Дяволският град за осмо чудо?! Да бе, да!

08/23/10 11:18
(http://joruel.blogspot.com/)

Дяволският град за осмо чудо?! Да бе, да!

В събота направихме приятна разходка до Сърбия. Приятна, защото Балканите са ми слабост и тази година имах възможност да обиколя редица чудесни местенца из бивша Югославия. Иначе Сърбия не е кой знае каква екзотика - може би най-близката на външен вид до България балканска страна. Този път не поехме към Белград за рок концерт. Дестинацията беше Дяволският град - прехваленият природен феномен, който се състезаваше с Белоградчишките скали за осмо чудо на света. И в крайна сметка ги надмина и победи в категорията си.

Пътят до Дяволския град е всъщност пътят към Косово. Вероятно затова от Прокуплйе надолу асфалтът беше един малък кошмар. Тесни криволичещи пътища с много дупки и неравности, по който трудно се разминаваха две коли. Самият природен феномен е сред гората, до него се стига след около 1-км пешеходен преход, по време на който могат да се видят интересни прищевки на природата - извор с червеникава вода с огромно съдържание на желязо, червени и жълти поточета, обагрящи в странни и дори зловещи цветове скалите и почвата, дървета с чудновати форми...

Изостреното любопитство обаче се изпарява при достигане на самите скали, които представляват може би някакъв блед намек за Стобските пирамиди, но за сравнение с Белоградчишките въобще не можем да говорим. Много по-красиво изглеждаха пъстрите скали над тях, които съчетаваха по невъобразим начин всички тонове на жълтото и червеното. А самите конуси на практика са доста тленен феномен - имат по една каменна шапка на върха, която ги предпазва от ерозията на дъждовете. Падне ли шапката, отиде "кюнеца"... Хиляда пъти по-внушителни са камните край Белоградчик.

Но там държавата е нялала пари в една мащабна рекламна кампания и посредственият природен феномен е превърнат в доста добра атракция. Сувенири, добре уреден туристически парк, заведенийца, това-онова... Че и плескавици даже! Тъй че... има какво да учим и от сърбите!