешни избори и после да подкрепят единна кандидатура, модел, който СДС преди 14 години вече изпробва с Петър Стоянов.

Само че това предложение прилича повече на молитва, отколкото на реална възможност. Сотиров греши за възможността то да се реализира поне по три причини. Първата е, че СДС, дори заедно с ДСБ, са твърде малки, за да дават акъл на ГЕРБ. Втората – че ГЕРБ е твърде малък, за да приеме подобен акъл. Третата причина е от по-общ политически характер – че ГЕРБ може и да членува в ЕНП, но като дясна партия никаква я няма. Може да твърди, че е дясна, може да иска да бъде, може на моменти дори да се държи като такава. Но като цяло нейният досег с дясното е точно колкото досега на някое образовано пиянде с алкохолните облаци във Вселената – знае, че са някъде там, гледа небето с копнеж нощем, но не може да присегне и да гребне…..

За сметка на това пък по отношение на своя кандидат-президент в БСП работят не с гадания и молитви, а със заклинания. Вече стана ясно, че те първо ще изградят профил на кандидата си, профил, който пращи от качества най-малкото равностойни, ако не и по-възвишени от тези на Георги Първанов, после ще намерят човек, който да съответства напълно на профила, след което ще консултират името на човека със самия Първанов и когато той им предложи друго име, ще го одобрят с радостни възгласи. И почти няма да се зачудят как ли пък не са забелязали Човека досега.

Този подход на социалистите, взет от арсенала на когнитивната магия, сме го виждали в действие и друг път, та затова знаем колко пари струва. Даже ако си спомняте, веднъж те предложиха на избирателя да избере президент между гореспоменатия другар Велко Вълканов…..

Подхвърлената напоследък от някои близки до БСП среди идея да бъде кандидатиран за президент бившият външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин си има редица предимства от гледна точка на самата БСП, а още повече – от гледна точка на Първанов. Но не е вярно, както стандартно побързаха да изтълкуват ситуацията мнозина, че с този ход някой всъщност е решил да похарчи Калфин като възможен кандидат, затова лансира толкова рано името му. Калфин няма защо да бъде похарчен предварително, защото всички са наясно с неговия единствен, но фатален недостатък – кандидатурата му е напълно неизбираема. И като такава съвсем спокойно може да бъде лансирана от социалистите, поне за първия тур. Което значи – поне за пред хората.

Нещо повече обаче, мисля си че напълно неизбираема би била и коя да е друга кандидатура на човек, пряко свързан с БСП. Причините са ясни – от една страна над него ще тегнат като осем напълно прахосани за обществото години двата мандата на Георги Първанов, а от друга – синонимният на криза мандат на правителството на Тройната коалиция, оглавявано от Станишев. До следващата година той няма да бъде съвсем забравен от публиката, каквито и глупости да сътворят от ГЕРБ през това време.

Затова, граждани, трябва да внимаваме какви зайчета с червени очи ще изскочат в президентската надпревара от някой страничен магически ръкав. И като казвам това, съвсем директно се сещам отново за Тройната коалиция и възможността тя като такава да извади и подкрепи кандидатурата на Меглена Кунева например. Страшно удобно – кандидат с европейски дух и мислене, лично приемлив за мнозина не толкова политизирани избиратели, кандидат, издигнат от извънпарламентарната формация НДСВ, значи от нещо като глас народен, и подкрепен от БСП и ДПС, частично и неофициално на първи тур, изцяло на втори.

Това също е само хипотеза, но доста вероятна. Може да не е точно Кунева, може да е някой друг подобен, макар засега да не се вижда кой друг – но схемата е действаща. И на всичкото отгоре май е единствената реалистична схема, с която БСП разполага, за да надделее над ГЕРБ.

А след такъв резултат на изборите няма да ни остане друго, освен всички да пием по една студена вода срещу главоболието, причинено ни от трите милиона бири, които всеки от нас люсна вчера със замъглено от вселенския алкохолен облак съзнание.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: