Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Вчера трябваше да изляза от София и ми се наложи да се сблъскам отново с простотиите на пътя. А уж като няма движение трябва да е по-добре…

Та, стига сте спирали така, аман вече! Има пътища, зебри и какви ли не знаци. То, наистина, че сте си платили за книжката, но поне знаците да знаете. Светофарът, дето се казва, ще ви избоде очите, а за няколко секунди няма да стане нищо повече-клиентът ви ще почака мъничко.

Точно няколко секунди след това, благодарение на това нахалство, щеше да стане сблъсък, защото този е решил да се прави на умен. И така с улиците на София.

По Петрохан приключението продължи. Дупки навсякъде. Краищата на платното можеше да се види някъде далеч под него в бездната, а колона от коли нямаше. Защото всички караха така, сякаш е дошла 2012 година и изригнал вулкан ги гони с лавата си. Това продължаваше, въпреки че станахме свидетели на катастрофа по пътя. След минаването на Петрохан и слизането към Бързия, ние се ударихме леко в колата пред нас, защото пред тази пред нас имаше друга, спряла пред дупка, която можеше спокойно да погълне предната гума. Да оставим настрана, че виновникът за удара си тръгна. След това, по пътя Бързия-Берковица още две катастрофи, които не сплашиха никого от шофьорите и те си продължиха да карат все така бързо по разбития път.

Искам да кажа, че бяхме чули за пътя на Петрохан. Затова карахме бавно, но това бе най-бързия път. На връщане, разбира се, минахме по магистралата. За минаването по Петрохан станахме свидетели на дузина нарушения, ставащи пред очите на полицията. А помня, че скоро имаше стачка на хора, недоволни от пътя по Петрохан, които обвиняваха властта, че пари има за ремонт, но не се използват. Други пък правеха нарушения и бяха санкционирани за това, поради което служителите на реда бяха напсувани. Защото пазят нас, пътниците, от самите нас.

Най-много обичам, когато имам гост-автори в Интидар! Това ме прави щастлив и ми показва, че блогът се чете. Получих статия от един прелюбопитен човек. Той не само е със сирийски произход, искащ да покаже къде живее фамилията му в Сирия, но е и колега блогър. И то много четен и коментиран:) Няма да кажа нищо повече за него, просто прочете това, което има да ни разкаже за неговото място-Махардe.

Повечето хора, които се интересуват от Близкия изток и по-специално от Сирия, вероятно са чували за стария арамейски град  ( и част от пътя на коприната) Палмира. Чували са и за най-големия замък, построен от рицарите-хоспиталиери – Крак дьо Шавелие. Дамаск е вероятно най-старата столица в света, а съвсем близо до нея са градовете Маалула и Сейдная – две от малкото места, където все още се говори езикът на Иисус Христос – арамейски.  Амфитеатърът в Босра пък е един от най-големите, изящни и добре запазени в света.

Но има едно място, което е по-специално за мен и което вероятно никой не е чувал – Махарде. Бащиното родно място. Град Махарде наистина се различава от всичко останало наоколо. Това е малък град (20 000 ж.), разположен на 50 км от Хама, на река Оронто.  С горещ климат. Съставен е изцяло от християнско (православно) население. Всъщност именно религията и жените са нещото, с което Махарде се откроява.  Два символа подкрепят горното твърдение – патриархът на Антиохия, отец Хазим, и олимпийската шампионка Гада Шуаа. И с двамата съм свързан, макар и косвено.

Отец Хазим, или както е известен патриарх Игнатий IV*, е третият по важност човек в Православието. В миналото патриархът на Антиохия имал огромна власт и значение. Религията е доста важна сред жителите на града, което е разбираемо, предвид разположението му и културните  разбирания на жителите. Всяка неделя махарданци ходят на църква. Отец Хазим е далечен мой роднина, а двамата с дядо ми Д. (на който съм и кръстен) са били първи приятели. Дядо ми е бил голям калпазанин, де.  Хващал приятеля си Хазим (който е бил поп по онова време) и го налагал, докато последният не изпсува Бог, а това е било голямо наказание за младши поп, предполагам. Ето откъде тръгнали атеистичните нишки в мен (шегувам се). В чест на отец Хазим в града се строи църква, която по мое мнение ще се превърне в истинско архитектурно бижу.

За разлика от останалия ориенталски свят, в Махарде жената заема централно място в семейството. Бил съм

Църквата,посветена на отец Хазим,която трябва скоро да бъде завършена.

на три континента, но честно казано на много малко места съм виждал толкова красиви жени. Махарданки имат изключителен дух, държат и крепят семейната идилия, общо взето са жени със силен характер. Не случайно първият и единствен олимпийски шампион на Сирия е жена от Махарде – Гада Шуаа. Шампионка от Сидни и то в една от най-тежките и комплексни дисциплини – седмобоя. Гада Шуаа, освен че е гордостта на градчето, е и моя съседка, родния й дом се намира на 5 крачки от бащината къща. Дори като съвсем малък сме играли и търчали на двора с голямата кака Гада. Друга съседка пък е Фаузии Даюб – сребърна медалистка по тенис на маса. Една от брадовчедките ми, Рима Д., постепенно се превръща в една от звездите на местния баскетбол. Много голяма част от момичетата в Махарде съвсем спокойно могат да спечелят конкурси за красота.
Град Махарде има и българска връзка. Компанията „Агрокомплект” изгражда язовира „Махарде”, който се намира в покрайнините на града. Българите, работили по този проект, са останали с добро впечатление от гостоприемните махарданци. Чувал съм от разкази, че са пирували до късни зори, пиейки вино и арак. До язовира е и ТЕЦ-а, в който работят китайски граждани, настанени в специални общежития до електроцентралата. Вечерно време може да срещнете много от тях в центъра на града, който е доста оживен след залез слънце. Махарданци ги приемат с любопитство  и често ги черпят със сладолед ( по махарданска рецепта, друга гордост на града) и студени пуншове.

В Махарде красивите къщи не са рядкост.

Другото нещо, което ще ви направи впечатление в Махарде, са моторите. Всеки жител има поне по един мотор. Нощно време младежите яхват моторите и карат по улиците на града, които по това време са препълнени и се превръщат в истинско гъмжило от машини и хора. Мадамите се разхождат по улиците, а покрай тях профучават момчета с мотори. Може да видите цели семейства да бродят и да коментират последните новини от града.
През деня махарданци работят, а те са прочути в цялата област като добри механици, архитекти, лекари, занаятчии, строители, инженери. Голяма част от младите  си пробват късмета и в чужбина, заминават да работят като специалисти в Катар, Бахрейн, Нигерия, ОАЕ, С.Арабия. Но винаги след това се връщат на свещеното им родно място, след като са събрали достатъчно пари да изградят собствен дом. А да изградят благополучно семейство, това е идеала на всеки махарданец. Някои си съсипват дори здравето от работа, само и само за да осигури бъдещето на своето семейство. Между другото, в града не е имало случай на развод.

Е, тук разказа приключва. Махарде е място, което страшно много ми наподобява галското село на Астерикс и Обеликс, което римляните така и не успели да го покорят. Напомня ми и за Анкх-Морпорк от книгите на Пратчет, защото махарданци си имат и своите чудатости и недостатъци, които обаче на мен са по-скоро забавни и смешни. Тези чудатости се проявяват понякога и при баща ми, и при мен. Не знам дали е за добро или зло. Винаги съм завиждал на спокойния, и хармоничен живот, който водят махарданци. Едно важно място за мен. Може би прекалено малко, скучно и прашно за да ме задържи там, но определено е част от мен.

* Повече за патриарх Игнатий и Антиохийската патриаршия-тук.

Благодаря ти за споделеното, приятелю! Сигурен съм, че един ден ще се видим там, а се надявам, че и на читателите им беше интересно!

Джон Клийз споделя наблюденията си за същината на творческия процес. Много поучително!

John Maynard Keynes, The Economic Consequences of the Peace, New York: Harcourt, Brace, and Howe, Inc. 1919

Etienne Mantoux, The Carthaginian peace – Or, The economic consequences of Mr. Keynes, Oxford University Press, 1946

Две книги, които трябва да се четат заедно. И от двете има какво да се научи.

Блогът за икономика 2010

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Пламен Асенов 

НИЕ ПЪК НЯМА ДА СЕ СЪГЛАСИМ! ИЛИ ЩЕ СЕ СЪГЛАСИМ?

МОЖЕМ ПЪРВО ДА НЕ СЕ СЪГЛАСИМ, А ЧАК ПОСЛЕ ДА СЕ СЪГЛАСИМ.

НО АКО НЕ СЕ СЪГЛАСИМ, А ПОСЛЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ДА СЕ СЪГЛАСИМ?

ИЛИ АКО НЕ СЕ СЪГЛАСИМ, А ПОСЛЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ДА СЕ СЪГЛАСИМ?

ЗАТОВА Я ДА СЕ СЪГЛАСИМ, ПЪК АКО ПОСЛЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ НЯМА ВРЕМЕ ДА НЕ СЕ СЪГЛАСИМ – РУСНАЦИТЕ ЩЕ НИ РАЗБЕРАТ ПРАВИЛНО.

ИЛИ БЪЛГАРИТЕ ЩЕ НИ РАЗБЕРАТ ПРАВИЛНО?

ВСЪЩНОСТ КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ТРЯБВАШЕ ДА НИ РАЗБЕРЕ ПРАВИЛНО И ЗАЩО? 

/Каскаден размисъл на Бойко Борисов по повод съобщението, че Русия иска двойно оскъпяване на строителството на АЕЦ “Белене”/

Бележка на автора: Появата на тази рубрика се стимулира от красотата и дълбокия смисъл на заобикалящия ни свят. В същото време тя е посветена специално на хората, които подпомагат, включително финансово, съществуването и развитието на блога ми.

              Имам връзка в Паспортното. Не е кой знае каква връзка, но ако се помоля, ще ме уреди да не чакам.

Истината напоследък ни залива като сахарски водопад. Сипе се всекидневно от устата на световни авторитети. Един от тях, Фидел Кастро, ни разкрива сега, че Осама бин Ладен бил агент на ЦРУ. И не само че Осама бил, но и че продължава да е. И как не, щом Хитлер е заподозрян (почти научно и почти официално) [...]

Бизнесът изпаднал в данъчен рахат напоследък, ми споделиха тези дни познати. Отдавна съм далече от неволите на българския фирмаджия - едър, дребен и среден и ако се отказах преди много години сама да се грижа за заработването на парите, то е и заради данъчните, но това е друга тема - все за корупцията.

Сега бизнесмени се чудели какво става, защото никой не ги търси за данъци. От доста време били оставени намира. Не ги подканяли да плащат, не получавали предупредителни писма,което по-рано се правело често. Даже проверките им били разредени.

Други години ни спукват от писма, докато данъчните не си приберат и последната стотинка, а сега е пълно затишие, казват хора от бизнеса.

Защо е така - и те самите не знаят. Притесняват се да не би това да е затишие пред буря, затова слагали в ред всичките си бумаги и всяка фактурка овреме осчетоводявали.

Ама като слушаме, че в държавата приходите са малко, хептен не знаем какво да мислим, коментират си бизнесмените.

Един от тях обаче стигнал до прозрение. Макар управляващите скоро да се похвалиха, че са събрали близо милиард стари вземания, най-силно вика за несъбраните данъци бившият премиер Станишев. Сякаш той единствен е наясно какво и колко е събрано. И като направил проста аритметика, нашенският предприемач открил, че данъчните са си все същите, назначавани от Тройтната коалиция. Шефовете им също са си останали несеменени от Бойко.

Дали БСП не им е пратило някое окръжно да не пълнят хазната и така да съботират правителството на ГЕРБ, чуди се човекът.

Кой знае? Може и да е прав.

Тези дне във Фейсбук получих покана от БСП-активиста Боян Балев да се писъединя към създадена от него група "Ако държавата дължи, но не плаща, защо да плащаме ние?". Орг.работникът от "Позитано" 20 не е агитирал особено. Написал е само провокативното изречение: "Да си зададем въпроса и да видим възможните отговори". Последователите му не са много. Но пък човекът ако е имал партийно поръчение - си го изпълнил.

А отговорът е ясен. Той е даденият от Джон Кенеди популярен съвет: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си.”